Катастрофа... почти. За малко да отнеса едно Поло адски лошо
Модератори: mitaka7, Общи модератори
9 мнения
• Страница 1 от 1
- kay
- просветлен
-
- Мнения: 1421
- Регистриран на: 17.03.2003
- Местоположение: Йоханесбург, РЮА
- Мечтае да кара: по празни пътища
Катастрофа... почти. За малко да отнеса едно Поло адски лошо
Прибирам се от работа доста късно - тръгнах си към 6 от офиса. По това време вече беше съвсем тъмно, спрях да видя майка ми и баща ми, поканиха ме да вечерям с тях (приятелката ми ходи на танци четвъртък вечер). Приказвахме си, хапнахме, копирах някакви файлове на брат ми и си тръгвам. Пускам Слипнот таман да заглуши всичките шумове дето ги издава колата, че тоя път дето минава покрай нашите е целия в кръпки. Мисля си какво ще правя утре, а скоростта се качва неусетно - спускам се леко надолу и въобще не е трудно да се отнесеш. По този път има една чупка, може би около 45', и точно зад нея няма ама никаква видимост.
Което обикновено не би било проблем, само дето точно в ъгъла на чупката има вход за един жилищен комплекс. Обикновено хората като идват в насрещното спират точно на чупката, поглеждат, и пресичат. В момента в който излизам от завоя виждам едно бяло Поло в насрещната лента. Мисля си, тоя няма как да не ме е видял... ето го спира... не и този път - решава да пресече като пич, баш пред мене. И така както е, ни от лево ни от десно - точно по диагонал беше пред мене.
Нямах даже време да си помисля как ше го отнеса като лавина алпийска хижа. Първата ми мисъл беше да свия в неговата лента, ама той явно се беше панирал здраво и беше препречил всичко. Край, катастрофа... в тоя момент се движа може би с 80... единствената ми възможност беше да завия пред неговата предница, минавайки баш пред входа на жилищния комплекс - павиран, ама не изгиднат на улицата... как се спрях в градинката отстрани и аз не знам. Колата понеже е доста твърдо окачена, подскочи при минаването от асфалта на паважа и след това в тревата. За щастие точно направо имаше не висока ограда (тя свършва на няколко метра отстрани...), ами празно равно място - градинка! Прегазих някакви декоративни камъни в края на затревеното пространство, но спрях преди да нагазя в къра.
Поех дълбоко дъх. Забелязах че колата е угаснала - запалих я, тръгна от първия път. Всичките предупредителни светлини угаснаха. Върнах я малко назад, чух някакъв шум от изпод бронята, но двигателя звучеше като да е жив и здрав. Изпод капака не излиза пара. Излизам - пича с Полото го е паркирал пред входа и върви към мене. Питам го дали е добре, той мене... аз съм някак си щастлив, че не е бесен, защото до голяма степен вината е моя... явно и той по същия начин се чувства. Седнахме на тревата за момент, смеем се. Тоя ми казва, че никога не е виждал кола да спира по такъв начин и ме поздрави за добрата реакция. Аз още не знам къде съм, сърцето ми бие като лудо.
След като се осъзнахме той си пое към къщи, а аз отидох да огледам по-подробно щетите. Единия от черните пластмасови капаци под бронята и пред предната лява гума се е пукнал, и тръбата за охлаждането на спирачките е изпаднала. Прибрах я в багажника, а пластмасовата джаджа я оставих така - не изглеждаше като ще да падне.
Преди малко повече от 2 години бях в подобна ситуация - друг участник в движението направи жестока грешка, а моята реакция беше тотално неадекватна. Малко след това си обещах да се науча да карам кола - бях чел че БМВ имат някакви курсове на техния уебсайт... ама това беше преди въобще да си помисля, че да карам БМВ ще е реалност за мен толкова скоро. По някакво стечение на обстоятелствата, така стана, и след още малко търсене открих, че местния БМВ клуб организира подобно обучение за далеч по-скромни суми. Е, всичкия бензин и гуми изгорени по автокросове, скидпан, писти, времето прекарано в четене на книги и статии за шофиране за последните година и половина, всичко се отплати многократно тази вечер. Колата спаси мен, аз спасих колата.
Със здраве, колеги!
Което обикновено не би било проблем, само дето точно в ъгъла на чупката има вход за един жилищен комплекс. Обикновено хората като идват в насрещното спират точно на чупката, поглеждат, и пресичат. В момента в който излизам от завоя виждам едно бяло Поло в насрещната лента. Мисля си, тоя няма как да не ме е видял... ето го спира... не и този път - решава да пресече като пич, баш пред мене. И така както е, ни от лево ни от десно - точно по диагонал беше пред мене.
Нямах даже време да си помисля как ше го отнеса като лавина алпийска хижа. Първата ми мисъл беше да свия в неговата лента, ама той явно се беше панирал здраво и беше препречил всичко. Край, катастрофа... в тоя момент се движа може би с 80... единствената ми възможност беше да завия пред неговата предница, минавайки баш пред входа на жилищния комплекс - павиран, ама не изгиднат на улицата... как се спрях в градинката отстрани и аз не знам. Колата понеже е доста твърдо окачена, подскочи при минаването от асфалта на паважа и след това в тревата. За щастие точно направо имаше не висока ограда (тя свършва на няколко метра отстрани...), ами празно равно място - градинка! Прегазих някакви декоративни камъни в края на затревеното пространство, но спрях преди да нагазя в къра.
Поех дълбоко дъх. Забелязах че колата е угаснала - запалих я, тръгна от първия път. Всичките предупредителни светлини угаснаха. Върнах я малко назад, чух някакъв шум от изпод бронята, но двигателя звучеше като да е жив и здрав. Изпод капака не излиза пара. Излизам - пича с Полото го е паркирал пред входа и върви към мене. Питам го дали е добре, той мене... аз съм някак си щастлив, че не е бесен, защото до голяма степен вината е моя... явно и той по същия начин се чувства. Седнахме на тревата за момент, смеем се. Тоя ми казва, че никога не е виждал кола да спира по такъв начин и ме поздрави за добрата реакция. Аз още не знам къде съм, сърцето ми бие като лудо.
След като се осъзнахме той си пое към къщи, а аз отидох да огледам по-подробно щетите. Единия от черните пластмасови капаци под бронята и пред предната лява гума се е пукнал, и тръбата за охлаждането на спирачките е изпаднала. Прибрах я в багажника, а пластмасовата джаджа я оставих така - не изглеждаше като ще да падне.
Преди малко повече от 2 години бях в подобна ситуация - друг участник в движението направи жестока грешка, а моята реакция беше тотално неадекватна. Малко след това си обещах да се науча да карам кола - бях чел че БМВ имат някакви курсове на техния уебсайт... ама това беше преди въобще да си помисля, че да карам БМВ ще е реалност за мен толкова скоро. По някакво стечение на обстоятелствата, така стана, и след още малко търсене открих, че местния БМВ клуб организира подобно обучение за далеч по-скромни суми. Е, всичкия бензин и гуми изгорени по автокросове, скидпан, писти, времето прекарано в четене на книги и статии за шофиране за последните година и половина, всичко се отплати многократно тази вечер. Колата спаси мен, аз спасих колата.
Със здраве, колеги!
- SlipKnoT
- devildriver
-
- Мнения: 4054
- Регистриран на: 21.04.2002
- Пол: Мъж
- Кара: E30
- Мечтае да кара: McLaren F1
Евала, че си реагирал така.. и, че си предпазил себе си.., а и колата..
П.С. Виж как хубаво действат Слипкнот..


