Размисли...

[Stranger Профил]

Здравейте.,

Предлагам тази тема, да не е само моя, а за всички които имат някакви душевни терзания или дълбоки размисли и искат да ги споделят и да помислим заедно над тях. Така че не се страхувяйте, ако не друго , то поне ще стане един добър обмен на гледни точки...

Та по същество
Какво мислите за тези размисли...

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Не знам дали някой не е попадал в ситуация ,от която изходът е или бягството или борбата?Но къде свършва границата между надеждата от щастив край и пълната глупост и безнадежност-едва ли някой знае!

Какво бихте направили ако човека до вас му е все едно дали сте до него!Дали ще предпочетете да живеете в заблуда или е по-добре той да ви го каже?......

Ще се борите ли за него,ако знаете че трябва да се преборите не само с "него",но и с неговата философия за живота,неговото ежедневие,неговия непокизъм към почти всичко(което го заобикаля),с неговите представи за човека до него(които са далеч от вас като човек)...

А ако наистина го обичате,ще искате ли да промените всичко това?

Дали ще обичате човека, в който ще се превърне?

А ако успеете дали ще се чувствате добре като знаете, че този човек не е искал тази промяна ....

И опираме до най-важното:това манипулация ли ще е и дали имаме право на нея(все пак говорим за човек и промяната на всичко в което вярва)

.......а дори не се знае дали нашите усилия ще имат някакъв ефект...

ЧОВЕКА ПО ПРИНЦИП Е ЕГОИСТ,до едно време, след това се научава да споделя всичко и дори да дава повече от колкото получава.....

Дали ставаме същите егоисти когато се налага да се борим за нашето собствено щастие......

Готови ли сме на всичко само и само да продължим напред така както ние искаме?!?!?......
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

**Предпочитам да чуя първо няколко гледни точки и след това ще споделя каква е историята...

Поздрави

[Andronoff]

Абе.. то бива размисли за душевни терзания, ма така като гледам са си баш любовните ти мъки

http://teenproblem.net
http://cosmopolitan.bg
http://4love.hit.bg



А на тия жени, няма ли някой да им обясни, че само ние мъжете можем да постъпваме гадно с тях, но не и обратното?

[Stanchev Профил]

http://teenproblem.net
http://cosmopolitan.bg
http://4love.hit.bg

дълъг път си изминал, бате

[Stranger Профил]

Бате, щом съм пуснал темата тук а не в посочените от теб саитове , значи че съм имал някакви основания.Да те светна тва не са моите мисли, а са мислите на жена...

[Stanchev Профил]

ми щом са женски? мисли пускай в космИполитън

[Stranger Профил]

оф...от темата ще стане повече майтап от колкото сериозност май В космополитан пишат само жени и то май-май не от отния най умните.А на мене ми трябва мъжко мнение...щото тя изкарва че аз ги разбирам странно нещата.То сигурно е така де, ама според мен по правилно ги разбирам от нея...А който от моите приятели да попитам, все има няква своя гледна точка спрямо мене и нея и все глупости получавам като отговори...

[logout Профил ICQ]

Ми да се пробвам да поразсъждавам малко, въпреки че в тоя късен час нещо не ми се удава съвсем... Така като чета и се сещам за сапунките, в които е една борба за любов, та пушек се вдига. И все пак истинската безкористна любов се проявява тогава, когато само даваш и не искаш нищо в замяна. Пък и аз бих поставил един такъв въпрос. Ако обичаш даден човек, но той не споделя съвсем чувствата ти, какво ще предпочетеш - да го оставиш да си ходи и да търси щастието с друг/друга, или да се мъчиш всячески да го задържиш? Според мен нещата са много прости - като искаш на тебе да ти е гот, си егоист - дори в любовта. Не зачиташ това, което иска другият. И общо взето когато в една връзка се получи такъв дисбаланс - единият дава повече, а другият взима повече, след време този, който дава повече, започва да се чувства нещастен. Трябва да има хармония и баланс.

А що се отнася до това дали трябва да се опиташ да промениш даден човек, може би си струва, ако този човек ще стане по-добър като цяло.

