Ми, кола... цигари...

[Spit-Fire]

Всеки от нас е прекарвал тези паметни, параноични вечери. Сякъш не можеш да си намериш място, сякъш имаш енергия а не можеш да намериш в какво да я вложиш. Седнеш на дивана, станеш. седнеш отново, пуснеш телевизора, спреш го, пуснеш музика, спреш я, отново сядаш и ставаш, излизаш на терасата и пушиш цигара и отново всичко на ново... Но защо става така? Това не е състояние на ума, това е състояние на сърцето. Умът ни блокира, той не може нито да приема информация, нито да предава. А сърцето усилено работи и търси нещо, търси някой... И имаме енергия да направим всичко, чувстваме се готови, а дори не можем да разберем какво трябва да направим. И се чувстваме толкова силни, а същевременно толкова безсилни... И макар аз да си мисля, че го разбирам, то той не го разбираше.
Почти в 2 през нощта Джон не можеше да си намери място и сновеше насам-натам из апартамента си. А цигарите му вече привършваха, защото палеше нова на всеки петнадесет минути. И ето, че запали и последната. С трепереща ръка бавно я приближаваше към устата си и с почти същото движение се подпираше на парапета на терасата. За миг облаците на небето се разкъсаха и един слаб лунен лъч се стрелна към катранено черната физиономия на неговата красавица, намираща се на улицата. Със същата скорост в главата му се стрелнаха няколко мисли, една от която беше, че се нуждаеше от още цигари. И не след дълго вече тичаше надолу по стълбите със ключове в ръка, допушващ последната си цигара. Леко щракване и примигване на мигачите озариха пространството около колата. Той бързо скочи вътре и със завидна бързина и трепереща ръка запали колата. Навън бе адски студ, но той нямаше време дори да почака колата да загрее. Бързо вкара задна скорост и след това се изстреля някъде из мрачните улици. И ето че дясната му ръка вече търсеше копчето на радиото, за да го снабди с така нужната му музика. И нещо засвири. Със същата завидна бързина той смени песента, а след това още по-бързо смени около двадесет песни за пет секунди. Заслуша се за миг и повтори процедурата, след което изключи радиото. Мислите в главата му се блъскаха, а той не можеше да отдели време на нито една от тях.
Истината бе, че един така специален човек му липсваше толкова много, а без присъствието му наоколо, Джон не можеше да подреди мислите в главата си.
И ето, че пристигна пред единствения денонощен магазин в околността. Дори без да загаси колата, дори без да затвори вратата, Джон изскочи навън и със няколко лъвски крачки прибяга до вратата на магазина, отвори я наполовина и започна да крещи нещо под носа си, може би за цигарите които искаше. И след точно десет секунди вече бягаше към отворената врата на колата със 3 кутии в ръце. Седна, хвърли кутиите на дясната седалка и затвори вратата. Дори със по-отработени движения от най-големите пушачи, с една ръка държейки волана, а с другата трескаво отваряше първата кутия и жадно захапа една от цигарите.
"- Запалка? Запалка! Мамка му! Запалка?"
Да се върне в магазина бе прекалено късно, за това на ум прочете своя молебен за запалка, след което със леко натискане изкара запалката на своята кола, затвори за миг очи и се помоли отново, след което я погледна.
"-Работи? Работи!!! Запалка!!!"
Дори и объркан, той за миг се усмихна като малко дете пред цял кашон с бонбони и след секунди вече в купето се извиваха гъсти облаци от дим. Последваха няколко блажени минути за него, през които тютюна действаше с пълна сила. Но те не след дълго отминаха. Джон отново, дори в собствената си кола не можеше да си намери място. Но града му не бе толкова голям, само след 5 минути вече беше на път към тях. Но какво ли щеше да прави там. И почти със същата скорост, с която се блъскаха мислите в главата му, той рязко обърна колата и даде пълна газ на някъде. След минути по самотен и мрачен път се намираше на място, много специално за него. Но не и днес, той просто не знаеше къде другаде да отиде. Спря колата, загаси я и излезе навън. А температурата бе около нула, неговият дъх наподобяваше цигарен дим. И въпреки всичко, не успя да намери покой. Започна да снове в кръгове около колата, като с всяка обиколка се разширяваха все повече и повече. И докато се упомни, колата се виждаше в далечината като малка кутийка. Пое по обратния път. И може би студа малко по малко изсмукваше енергията му. А дали сам не го бе направил, а сега, когато някак си се чувстваше малко по-спокоен и го разбираше. Крачките му ставаха все по-малко а студа го обхващаше все повече. С последни сили стигна до колата, отвори я и треперейки седна вътре и затвори вратата. Трябваше да се прибере, но нямаше енергия за това. И само миг след като се облегна, започна да затваря очи и се унесе.
Утрото настъпи. Може би нервното чукане по прозореца го събуди. Един стар и прегърбен овчар седеше до колата от час и все така упорито чукаше, мислейки че Джон е мъртъв. За радост или тъга, не беше. Той разтърка очите си, след което отвори вратата и поздрави учтиво. Излезе, протегна се и се загледа в изгрева. А всичко от предната вечер бе просто спомен, или може би кошмар. Цигарените кутии все още се търкаляха на седалката, той бавно извади една цигара и я запали и вдиша с целия капацитет на дробовете си. Деня едва сега започваше. Незнайно защо, Джон се усмихваше, Та всеки нов ден може би носеше нещо ново, нещо радостно. След като изпуши цигарата си на спокойствие, той седна в колата си, запали и пусна радиото. Веднага намери специална песен и започна да я слуша по обратния път. И не след дълго паркира колата си там, от където я бе взел. Прибра кутиите цигари в джоба си и заключи. А усмивката му продължаваше да стои на лицето му.
Бавно се изкачи по стълбите и с трепет спря пред вратата. Някак си срамежливо под нея се подаваше парченце лист от роза. Той бавно и нетърпеливо отвори вратата. И пред него се откри цял килим от рози. Очудено и усмихнато той влезе и нежно затвори вратата, след което последва розите. Те го отведоха в спалнята му. където бяха приготвени внимателно куп свещи със формата на сърца и още много други. Неговото очудване стана все по-голямо. На нощното си шкафче откри картичка в която пишеше "Обичам те! Очаквай ме довечера". Джон внимателно я остави и отиде в кухнята. На хладилника му имаше залепен календар със графика му. Имаше записан час при доктор в 4 следобед. Не си спомняше за какво, но името и адреса бяха записани, за това не продължи да се чуди още дълго. И така, продължи със заниманията си, докато стрелките на часовника удариха три и половина, може би вече трябваше да тръгва. Внимателно прекоси коридора и затвори вратата, а под нея продължаваше да се подава това парченце роза. И всичко това бе направило перфектен ден за него, поне до този миг. Но той не помнеше, не знаеше защо отива на доктор. Не знаеше, че само след няколко часа всичко от предния ден ще се повтори. Не знаеше, или по-точно не помнеше за рядкото заболяване, което имаше. И заслепен от щастието си не погледна датата, написана върху картичката, не успя да види, че листата от рози са всъщност увехтели и натрошени. И че човека, от който имаше нужда си бе тръгнал много, много отдавна...

[Pr0gI Профил]

Страхотна история, колега. Отново! Държи те в напрежение от началото до края. Красива и някак си тъжна..много ми допадна

[pLaM3N Профил Уеб-сайт]

Страхотно, поклон

[Радо69 Профил]

Нямам думи просто супер е историята.!Браво колега !

[georgymk Профил]

както винаги всичко е на ниво....много хубаво,много ми хареса

[Хаос Профил]

Хубава, тъжна история за това как и малкото за нас е всичко на тоя свят за други...

[speeder88 Профил]

страхотен е разказа, наистина. до средата ми напомня на мен самия в един период от живота ми, когато почти всяка вечер с един колега от работата седяхме я в неговата, я в моята, я в служебна кола, пушехме и говорихме неща от живота, за съжаление това време свърши, благодаря ти че събуди приятни спомени у мен

[uCnaHeTcA]

Колега... Кажи честно, че не си някой поет, автор или там, както им се вика Наистина поредната вълнуваща и просто страхотна история... Отново без думи

[Spit-Fire]

Ми, едвам завърших със 4 по БЕЛ, защото не мога да правя ЛИС, и аз не знам какъв съм

[fedoracore Профил Уеб-сайт]

хубава история-браво.

[niksana Профил]

Много добра история Браво

[Feanor Профил]

Ми, едвам завърших със 4 по БЕЛ, защото не мога да правя ЛИС, и аз не знам какъв съм

Хех, на това горе и аз бих му писал 4.
Има идея, но стилът е слабичък и бъка от грешки.