Ходене до Пловдив

[ati Профил ICQ]

Те са толкова много, че едва ли ще мога да напиша за всички, но поне мога да опитам
Това ходене се състоя в края на миналата година може би ноември месец. Участници бяха моя милост зад волана на Е36 320 на Морков, Неопринт за балан на задната седалка (мноу тежиш, шефе, трябва да балансираме;)), Е30 325 на Мадпетио (тогава просто синя, без МНОГО), жълтия кораб на Мадванио, Явор с току що турбинирано Комби и Динко Жеков ака Гад с една Ланча 1.6. Само като я видяхме и си помислихме - е, и с 140 ще стигнем, сега няма да убиваме ентусиазма на момчето. Но какво бе учудването, когато още при тръгването от Лукйол-а след караулката на мен, поради къс диф на 215 ми удари прекъсвача, а Динко продължи леко да се отдалечава. и като си помислих, ние бяхем в най-неизгодната позиция в категорията коне/тегло.
Така че, летс рол
Под тежките удари на китарите на една група, която така и не можах да запомня, поехме по своя път, измествайки всичко от пътя си, за което се грижеха двете пилотни коли на Мад-тийма, които буквално прибираха всички коли в средната лента, за да може Явор от време на време да се стрелва като побесняла бургия напред, правейки страхотни ластици в диапазона 140 - 220 и нагоре (там вече го губех:). Намирахме и такива, които си мислеха, че като от 140 ускурят до 16- в лявата лента ще ги оставим на мира, което допълнително внасяше ведрсот в обстановката Един такъв не искаше да се мръдне с Форда си и държа до към 170, но явно се изплаши, като усети Мадпетио на 2 метра зад него и толкова рязко дръпна настрани, че щеше да излезе на аварийната лента, където обаче го чакаше Мадпавио с Жълтия кораб, минал му от дясната страна. Тоя заби форда като по учебник в средната лента и не посмя дори да си мръдне крака от газ-та, доката ние минахаме покрай него, а той изумено гледаше как се отдалечава глутница вълци с ревящи шестаци, подслонили и една тиха, но пъргава Ланча. Всички много се смяхме и забавлявахме от шоуто, което разиграваха Мадотбора, за да не ни е скучно пътуването - синхронно задминаване от двете странни на коли и камиони, като веднага след като задминеха поредното препятствие те бързо сменяха местата си, което изглеждаше като прехапването на една ножица, която се разтваря и реже другите участници от нашата карта. Играта на Баварските задници, които понякога доста рязко си меняха местата си беше повече от величствена. Допълнителен ефект бе, че колата, която задминава през аварийното вдига и доста прах. Гледкат апри 200 + е опияняваща. Сърцето ти трепти усйурено, виждаш само магистралата и следващия елемент, който да включиш в своята хореография, така перфектно изирана от двамата. По едно време Петио не издържа и чухме само как препука за кратко прекъсвача на края на 4-та и той се откъсна от нас. Явно че се движеше стабилно, защото ние, движейки се по понятни причини само с 210 скоро след това го видяхме в далечината да изкачва поредния баир, като вълкм тръгнал пред глутницата. Намерихме го на познатато място, където се събират озверели вълци с побеснели от бяс шестаци - входа на тунела. Докато свалях двата прозореца на Е36-цата Моркова ме попита дали ще свиркаме в тунела. Отговорих му, че ще много по-добро от свиркане и се усмихнах. Не стоя дълго време в неведение - три броя по шест пъти цилиндър се втурнаха с грохот в тунела да ядата маркировачни ленти, изпълващи с безмилостен тътен тунела, каращи всичко друго да избледнее заради вълните, които отразени не минаваха през ушите, а удряха направо мозъка и десния крак Оргия от дрезгаш рев на М20, филтриран през аусписите на двете е30-сли, примесен с зловещото ръмжене на М30 в обороти, близо до прекъсвача. Обърнах се за малко и видях Моркова, който беше със застинало от екстаз лице, за Неопринт няма какво да споменавам - сякаш времето бе забавило ход, имах чуството, че мога да усетя всяка една звукова вълна, ударила се няколкократно в стените, как преминава през тялото ми, карайки молекулите в тялото ми да се подредят синя до бяла.......