Въпросът за борбата е силно индивидуален. Дали, как, струва ли си и т.н. са все неща, които човек сам трябва да преценява. Защото в живота няма savegame. Никой не може да върне обратно времето. Едно обаче е ясно - такава разбалансирана връзка няма да просъществува дълго. В крайна сметка единият ще се чувства задушен, а другият обременен, така че краят е неизбежен. Понякога се случват и чудеса, но рядко. За съжаление обаче добре знаем клишето "Любовта е сляпа".

[RSxRacer]

Stranger нищо не си заслужава да бъде променяно до такава степен че да може да задържиш човека до себе се.Ако не можете да достигате до консенсус значи не сте един за друг.Ако успеете с малко добре но ако трябва да се правят жертви и т.н след време когато така или иначе ще се разделите(да не дава господ ) ще съжалявате че сте променили същноста и принципите си,а човек не е човек без принципите си!Света е толкова голям че не знаеш от каде ще попаднеш на човек(жена) която да отговаря на твоите изисквания и да те разбира. Бъди какъвто си в това се крие красотата на хората

поздрави от Русе:)

[t0sh Профил Уеб-сайтICQYIM]

айде едно бързо резюме:
- човека винаги си е егоист и не се променя
- да се бориш си струва докато сам си прецениш че си направил повече от достатъчно
- човек трудно се променя - клишето си е вярно 'на сила хубост не става'


Всичко друго са неизвестни. Та зависи от типа човек, ако се предава по-добре да започне наново по-скоро, особено ако е жена с био-часовника си ако не се предава да си прецени докъде има смисъл, а не на 32 да почне да си търси мъж за деца по бързата процедура.

като слушам проблема е с химията тук - доказано е че 'влюбването' т.е. адския интерес подклаждан от хормони е МАКС до 6-18 месеца (време стигащо да се направи поколение). След което остават чувства без яките хормони и решаваш дали си пасвате наистина и искаш да си с този човек, или единственото което ви е свързвало е било химията и търсиш друга връзка

[err0r]

...
- човека винаги си е егоист и не се променя
- човек трудно се променя - клишето си е вярно 'на сила хубост не става'...

За тези двете не мога да се съглася. Съдейки по мен, не знам при теб как е.
От както съм с приятелката си (половин година вече) съм се променил адски много. Само заради нея и обичта ми/ни започнах да правя неща, които никога не съм смятал, че ще са нормални за мен.
Егоиста е егоист, докато не срещне точния човек, за който е пазил всичко чрез егоизма си. От там насетне започва да прави и невъзможното за да въпросната любов. Втората част от цитата е почти същата като първата. Насила - не става, въпросът е дали ти искаш да се промениш заради нея. Друга тема е дали този отсреща заслужава промяната, дали я оценява.
Аз например исках промяна, но беше адски трудно. Но виждайки, че има желание за промяна, тя ми помогна да се променя. За 6 месеца "порастнах" бая, мога да кажа. Така усещам аз нещата.

[Andronoff]

Абе да се променяш за жена... не си струва според мен.
Отначало вика "аз те обичам такъв, какъвто си"
После почва да ти намира кусури, прави ти намеци да промениш нещо.
Намеците не вършат работа, почва да ти го казва директно.
Карате се.
Съгласяваш се, променяш нещата, но за да не си "валат" и ти започваш да намираш кусури.
Намеци правиш, казваш в очите, карате се..
Ако нещата тръгнат така, има 2 изхода - хубав и лош:
Лошия - продължавате така през целия си съвместен живот, намеци, кусури, караници...
Добрия - казваш си "еб*л съм я в тъпата п*тка" и я оставяш да си търси някой по-голям балък от теб.
В общи линии е това

А и накрая, независимо кой вариант си избрал, винаги те е яд, че си се променил по някакъв начин заради нея. После се иска време да си върнеш старото "аз", но не е непостижимо

И най-важното - НЕ сключвайте брак, докато сте още
"влюбени", колегата горе писа, че това трае от 6 до 18 месеца. На 19-тия месец да не си зададете въпроса (не го казвам от личен опит, ергенче съм )