Животът на един форум...

[someone Профил]

От доста време търся този текст. Спомнях си че преди много време съм го чел. Намерих го във форума на UniBG, публикуван на 14 октомври 2007, но този текст е много по-стар, защото на 25 юни 2004 год. лично аз съм го публикувал в точно навлезлия тогава в криза форум на lex.bg. Не знам колко преди това е писан. Успях да намеря публикацията си там чрез търсене по фрагмент от текста в гугъл - тогава във форума на Лекс даже нямаше задължителна регистрация, да не говорим за модератори...

А ето и текста:

И се появява на бял свят един съвсем нов форум.
И е празен, чист и подреден, и в него цари тишина и спокойствие. По замисъл е посветен на нечия любима идея - средновековна литература или отглеждане на декоративни рибки например. В началото адреса му знаят само тримата ентусиасти, които са го създали. Някой от тях през ден започва нова тема, в която детайлно описва болестите на обикновената скалария или творчеството на сър Томас Малори. Въпреки несъмнената си важност съобщенията му остават без отговор. Точно преди тримата съвсем да се отчаят от всеобщата липса на интерес, във форума един по един започват да се появяват нови участници.
На втория месец вече се е оформила малка сплотена групичка, в която се водят разгорещени дискусии за рибешки храни. Всички са развълнувани и проверяват поне три пъти на ден дали някой е отговорил на последното им съобщение. След много часове писмено общуване членовете на компанията се поопознават и дори започват да се събират през петък в някоя бирария. Неизменно двама от форумистите (двойката обикновено - но не задължително - е разнополова) безкрайно си допадат и решават да съберат рибките и съдбите си.
Дискусиите бавно, но сигурно се разводняват. Каквато и да е основната тема, покрай нея се промъкват „защо не дойде на последната среща“, „днес ми е много лош ден, приятели, шефът ме замери с телбод“ и „третата матрица за нищо не става“.
По това време стават ясни титулярите на няколко ключови форумни позиции.
В наличност са един или няколко Авторитети, които (мислят, че) знаят всичко за всичко и добронамерено отговарят на зададените в клуба въпроси с многостранични трактати. Авторитетите редовно организират помежду си спорове на високо ниво, в които оборват един друг с дълги цитати от древни мислители.
Друга отговорна длъжност е тази на Форумния шут. Ако на компанията u провърви, той е участник с приятно, остро чувство за хумор, който вечно излиза с нетрадиционен поглед към класически теми.
Ако форумът е преследван от лош късмет, Шутът си пада по плоски шеги и редовно пита „а от тоя вид декоративни рибки става ли добра супа“.
Безспорно ключова фигура е Вечната опозиция. Заемащият поста е длъжен да проявява несъгласие с всяко публикувано становище (включително на моменти със собствените си) и любезно да обяснява на околните в каква голяма и мрачна заблуда са изпаднали. Така или иначе всички се чувстват добре в своя приятен малък онлайн клуб, разказват за него на познати и го хвалят навсякъде из интернет. Точно в този момент се случва онова, за което създателите на форума са мечтали - той става популярен. Ама наистина. И това е началото на края.
Внезапно в подреденото малко общество нахлуват тълпи нови хора. И започват да пишат на поразия. Задават въпроси, които вече са обсъждани в подробности преди месец. Задават въпроси, които нямат нищо общо с темата на форума. Задават въпроси, които са безумни, безсмислени или написани на хинди. Пускат рекламни съобщения. Подиграват се, иронизират, откровено се заяждат. Намира се някой, чието особено чувство за хумор го задължава да отговаря на всяка тема с поздрав в стил „така ли, а защо да нямам аз интимни отношения с твои роднини от женски пол“. Мирните обитатели на клуба пропищяват и настояват някой да се заеме с чистене на подобни изказвания. Първият от оплакалите се получава модераторски права и започва да затрива наред всичко, което не му хареса. Половината форумисти му ръкопляскат, другата половина недоволстват, че това си е жива цензура. Всяка втора тема в клуба завършва със скарване. Първоначалният малък сплотен колектив се предава и си отива. Част от останалите си правят нов клуб. Другите спорят, докато съвсем си омръзнат, после и те си тръгват.
И става тихо, кротко и пусто. Месеци покъсно малка групичка интернет обитатели един по един случайно попадат в клуба и го събуждат за нов живот.
И се появява на бял свят един съвсем нов форум.

