Случка в провинцията

[VARBAN Профил]

Най-после ми свърши сесията и имам време да напиша това което се канех от доста време.
Беше една топла февруарска събота(в началото на месеца)След цял до обяд учене и една собственоръчна автомивка на моя звяр( за всеки нормален ентусиаз 518 не се връзва в представите за “звяр”,но понеже си е мой за това J )
Бях се разбрал с едно момиче ,което упорито свалям да я взема от тях и да ходим на кафе.Тя живее в един “квартал” на Елин Пелин наречен с.Нови хан на 8км разстояние.Знаете каква е тръпката когато сте зацапали по някоя и имате среща.Слънцето приятно грее, осветява любимата кола и и придава приятен блясък,настроението е приповдигнато,всички мрачни мисли за предстоящата сесия са загърбени...
След приятна бавна авто разходка из Елин Пелин (действа релаксиращо)решавам ,че е време да тръгвам.Тъкмо си мислех :леле,колко съм се променил трябва да се запиша на курс по йога и какво блаженство е да си спокоен”J
когато на излизане от града минавам през един мост с огромни дупки ,от които огромният кораб БМВ 5 се поклаща доста.Гледам пред мен една бивша съученичка която взе книжка преди месец с форд фиеста в насрещната лента Точно в този момент зад мен някакъв аграр с голф 3 решава ,че ще изпревари тътрещото бмв на моста и изпреварвайки ме принуждава съученичката да закове спирачки слава богу ,че реагира бързо иначе челният удар беше неизбеженТоя задник дори не спря а тя горката ме погледна с най-уплашения поглед ,който може да си представите.И в този момент ми падна пердето.Всички досегашни неща които ме радваха в миг изчезнаха:
-Добре ве глупак изпревари едно бмв голяма работа ама това дето направи с познатата ми няма да ти го простя.
Последва небрежен поглед на температурата – точно в средата идеално.Пътят правеше плавен ляв завой и следваше една 5км идеална права.В този момент от СДто започна OST-Mortal Kombat.Не усетих кога вече бях на 2-ра мигнах му с дългите в стил “е са ти…. Мамата”Адреналина ме удряше в главата.Поглед на асвалтовата настилка - суха ИДЕАЛНО.
3та предавка влезе на 5500об. а педала на газта бе в положение "я да ти видя въртящия момент бе".Първоначално немската костенурка се отдалечаваше и ме обхвана момент на съмнение дали няма да изложа баварската марка.
В съзнанието ми мина мисълта която преди не и обръщах внимание"що не е М 50 !!!!!"
,но вече на 3та големия баварския вълк настигаше жертвата си.Последва 4-та а скоростта вече беше към 150.В съзнанието ми изникна тъпата теза : може да са 115 ,но са расови баварски коне!
Вече виждах фаровете си как бледо осветяват грозните му стопове.Представях си каква е тръпката да виждаш в задното си огледало двете светещи очи на голямата Е34 която се кани да профучи покрай теб. Явно и тоя се беше доста заинатил ,но му охладих ентусиазма когато на 5 та с 170-180 минах покрай него.Усещането което изпитах беше смес от удоволствие и успокоение.Вече съзнанието ми се прояснявашеПравата отсечка свършваше и идваше ред на жп.гарата на града и един голям мост който минава над жп.линиите.Естествено намалих до 100км Нагледно видях баварската устойчивост в завоя след като слязохме от моста.На излизане от гарата скоростта наближаваше 150,а този с голфа също не се отказваше.Пътят започваше да се изкачва по един хълм и имаше два много коварни ляв и десен завои.Отделно се появи насрещно движение а заветната цел Нови хан се виждаше.Погледнах в страничното огледало а голфарата изоставаше доста зад мен.При светнах му със стопове ,а после с аварийни ,че гонката престава но тоя явно не ме разбра.Намалих на 80км защото имаше доста хора излезли на вън.Върлака с голфа това и чакаше и профуча покрай мен ,но радостта му се изпари когато видя комшиите ми с бялата астра (аз живея до полицията),а аз завих в следващата пряка където ме чакаше тя....