Интересни моменти с колите ни.

[Borymeckata Профил]

Нашите SAV имат повишена проходимост и носят донякъде приключенски дух. Мисля, ще бъде интересно всеки да сподели ако е стигнал с колата си на интересно място, видял е нещо необичайно, имал е впечатляващо преживяване, преодолял е някаква трудност или препятствие... Надявам се в темата да се допусне и по-свободен тон, да бъде място, където човек може да разкаже нещо интересно, да се похвали и дори да се помайтапи. Ако модераторите преценят, че такава тема е несъвместима с предназначението и духа на форума - моля да не я заключват, а направо да я изтрият.

[stocky Профил]

На 01.01.2013г. решихме с един приятел с ML да видим кое драпа повече в сняг. Тръгнахме от с. Манастир нагоре към с. Давидково - пътчето е стръмно, не много широко и не беше чистено изобщо - сняг до колената, че и малко отгоре! Стигнахме до някъде с Мерца и се върнахме да вземем Х3-ката. След като излязох от коловозите на ML-а Х3-ката драпаше стабилно нагоре и подмина доволно постижението на ML-а. Решихме, че стига толкова унижение за Мерца и тръгнах да се връщам назад, че на конкретното място нямаше пространство за обръщане, и колата почна да се хлъзга към канавката и по инстинкт натиснах спирачките, вместо да контрирам с волана. Колата спря и в момента на спиране все едно пропадна и опря по корем с 4-те колела висящи. Решихме да се обадим на приятелчето с ML-а да дойде да дръпне, че е с ръчна кутия и LOW RANGE. Благодарение на отъпкания път от Х3-ката, стигна до нас бригадата помагачи, но тъй като всички сме аджамии в зимни офроуд условия закопахме и ML-а! Последва 4 часа копане, бутане, дърпане и т.н. В крайна сметка извадихме Х3-ката от канавката върху коловоза и сложих веригите - тогава имах чувството, че тая колица може да мине отвсякъде! Прибрахме се яко уморени, мокри и намръзнали, ама си направихме кефа като малки деца, ама с големи играчки!

Редно е да кажа, че ML-a беше с всесезонни Pirelli Scorpion STR, а аз съм с Conti Winter Cross Contact (май така се казваха). Въпреки това го брояхме 1-0 за нашия отбор.

Не съм много убеден как работи HILL HOLDER-а, но си мисля, че заради него колата не можешеше да потегли абсолютно плавно, а гумите почваха да се въртят над определени обороти рязко - така ми беше много трудно за потегля с колата на "лашки" от някое място под наклон, както бях свикнал да правя със старата кола с ръчни скорости.

[Borymeckata Профил]

Ние използваме нашия Х3 като семейна кола и често си правим екскурзии сред природата. През почивните дни около НГ бяхме с кръстниците за една вечер на хижа във Врачанския балкан. Надявах се да изпробвам колата със зимните гуми на сняг, но нямах късмет - снегът беше само няколко сантиметра. Качихме се до хижата без проблеми. Там ни разрешиха да си направим скара на паркинга пред сградата, ние си носехме всичко необходимо. Тук е жена ми с колата на паркинга:


Виждате гумите и джантите на колата - по размер са за Х5 (245х60/18) и при пълен завой леко стържат в подкалниците. Прекалено са широки за Х3, но това установих след като ги купих... Стоманената джанта в дясно е елемент от преносимата ни скара - в момента я разпалваме. Държа да отбележа, че тя също е от БМВ... Ето ни на паркинга:


През зимата в планината бързо се стъмва и става студено... Прозорците на хижата:


Напредваме със скарата:


По едно време се появи котаракът на хижата, явно привлечен от огъня и миризмата на месото. Нагостихме го добре:


Вечеряхме във хижата и преспахме. Сутринта беше студена, но слънчева. Въпреки 6-те изгорели свещи и отрицателната температура, моторът запали "от зъб". Събрахме багажа и решихме да се качим до хижа Пършевица. Пътят беше хубав, времето - също, Тук жена ми е снимала през прозореца на колата:






