Приключението до морето.

[lester Профил ICQ]

Привет колеги.
Досега четох из раздела "Страхотни истории" и реших и аз да споделя някоя, макар да не е чак толкова страхотна...
Въпреки че скоро ми се отдаде възможността да си купя BMW (което ми е мечта още от 3-ти клас ), вече имам доста приключения по нашите пътища. Но за да не стане прекалено дълга темата (а тя и така ще е дълга), ще разкажа само за пътуването до морето, което беше преди една седмица.
Отивам към 3:30 сутринта да взема трима приятели от тях, каквато беше уговорката. Напълваме целия багажник до дупка, а останалия багаж – вътре в колата. Идеята беше да спим на палатки и затова помъкнахме толкова неща. Излизаме вече извън София, обаче не можах да уцеля магистралата (за първи път отивам на море с кола) и карам по подбалканския... Още е тъмно. Въртя се по характерните му завойчета със скорост 70-80 км/ч, когато настигам един камион, движещ се с 20 км/ч. Намалявам и започвам да карам на 15-тина метра зад него. Не след дълго, чрез десен мигач, човека ми дава сигнал, че е безопасно да го изпреваря. (Забелязал съм, че главно C категорията са професионалисти и са на “ти” с “шофьорската азбука”, докато 95% от шофьорите не знаят елементарни “жестове”.) Иронията е, че това беше единственото ППС което изпреварих, в близките 2 часа. По едно време пътя стана мокър, тук-там се появяваха знаци за ограничение на скоростта 40 км/ч и сведох средната ми скорост до 50-60 км/ч. Скоро забелязах, че след мен се е събрала колона от мераклии да ме изпреварят. И един по един, виждайки едва 50 м прав участък (а някои не ги притесняваше и в самия завой), минават в насрещното и профучават покрай мен... Викам си - аз ли карам бавно или какво?! Вече се зазоряваше, пътя стана сух и за да не карам хората да предприемат такива опасни маневри, реших да увелича малко скоростта (наясно съм с колко по-голяма скорост от проектната мога да влизам в завойте, отчитайки влиянието на главните фактори, защото уча пътно строителство). Вече се движа с такава скорост, че свеждам коефициента на центробежно ускорение до търпимия максимум – пораздвижих пътниците в колата, от едната врата до другата. Но преди да се усетя, един Land Cruiser ме задмина... След това, продължих да си карам нормално, без да се съобразявам със самоубийците зад мен. Стигам поредния завой, а там един огромен автобус от насрещното, се мъчи да го вземе. Сигурно си представяте гледката – половината е влязъл в моята лента, защото уширението не му стига. Натискам здраво спирачката, влизам в храстите (някой да познава добър бояджия? ) и се разминаваме на 20 см. След малко виждам поредното опасно изпреварване: карам вече на прав участък, в колона от автомобили, с около 100 км/ч, а 300 м. напред се вижда десен завой с голям радиус. Виждам в огледалото, че една кола е напът да задмине цялата колона – кара си в насрещното, влизаме в завоя, но човека продължава (вече е до мен). Както вероятно се досещате, в този момент, насреща се появява кола. Изпреварващят търгва да се бута пред мен. Аз удрям спирачки (даже не се наложи да използвам помощта на ABS-a ), пускам го и се разминават на косъм с отсрещната кола. Направо изтръпнах като го видях, въпреки че заплахата беше главно за него. Помислих си – този едва ли ще поиска да изпреварва пак скоро. Но какво да видя: след 5 секунди дава ляв мигач и гаааз. А като се сетя, че съм карал 10 минути зад автобус, опитвайки се да го изпреваря безопасно, но не е имало видимост или е имало знак В24 или маркировка М1...
