Красив ум
Модератори: mitaka7, Общи модератори
15 мнения
• Страница 1 от 1
- Spit-Fire
- Scrapyard user
- Мнения: 1594
- Регистриран на: 8.09.2006
- Местоположение: Пловдив
- Пол: Мъж
- Кара: E70 / Yamaha MT-07
- Детайли за колата: прасе + прасе
Красив ум
Пълната луна игриво хвърля лъчите си по огледално гладката и боя. Можеш толкова добре да се огледаш в нея, че дори би видял прясно наболите косми по гладко обръснатата ти брада. Всяка една извивка има своя чар. Всеки един детайл. Толкова много спомени и преживявания с нея. Безбойни пътешествия по самотните нощни пътища под звуците на любима песен. А помниш ли онзи път, когато се разходихте за първи път. Беше също пълнолуние. В продължение на часове обикаля безцелно града. След това пое по онзи така познат ти път и отиде на любимото си място. След това запали цигара. Точно както след секс. А ти се чудеше това действително секс ли е било или нещо много по-хубаво. Така и не успя да разбереш. А помниш ли след това. Как спираше на всеки светофар и с огромна усмивка изцеждаше възможностите и до следващия светофар и така до като ти свърши бензина. Хаха, сещаш ли се как я бута през половината град и то посред нощ за да стигнеш до най-близката бензиностанция. Но усещането да храниш любимата е безценно. А след това среднощното кафе. Бяхте само ти и тя. И се чувствахте толкова живи. Или поне ти. За нея бе без значение. След това я погали нежно и я прибра в гаража. А спомняш ли си когато за пръв път те предаде, и то насред самотния нощен път. А още по-весело беше, че си бе забравил и телефона. И така за пръв път преспахте заедно. Чак до сутринта. Никога няма да забравя ухилената ти физиономия когато изтърка първия си чифт гуми. Никога няма да забравя и първото ти контролирано плъзгане. Всичко това е като първото гадже, като първата целувка, като първия секс и като безброй други първи неща. Тоест мислиш си, че си направил нещо и си безкрайно щастлив, но истината е съвсем друга. Но нищо. Кой ли би бил толкова смел за да развали дори и за секунда този сакрален момент. Дори аз самия не бих го направил. Всяка една секунда от него има своето изящество, своето съвършенство, своята красота.
Спомням си и първата ти среща очи в очи с нея. Беше толкова нервен. Но е нормално, на първа среща нещата винаги са така. До сега я беше виждал само по снимки. А сега на живо... все още помня изражението ти. Не мога да го сравня с нищо видяно до сега. От този момент нататък и аз и ти разбрахме, че това е тя. Това е тя и тя ще бъде завинги. Всеки един момент, всяко едно приключение, всеки изминал ден.. ти и тя, завинаги. Помня колко щастлив беше. А аз се радвах заедо с теб защото твоето щастие бе и мое. А едва ли има по-голямо щастие от това да намериш нещото което си търсил цял живот. А спомняш ли си преди това, стотиците безсънни нощи. Как по цяла вечер ми говореше за нея. Как ми описваше всеки един детайл толкова прецизно, че все едно бе до нас. А аз те слушах толкова захласнат и се пренасях в твоя свят. А той наистина бе толкова красив и истински. Всяка една секунда прекарана в него се равняваше на дни от нашия. И всичко бе пропитo с онази неподправена наслада наречена любов. Може би това е най-истинското нещо на света. Всяко нещо направено с любов се получава толкова, толкова добре... Помня като закърпваше белезите и когато се бяхте сдърпали малко и несъзнателно я нарани. Правеше го с толкова страдание и едновременно с това - с любов. Защото не бе тя виновна а ти.
Помня когато за пръв път се разходихме заедно тримата. Личеше от километри колко сте щастливи заедно. А аз не можех да не споделя този прекрасен миг. И на сутринта, приятелю, всичко беше толкова различно. Но когато дойдеше вечерта, всичко бе по старому. Ти и тя. Едва ли дори и смъртта би ви разделила. Или не бе така. Помня първия момент в който трябваше да се разделиш с нея, макар и за кратко. Сълзите в очите ти бяха толкова чисти и истински. Беше ли честно този жесток свят да ти я отнеме по този нечестен начин. И тогава твоя свят спираше да съществува, оставаше само нашия, груб, жесток и черно-бял свят. А в него всичко изглежда толкова грозно и неприветливо. И ето че отново слънцето залязва. И за пореден път ти отново си щастлив. Слънцето в твоя свят, приятелю, изгрява за пореден път. И така ще бъде завинаги. А на сутринта като се събудиш, виждаш познатото нощно шкафче. С познатите ключове на него. Познатата стая и познатия свят. Денят минава толкова монотонно и бавно. И когато луната изгрее, тя отново е там. Послушно чакаща да се слеете в едно, защото така твоят свят става едно по-добро място. Очаква те поредната невероятна нощ, изпълнена с чувства, с емоции... изпълнена с живот. И така до сутринта. Утре ще изгрее слънцето в моя скучен и монотонен свят. Но не ме е страх да живея, ни най-малко. Попивам всяка една секунда живот. Защото секундите са ценни. Защото една секунда може да създаде спомен който може да създаде и час. Но колко ли секунди има в един час. И така, приятелю, днес аз съм на ход да живея. А с теб... с теб ще се срещнем отново довечера, когато ти ще имаш шанса отново да се събудиш в твоя свят, коренно по-различен от моя. И така, докато смъртта ни раздели.
