Back in black

[madpetio]

АТИ

[ati Профил ICQ]

WARNING, this post is rated insane

Писанието е в категория "психопат" - не првете това на улицата. Не го споделям за да се хваля, дори напротив - не подкрепям такива неща, но човек има както добри, така и лоши черти - няма смисъл да увъртам, че съм психопат. Но това не извинява Вас. Затова насладете се на разказа, но не го вземайте за пример.


Продължение....
4-та дойде бързо, почти толкова бързо, колкото задницата на камиона, движещ се с 70-тина в нашата посока. Спирачки, втора, газ, трета, четвърта, следващ камион, същата процедура - по двулентовия път три коли правеха зиг-заг, рязки изнасяния, твърди спирания. Новото окачване все повече започваше да ни възхищава - за пръв път, откакто съм в БМВ ускорение, започващо от 160 в завой не завършва с вратите напред - колата седи буквално като картинг, а сликовете все повече започват да дават своето ценно сцепление при нарастващите температури. Караме средно с 160 на извъндградските прави, в населените места чинно намаляме до 60 и се наслаждаваме на природата около нас, докато другите се наслаждават на колите ни. Стана интересно, когато дойдоха завойте
Дотогава водеше Ванката, който така вкарваше Омегата в завойте (да не забравяме, че и тя е със задно), че в средата на един успя да удари в задните ударни тампони, което причини разлепването на страничното огледало за обратно виждане. Явно когато спря е дал възможност на приятелката си да поеме малко въздух, за да му каже, че кара прекалено бързо и на нея й става лошо. Тъй като и Иван возеше своята половинка те намалиха темпото по завойте, а ние с Мадпетио се заехме да видим колко аджеба държат тези загряти вече сликове. И да ви говоря, със сигурност няма да ми повярвате на какви странични ускорения тази гума с размер 195 дори не даваше признаци, че й свършва сцеплението. На втора в остър завой с ритане на съединителя нищо не се случи, на пясък колата тръгна настрани за около метър и явно една от гумите намери петънце асфалт, което и беше напълно достатъчно за да върне колата в правилната траектория. И двамата се спогледахме, нями пред тази случка, след което Пецата се усмихна с думите - "Глей са". Ако сте минавали северния склон на Петрохан и имате представа от завойте там - тези тук бяха по-нагъсто и малко по-остри и скоростта на правите рядко падаше под 140, а дори в апекса на повечето завой бяхме с 80. Усещането е коренно различно, от това, на което всички сме свикнали - при газ в завоя да сме готови да контрираме и да излезем леко напреки на пътя. Сега погледа при излизане от завой е устремен към следващия завой. Първото докосване до състезателно-автомобилния свят. По това време се появи и едно дразнещо дрънчене като от лист ламарина, клатен с голяма амплитуда. Интересното беше, че само при определени обороти го имаше, но така и не открихме причинителя. Бая километри след това завойте свършиха, отбихме и изчакахме нашата група. Спряхме и хапнахме на прохода Шипка. Пътуването към Търново продължи по все по-прави участъци, където скоростите се увеличиха до към 220 - 230. Предполагам че малката тройка със звук на F16 е прелитала като снаряд, оставяйки представа за някакво размазано синьо петно, покрай набралите 120 км/ч автомобили. Явно и двамата Ивановци бяха престанали да слушат женската част от возещите се, защото и те не изоставаха. Последва малко въртене из детелините на Търново и ние отбелязахме нашето присъствие на събора, което може би е за друга тема.
Ати
ПС - щях да забравя - когато спряхме установихме от какво е бил този странен шум - от температурата се беше сцепил по дължина целия чисто нов накрайник на ауспуха, който е от дебела неръждъвейка

[//M_Power]

Евала АТИ продължавай все така

[madpetio]

Ати не беше се сцепил само от температурата малко му помогна взривяването на пропан-бутана