Следваше дълго монотонно каране, докато излязох на магистралата до Бургас. Казах си – сега ми е паднало да я настъпя тази кола. До този момент не бях вдигал над 140 км/ч с нея. Започвам да увеличавам скоростта. 170-180-190 км/ч. Колата се държи на пътя така, все едно стои спряла, абсолютно стабилна. Вече засилвам двутонната кола (с нас и багажа) със 195 км/ч и точно тогава профучаваме покрай едни полицаи. Добре, че бяха от другата страна на мантинелите и май не ми обърнаха внимание. Ще се разбере до месец, вероятно. (Ще отворя една голяма скоба за да вмъкна, че преди няколко месеца настъпих по същия начин моята Лада 1500 по магистралата и ефекта беше: ускорение от 130 до 160 км/ч (top speed) за около 1 минута, а вътре какво беше, не е разказване - едвам удържах волана (явно малко ми бяга реглажа на предния мост), цялата се клатеше и тропаше, чуваше се вятър все едно карам с отворени прозорци, двигателя се мъчеше в критичните за него обороти – около 5600...)
Но да се върна на пътуването до морето. Вече сме в Бургас и спокойно си карам на север. Стигнахме до Обзор и решихме да спрем, защото ни хареса там. Проблема беше, че нямаше къде да лагеруваме и продължихме към Каварна, където едното от момчетата поиска да отидем. Там обаче, плажа не беше хубав и на другия ден тръгнахме обратно към Шкорпиловци. Пристигнахме там, прекарахме деня на плажа, но малко се замотахме и се стъмни. Вече трябваше да мислим къде ще си опънем палатките. Искахме да е до плажа, но и колата да е наблизо, защото там са ни нещата. Имаше един земен път, който вървеше успоредно на брега. Щяхме да влезем малко по-надалече от главния и да се установим. Но както си карах (с около 5 км/ч по този път) изведнъж усетих, че колата като че ли потъна леко и спря. Натискам газта, но почва да върти гуми на едно място... Слизам и гледам, че сме попаднали в капан – ей-така насред пътя, просто имаше един участък от пясък, с размери около 3 на 5 метра (всъщност целия път си беше от нещо като пясък, но доста по-плътен). И така, в тъмното, под светлините на фаровете, не долових разликата и затънахме в пясъка... Нямаше други коли наоколо, нямаше кой да ни изтегли. Всички слязохме, намерихме един дъски и ги сложихме под гумите. Качвам, се в колата и давам на заден (защото задните гуми бяха на около 1 м. от здрава почва, а напред имаше поне 4 м.). Минах около 30 см, но дясната гума избута дъската настрани и пак започна да буксува. Замириса на изгоряло дърво. Пак копаехме в пясъка, редихме дъски, но дясната гума превърташе. Пробвах номера за блокиране на диференциала с ръчната спирачка, но не можах да мръдна повече. (Всъщност не знам дали става при BMW.) Усещам аз, че колата се наклони на една страна, отидох да видя какво е станало и гледам: задно дясно колело е затънало до средата в пясъка (точно до емблемата на BMW, в центъра на джантата), а колата вече си е легнала на пясъка, готова и тя за почивка. Извадих половината багаж за да успея да взема крика. Изкопах една дупка, укрепих я с каквото имаше – камъни, дъски. Сложих крика отгоре, вдигнах колата почти половин метър и гледам отдолу – всичките й части се отпечатили върху пясъка. Пренесохме сумати камъни, наслагахме ги под гумите и до здравата почва, където вече бяхме изкопали пясъка. Цял път направихме. Свалих колата от крика, тръгнах назад и излязох без проблеми. Преградихме мястото за да не влезе и някой друг. Паркирах колата на около 200 метра от плажа и си направихме заветния лагер. След няколко дни, още 6-7 човека си опънаха палатки до нас, някои от тях бяха чужденци. Всичко беше супер, но една сутрин ни захвана буря: дъжд, силен вятър, палатките щяха да отлетят и решихме да се тръгваме (по принцип се канехме да тръгнем на следващния ден, за да е по-ненатоварено движението). Стягаме си багажа и тръгваме към 12:00 на 10.08.08 г. Трябваше да минем през Бургас. От там хващаме магистралата, но не след дълго гледам километрични колони от коли... Тук историята мълчи, но ще кажа, че въпреки всички маневри и минавания по какви ли не пътища, се прибрахме в 3:00 сутринта на 11.08.08 г. Равносметката беше: 1400 км и 123 литра бензин за цялото приключение...

