Най-модерният автомобилостроителен завод e на BMW
Модератор: Общи модератори
18 мнения
• Страница 1 от 2 • 1, 2
Най-модерният автомобилостроителен завод e на BMW
Най-модерният автомобилостроителен завод в света се намира само на 15 минути с кола от лайпцигското летище. Отдалеч бетонните корпуси на сградите изглеждат ниски само защото са твърде широки. Застроената площ обхваща хектари.
Концепцията за завода е съвършено нова. Тя е разработена от британската архитектка от персийски произход Зара Хадид, която за нея дори получава международна награда, която за архитектите е еквивалентът на Оскар.
Новото в концепцията е следното – досега автомобилостроителните заводи винаги са били линейни обекти. Това ще рече, че в единия край на землището се намира администрацията, после се нарежда първото хале, където се прави каросерията, преминава се в друго, където тя бива лакирана. После бъдещият автомобил продължава нататък към така нареченото “бракосъчетание”. Държа да отбележа, че “бракосъчетание” не е термин измислен в БМВ. Той се употребява в цялото германско автомобилно производство. На езика на посветените “бракосъчетание” е моментът, когато се съчетават двата неразединими компонента – мотор и каросерия. После, вече придобила окончателния си вид, новата машина продължава пътя си за да получи колела и гуми.
Такъв линеен завод понякога е по-дълъг от пистата за кацане на Джъмбо-джет. Ако на някой работник се наложи да отиде от от цеха за лакировка до администрацията това вече е едночасова разходка. Именно тези разходки са избягнати в концепцията на Зара Хадид. Лайпцигският завод е кръгов. Около един център, където е главният вход, като три лъча са разположени трите главни производствени звена. Предвидени са дори бъдещи разширения, продиктувани от евентуално разрастване на производството или технологическа промяна. Сградите просто могат да бъдат удължени във всяко направление. Сега заводът произвежда по 650 коли дневно, а пълният му капацитет е 800. След евентуално разширение може да произвежда по 1200 автомобила на ден.
Вътре в монтажната зала, чиито край се губи на хоризонта, танцуват стотици роботи. Те вдигат детайли, обръщат ги във въздуха сякаш да ги огледат от всички страни и после с бързи, ъгловати движения ги събират заедно. Друга оранжева ръка се протяга и извършва шевовете. Пръскат искри. Роботите са отделени от обслужващия ги персонал с метални мрежи понякога по-високи от тези в цирка, които пазят публиката от бенгалските тигри. Всички ние, както и работещите там, трябва да носят предпазни очила. За разлика от обслужващия персонал ние сме длъжни да останем извън непрекъснатата синя линия, която определя производствения периметър. Подът е застлан с линолеум, който е чист като този в картинна галерия.
Директорът на комуникациите Янзен върви напред и говори в безжичен микрофон, а ние разпръснати отзад го следваме и приемаме гласа му в малки слухови апаратчета, закачени с клип на ухото. За да закачиш апаратчето трябва първо да си сгънеш ухото като лист маруля и да го пъхнеш вътре. После нагаждаш височината на тона и това е всичко. Шумът в халето е такъв, че без тези приспособления Янзен би останал без глас.
“В момента имаме около 600 робота, от които 500 са в монтажа.”
Катерим се по някакви стълби за да видим отдела, където инпектират сглобените каросерии.
Каросерията пристига в бокса движена на една платформа. Четири оранжеви робота надзъртат отвсякъде в нея и преглеждат всички шевове, направени от колегите им, също роботи. Единият извива дългия си оранжев врат и наднича отвътре за да прегледа шевовете на тавана и каросерията минава с едно място по-нататък. Оттам на 15 метра от пода през централната сграда, откъдето минава цялото производство, пътят й неизбежно води към лакировката.
Натам се насочваме и ние. Всеки облича върху дрехите си престилка, но това се оказва съвършено ненужно. Ако при споменаването на лакиране на кола си представяте сумрачно помещение с отровни изпарения, в което блуждаят няколко техници с противогази и облекло за химическа отбрана, по което се стича боя с всички цветове на дъгата и такива, каквито ги няма там, дълбоко се лъжете.
