Италиянска ми ти работа

[rado_rf Профил ICQYIM]

Какво е неделята - дена за почивка. Почивка ли казах? Не и за мен.
Викат ни на работа.
За инструктаж.
Монтирали са новите машини и италиянските инженери ни провеждат нещо като курс по експлоатация. Има си и преводачка. Абе всичко е както си пише по книгите.
Ама аз не съм в час. Още съм малко шашо /замаян/ от снощната водка, но се старая да излъчвам възможно най-внимавателната физиомутра.
След тричасовата лекция излизаме навън да пием по кафе и изпушим по една цигара. От дума на дума разговора ми с италиянците се насочва към автомобилите. Разбирам, че единия кара Фиат Браво, адругия - Ауди А6. Питат ме каква кола карам.
- БМВ - отговарям скромно и им показвамключовете.
Ония двамата гледат така след като им показвам навирения дзадник на Стареца. Показвам им и членската ми карта.
- МАФИОЗО - извикват двамата и вдигат ръце.
Гледам ги тъпо
- Квоооо? - питам прегракнало и то та български. Пуста водка.
Обясняват ми, че в Иналия само големите баровци карат БМВ-та. Демек мафиотите.Колегите около мене се заливат от смях, като гледат опулените мутри италиянски. То се виде - майната й на лекцията.
На другия ден.
Влизам с бодра стъпка в цеха. Насочвам се към италиянците. Като ме видяха извикаха колкото им глас държи:
- Бонджорно мафиозооооо!
Колежките около мене започват да ме гледат странно. Оставям ги в неведение и приближавам.
Нещо работата не е читава. Двамата са странно зачервени и при всеки по-рязък жест залитат. Псуват се на четири езика без да ги е грижа. Фамилиарно се обръщат към мен с "Мафиозо". Сещам се че, един от колегите им даде една еднолитрова бутилка с домашна ракия. Аз тая я знам - 55 градуса, ма една такава мека, пивка, не я усещаш.
- Кво става?
Питам макар да знам.
Двамата един през друг ми разправят каква попара са надробили вечерта с ракията. Изпили я всичката. Много им харесала, ма сега са още пияни.
- Ми като не можете, къде сте тръгнали бе? - Изсмивам се аз. Не, че и аз много мога ма...
Бе аз по принцип не пия. Ма като пийна две и ставам друг човек. А другия колко пиеее. Мойта ми вика - "Абе за тебе няма ли граници бе идиот?". Мноо е зла. Неведнъж съм й обяснявал, че граници имам, ма като пийна две и пускам граничаро в отпуска
Айде нещо се отплеснах. Та за италиянците.
Стана време за обяд и им казвам:
- Хайде с мене.
- Къде? На пиене?
Обяснявам търпеливо за един чудодеен цяр наречен шкембе - чорба. Ма като не мога да им обясня какво е това ... Качваме се в колите и айде у кръчмето. Поръчвам със всичките му екстри - шкембенце с биричка и препечени филийки. Показвам нагледно как става хавата. Всичко беше добре до момента с лютия пипер. Нафраскаха толкова много, че и ламята Спаска би им завидяла на огнения дъх. Ама плюскат. И като се започна - ред сълзи, ред сополи, хълцане, потене и порка мадона в несметни количества. О т лютото очите им се изцъклиха. Ма не спират. Ако всичко това не беше полято с обилно количество бира бас държа, че стомасите им щяха да се разложат. Приключват със силно мучене в знак на одобрение. Много им хареса. Питат как се прави.
- Ааааа, не - отсичам - тайна технология. Трябва да си платите. Ако ли не, ще се наложи по-често да идвате до тук.
Е, много евтино ще им излезе махмурлука.
Както и да е. Решават да се почерпят с вино. Показвам им листа с вината. Естествено те се ориентират по цените.
- Искаме това - и ми сочат Гаврюз траминер от хан Крум.
- Това вино е доста силничко - казвам им.
- Ооооо, няма значение, у нас какви вина имаааа...
Много ме боли кви вина имат. На ракия не носят.
Е, кво да правим. Поръчваме. Стартираме с по бутилка на череп от италиянското население в кръчмето. Аз си поркам биричка. Харесва им и виното. Има си хас. Правим дубъл. Следа като преполовяват вторите бутилки двамцата пак започват да повишават глас и пак "мафиозо" това, "мафиозо" онова. Хората в кръчмата почват да ме гледат особено. Познават ме в града а, сега с двама подпийнали и шумни италиянци които ми говорят на "мафиозо".
Напиха се. Пак. На криви кучета.
Живо чудо и триста пакости с тия хубостници. Замъквам ги насила до колата. Карам леко, в завоите влизам като пенсионерка със очила седем диоптъра. Все пака не държа да ми оповръщат колата. А, вътре... миризма на чесъв и бъчва. Отварям прозорците и шибидаха. Пред охраната на портала изоставам тактично. Влизаме вътре. Шефа - грък ни гледа като изтърван.
- Какво става? - едва не припада при вида на двамата зачервени и още хълцащи потомци на римската империя.
Докато да отворя уста и единия ме изпревари:
- Мафиозо ни заведе на едно специално място - и се ухилва като п**** в нови гащи.
Шефа едва не получава апоплектичен удар. Гледа ме въпросително. Обяснявам набързо, като безкруполно хвърлям вината на двете винарки до мене. Говоря бързо за да не ме разберат. Усилията са ми напълно излишни. Като се обърнах кво да видя - единия легнал на една от транспортните ленти и вече заспива, а другия го ръчка да му направи място.
- Къде е това място? - пита ме шефа.
- Ми ако искаш ще ти го покажа!
Той се засмива и ме кара да му обещая, което и правя. Шеф братче. Кво да го правя. Шефа винаги е прав.

Та така - от една седмица насам всички колеги и колежки се обръщат към мен с "мафиозо".