П.С. Виж как хубаво действат Слипкнот..



- ati
- Акулчо Костенурков Нинджов
-
- Мнения: 4664
- Регистриран на: 7.08.2002
- Местоположение: The city of Angels;)
Re: Катастрофа... почти. За малко да отнеса едно Поло адски
kay написа:Седнахме на тревата за момент, смеем се. Тоя ми казва, че никога не е виждал кола да спира по такъв начин и ме поздрави за добрата реакция.!

ПС - и на Андро идеята беше този клуб да организира такива курсове, засега няма, но не се знае докога

Много добре описана и поучителна история

Радвам се, че ти си добре и доволен от себе си.
Ати
След каране не ти ли треперят краката, значи просто си се возил
- DEFLEPPARD
- ентусиаст
-
- Мнения: 1190
- Регистриран на: 4.04.2003
- Местоположение: Варна
- Пол: Мъж
- Кара: BMW F30 335I xDrive
- Мечтае да кара: M12 nasca, e31 850CSI, e30 M3
браво на теб и на колата! не те е предала, както и ти нея
радвам се, че всичко се е разминало почти без щети

радвам се, че всичко се е разминало почти без щети

- N.Mihaylovski
- Е30 Fanatic
-
- Мнения: 3946
- Регистриран на: 8.12.2004
- Местоположение: София
- Пол: Мъж
- Кара: Ford Ranger 2019
- Мечтае да кара: corvette c7 zr1
браво колега
Пол Роше: „Мощността най-вероятно бе около 1400 к.с., но ние не знаехме точното число, защото динамометърът не можеше да измери повече от 1280 кс”. - BMW 87г. //М3
- kay
- просветлен
-
- Мнения: 1421
- Регистриран на: 17.03.2003
- Местоположение: Йоханесбург, РЮА
- Мечтае да кара: по празни пътища
- kay
- просветлен
-
- Мнения: 1421
- Регистриран на: 17.03.2003
- Местоположение: Йоханесбург, РЮА
- Мечтае да кара: по празни пътища
- Asterix
- младши ентусиаст
-
- Мнения: 747
- Регистриран на: 2.10.2004
- Местоположение: В. Търново
- Кара: Е46 320Ci
9 мнения
• Страница 1 от 1
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани