БМВ извън хотел

[t060 Профил ICQ]

С разрешението на автора, ще продължа историята за БМВ&МБ в хотел само, че на български, защото не ми се пиша на английски, пък и не мога де

Огледах се, нещата не отиваха на добре, даже си бяха доста зле! Седнал на твърдата пейка в малкия бус. Целия окован в белезници и един не особено дружелюбно изглеждащ полицай с униформа на спец-частите, който следеше всяко мое движение със заредения си автомат. Така си пътувахме ние, тихо и кротко в бронирания бус, на път към затвора, където трябваше да излежа присъдата си от 50 години за грабеж, който не бях извършил и убийството на любимата жена. Нещо, което никога не бих могъл да направя, но по необясними от законна гледна точка причини. И това до идиличния момент, в който се чу странно изпукване и видях как в тясното пространство, осветявано само от мижавата светлинка на решетъчните прозорци, полицая съмнително бързо започна да се приближава към мен. Нещо не беше както трябва, защото усетих странна лекота в себе си. Точно тогава леко размътеното ми от преживяното съзнание, осмисли всички факти. Не той се приближаваше към мен, аз се приближавах към него! И то непридвижван от силата на собственото си тяло! Нещо ме беше изхвърлило към предната страна на бус-а и то със завидна скорост, а странното изпукване отвън сигурно е било доста по-силна и с по-големи последици експлозия, която се чу дори в “малката звукоизолирана клетка”.Разбрах тези факти, но те по никакъв начин не можеха да спрат или променят посоката и скоростта ми на движение. Успях само леко да се извърна преди да връхлетя с цялата си тежест върху странно неподвижния полицай, почти размазвайки дясното си рамо в него. От силата на сблъсъка, главата ми се обърна и погледа ми срещна неговите безжизнени очи. Имаше нещо странно в лицето му. Дали факта, че от устата му се стичаше струйка кръв, или големия остър метален шрапнел, забил се в челото му не можах да разбера точно, защото в този момент ново изпукване, този път по-силно (вече бях сигурен, че това са експлозии) преобърна металната клетка на мен и мъртвият ми униформен пазител.
С остър звук на стържещ метал от отсрещната страна започнаха да излизат искри, които бързо оформиха отвор. Той се отвори и през него, беше хвърлен малък контейнер, който веднага започна да изпуска синкав дим с лек нюанс на бадеми!? “Нещо не е наред тука!” беше последната мисъл минала през съзнанието ми, преди да го изгубя.
Свестих се от леко бодване в лявата част на гърдите. Отворих очи и погледът ми неочаквано бързо се проясни, фокусирайки немалката спринцовка с надпис епинефирн, която стърчеше от там и чието съдържание се разливаше чрез кръвта ми из тялото, изпълвайки го с огън. “Глупак, не всичките 15 кубика!”, опитах се да изрева аз на човека срещу мен, когато той извади иглата от тялото ми, но вече беше късно. Огъня, предизвикан от изкуствено синтезирания адреналин, се беше разлял из тялото ми и напираше да превземе мозъкът ми, превръщайки ме в изгубила контрол машина, която някъде между третата счупена ръка и първия прекършен врат, осъзна че малката невъоръжена група, която взриви бус-а, едва ли са ми приятели.
Гледах отстрани, като на кино как озверял вършеех из петимата ми “освободители”, които бяха еднакво вцепенени от изненада и ужас. По някое време способността ми да се възприемам в първо лице започна да се връща и докато с всички сили блъсках отново и отново това което е останало от черепа на последния от тях в една прилично голяма скала край пътя се завърна напълно.
Бях чувал, че ако те напомпат с много медикаменти резултата може да е непредвидим, но никога не съм си и мислел, че щях да го изпитам на собствен гръб. Изправих се и все още треперещ и с голямо, почти неконтролируемо желание да размажа нещо с мъка започнах да подреждам мислите си, които в момента се стрелкаха в най-различни посоки, минаваха една през друга, настигаха се и какво ли още не. “Така-а-а-а, та значи:
Първо - обвинен съм в обир на престижен хотел и убийство (кофти)
Второ – осъдиха ме на 50 годинки строг режим (по-кофти)
Трето – на път за затвора, пет души взривиха транспорта и мислейки, че съм ранен се опитаха да ме спасят, като ме “захаросаха” с епинефрин достатъчен да разгони банда бесни бикове (още по-кофти, за тях де)
