Сексът и БМВ

[ati Профил ICQ]

Замисляли ли сте, че шофирането на БМВ и секса имат нещо общо? Технически разбира се нямат, но говоря за душевната наслада след двата акта.
Представете си поредния скучен ден в офиса - седите зад до болка познатия компютър, вършите рутинно работата си, шефа както винаги иска още за по-кратки срокове, петък е, предвкусвате утре как ще спите до късно и ще правите тези неща, за които не намирата време през седмицата. Но сега е едва 11 часа, дори не е минала обедната почивка. Забелязвате, че от тези мисле сте се разсеяли и се сепвате. Бързате да се върнете на работа, но ненадейно вместо да щракнете една програма, вие я минимизирате и се открива десктопа, но който седи вашето Бебе, гледа ви с тези красиви 4 очи, бъбреците лъщят, цялата кола казва - ела, вземи ме, ще те заведа и докрай света, само ме пожелай. Тръпки ви побиват, за миг дори посягате да отхлабите хватката на своята вратовръзка, горещи вълни ви обливат - тази хубава рускокоса и дългокрака жена на мен ли каза това нещо и се усмихна загадъчно?
Оглеждате се, да не би някой да е станал свидетел на вашите терзания - залата е пълна с хора, задълбочени в работата си, луминисцентните лампи хвърлят своята светлина, придружени с познаното леко жужене. Всичко е наред. Поглеждате отново към снимката на своето БМВ и се усмихвате - вече сте се взели в ръце, вече вие водите парада. От колко време не сте й се радвали сутрин, когато отивате на работа, колко време мина, откак за последно я погалихте нежно по калника и се усмихнахте, от кога не бяхте почуствали тази тръпка, както Първия път.
Вече е ясно, че работа днес няма да се върши, но как ще издържите оставащите няколко часа до края на работния ден? Трябва усилено да симулирате поне работен процес, макар да не можете да си го позволите, защото крайния срок за вашия проект наближава, но по дяволите и проекти - те не свършват, последните седмици сте работили толкова здраво, че вечерно време само сте хапвали и сте заспивали преди любимото си телевизионно предаване.
НЕ
Тук тряба да се действа авантюристично. Какво ли не правихте едно време, само и само да видите за миг дори човека, когото денем и нощем изпълваше вашите сънища, само за да почуствате тръпката от нежното докосване, милия поглед - нима тогава също не ви интересуваше останалия свят и последиците, защото вие бяхте с люмия(мата) си.
Да вървят по дяволите всички, аз имам нужда от това, не мога да издъжам повече, искам те, искам те веднага, без задръжки, без опасения за последствия, наказания.
Гасите компютера и отивате при шефа. Знаете, че ще го излъжете, знаете, че нямате моралното право да оставяте работата си сега, но въпреки това:
- шефе, не се чуствам добре, мисля, че съм болен, ще отида да почина у дома
- но навън е толкова студено, ти повече ще се разболееш
тръпки ви побиват, но ако сега се предадете...Не, магията ще изчезне до довечера, на всяка цена трябва да е сега.
- Жена ми е вкъщи, тя ще се погрижи за мен
- Добре, тръгвай си
Невярващ слизате по стълбите, в движение разхлабвате вратовръзката си. Излизате на студа, още необлекли напълно якето си, но не усещате студа. В очите ви трепти пламъка на възбудата, погледа ви е фокусиран в паркираната кола, всеки момент ще я докоснете, още миг до заветната извивка на нежното й тяло......

- Здравей скъпи, днес.....боже, колко си нежен днес. И си ми донесъл цветя. Скъпи, отдавна не си ми правил такива изненади, какво се е случило?
- Нищо, просто докато си карах БМВ-то насам си помислих колко много значиш за мен и че отдавна не съм ти го показвал - казвате вие, като хвърляте последен поглед към паркираната прелест, преди да затворите вратата на топлия си дом.
На дневния километраж остана числото 264, а пътя до вкъщи бе само на 5 км........


Ати