.
Спомням си и първата ти среща очи в очи с нея. Беше толкова нервен. Но е нормално, на първа среща нещата винаги са така. До сега я беше виждал само по снимки. А сега на живо... все още помня изражението ти. Не мога да го сравня с нищо видяно до сега. От този момент нататък и аз и ти разбрахме, че това е тя. Това е тя и тя ще бъде завинги. Всеки един момент, всяко едно приключение, всеки изминал ден.. ти и тя, завинаги. Помня колко щастлив беше. А аз се радвах заедо с теб защото твоето щастие бе и мое. А едва ли има по-голямо щастие от това да намериш нещото което си търсил цял живот. А спомняш ли си преди това, стотиците безсънни нощи. Как по цяла вечер ми говореше за нея. Как ми описваше всеки един детайл толкова прецизно, че все едно бе до нас. А аз те слушах толкова захласнат и се пренасях в твоя свят. А той наистина бе толкова красив и истински. Всяка една секунда прекарана в него се равняваше на дни от нашия. И всичко бе пропитo с онази неподправена наслада наречена любов. Може би това е най-истинското нещо на света. Всяко нещо направено с любов се получава толкова, толкова добре... Помня като закърпваше белезите и когато се бяхте сдърпали малко и несъзнателно я нарани. Правеше го с толкова страдание и едновременно с това - с любов. Защото не бе тя виновна а ти.
Помня когато за пръв път се разходихме заедно тримата. Личеше от километри колко сте щастливи заедно. А аз не можех да не споделя този прекрасен миг. И на сутринта, приятелю, всичко беше толкова различно. Но когато дойдеше вечерта, всичко бе по старому. Ти и тя. Едва ли дори и смъртта би ви разделила. Или не бе така. Помня първия момент в който трябваше да се разделиш с нея, макар и за кратко. Сълзите в очите ти бяха толкова чисти и истински. Беше ли честно този жесток свят да ти я отнеме по този нечестен начин. И тогава твоя свят спираше да съществува, оставаше само нашия, груб, жесток и черно-бял свят. А в него всичко изглежда толкова грозно и неприветливо. И ето че отново слънцето залязва. И за пореден път ти отново си щастлив. Слънцето в твоя свят, приятелю, изгрява за пореден път. И така ще бъде завинаги. А на сутринта като се събудиш, виждаш познатото нощно шкафче. С познатите ключове на него. Познатата стая и познатия свят. Денят минава толкова монотонно и бавно. И когато луната изгрее, тя отново е там. Послушно чакаща да се слеете в едно, защото така твоят свят става едно по-добро място. Очаква те поредната невероятна нощ, изпълнена с чувства, с емоции... изпълнена с живот. И така до сутринта. Утре ще изгрее слънцето в моя скучен и монотонен свят. Но не ме е страх да живея, ни най-малко. Попивам всяка една секунда живот. Защото секундите са ценни. Защото една секунда може да създаде спомен който може да създаде и час. Но колко ли секунди има в един час. И така, приятелю, днес аз съм на ход да живея. А с теб... с теб ще се срещнем отново довечера, когато ти ще имаш шанса отново да се събудиш в твоя свят, коренно по-различен от моя. И така, докато смъртта ни раздели.
.
Последна промяна Spit-Fire на 02 Авг 2009, 1:57, променена общо 3 пъти
The person who risks nothing, does nothing, has nothing, is nothing, and becomes nothing. He may avoid suffering and sorrow, but he simply cannot learn, feel, change, grow or love. Chained by his certitude, he is a slave; he has forfeited his freedom. Only the person who risks is truly free.