Четвърто – целия кален и кървав (къде моя, повечето не) едвам стоя изправен, подпрян на скала в която допреди малко размазвах останките на човешко същество, по-нататък имаше още четири трупа а на десетина метра от тях, по средата на пътя все още димящия бус, със още трима мъртъвци. А на фона на всичко това, ми се струваше, че чувам автомобилен двигател (и това кофти, а по принцип така се радвах да чуя гласа на 6.5 литров V8 )
Вдигнах глава, с мъка направих няколко крачки, всяка следваща по-уверена от предната и застанах по средата на платното. Добре че тези добичета с огромните двигатели ги чуваш много преди да ги видиш, просто няма как да те изненадат. (освен ако не им работят спирачките, но тогава не мислех за това) Не след дълго се показа зад завоя, камаро от 67-ма, 68 или 69-та, никога не съм могъл да ги различавам точно от тези години. Гледах как спирачките го накараха да се гмурне докато укротяваше колата с възможно най-невъзмутимата мутра, на която съм способен (имайки в предвид, че трябваше да се спрат почти 400 коня) и виждайки опулената му физиономия, реших да действам. Направих една-две, явно грешни крачки към колата му, когато той (все едно от нищото, егати и магьосника честно) извади една SPAS 15 и я насочи към мен през предното стъкло. Ако беше стрелял, от тези 5-6 метра просто щеше да ме разпилее. Той излезе от колата и каза нещо, което никога не бих повярвал за възможно:
-Борис Владиславов? - по-скоро заповед, отколкото въпрос.
-Ами да, аз съм. - беше ме хванал натясно, не виждах смисъл да го лъжа поне засега.
-Това ще бъдат най-лесните ми 250 хил... - опа ей го и “смисъла”.
-Чакай, бе, чакай! Не може ли да го обсъдим за малко? - и го погледнах като човек, който има какво да каже.
-Застани до онази скала край пътя и говори бързо! - имаше леко трептение в гласа му. Отидох до скалата, същата зад която имаше един труп в почти насипно състояние, но той не знаеше това. Погледнах го: очевидно са го пратили в случай, че онези петимата се оплескат нещо. (като знам какво се случи правилно са предположили, значи който и да дърпа конците ме познава, даже твърде добре. От живите нямаше кой. И тогава мисълта ме прониза като стомашни колики след развалено китайско, а ако беше някой, който смятах за мъртъв? Списъка ставаше дълъг и то много. Но да се върна на настоящия си проблем.) Явно беше нов, иначе да съм с 200-300 грама съчми по тежък вече.
-Знаеш ли, че ме транспортираха? - продължих да го човъркам аз.
-Да и? - направи се, че не му пука, но не беше така. Все пак бях все още жив.
-В бус-а – посочих го с по-малко кървавата си ръка, като се молех да се върже – имаше и сейф! (тук видях как очите му се уголемиха, макар и само за момент)
-Да и? - отстояваше своето той.
-Тия петимата го отвориха и се скараха! - хайде повярвай ми, не съм чак толкова лош лъжец, или само така си мислех?
-Да и? - започваше да става еднообразно, а това не беше на добре.
-Защо не вземеш каквото има вътре и не се разделим, кой от къде е? - нямах избор, изстрелях го, да не стреля той, че тогава всичко свършваше.
-А какво ще ме спре да не те убия и после да го взема сам? - пръста му се махна от спусъка. Мислеше, това е добре.
-Замисли се, защо за ме оставили все още жив. - продължих да сея съмнението аз.
-Защо? - учуди се той и върна пръста си там където не ме устройваше.
-Защото не може да се вземе без мен. Затова и пътувахме заедно! - как може да има толкова тъпи индивиди? (ама честно и тоя е стигнал до тук сам с кола!)
-И какво толкова може да бъде? - вече си личеше, че го гложди отвътре.
-Свали тая пушка, да влезем и ще ти покажа! (ние само да влезем аз нещо друго ще ти покажа)
-НЕ! Мини пред мен, ще влезеш и ще го изнесеш! - започна да нервничи нещо.
-Добре, добре! - и така ме устройваше. Тръгнах към бус-а, следван на няколко метра от него. Влязох вътре и отидох до края, да не може да ме вижда. Наведох се и се събух.
-Какво става, к'во правиш толкова вътре?
-Ела ми помогни, че не мога да го вдигна сам. Ранен съм ако не си забелязал. - бях доста кървав, той от къде да знае, че не е моя.
Една крачка, втора, трета. Той се приближаваше отвън към вратата не бус-а, която сега висеше на полу-отрязаните си панти, а аз безшумно правех същото от вътрешната страна. На четвъртата крачка скочих и изпъвайки краката си изритах вратата с всичка сила. Естествено ме заболя веднага, бях бос. Тя се отвори малко и нещо я спря с мощно луп. Малко след него меко и мазно пляс ми подсказа, че вече е безопасно да изляза. Бях го уцелил. Сега лежеше на пътя, а болката в ходилата определено си струваше. Вързах го с веригите и белезниците, които ония петимата смъкнаха от мен и отидох да се обуя. Взех SPAS-ката естествено.3 минути по-късно се върнах стъпващ с видимо по-малко усилия. Болката трябваше да затихне след няколко часа. (ей добре е да учиш подробно устройството на човешкото тяло, особено в този бизнес) Застанах на няколко метра от него и най-безгрижно го събудих, като стрелях под носа му. Звукът го стресна толкова, че за малко да се избеси на веригите, но се осъзна навреме.
-Здрасти, помниш ли ме? - казах аз нагло.
-Ама кой... как... кога... чакай сега... виж нали... абе... - нещо не можеше да намери думи той. Нищо оставих го, нека се поокопити малко, ще му трябва.
-Кой те нае? - стигат му толкова заобиколки.
-Не знам! - личеше да е искрен, но човек никога не знае.
-Как няма да знаеш бе! - креснах аз.
-По телефона стана, само визитка имам, за като свърша работата. - имаше нещо почти истерично в гласът му.
-И къде е?
-В жабката на колата! - изхлипа той – Черна със бял номер на нея. Под мобилния е.
Отидох до камарото, отворих жабката (как ще остави ключовете в контакта като излиза от колата? Някой хора са много зле!) и всичко беше както ми го описа. Отвътре ме гледаше почти нова моротола рейзър 2 (някаква селска гъзария беше и тоя телефон) и под нея – черна гланцирана визитка с вдлъбнати бели цифички, очевидно телефон и нищо друго на нея. (поне някакво име да имаше, така малко за стил) Отворих моторолата и набрах номера. (ей тука има мрежа, да не повярваш) След третото иззвъняване един глас, който мислех че отдавна съм изличил от тази земя каза:
-Свърши ли работата? - познах го и го мразех гадината.
-Само да се разбера със селяка и идвам да я свърша, не се притеснявай! - той също ме позна. (и също ме мразеше, нали и аз съм някаква гад)
-Не бързай, чакам те 5 години. - 6 но кой ги брои!
-А аз така се надявах да ме чакаш повече и то не в тоя свят. - затвори, това беше ново. Досега винаги последната дума беше негова. Дори когато го оставих завързан и запалих къщата. (само, че тогава крещеше неистово от болка)
Върнах се при така полезния ми вързан идиот. Той естествено не беше там, където го отавих. Опита му да се освободи, беше завършил безславно 1-2 крачки по нататък в прахта, където се давеше от впилата се във врата му верига.
-Знаеш ли, китайците знаят невероятни номера с въжета. - казах аз и оставих пушката – с вериги за още по-гадни.
Отидох до него и го обърнах. Разхлабих веригата, (не мислех да го убивам, поне не в следващите 15-тина минути) а той веднага се опита да ме нападне. Само дето аз я бях настъпил и тя го дръпна обратно надолу, където челото му се оказа на пътя на коляното ми. Не знам дали се предаде духом или просто толкова си можеше, но в момента единствената разлика между него и труповете беше, че той имаше пулс. Вярно слаб, но все пак имаше. Очевидно нямаше да измъкна нищо повече от него, да го убивам също няма смисъл, затова просто го оставих. (малко по-човешки вързан де, за да не вземе да се удуши сам после) Надявам се като се събуди да оцени жеста ми. Ако не го направи, винаги можеше пак да се срещнем. Смеейки се на тази мисъл се качих в камарото. Не беше кола като за мен. (разбирай БМВ, но все пак имаше мощност, задно и климатик, че в тая жега...ад) Запалих и съпровождан от всепоглъщащия, оглушителен рев на “огромния” 6.5 V8, бавно се понесох напред. Нямаше закъде да бързам. Може би за следващата бензиностанция, ако намерех пари.

RESPECT

by t060

[hemicharger Профил]

[4efito8898 Профил]

кефи

[Pitbull_Germany]

Много добра историйка, ама айде следващата глава да излезе по-бързо А и още нещо - нали ченгето в буса беше със шмайзер - защо нашенеца просто не взе шмайзера, ами си троши краката да рита бронирана врата???

[t060 Профил ICQ]

Много добра историйка, ама айде следващата глава да излезе по-бързо А и още нещо - нали ченгето в буса беше със шмайзер - защо нашенеца просто не взе шмайзера, ами си троши краката да рита бронирана врата???

Като първи (засега единствен от този форум) регистриран "фен" ще получиш отговор на Л.С. веднага щом го начаткам. Време трябва.

Колеги казвайте какво не ви харесва, препоръки и т.н.т. Да видим по тази поне ще се снима ли филм или пак ще си виси в нет-а.

RESPECT

by t060

[Iago Профил]

Бати маняшката история!! Друго не мога да кажа.. камо ли упреци

[pLaM3N Профил Уеб-сайт]

Продължението също е УНИКАЛНО !
Евала !

[alter Профил]

Страшна история. Продължавай да ни радваш и за напред така..

[sieg Профил]

яката лудница,тряя да го направиш бестселър!