Едно малко разказче

[Gari Профил]

Събуди ме силна светлина и един дебел, непоносим за мен глас, със селски акцент ми вика: Айдееее уеееее. Ти няя ли а стааш за раота. А?
Само един поглед, върху въпросния дразнител, ми беше достатачен за да ми разсипе деня. Както и да е. Станах и се облякох за работа. Погледнах часовника - 5:30. С несигурна стъпка тръгнах към колата. Тя стоеше там - на паркинга, огряна от оранжевата, мека светлината на лампата. Кола, в която се влюбих още когато я видях. Една сребриста е39-ка. Кола, с която преживях много хубави и лоши моменти. Не знаех, че днешния ден, ще е най-лошия в живота ми.
Както и да е. Отидох на работа. Не беше нормален ден. Не ми вървеше нищо. Спъвах се, удрях се, все едно имам въже в краката. Нещо ме стягаше в гърдите. Напрежението беше убйиственно. Имах предчувствие за нещо много лошо. Както винаги се оказах прав, за мое съжаление.
Най-накрая дойде и края на мъката. Прибрах се в къщи и погледах телефона. Един смс. Погледнах номера - непознат. Отворих го и зачетох... Смс-а беше от сина на приятелката ми, бившата. "Батко, намерихме мама тази сутрин в стаята й. Тя е....."
Не можех да чета повече. Черна пелерина се спусна пред очите ми. Отпуснах се на леглото. Усетих как се навлажняват очите ми. Нямаше я вече. Никога нямаше да я видя. Бяхме се разделили преди два дена...
Не знах какво да правя, как да постъпя. Да си тръгна ведага за БГ? Дааа. Веднага.
Станах и без да продъмам и дума трагнах към банята. Не виждах и не чувах нищо. В главата ми беше само - намерихме мама...
Един бърз душ и взех ключовете за БМВ-то.
Проверих за всичко необходимо за тръгването ми - паспорт, пари, телефон.
Готов съм.
С бърза крачка се запътих към колата. Седнах и запалих. Таблото светна като коледна елха. Бях му свикнал вече. Нито една система за безопасност не работеше. Нито АБС, нито АСЦ, нито въздушните възглавници. Пак лошото предчувствие смачка гърдите ми. Отдадох значението му на смс-а. Стиснах силно волана и потеглих. Още със стъпването на пътя, се прояви това нещо в мен, което ми беше докарало прозвището - Лудия. Колата ревеше във високите обороти, но не ми пукаше точно сега за двигателя. Излязох на главния път и тръгнах да пресичам града.
Нервното ми каране привличаше вниманието на останалите участници в движението. Точно сега не ми трябваше полиция...
На всяко кръстовище тръгвах със въртене на гуми. Бързах, но за къде? Имах да мина 2600км до вкъщи.
Пътя премина в три ленти. Това ми даде възможност да настъпя колата както трябва. Все пак съм в града, ама на кой му пука. Газ, първа, втора до 90 и след молбата на двигателя слагах трета и пак така. Вече летях със 140км градско със 6400 об/мин. Не сменях, не ме интересуваше нищо. Само смс-а ми е в главата. Не мисля какво може да се случи с тази скорост в града.
Наближавах оживената част. Пешеходни пътеки. Хора прибиращи се от работа. Уморени, не внимаващи, не подозиращи за опасността, която летеше към тях...
Червена светлина премина покрай лявата част на главата ми. Трябваше ми секунда за да разбера, че минах на червено. Следващия светофар доиде много бързо. Натиснах спирачката със всичка сила. Колелата блокираха и БМВ-то се плъзна напред. Скороста беше много висока. Дори и не очаквах да спре. Със свирене от гумите и бял пушек колата навлезе в кръстовището. Чувах хората как крещят...
Затворих очи. Силна светлина ме заслепи през клепачите...
Тогава чух глас - Айдееее уеееее. Ти няя ли а стааш за раота. А?
Отворих очи, погледнах дразнителя и се усмихнах. Тя е жива. Ще я видя. Смеех се на глас. Потърсих телефона на нощното шкафче. Погледнах и видях смс. Отворих го без да обръщам внимание на подателя. Първите букви - "Батко, намерихме мама..."

Всяка прилика със събития или лица е случайна. А може би не...

[driver69 Профил]

.
То горното обяснява цялото ми мнение, 'ма се пак да си кажа - бравос! Впечатли ме разказът, а края - силен. Пиши по-често, имаш талант според мен, колега.

[Lord Профил]

Само се моля това да не е истина. Друг коментар няма да оставя..

[Vikenso Профил]

Всичко вървеше добре, ама като каза е 39 и палене на гуми с тея блокажи да беше е 34 иди дойди ама е 39 но е станало добре като си казал че нищо не било работило от системата за безопасност особенно АСЦ

[Maxmadness Профил]

Разказа ми харесва.Дано само да е измислен...

[Kroki]

Дано, че ако не е.. Обаче разказа е супер!

[e39 FEN Профил]

Добра история.. ммм Final Destination гледали ли сте го, някоя от 4-те части?

[Kroki]

Всичките по няколко пъти, като последната най-неструва

[saleen Профил]

Много е добро и впечатляващо, чакам продължение!

[michi69 Профил Уеб-сайт]