[[Georgi] Профил]

Колега, гледам че ти е първо мнение, така че Добре дошъл.

И като се дипломираш да вземеш да оправиш малко пътищата

[kapitanat Профил]

Хубава първа тема , за това че камикадзета и космонавти има бол по пътищата ни вече стана пределно ясно , аз когато тръгвам към София( от Бургас съм ) само на кафе дето не си гледам дали няма някой братовчед на шумахер да ме отнесе .

[titto Профил]

Добре сте си прекарали,без премеждия няма купон...!

[lester Профил ICQ]

Разбира се, че ще направя каквото мога за родните пътища. Само се надявам и държавата да помогне малко.
Иначе това за купона е вярно. Аз накъдето и да тръгна винаги е интересно (стига човек да има здрави нерви и да гледа от смешната страна на нещата ) - или ще объркам пътя, или ще закъсам някъде с колата (говоря за Ладата и Шкодата де )...

[stef-- Профил]

Разбира се, че ще направя каквото мога за родните пътища.

изгърмя, колега

[BmW_///M3 Профил]

lester написа:
Разбира се, че ще направя каквото мога за родните пътища.

колега бая ще има да правиш

[CheFs Профил]

Най-важното , че сте успели да излезнете от капана ! Аз също бях Обзор хубаво е , но отидохме в Иракли , където разпътахме палатките ! По-късно и аз ще драсна за моите приключения

[lllubo Профил ICQ]

За плажа - между Шкорпиловци и Ново Оряхово където пътя върви горедолу успоредно на морето (виж го на google earth) има едно пътче встрани от пътя към морето и преди доста време като цяло си беше асфалтирано до някъде почти до плажа. Едно време само там ходихме на плаж. И там много хора си опъват палатките. И като цяло този дълъг плаж между шкорпиловци и камчия много ме кефи

За магистралата от къде почва (ако вече не си разбрал) - разгледай пак google earth, даже аз обикновенно ако ще ппътувам по непознат път първо гледам google earth да видя дали се вижда добре пътя и какво представлява и така по-лесно се ориентирам след това. А все пак има и карти и навигации които могат да се ползват и вършат работа при пътуване по непознати пътища.

За камионите и десните мигачи - недей на 100% да приемаш че пуснатия десен мигач на камиона пред тебе означава че човека ти казва да го изпревариш и е свободно напред. Може просто човека да иска да спре на отбивка край пътя и затова пуска десен мигач зада те предупреди че ще спира и малко по-късно започва да натиска спирачките. На няколко такива случаи попадам напоследък. Аз също не изпреварвам камиони които са ми пуснали мигач, ако маркировката/табелките не ми разрешават да изпреварвам.
И не се съобразявай със скоростите на тези зад тебе - щом са те настигнали определено се движат по-бързо от тебе и рано или късно ще те изпреварат

[Pitbull_Germany]

За магистралата от къде почва (ако вече не си разбрал) - разгледай пак google earth, даже аз обикновенно ако ще ппътувам по непознат път първо гледам google earth

Има и по-лесен вариант, бе колега!

www.viamichelin.com
www.bgmaps.com

И двете ти очертават пътя и ти дават напътствие къде да завиеш и колко километра се кара - като навигация, ама си го принтираш на лист

Иначе да зачепкваме пак темата за обстановката по нашите пътища - аз съм го казал - излезеш ли от града вече играеш "всеки за себе си" и се обявява военно положение!

[Rijo Профил]

Но както си карах (с около 5 км/ч по този път) изведнъж усетих, че колата като че ли потъна леко и спря. Натискам газта, но почва да върти гуми на едно място... Слизам и гледам, че сме попаднали в капан – ей-така насред пътя, просто имаше един участък от пясък, с размери около 3 на 5 метра (всъщност целия път си беше от нещо като пясък, но доста по-плътен). И така, в тъмното, под светлините на фаровете, не долових разликата и затънахме в пясъка... Нямаше други коли наоколо, нямаше кой да ни изтегли.

Там е много коварно. Преди няколко седмици баща ми затъна с 318ката, идва да го тегли един Гоуф 2 - и той. В крайна сметка ги вадиха с трактор . Сега си представи какво става като завали един як дъжд ...

[lester Профил ICQ]

Относно десните мигачи - знам, че не винаги значат едно и също, но в случая нямаше отбивка за камиона и единствения начин да спре беше на самото платно, без изобщо да мърда вдясно (защото той караше максимално вдясно), което според мен вече трябва да се сигнализира с авариен сигнал. А и след като го изпреварих, камиона продължи да се движи, значи съм го разбрал правилно. Но осъзнавам, че винаги има риск при тълкуването на "жестовете" и при изпълняването на препоръките на друг водач. Иначе, във въпросната ситуация, нямаше маркировка или знаци, забраняващи изпреварване. Аз гледам да съм много стриктен в тези неща.
Веднъж карах зад една кола, която се влачеше с 15 км/ч. Човека в нея ми маха с ръка за да го изпреваря, но аз си карам зад него, защото имаше непрекъсната линия, а всички зад мен ни изпреварват и двамата. Не виждам причина да нарушавам излишно закона, като може 200 метра по-нататък да го изпреваря легално, щом колегите ми от пътното са преценили, че там ще е по-безопасно... За никъде не бързам.
Иначе мерси за съветите за магистралата. Мога да се похваля, че на 31-ви август пак отидохме на море и този път нямаше проблеми с намирането на правилния път. Дори имахме GPS, но не се наложи да го използваме.

А ние като затънахме в пясъка, след 30 минути неуспешни опити за измъкване, моите хора викат: "Абе знаеш ли, че тук май не е лошо място за опъване на палатки." И те искаха на сутринта да търсим помощ от специализиран автомобил. Но аз не - упорита работа, не мирясах докато не я извадихме. Обаче явно нашия случай е бил по-лек, щом бащата на колегата не е могъл да излезе без помощта на трактор.

Щом има и други фенове на палатките - другото лято може да се разберем за нещо като клубно лагерче на морето. Ако има навити.