На Пършевица беше доста мизерно, в интерес на истината... Пихме по един чай и тръгнахме да се връщаме. Понякога и аз карам колата - тук е документирано:


При спускането надолу спряхме преди разклона за Згориград да снимаме тези интересни скали:




И Х3-ката, която се държа мъжки ни осигури това приятно пътуване:

[bajo_m Профил]

Хах интересна темичка Преди известно време имаше сериозни бури във Варна..силен дъжд със силни ветрове. Имах ходене към Златни пясъци,а както някой хора знаят,тук във Варна канализацията и отводняването хич го няма..таа се бяха събрали доста доста масивни локви. Там по пътя усетих това да си с висок автомобил...хората закъсали отстрани,чакащи да дойде края на дъжда,а аз със 40км/ч,нагазил във водата до вратите си минавах покрай тях хахах Не знам дали сте забелязали.но на Е53,понякога отстрани на калниците водата директно се излива върху предния капак ,такава се извърта струята отгоре на капака Тъкмо се стъмняваше и целия поток от чакащи коли с включени фарове отстрани и пръските по предния прозорец,спокойната музика вътре в джипа.. ммм просто това е то да си караш висок клас кола хахах

[POL_Starshi Профил]

Даааа, темата наистина е интересна и можем да споделяме с колегите. Та на 31.03. със синковеца/SuPeR_FLY/ и с мой приятел/bozukov_g/, решихме след като уважихме регионалната сбирка на колегите от гр. Казанлък, да отидем и да се преклоним пред надгробната плоча на нашия приятел Сами, която се намира на Беклемето на прохода Троян-Кърнаре. Макар, че времето бе напреднало потеглихме и там когато стигнахме си бе вече тъмно. Духаше някакъв изродски вятър, а на пътя имаше доста голяма преспа сняг и беше затворен. Така или иначе, бяхме решили на всяка цена да стигнем и за това задрапахме по черния път/на снимката/, които се оказа доста кален. С летни гуми 315-ки и джанти 20-ки за мое доста голямо учудване стигнахме почти до горе и спряхме чак когато започнахме да се окопаваме в калта Все пак стигнахме до надгробната плоча и мисията беше напълно успешна, макар и доста кална! V8-ка не усети никакъв зор, а ние бяхме изпитали душевен оргазъм!

Почивай в мир Сами!

[Borymeckata Профил]

... решихме след като уважихме регионалната сбирка на колегите от гр. Казанлък, да отидем и да се преклоним пред надгробната плоча на нашия приятел Сами, която се намира на Беклемето на прохода Троян-Кърнаре. ... Все пак стигнахме до надгробната плоча и мисията беше напълно успешна, макар и доста кална! ...

Бихте ли обяснили къде точно се намира тази плоча? Миналото лято се качвах до паметника на Беклемето, но не съм забелязал паметна плоча... От шосето нагоре има и асфалтов, и черен път. В сухо време не е проблем да се качиш до паметника дори с обикновена кола.

Аз не очаквам някакви оф-роуд постижения от Х3-ката, използваме я като семейно комби за спокойно пътуване. Често ходим сред природата. Следващите снимки са от миналото лято. Има хубави места със зеленина на брега на река Лом (едва ли някой от форума знае, че има такава река в България):





Реката е съвсем чиста, може би защото няма големи населени места по течението й. Става и за риболов (ако си падаш по такива работи) - в нея има клен и черна мряна. Често се виждат костенурки и водни змии. Може да се берат гъби, коприва и други билки. Понякога си правим пикник там - с наденица на скара и няколко бири в реката. Или просто взимаме в няколко кутии обяда си от дома и отиваме да го хапнем на открито. Пробвали сме да варим боб на огъня в глинено гърне - също става, но доста бавно, трябва да имаш търпение. Може да се направи и традиционната за нашия край рибена саламура - пак в гърне.