Познато ли ви звучи?

[Slavi_m Профил]

Познато е,само че сме пропуснали времето на 'пусто и спокойно' Тук това не може да стане..
А има и нещо друго-на хората просто им омръзва по някое време,не заради някаква конкретна причина и решават да си живеят живота и без форум-нагледали се вече на гуми,пушаци и т.н...предпочитащи компанията на семейството си най-вече или близък човек,а не на 2-3 купчини ламарини
И аз се хващам от време че се причислявам към тези хора,изобщо факт е че отношението ми вече към марката! не към форума-защото форума и да го има и да го няма...(какво от това) не е чак! такова каквото беше преди,не че е станало по-лошо но..
Остават приятелите най-вече и евентуално някой и друг нов потенциален приятел.

[spacepl Профил Уеб-сайтICQ]

яко

[Bogat-Beden Профил Уеб-сайт]

май,май ама щом все още влизаме,значи има за какво

[ivan1590 Профил]

Такъв е живота, няма нищо вечно и всичко се повтаря, за това да се радваме докогато можем, пък после каквото сабя покаже.

[stf85 Профил]

МНОГО ДОБРЕ КАЗАНО

[LizarD Профил]

Аз съм от тея дето ги банват

[ТУРБО]

И започват да пишат на поразия. Задават въпроси, които вече са обсъждани в подробности преди месец. Задават въпроси, които нямат нищо общо с темата на форума. Задават въпроси, които са безумни, безсмислени или написани на хинди.

Особено много важи за раздел "Е36",затова не съм влизал повече от година там,виждам само еднакви въпроси:"филтър за купето,тропане,виене,пролем с климатроника,какви джанти,кави гуми,новата маска,какво масло,какъв антифриз....." иоще такива тъпи теми са го задръстили отвсякъде!

[SKISA Профил]

това май го четох преди повече от 2г и историята винаги се повтаря -няма как !!! всичко ново е добре забравено старо. за съжаление необходимите послания не се приемат и не се взима поука ,което води до къщите грешки .....

[.:BENZINO:.]

Този форум ми даде много приятели Хора на които знам че мога да разчитам Чета форума от може би 2004 и наистина виждам разлика Най-важното е да си помагаме,а кретените-ми не може без такива при толкова потребители,просто трябва да се игнорират

[bawarka Профил]

bmwpower-bg.net е един от малкото форуми, който винаги ще пази основната си идея.
Повечето от хората са много тясно свързани помежду си , сигурна съм че никога няма да съжеляват, че са попаднали тук!
Аз лично съм имала много оспорвани моменти, дори и караници с много от потребителте, което е нормално, предвид че съм жена и съм в пъти по импулсивна. Въпреки това съм забравила лошите моменти, не чета глупавите теми (каквито и аз съм пускала):), а се радвам на това БМВ общество.

[eraziel Профил]

bmwpower-bg.net е един от малкото форуми, който винаги ще пази основната си идея.
Повечето от хората са много тясно свързани помежду си , сигурна съм че никога няма да съжеляват, че са попаднали тук!
Аз лично съм имала много оспорвани моменти, дори и караници с много от потребителте, което е нормално, предвид че съм жена и съм в пъти по импулсивна. Въпреки това съм забравила лошите моменти, не чета глупавите теми (каквито и аз съм пускала):), а се радвам на това БМВ общество.

Aма 'земи пиши по-често и ние да ти се радваме де ...