- SuPeR_FLY
- Low Is A Lifestyle
- Мнения: 4262
- Регистриран на: 27.12.2004
- Местоположение: Пловдив, Сливен
- Пол: Мъж
- Кара: ниско на земята
- bmw_fen89
- кандидат ентусиаст
- Мнения: 61
- Регистриран на: 23.10.2007
- Местоположение: Сливен
- Пол: Мъж
- Кара: E39 523i
- Мечтае да кара: E60 M5
- M-TEAM
- ентусиаст
- Мнения: 1014
- Регистриран на: 23.06.2003
- Местоположение: Стара Загора
- Пол: Мъж
- Кара: Е34 520 touring
- Мечтае да кара: Е30 М3 и Lancia Delta integrale evo 16v
- vicho
- старши ентусиаст
- Мнения: 8339
- Регистриран на: 3.09.2003
- Местоположение: София
- Пол: Мъж
- Кара: M340i
- Мечтае да кара: Калибра
- Детайли за колата: Portimao Blue, Turbo бензин
- BuLdwAiZeR
- кандидат ентусиаст
- Мнения: 82
- Регистриран на: 12.10.2008
- Пол: Мъж
- Кара: 93 BMW 325 TD
- Мечтае да кара: BMW E30 ///M3
Всеки път когато чета нещо твое се пренасям в друг свят, не мисля за нищо друго освен за това което си написал.Благородно ти зажиждам за таланата
- vilik
- Потребител
- Мнения: 3
- Регистриран на: 25.05.2009
- Местоположение: Благоевград
- Пол: Мъж
- Кара: Audi 80 B3 1.8 NE
- Spit-Fire
- Scrapyard user
- Мнения: 1594
- Регистриран на: 8.09.2006
- Местоположение: Пловдив
- Пол: Мъж
- Кара: E70 / Yamaha MT-07
- Детайли за колата: прасе + прасе
Нещо не ви кефи тоя разказ ако може така да го наречем. Баси, пък за мен тва е единствения ми мастърпийс .
- SBS_318ti
- младши ентусиаст
- Мнения: 461
- Регистриран на: 15.09.2004
- Местоположение: Пловдив
- Пол: Мъж
- Кара: is-ка S50
- Мечтае да кара: E24 Alpina
- bozukov_a
- Малката Базука
- Мнения: 1106
- Регистриран на: 16.04.2009
- Местоположение: Сливен
- Пол: Мъж
- Кара: e46 e30
Доста истински,браво Пешо.
Признавам че отначалото има няколко случки които са влизали в живота ми.
Колата(BMW и никоя друга разбира се) е като жената(до някаде) преди да е твоя толкова копнееш за нея,
когато я получиш любовта е силна,
когато мине време свикваш с нея-любовта е различна както преди,
но уважението,сигурноста и обичта не ще избледнеят.
П.П Ще видиш че ще се усети промяна в разказите ти,от момента в който се видите за първи път:Ти и ЗВЯРА
Признавам че отначалото има няколко случки които са влизали в живота ми.
Колата(BMW и никоя друга разбира се) е като жената(до някаде) преди да е твоя толкова копнееш за нея,
когато я получиш любовта е силна,
когато мине време свикваш с нея-любовта е различна както преди,
но уважението,сигурноста и обичта не ще избледнеят.
П.П Ще видиш че ще се усети промяна в разказите ти,от момента в който се видите за първи път:Ти и ЗВЯРА
- BMWPetar
- BMWPhotographer
- Мнения: 1672
- Регистриран на: 27.12.2004
- Местоположение: Sofia city
- Пол: Мъж
- Кара: E60 525d LCI++
- Мечтае да кара: Все по-хубави 5 серии
- Детайли за колата: My baby
Уникално... Моля те, продължавай да пишеш
"Когато пътят стана мокър, Audi quattro-то беше по-бързо в завоите, но просто някакси усмивката на лицето на шофьора на BMW-то беше доста по-голяма..." Джереми Кларксън, сравнение между Audi RS6 и BMW M5, Top gear
BMW Navi Doctor - ъпдейт на навигационни карти и ремонт на всички видове навигационни системи BMW
**E60 525d+ LCI ///M 2008**
Gone, but not forgotten:
*E60 530d++ 2004
*E39 540iA Individual 1998
*E39 523i 1997
*E34 520i M20 1990
BMW Navi Doctor - ъпдейт на навигационни карти и ремонт на всички видове навигационни системи BMW
**E60 525d+ LCI ///M 2008**
Gone, but not forgotten:
*E60 530d++ 2004
*E39 540iA Individual 1998
*E39 523i 1997
*E34 520i M20 1990
- Anny_Drift
- Потребител
- Мнения: 22
- Регистриран на: 12.06.2009
- Пол: Жена
- Кара: На изпереня
Уникално нямам думи старашен си
Магията продължава само докато гори желанието!!!
БМВ не е нито най-бързата кола,нито най-луксозната,сигурно не е и най-красивата, Тя е просто НАЙ-ДОБРАТА!!!
БМВ не е нито най-бързата кола,нито най-луксозната,сигурно не е и най-красивата, Тя е просто НАЙ-ДОБРАТА!!!
- Venko
- кандидат ентусиаст
- Мнения: 249
- Регистриран на: 7.11.2008
- Местоположение: Иваняне
- Кара: корав барутарник
- Мечтае да кара: по-корав барутарник
15 мнения
• Страница 1 от 1
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани