Обява за работа :))

[txe Профил ICQ]

Ден като ден. Нищо по-различно от всеки Божи ден от някоко месеца
насам. Ден, изпълнен с обичайните, рутинни дейности на всеки нормален
... мм почти-нормален левент... младеж от български произход чиито
способности се движат някъде около средно-статистическото равнище на
тая нация, като в отделни етапи от развитие си заемат доста вариращи
стойности, в някои случаи вариращи все надолу. Та понеже тия етапи май се оказват дефицитни на тях няма да им обръщам много внимание. Но все пак ако си представим графиката на интелектуалната способност на тоя младеж за тия моменти то тя не би била по-различна от траекторията описвана от движението на водата в планинските бързеи на някоя тясна
рекичка, която се спуска от билото на планинския връх до подножието на
въпросната планина, която отнесена към настоящия момент не е от
изключителна важност..

Тоя единствен индивид на планетата живее с мисълта, че България не
може безвъзвратно да се превръща в една от най-немощните държавици в
света, подвластни на претенциите и капризите на "големите", че не може
хората да не си знаят историята, да не знаят Кубрат, Аспарух, Крум,
Омуртаг, Борис, Симеон Велики, Асеневци и още, и още...а да знае Азис
...
И когато някой се изкаже неподготвен по отношение на турското иго...
Как едва ли не през целите 492 години от това робство предците ни си пиели кафето и подръпвали от наргилето на бейове и паши, седнали по
турски съвсем необезпокоявани до тях и обсъждали работите в империята
на султана ... в подобни моменти кръвта на този младеж кипва със
силата на бик от спанската корида видял червения плащ на някой
тореадор .. но благодарение на някакъв клапан изпускащ нагнетените
емоции тоя младеж нерядко се е отървавал без последици от спорове на
политическа основа... те първоначално са на историческа, но поради
всеобщата компетентност по доста обширни теми на голяма част от
обществото, спорът преминава в сферата на политиката, където нашия
герой не може пък да нарече хора предаващи народните и държавни
интереси другояче освен предатели... и само божието благоволение и
милост са отървали героя от печален край..

...Та тоя млад човек,потомък на велики българи трябва все пак да изкарва по някой и друг лев, защото както времето на диктатурата на
пролетариата.. както трудово-общинския строй си е заминал така и
лозунгът "тате носи мама меси да живей труда" не е много много
изпълним в наши дни.. дни на пазарна икономика според много
политолози, ма както и да е. Също така е известно, че тоя човек в
малките промеждутъци от време между работата, училището, и разни други ангажименти, колкото и неплатежоспособен да е понякога, обича да си троши главата и дава и малкото което има за да го направи със стил
.. като е гарга, да е рошава ... засега това му се отдава най-вече с
едно двуколесно което за пореден път се намира в бокса заради следване
на "user's manual" от страна на притежателя на колелото. рядко може да се види тоя горд собственик на колело без следи от масло по ръцете ...
А когато това става (случва се все пак) по лицето му е изписана една
невероятна, чаровна, дебилна усмивка способна да разтопи и
най-леденото човешко сърце ... и плановете правени в черепната кухина на това българче за това как тоя път да извърши поредния подвиг(или простотия ... въпрос на гледна точка) с колелото не остават скрити за околните...

Та да се върнем към обикновения ден, от който започна цялата тая
поредица от думи. Ден, който нямаше да остане в историята с нищо
най-вероятно, ден в който България нямаше как да стане пак на 3
морета, ден в който нямаше как да си потроша нещо - я колелото , я
компютъра, я някой придатък на тоя организъм дет съм... нямаше и да се
виждам с приятелите щото беше поредната ваканция... а повечето през
това време са в прованса...как сме се събрали сите селянчета не знам
а останалите работят.. та така и аз... и тоя ден хамана на работа... то ако мене питате това работа ли е... седиш на един
компютър и почти нищо не правиш... гледаш, пишеш по цял ден ... само
циклиш... а след поредната безсънна нощ, която макар и весела свърши по никое време на денонощието и дойде време за бачканието.. деаа.. то
героя наш (сиреч хаман) ич не е спал ... ма ко да праи ... отива на работното място с надеждата да подремне поне... ма отнесения орган от централната нервна система .. сиреч мозъка не работи както обикновено и не се досеща че има непрекъснат контрол и е направо невъзможно да потъне в
света на ония сладки дрямки, от които точно в тоя момент изпитваше
страшна нужда. Вечерта беше минала доста бурно и енергията, с която разполагаше организма беше намалена до минимум, което пък означаваше че трябва да се яде... след известно количество храна която хамана погълна се почувства по-добре...но най-важното което му трябваше в тоя
момент или поне във времето докато си отидеше у дома - малък
апартамент в покрайнините на голямата столица, все пак уютен, но
най-важното което занимаваше полусъзнанието на хамана - имаше креват, където спокойно можеше да превърне бляна си за сън в реалност. Но
дотогава имаше още мноого време... безкрайно много време , през което хамана нямаше представа дали изобщо ще успее да се държи на долните си
крайници...

Времето минаваше в извършването на все така обикновените тъпи досадни неща ... верно че тоя ден кпд-то на х.(за по-кратко от хаман) беше понамаляло но все още беше запазило положителните си стойности... и както циклеше пред компа х. поглеждайки часовника, който висеше в
стаята осъзна колко много време е минало.. и как изобщо не го бе
усетил...и реши да отиде да обядва нещо ... поредната част от
продукцията на световните "бързи закуски" ... да живее създателя на
хамбургерите!

... поседнал на една пейка след 10-тина минути х. завърши обяда си и установи че ще трябва да се връща на работа ...
След това погледа му се насочи навън ... към паркинга, на който
паркират шефовете ...
-Ма той не беше ли от другата страна на сградата ? - се запита х.
-Отдавна не съм спал - си рече и продължи да съзерцава лъскавите коли

На паркинга... между които имаше едни очарователни творения на
инженерната мисъл от мюнхен ...
-Преди ги нямаше май? - зачуди се х. но продължи с настървен поглед да ги оглежда ...
... между всичките лъскави возила се открояваха едно скромно на външен
вид е30 с абревиатюрата 325 и далеч по-изтупаната е38 които бяха далеч една от друга...но това далеч не им представляваше трудност да се
открояват и да вдъхват респект...
..сред заобиколилите я лъскави возила е30-ката стоеше като вълк единак
готов да нападна всяко изпречило му се животно от друг биологичен
вид... красота... отдавна не беше минавало покрай автомивка но изпод прахоляка който бе понасъбрал тоя екземпляр се открояваше истинския цвят на купето- диаманд шварц металик ... красота.. станал от пейката
х. оглеждаше е30-ката на чийто багажник си личаха цифрите 3,2 и 5
подредени в магичен ред и образуващи изключителното 325... кола за която х. само бе мечтал ... сега той беше на една крачка от нея ...и ,
О, чудо !

Ключовете на тая райска машина бяха оставени или по-точно забравени от
нехайния собственик на багажника...без да се запитвам дори дали е
правилно или не се поколебах и секунда преди да ги взема ...минути на умопомрачение, от които никакви спомени няма ... и в следващия момент вече прекосявах безцелно столичните булеварди един подир друг, седнал
в 325-цата... усещах само как минавам бързо покрай останалите
участници в движението, които точно в оня момент изглеждаха спрели ...

Минавах от едно платно в друго после в третото и пак в първото
...играех си на бясна гоненица с купчинките ламаринки по пътя си така както сита котка си играе с поредната си жертва от рода на
гризачите... отстрани сигурно изглеждах като скиор на писта за
гигантски слалом в Алпите, но това можеше само да ме радва ... след
известно време, през което бях загубил реална представа за това какво са времето, пространството и имат ли почва те у нас...тия понятия се сливаха до такава степен, че единственото което усещах беше
опиянението от насладата, която изпитвах ...
..поокопитих се едва когато може би след около час бях стигнал до
бул.европа и минавах покрай поредната бензиностанция от веригата
шел...
..светофара за към Люлин светеше червено...миг на друомение накъде да поема,въпреки че се бях наредил пръв от дясно и това като че ли
предопредели избора ми ... да продължа направо... жълто ... оборотите на двигателя неимоверно нарастнаха и ... зелено .. с отпускането на
съединителя задницата започна своя танц... погледа в огледатало за
обратно виждане констатираше само пушилката която бях вдигнал ... като
че ли без да искам...едвам доловил движението на задницата успях като на косъм да не се отъркам в ламарините на спрелите до мен
коли...всички намалиха скоростта до минимум в знак на преклонение пред
невероятната немска машина, чийто танц радваше и възхищаваше
всички...допълван от "валса на шестимата" еуфорията, в която бях
изпаднал беше прерастнала в оная специфична усмивка до уши... и
изведнъж със залепен у седалката гръб усетих да вкарвам втора , с
което да намалих тягата, която в момента упражняваше силата си върху гръбначния ми стълб...
Пак светофар..до караулка на кат... този път нямаше начин, с риск за
екологичното равновесие, да се опитам да изпълня въздуха с мириса на
изгоряла гума и да оставя своя отпечатък за поколенията...върху
асфалтовата настилка
За момент мисълта да си направя кратка разходка извън софия си
проправи път през умопормрачението и достигна съзнанието ми ... свих
надясно и поех към един от изходите на столицата... следващата
караулка ...връщам от трета на втора и усещам как буталата са готови
да преодолеят препятствията и да изхвърчат през предния капак с риск
да утрепят някой блуждаещ градски гълъб, комуто съдбата е отредила да се озове на грешното място в грешния момент...
очите ми срещат възмутения поглед на служител на кат , но вече е късно да вдигне палката и immortal beloved 325 продължава яростно да търси поредната си жертва ...
Трета ... не виждам никой пред себе си и натискам до педала на газта
до край ... ораничителя ме подсеща че е време да превключа и да
продължа ускорението си...останалите участници в движението сякаш са заспали и
вълкът се възползва от дрямката им за да ги принесе в свои
жертви ... блаженство ... отнесения ми поглед едвам долавя знаците 60,
40 чиито образи преминават толкова бързо през полусъзнанието ми,
колкото влак стрела отминава вдигната бариера... поредната караулка
... не виждам никой вътре и след бързата смяна на предавките от 2-ра
на трета крака ми неусетно се спусна надолу опитвайки се да докосне
земята както прави фред флинстоун в своя кракомобил...

Изведнъж ситни капчици започнаха да кацат от мрачното небе на предното стъкло и мисълта че от голямото вълнение зрението ми съвсем не функционира както трябва отстъпи пред видимо лошото време. Започна да вали доста силничко и сякаш от друга планета дочух до мен да стига звука от една стара песен ... айс емси - рейни дей ... няма такъв кефф

... Дъжда поотслабна..пуснах фаровете... ... пътят беше мокър вече но
нямаше достатъчно завои за да заиграе задницата и реших да свия към Нови Искър с целта да мина по-късно през искърското дефиле ... където
завои дал Бог... само хората които са минавали оттам знаят колко
усойни завои има и с какво внимание трябва да се преминава през тях, защото е близо искъра

оскъдното количество асфалт между дупките по главния път през нови
искър може да се сравнява с това по някои софийски улици, което не
позволяваше каквото и да било бързо движение в тоя участък от
пътя...хич не ме радваше , но идеята за дефилето надделя.
Необичайно натовареното движение по това време на деня по улиците на
Нови Искър не позволяваше да се изпреварва доволно и десния ми крак
само дразнеше двигателя, който с всеки изминал миг искаше да превърне
лекото си ръмжене в свиреп, застрашителен вой, подобен на тоя, който
сме свикнали да чуваме от вълк , застанал на една скала обикновено на
лунна светлина, в много американски филми...