А може и просто да полежиш в тревата на брега или да си натопиш краката в студената вода - през лятото е супер. Има хубава зеленина около реката, а даже и островчета:

[Borymeckata Профил]

Тази година използвахме първия по-слънчев ден (12 март) за една разходка - тук сме на брега на Дунава:




Виждате - колата е още със зимните гуми, може следващия уикенд да ги сменя. Отзад се вижда пътят, по който се слиза на брега от шосето. Има доста стръмни участъци и ако е кално се случва да забоксуваме. Но до момента не сме имали сериозен проблем, винаги сме успявали да излезем до шосето:


Набрахме един плик коприва - жена ми я прави много вкусна, със сухи чушки:




Аз пък хванах една водна змия. Беше й малко студено, затова я сложих на топлия капак на колата. Май й хареса и после не искаше да си тръгне:




Тук съм снимал една калинка и пъпките на едно дръвче - малко пролетно настроение...:




А това е "плячката" от деня - плик с коприва и малко лапад. Змията, разбира се, я пуснах.


Има черен път, който върви по брега успоредно на реката. По него е интересно да минеш, защото той пресича разни поточета, които се вливат в Дунава. А и когато реката се покачи - случва се да залее цели участъци от пътя... Карах малко по него, но много предпазливо и без да поемам никакви рискове. Правил съм упражнението с истински джип, но с Х-са не бих рискувал... Освен, че е нисък, си е и доста тежка кола и ако се забие в блатото до праговете - никакви системи няма да помогнат.

[POL_Starshi Профил]

... решихме след като уважихме регионалната сбирка на колегите от гр. Казанлък, да отидем и да се преклоним пред надгробната плоча на нашия приятел Сами, която се намира на Беклемето на прохода Троян-Кърнаре. ... Все пак стигнахме до надгробната плоча и мисията беше напълно успешна, макар и доста кална! ...

Бихте ли обяснили къде точно се намира тази плоча? Миналото лято се качвах до паметника на Беклемето, но не съм забелязал паметна плоча... От шосето нагоре има и асфалтов, и черен път. В сухо време не е проблем да се качиш до паметника дори с обикновена кола.

От към южната страна, точно под паметника има едни скали и там е поставена!

[Borymeckata Профил]

Искам да ви разкажа за един почивен ден, който изкарахме със семейството ми. Ходихме с колата за няколко дни до южното черноморие - общо 1200км. в жегата по натоварените пътища, там - бутане по претъпкани плажове, а вечер - блъскане между сергии и тълпи разноезични курортисти... Не е чудно, че се върнахме от "почивката" доста уморени. Затова реших да си организираме един напълно провинциален, "алтернативен" уикенд, с използване на местните възможности за отдих.

Сутринта тримата (жената, дъщерята и аз) се натоварихме в колата (багажът от пътуването до морето си беше вътре) и отидохме на брега на Дунава. Мястото се намира на около 5км. от града по шосето, а после се слиза към реката по един черен път, около километър. Пътят има доста стръмни участъци, но иначе не е лош (няма дълбоки коловози и неравности) и не е проблем дори за "спортното" окачване на Х3-ката. Брегът е песъклив и сравнително твърд - не е проблем да се движиш с колата по него, ако не правиш глупости, разбира се. Има хубави сенчести места за бивак. Разбира се, през лятото доста хора са там и хубавите места обикновено са заети от палатки, каравани и коли, но винаги се намира нещо... Намерих едно сенчесто място на 751-ия километър (километрите се броят от устието на реката нагоре по течението) и паркирах.

На Дунава можеш просто да се печеш на слънце (плаж), можеш да плуваш (в сладката вода е доста по-трудно, отколкото в морето), можеш да се возиш с лодка (на весла или с ветрила), можеш да караш джет или моторница, можеш да ловиш риба, раци и миди, да си правиш пикник, да стреляш с въздушна пушка и много други неща. Но в случая аз имах по-амбициозни планове.Точно срещу мястото където спряхме, има един остров, приблизително на средата на реката. Та идеята ми беше да идем тримата на острова и да прекараме там няколко часа.