Лакировката в БМВ-Лайпциг протича съвършено автоматично. Тя пак се извършва от роботи, които пръскат слой след слой лак върху каросерийте. Всичко е предварително номерирано и програмирано. Всяка каросерия идва на точно определено място. Върху нея се изливат определените й към 9 килограма лак. Излишъкът бива поет във воден канал. Водата се пречиства и се ползва отново. Системата е почти затворен кръг. Всичко е оградено с идеално чисти и прозрачни стени. От другата им страна седят няколко специалисти в сиво-сините униформи на БМВ, наблюдаващи данните на компютрите.
Каросериите отиват в последното и най-голямо хале. Тук се извършват техническите бракосъчетания, които вече споменах. Всяка каросерия е предназначена за точно определен клиент и е изпълнена съгласно неговата поръчка. Точно за тази каросерия пристига поръчаният за нея двигател и ходова част. Всичко е напълно синхронизирано. Михаел Янзен спомена, че всички възможни комбинации, които могат да бъдат произведени възлизат на 10 на 9 или 10 степен, а засега по цял свят няма толкова коли.
За новостите в това хале ръководителят на планирането на работния процес Ян Кнауф е казва:
“Това са напълно автоматизираните транспортни връзки. Детайлите се доставят от електрокари без водачи”
И действително към нас се задава електрокар и за да го изпробвам заставам пред него. Електрокарът се доближава на около метър и половина, спира като ме гледа с голямото си, черно, рефлектиращо око. Чакам. Чака и той, аз мълча и той не казва нищо. Стъпвам встрани и електрокарът продължава пътя си. Струва ми се, че вътрешно поклаща глава.
От другата страна на халето, вече в обратна посока се движат готовите БМВ-та. След тричасовата обиколка на лайпцигския завод на БМВ и ние се насочваме обратно към централната сграда, към столовата.
Светът на колела
Репортаж от Пламен Данаилов за посещението на група журналисти от Дойче Веле в най-модерния автомобилостроителен завод в света - БМВ в Лайпциг:
Концепцията за завода е съвършено нова. Тя е разработена от британската архитектка от персийски произход Зара Хадид, която за нея дори получава международна награда, която за архитектите е еквивалентът на Оскар.
Новото в концепцията е следното – досега автомобилостроителните заводи винаги са били линейни обекти. Това ще рече, че в единия край на землището се намира администрацията, после се нарежда първото хале, където се прави каросерията, преминава се в друго, където тя бива лакирана. После бъдещият автомобил продължава нататък към така нареченото “бракосъчетание”. Държа да отбележа, че “бракосъчетание” не е термин измислен в БМВ. Той се употребява в цялото германско автомобилно производство. На езика на посветените “бракосъчетание” е моментът, когато се съчетават двата неразединими компонента – мотор и каросерия. После, вече придобила окончателния си вид, новата машина продължава пътя си за да получи колела и гуми.
Такъв линеен завод понякога е по-дълъг от пистата за кацане на Джъмбо-джет. Ако на някой работник се наложи да отиде от от цеха за лакировка до администрацията това вече е едночасова разходка. Именно тези разходки са избягнати в концепцията на Зара Хадид. Лайпцигският завод е кръгов. Около един център, където е главният вход, като три лъча са разположени трите главни производствени звена. Предвидени са дори бъдещи разширения, продиктувани от евентуално разрастване на производството или технологическа промяна. Сградите просто могат да бъдат удължени във всяко направление. Сега заводът произвежда по 650 коли дневно, а пълният му капацитет е 800. След евентуално разширение може да произвежда по 1200 автомобила на ден.
Вътре в монтажната зала, чиито край се губи на хоризонта, танцуват стотици роботи. Те вдигат детайли, обръщат ги във въздуха сякаш да ги огледат от всички страни и после с бързи, ъгловати движения ги събират заедно. Друга оранжева ръка се протяга и извършва шевовете. Пръскат искри. Роботите са отделени от обслужващия ги персонал с метални мрежи понякога по-високи от тези в цирка, които пазят публиката от бенгалските тигри. Всички ние, както и работещите там, трябва да носят предпазни очила. За разлика от обслужващия персонал ние сме длъжни да останем извън непрекъснатата синя линия, която определя производствения периметър. Подът е застлан с линолеум, който е чист като този в картинна галерия.