...Табела с надпис: забранено изхвърлянето на отпадъци... глоби от 500 лв до.. което означаваше само едно .. искърския пролом... на фона на
ръмоленето на дъжда чувах нана - лет ит рейн .. колко магия има в тая ситуация ... първия завой взех съвсем спокойно като старец склеротик
с двутактово трабантче ... следва права ... втора и десния крак отново
натежава доста ... има още до края на тая предавка но се задава завой
... толкова изкушаващо да натиснеш до край и да изпиташ сцеплението на
колата с пътната настилка, която е на годините на дядо ми но поне няма чак толкова дупки ... съзнанието е тотално опиянено от екстаза, който бушува в душата... следва отново завой... ама тоз път под звуците на
Claude Challe - Drifting away желанието на опашката да изпревари муцуната
стана неконтролируемо за мое огромно щастие и задницата отново
започна стъпките от своя танц ... след няколко минути на върховно
удоволствие, през които красиви картини от българската природа се
меняха всяка нищожна част от секундата, време през което бях забравил
за всичко освен природата, колата и мен самия...време което ме бе
погълнато изцяло и му се наслаждавах неимоверно много...

неусетно термините време и пространство отново се пречупиха и аз се озовах преди същата оная караулка, където катаджията ме беше изгледал из под вежди... в момента в който мисълта ми беше заета с решението
дали да мина покрай човека с фуражката или да спря на показаната ми стоп-палка, усетих потупване по рамото.. опитвайки се да фокусирам пред мен изникна сладкото лице на една секретарка от офиса ... и
докато се опомня какво става, къде съм, защо съм тук и кой съм аз?
(who am i ) тя с възможно най-строгия тон на нежното си гласче
каза нещо от сорта на:
-Шефа каза... Уволнен си!

п.п. та сега си търся работа. Ако имате оферти..

[Babuna Профил Уеб-сайтICQ]

Положението е висящо... бих казал.

[b2 Профил Уеб-сайт]

Несъмнено имаш дар-слово, но направи ми впечатление нещо:

и десния ми крак
само дразнеше двигателя, който с всеки изминал миг искаше да превърне
лекото си ръмжене в свиреп, застрашителен вой, подобен на тоя, който
сме свикнали да чуваме от вълк , застанал на една скала обикновено на
лунна светлина, в много американски филми...

Доста неточно сравнение според мен
Поне за мен звука на шестака след 4000РПМ ме вкарва в яка лудница и еуфория , А тая картинка с виещия вълк на фона на пълнолуние е по-скоро спокойна и така....
Браво! Ти ли го писа? И ти ли си главния герой?

offtopic: Абе Бабун тва бемвенце от аватара ти, нещо много прилича на мойто ааа

[Гост]

ти изкърти мифката .. с тфа дар слово секи весник ше иска да те земе на работа .. помисли по въпроса , особено пък тея жълтите

[txe Профил ICQ]

...Ти ли го писа? И ти ли си главния герой? ...

мдаа

.. особено пък тея жълтите...

мани ги тия глей кво са ги подгонили напоследък

[rosen.kolarov]

Всичко това е добре но все пак с какво си се занимавал,
не се познаваме лично, така че ще бъда доволен ако
драснеш малко инфо за това с какво си се занимавал и
по-важното с какво искаш да се занимаваш.
Много важно е какво те влече и в какво би вложил
целия си потенциал и умения и нерви и сили .....

[txe Профил ICQ]

rosen.kolarov имаш ЛС

[Babuna Профил Уеб-сайтICQ]

Е, не, че нещо съм любопитен, но водете преговорите пред всички. Ще е яко, ако Росен Коларов стане работодател на ХаманМ3. И си мисля, че после тряа да има символична почерпка за админите и фаундъра на БМВ Пауъра.

[BAYRON Профил]

няма да е честно аз също си избодох очите да го чета после сам се посмях пък сега и за черпня говориме ....
така така скромно с желание