Тук виждате колата на сянка под тополите, и мен - как се мъча да надуя лодката:


Лодката купих предишния ден от Лидл за 90 лева и това й беше първото пускане на вода. Може да ви изглежда безотговорно да натовариш семейството си в такава смешна "лодка" и да тръгнеш с нея през Дунава, но ние сме израсли покрай реката и не се притесняваме от нея. Течението е с постоянна скорост и трябва да се държи сметка за него, а също и за корабите, които пътуват нагоре и надолу по реката. Тук виждате дъщерята - изобщо не е притеснена, даже е много щастлива от предстоящото пътуване:


Приготвихме всичко, изпробвах за няколко минути как се движи тази лодка, надух я още малко и бяхме готови. Прибрахме всичко в колата, заключихме я и тръгнахме нагоре по брега (срещу течението):


Идеята е да тръгнем от нашия бряг поне километър по-нагоре, за да компенсираме течението на реката и да излезем точно на острова, а не да се окажем под него. Натоварихме се тримата в лодката и тръгнахме през реката. Тук се вижда как напъвам на веслата, по посока на острова:


Наближихме острова и се вижда, че не сме единствените, които са решили да изкарат почивния ден на него:


На острова има буйна растителност и пясъчни плажове. Доста е чисто, а водата е бистра и много приятна за къпане. Тук виждате лодката, изтеглена на пясъчната коса в горната (западна) част на острова. В дясно на снимката се вижда българският бряг, а колата е паркирана там някъде между дърветата:


Тук виждате другата (северна) страна на острова и съответно - румънският бряг:


Това е западната пясъчна коса над острова - има доста дървета, довлечени от течението. Те придават интересен, бих казал - екзотичен изглед на пейзажа:


Има други хора - българи и румънци. Всъщност, островът е румънски и в момента сме в нарушение на държавната граница... Понякога минават и катери на гранична полиция, но полицаите се правят на разсеяни - ясно е, че ние не представляваме заплаха за националната сигурност на България и Румъния:


Тук са ме щракнали как съм се пльоснал като хипопотам в пясъчната плитчина:


Понеже е неделя - дошли са доста хора, донесли са си плажни чадъри, хладилни чанти и дори по едно време се заформи футболен мач на пясъчния плаж - България срещу Румъния. Хората идват с моторници, не се напъват на веслата като мен:


Карат се и джетове по реката покрай острова. Българският бряг се вижда отзад:


Девствена и чиста природа - нещо все по-рядко срещано. Чул съм, че на този остров имало много дивеч - глигани и сърни. Виждал съм и много птици - чапли, корморани и дори черни щъркели:


Пясъкът е невероятен - никъде по морето не съм виждал такъв. Бял и фин като пудра-захар, егати. Чиста вода, чист въздух, чист пясък, синьо небе и девствена гора - и всичко това на няма и 10км. от апартамента ни...:




По брега на острова има малки, закътрани заливчета, където можеш да се усамотиш. По принцип този остров е напълно необитаем, само в почивни дни идват хора на него:




Може да ми се смеете, но ми се е случвало да пия вода от Дунава - поне покрай острова изглежда съвсем чиста:


Още една интересна гледка с изсъхнало дърво на брега:


Последно къпане, преди да поемем обратния път през реката. Вижда се една товарна композиция, която се движи нагоре, срещу течението:


Здравей, роден бряг! Тръгваме си, но скоро ще дойдем пак...


Това беше - един хубав, слънчев и безгрижен ден на Дунава. Успяхме да си починем от "почивката" на морето. Можете да видите по-детайлни снимки в албума:
http://borymeckata.snimka.bg/nature/ostrova.767697.31126143.big