Бопси

[Andronoff]

Противно на изказванията ми напоследък, критикуващи песимизма на масата от автори в този форум, реших да напиша нещо наистина ценно, на което попаднах снощи в една книга. Бъдещите драматурзи да си вземат бележка от това, което ще прочетат по-долу. Авторите са Джак Канфийлд и Марк Хенсен.
Приятно четене!


БОПСИ



Двадесет и шестгодишната майка бе впила поглед в сина си, който умираше от злокачествена левкимия. Въпреки, че сърцето й преливаше от мъка, тя беше много решителна. Като всеки родител и тя искаше синът й да порасне и да постигне мечтите си. Сега вече това беше невъзможно. Левкимията беше безпощадна. И все пак, искаше й се мечтите на сина й да се сбъднат.
Взе ръката му и попита:
- Бопси, мислил ли си някога какъв искаш да станеш като пораснеш? Мечтал ли си някога как искаш да мине животът ти?
- Мамо, винаги съм искал като порасна да стана пожарникар.
Майка му се усмихна и каза:
- Я да видим, дали можем да направим нещо, за да се сбъдне мечтата ти.
По-късно същия ден тя отиде в местната противопожарна служба във Финикс, Аризона. Там се запозна с пожарникарят Боб, който имаше сърце, голямо като на птицата Феникс. Тя му разказа какво е последното желание на сина й и попита дали е възможно да го повозят на някоя пожарна кола из квартала.
- Вижте какво – каза пожарникарат Боб, - можем да направим нещо по-добро. Пригответе сина си в сряда сутринта, ние ще дойдем да го вземем в седем часа и през целия ден той ще остане с нас, ще излиза при сигнали за тревога – всичко, както си му е редът. Ако ни дадете размерите му, ще му направим истинска пожарникарска униформа, с истинска пожарникарска шапка с емблемата на пожарната на град Финикс – не от онези, дето ги продават като играчка – с жълта предпазна жилетка, каквато носим ние и гумени ботуши. Всичко се прави тук, във Финикс, така че ще можем да ги получим бързо.
Три дни по-късно пожарникарят Боб взе Бопси, облече му пожарникарската униформа и го придружи от болничното легло до чакащата пожарна кола. Бопси седна зад шофьора на камиона и му казваше откъде да мине, за да стигнат до сградата на пожарната. Той беше на седмото небе.
Този ден постъпиха три телефонни повиквания и Бопси излезе и при трите акции. Вози се в различни пожарни коли, в колата за бърза помощ и дори в колата на главния пожарникар. Нещо повече, снимаха го за местната новинарска програма.
Тъй като мечтата му се сбъдна, а заедно с това беше обсипан с любов и внимание, Бопси така се въодушеви, че живя три месеца повече, отколкото предвиждаха и най-благоприятните лекарски прогнози.
Една нощ жизнените сили явно започнаха да го напускат и главната сестра, която вярваше, че никой не бива да умира сам, отиде да повика по телефона членовете на семейството. Тогава си спомни и за деня, в който Бопси беше пожарникар, и се обади на началника на пожарникарите. Помоли го да изпрати един униформен пожарникар в болницата, който да остане с Бопси, докато той се разделя с живота. Отговорът на началника беше:
- Мисля, че имам по-добра идея.Пристигаме след пет минути и ще ви помоля,
щом чуете сирените да пищят и видите светлините да проблясват, да съобщите по системата, че пожар няма. Обяснете, че пожарникарите идват да видят за последен път един от най-прекрасните членове на командата. И още нещо, бихте ли отворили прозореца на стаята му? Благодаря предварително.
След около пет минути една пожарна кола пристигна в болницата. Разтегнаха стълбата до отворения прозорец на Бопси и четиринадесет пожарникари и две пожарникарки се изкачиха до третия етаж. С разрешението на майка му, те го прегърнаха и му казаха, че много го обичат.
С последни сили Бопси погледна към шефа на пожарната и попита:
- Господин началник, сега наистина ли съм пожарникар?
- Разбира се, Бопси – отвърна шефът.
След тези думи Бопси се усмихна и затвори очи за последен път.

[xdriver Профил]

Страхотно написано, но много тъжно.

[pLaM3N Профил Уеб-сайт]

Ако критиките са към мен, внимавам, както винаги ...

А за това, няма какво да кажа, се пак с писано от Марк Хенсен.

[shengi Профил ICQ]

Целия настръхнах докато го четях..... Колега ще те помоля да ми кажеш името на книгата ....

[M2PR Профил]

пиле, кай коя е книжката де !

[bored Профил]

Светът е пълен с подобни истории, за нещастие не с такова развитие..
за това, че си я преписъл тук..

[mnh Профил]

Най-важен е жеста!!

[DINAN Профил]

,а коя е книгата?