Спряхме на пазарджишкото Макдоналдсче, където получихме нагледен пример що е то Бърнаут, донътс и имат ли те почва у нас, естествено главно действащо лице - дъ Мадтийм
Тогава видях нещо, което не бях виждал като фигура и което обаче не успяхме да заснемем - колата на Мадванио е паркирана по средата на паркинга, Мадпетио застава срещу него и започва да прави бърнаут - дотук само по себе си страхотно, но какво беше учудването ни, когато колата му тръгна леко и контолорано настрани, докато отзад гумите пушеха все повече, а той обикаляше така колата на брат си И то на дистанция не повече от метър през цялото време - почти перфектен кръг на Да Винчи с бърн-аут Спокойно, няма д се разсърдя на тези от вас, които не ми вярват, защото ако не бях го видял с очите си също щях да го взема за украсена история, но тези, които бяха там ще потвърдят. Разбрахме от Пецата, че някакво Ауди А8, покрай което прехвърчал с доста над двеста и дори му светнал за да се мръдне, когато го настигнало, докато той ни е чакал до тунела е намалило и се изравнило, за да пита каква е тая кола, а нашия отговорил с усмивка на лицето - БМВ
Продължихме към Пловдив, по пътя пак ни забавлявах Мадтийм, този път фийд Явор, като трите коли се движеха с около 150 - 160 плътно една зад друга в дясната лента и когато идваше време за изпреварване чакаха до последния момент, като първата кола се изнася рязко, последвана плътно от втората, третата докато се изнася първата вече се връща в лентата си - изг;еждаше като влакче с вагони.
Получихме подобаващо посрещане от Пловдивската група, като бяха наистина почти всички там. Направихме Баварско предвижване по улиците на Пловдив, като на един светофар водещата кола се падна до някакъв тип с някаква бърза малолитражка, за която 2.0 литра работен обем е толкова много, че едва ли не ще тръгне с предния мост. Та ние си кротуваме в дясната лента, зад нашата кола, а този явно не вижда какво става зад БМВ-то, с което той току що се е заял, форсирайки двигателя си. Груба грешка, приятелю, груба Първото БМВ го остави на светофара с вирната предница и малки гумета в размер 195 с повече мощ, отколкото може да понесе тази количка, превъртащи безпомощно. Второто се изтреля покрай него, тъкмо когато бе захапал, последва трето БМВ, което го мина от дясно. Дали заради този психечски тормоз или наистина трябваше да свива в дясно, но пусна десен мигач за една пресечка. Ааа, не, приятел, спомняш ли си какво ти казах за грубата грешка, преди малко, а ? сега изчакай там, в ляво, където и без това не ти е мястото колоната от 20-тина БМВ-та.
Гледката беше повече от величествена, защото бяхме събрали погледа на всички около нас с ревящите машини, дори и сляп би се обърнал да разбера откъде идва тази забиваща се в белия дроб миризма на изгоряла гума в особено голямо количество. Следваше широк десен завой с прав ъгъл, на който хората видяха що е то пързаляне и има ли то почва у нас, хе хе.
Още преди всички да загасят моторите си на полигона, Жокера вече палеше задните си гуми, предизвиквайки невероятна мъгла (Жокер, така и не каза каква бе тая гума и защо така пушеше). Толкова му трябваше и на ПсихопатВанио, който запали и двете гуми на шперовата си Е28-ца, ама в движение и то в прекрасни параболи и други геометрични явления и то между два стълба, покрай които няколко пъти се пързулна настрани с 60-тина, събирайки очите на всички. Грнка не остан апо-назад, особено с тия зимни гуми, мммм, все още усещам мириса им. И разбира се..... БМВ-та от всички години наспирали под всякакви ъгли, на част от тях им пушат още калниците, а ние всички сме невинни Но на полигон какво да ни кажат, айде проверка на документите, когато започна смешното:)
Полицай към Мадванио - я си кажи номера на колата. Нашия се усмихва и отива да си го погледне отпред Явор натоварил половин кола в багажника си и отворил задния капак, за да търси документи, в този момент един полицай тръгва към него. Някой от нашите го видя навреме и извика само - "нашите документи наред ли са?", Явор през това време тропва багажника (къде сега 5 часа ще се обясняваме откъде са тия части, то има документи за тях, ама полицайте стават много подозрителни и щяха само да ни държат) и с най-невинната си усмивка подава доволно документите. Полицая само погледан затъмното отзад комби и продължи към Жокера, който използва първоначалната суматоха, за да свали задната си гума, от която бяха останали само конци и тъкмо беше успял да сложи резервната, но не успял да махне крика. Полицай към Жокера и останките от гумата му в ръцете
- вие с тази гума ли карате?
- Нее( само да можехте да видите невинната му физиономия, още малко оставаше да погледне учудено в ръцете си и да каже - коя, тая гума ли, въобще не знам откъде се взе)
Полицая само го изгледа кръвнишки, но нищо не можеше да каже, все пак гумата не бе на колата, а в ръцете.
- И за кво ти е тая гума?
- Ми нося я на вулканизатор, че май изпуска от някъде.....
Майко мила, аз се обърнах и започнах да се смея, отдалечавайки се, за да не ме чуе полицая, като се обърнах видях, че не само аз съм реагирал така
Не знам как е продължил разговора, но в крайна сметка ни пуснаха с предупреждение, че полигона не е място за такива неща (не, не спорете, така са казали органите на реда). То така или иначе бе дошло време да си ходим, направихме се няколко общи снимки и си тръгнахме......
Ати