След Наводнението...

[Mecho]

Ужасът,който нямаше да свърши още двадесет и осем години-ако изобщо някога свършваше,-започна доколкотови е идвестно,с едно корабче от весникарска хартия,плаващо в придошлата от пороя канавка.
Корабчето подскачаше,люшкаше се,пак ке изправяше,храбро се гмуркаше в коварния водовъртежи и продължаваше пътя си по ул. “Тодор Александров”, към кръстовището.В този есенен следобед разноцветните лампи на светофара бяха помпъкнали и от четирите страни,също както бяха помръкнали и всички сгради наоколо.
Вече цяла седмица валеше като из ведро,а преди дни налетяха и ветровете.Повечето квартали на София бяха останали без ток и техниците още не бяха успели да възтановят електроснабдяването.

Подир корабчето радостно тичаше малко момченце с жълт дъждобран и червени галоши.Дъждът още не бе спрял,но най сетне отслабваше.Капките барабаняха по жълтата качулка на дъждобрана като по тенекиев покрив...уютен,почти приспивен звук.Момченцето с дъждобрана се казваше Иван.Беше на шест години,Брат му Николай,известен на повечето хлапета от прогимназията под произвището Кольо Петлака,си беше у дома и се мъчеше да доизкашля последните останки от грипа,който го мъчише вече зяла седмица.В онази есен,осем месеца преди последния сблъсък,Кольо Пелтека бе десетгодишен.
Имено Николай бе направил корабчето, подир тичаше Иванчо. Изработиго седнал в леглото,подпрял гръб на купчина възглавници,докато майка им свирише на Елизе на пианото във всекидневната,а дъждът неуморно чукаше по прозорците на спалнята.

По-надолу,не далеч от кръстовището и помръкналия светофар беше преграден с варели и четири оранжеви дъсчени бариери.
На всяка от бариерите изписано ОБШИНСКО БЛАГОУСТРОЙСТВО-СОФИЯ.Отвън тях пороят се разливаше извън канавките,задръстени с клони,камъчета и купчина есени листа.Отначало водата бе впила пръсти в уличното покритие,сетне влезеалчно до го отмъква шепа подир шепа - това стана на третия ден от началото на дъждовете.
На четвъртия ден кипналите струи мъкнеха през пресечката на бул. Тодор Александров цели пърчета асфалт като миниатурни салове.
По това време мнозина граждани на София вече почваха нерно да се шегуват,че май ще трябва да последват примера на стареца Ной.Работниците от обищинското благоустройство успяха да запазят бул. Опълченска проходима,но по бул. Тодор Александров движението бе невъзможно от бариерите чак до центъра на града.
Ала според всеобщото мнение най-лошото бе одминало.
В този момент група маже от Фирма по чистота прибраха чувалите с пясък натрупани само преди няколко дена край канала с паническа бързина.Вчера бе изглеждало,опустошителното бедствие е неизбежно.
И бог е свидетел,че нямаше да е първи път наводнението преди години беше истинска катастрофа,нанесла щети за милиони лева и погубила над двадесет души.
Гражданите на градат бяха превърнали в истинско изкуство умението да забравят всякакви трагедии.

Малко след бариерите Иванчо спря до ръба на дълбок овраг,изровен от пория в асфалтовото платно.Оврагът пресичаше улицата по диагонал и свършваше при десния тротоар,около двайсет метра по-надолу към центъра.Капризното течение тласна книжното корабче по миниатюрните бързеи след разбития асфалг и Иванчо се разсмя-звукът на самотна детска радост литна звънко из навесения дъждовен следобед....
Естествено Иван щеше да се помъчи за опише всичко,когато се прибере у дома,но знаеше че няма да превърне разказа картинка,както би сторил Николай,ако беше на негово място.
Николай отлично се спряваше с четенето и писането,дори и шестгодишеният Иван разбираше че не това е причината за неуменните му шестици.Той умееше да вижда.
Тук над асфалта избиваше нов приток от към големия ров,течението се завихряше в същински въртоп и за момент изглеждаше че корабчето ще бъде залято и прекатурено.Бордът се килна застрашително,сетне иван радостно изкрещя,като видя лодката отново се изправя,завива и продължава устремения ди бяг към кръстовището,момчето се втурна да я гони.Над главата му октомврийският вятър с мрачно упорство от пъстрата си есен премяна след преминаването на бурята,която тази година се бе оказала по-жестока и бизмилостна от убиец.

[uricatoli]

колега имаш много добро чуство с което описваш дадената ситуация.. 2 историйки за днеска са много добро начало

[Mecho]

колега имаш много добро чуство с което описваш дадената ситуация.. 2 историйки за днеска са много добро начало

Така като пиша отпускам....поне като пиша няма нерви няма нищо релакс и мислене....

[Runnaway]

колега имаш много добро чуство с което описваш дадената ситуация.. 2 историйки за днеска са много добро начало

Мен също ме бива, но в еротичните разкази .. жалко, че не са подходящи за този форум

[saleen Профил]

Много ми напомня началото на "То" на Стивън Кинг