Ха Честито

[ati Профил ICQ]

На един от най-големите фенове и най-болни мозъци, просмукан в костите със синьо- бяло - ЮТА за новата му придобивка.

Абе загатва ми това момче разни неща по icq - бил си намерил кола. Аз знам, че търси Е36 - купе и го питам, ама той мълчи, само казва - абе не е това, кеото търсех... Питам "поне 6-тима в редица ли са?", той казва "да". Явно е без климатроник, нещо на което той много държи и съответно питам, отговора е пак "има".
Ами какво по дяволите е тогава причината за недоволството му?
Не казва, да не го учочасам, в четвъртък съм щял да видя.
Ами ок, става четвъртък и аз чакам да видя някое ново попълнение. Отвън на бензиностанцията хора, пътища, автомобили, няма къде да се спре, топло, всичко е навън, с тоя да видя, оня да видя, гледам аз колата на Юта и си мисля : "тази вечер няма да го питам, явно не е станало и сигурно е нещастен". И както си говоря с Бавареца, така влиза една черна перла Е34 в бензиностанцията, ама надула един клаксон, джамците вибрират. е хубу де, добра е колата, ся за кво свириш. в тоя момент зървам ухиленат физиономия на гореспоменатия психопат н атема БМВ, ама толкова широка, че още малко черепа му щеше да се претърколи през нея
Ясна каква е работата. Новото бебе на Юта е едно 520. и той както изглежда въобще не съжалява за избора, защото подскачаше като малко дете около ново колело от крак на крак. Ех, каква картинка само. Идва и пита - "верно ли ми личи толкова оная, особената БМВ-усмивка?"
И започва да разказва как вървяла колата, за поемане на дъх от негова страна, забравете, добре че от време на време го потупвахме приятелски по гърба, та поне малко кислород да влезе в тоя бял дроб.
И като се зпаочна едно черпене, едно пиене, един смях, само хоро ни липсваше и щяхме да направим свадбата. А новата изгора на Юта седи и чака. Самата стойа подсказва, че колата е напрегната, чака поредното каране и то какво.
Цяла вечер на Бояна който искаше я пробваше, всеки слизаше с усмивка на лицето и фразата : "е тва не е 520-ска". А Юта я гледаше замечтано всеки път, когато Тя минаваше покрай него, въздишаше и викаше - :"това ли е колата ми, ИСКАМ ДА ЗНАМ, ТОВА ЛИ Е КОЛАТА МИ ".
Малко се отплеснах с поздравите, но не можех да задърба в себе си тази прекрасна гледка на радсот на човек към машината.
Цяла вечер той не се отдели на повече от 5 метра (освен, когато не я карах) от колата си, гледаше я, а очите му светеха......