Психопатии.....

[ati Профил ICQ]

Вече мога да се движа по повече на крака, скоро ще дойда на Еко, допреди две седмици ми се виждаше невъзможно близките месеци да подкарам кола, а сега виждам, че е въпрос на малко седмици отново да съм на пътя зад волана на единствената кола. Усещам притока на живот в омекналите ми от обездвижването и болката жили, усещам как POWER-a се връща отново в отпуснатото ми тяло. Мозъка започва да работи все по-чевръсто, изравяйки в паметта ми снимки, спомени от миналото, далечни и близки. От уредбата звучи Лимп Бизкит и по никакъв начин не мога да спра този порив, това връхлитащо минало, вежаещо какво ще последва в бъдеще. Има опасност да се разочаровате от мен, може би като ми мине този транс ще изтрия темата, но сега това, което чуствам е по-силно от мен.
Тъмна вечер, някъде около 19 часа вечерта, квартал Люлин в столицата. Една сива, двуврата Е30-ска се запътва към центъра. Малкия мотор М10/В18 върши перфектно работата, но е още студен, затова не го мъча. Но на светофара на "Киров", пак, за пореден път, защо винаги, когато съм студен, мамка му. Опел Вектра А, незнайни кубици и километри, барабани отзад, което значи максимум 1.8, вероятно на газ, като се има предвид, че повечето са. Добре, младеж, защо, защо ми го причиняваш???? Защо ме погледна така, защо изфорсира проклетия мотор??? Мокро е, има много движение, ЗАЩО???
Виждам че поглежда към светофара на съседите, явно знае кога светва зелено за нас. Но не на мен тия, не и в моя квартал. Жълто за тях, червено за тях, поглеждам напред и виждам вдигната предница на Опела и характерната задница без надпис - Мамка му, десния крак залепва до долу, съединителя лети вече нагоре, задницата се бори за сцепление, но побягва в посоката, в която до преди момент бе Опела. Мамка ти и на теб, не пускам проклетата Газ, виждайки как проклетото руселхаймско изделие вече е на края на първата си предавка. Влизам леко настрани, с превъртащи задни гуми в кръстовището, виждам, че така нищо няма да стане и удрям втора - груба грешка, ако се намирате върху скок на пътя - БМВ-то толкова рязко се метна на другата страна във въздуха, че помислих, че ще го изпусна, но не можех да си позволя напълно да си вдигна крака, за да не се засуче още по-силно. Отпуснах леко, престанах да чувам дерящите по асфалта гуми и отново дадох газ. Изпуснах проклетия Опел заради тази глупост. Адреналина ме удари в главата, всичко около мен изчезна, остана само тунела пред мен, в който виждахотдалечаващи се стопове. Краката ми започнаха да вибрират леко, десния ми крак ще влезе още малко в двигателния отсек. Ще те мина, не само ще те мина, ами ще те мина лошо, задето ме наказа така. Светофара преди тунела. Оня ми се смее.....
Не, не тази вечер, не и с тази кола. тоя път и аз съм подготвен и се изтрелвам наравно с него, преди да ни е светнало зелено, двамата бувкално скачаме през релсите, в колата ми звучи My Plague на Slipknot, включвам на втора и виждам, че вече го водя с една кола. Аде сега де. Но трябва да го мина много лошо. Нямам оборотомер, нямам и прекъсвач, не чувам мотора, но ако трябва ще го пръсна, вече нищо няма значение, освен Баварското наказание. Виждам как скоростомера подминава 100 и тягата започва да намаля, удрям трета и със задоволство виждам как съм го оставил поне три коли зад мен, с малката, карбураторна 316-ка от 83-та година
И изведнъж като чели рая слезе при мен, стана светло в купето ми, не можах да различа нищо в огледалото за задно виждане, защото то самото като че ли светеше. Дръпнах рязко в дясно, поглеждайки скоростомера си - вече отиваше към 140 и тунела свършваше, какво по-дяволите става, кой ме е застигнал така бързо? Отговора не закъсня, червена като дявола покрай мен с тътен прелетя Е30-ска. Явно се е засилила заедно с нас от предишния светофар, но разликата в конете е осезаема. Продължавам да настъпвам и на излизане съм почти с 160, а е30-ската се отдалечава. И в следвашия момент виждам как задницата й литва във въздуха, прекрасните стопове на тройния стоп се отразиха в мокрото. Започнах и аз да спирам. Като понамалихме, малко преди отбивката, в която аз трябваше да свия момчето с е30-ската започна да гъне рязко волана на ляво и на дясно, карайки задницата му да хвърчи по мокрия път като поклащане на изтребител, преди да ви свали......