Директорът на комуникациите Янзен върви напред и говори в безжичен микрофон, а ние разпръснати отзад го следваме и приемаме гласа му в малки слухови апаратчета, закачени с клип на ухото. За да закачиш апаратчето трябва първо да си сгънеш ухото като лист маруля и да го пъхнеш вътре. После нагаждаш височината на тона и това е всичко. Шумът в халето е такъв, че без тези приспособления Янзен би останал без глас.
“В момента имаме около 600 робота, от които 500 са в монтажа.”
Катерим се по някакви стълби за да видим отдела, където инпектират сглобените каросерии.
Каросерията пристига в бокса движена на една платформа. Четири оранжеви робота надзъртат отвсякъде в нея и преглеждат всички шевове, направени от колегите им, също роботи. Единият извива дългия си оранжев врат и наднича отвътре за да прегледа шевовете на тавана и каросерията минава с едно място по-нататък. Оттам на 15 метра от пода през централната сграда, откъдето минава цялото производство, пътят й неизбежно води към лакировката.
Натам се насочваме и ние. Всеки облича върху дрехите си престилка, но това се оказва съвършено ненужно. Ако при споменаването на лакиране на кола си представяте сумрачно помещение с отровни изпарения, в което блуждаят няколко техници с противогази и облекло за химическа отбрана, по което се стича боя с всички цветове на дъгата и такива, каквито ги няма там, дълбоко се лъжете.
Лакировката в БМВ-Лайпциг протича съвършено автоматично. Тя пак се извършва от роботи, които пръскат слой след слой лак върху каросерийте. Всичко е предварително номерирано и програмирано. Всяка каросерия идва на точно определено място. Върху нея се изливат определените й към 9 килограма лак. Излишъкът бива поет във воден канал. Водата се пречиства и се ползва отново. Системата е почти затворен кръг. Всичко е оградено с идеално чисти и прозрачни стени. От другата им страна седят няколко специалисти в сиво-сините униформи на БМВ, наблюдаващи данните на компютрите.
Каросериите отиват в последното и най-голямо хале. Тук се извършват техническите бракосъчетания, които вече споменах. Всяка каросерия е предназначена за точно определен клиент и е изпълнена съгласно неговата поръчка. Точно за тази каросерия пристига поръчаният за нея двигател и ходова част. Всичко е напълно синхронизирано. Михаел Янзен спомена, че всички възможни комбинации, които могат да бъдат произведени възлизат на 10 на 9 или 10 степен, а засега по цял свят няма толкова коли.
За новостите в това хале ръководителят на планирането на работния процес Ян Кнауф е казва:
“Това са напълно автоматизираните транспортни връзки. Детайлите се доставят от електрокари без водачи”
И действително към нас се задава електрокар и за да го изпробвам заставам пред него. Електрокарът се доближава на около метър и половина, спира като ме гледа с голямото си, черно, рефлектиращо око. Чакам. Чака и той, аз мълча и той не казва нищо. Стъпвам встрани и електрокарът продължава пътя си. Струва ми се, че вътрешно поклаща глава.
От другата страна на халето, вече в обратна посока се движат готовите БМВ-та. След тричасовата обиколка на лайпцигския завод на БМВ и ние се насочваме обратно към централната сграда, към столовата.
Светът на колела
Репортаж от Пламен Данаилов за посещението на група журналисти от Дойче Веле в най-модерния автомобилостроителен завод в света - БМВ в Лайпциг:
- Memphys
- младши ентусиаст
-
- Мнения: 542
- Регистриран на: 7.04.2006
- Местоположение: MemphysVille
- Пол: Мъж
- Кара: само Е30-ски
- bmwdriver
- старши ентусиаст
-
- Мнения: 4859
- Регистриран на: 7.02.2003
- Местоположение: София
- Кара: на 1,6 бара
- Мечтае да кара: 911
А на мен най ми хареса,че статията е пусната от Президента на Мерцедес Клуб България.
Това говори само хубави неща за човека и клуба като цяло
Скоро може би трябва да
осъществим една съвместна сбирка
Това говори само хубави неща за човека и клуба като цяло

осъществим една съвместна сбирка

- Penchev
- Сватбаря
-
- Мнения: 8913
- Регистриран на: 25.04.2002
- Местоположение: Местожителство: Местожителство: Местожителство:
- Кара: Opel Zafira А OPC
Браво на Алекс ,моите уважения
Уважение между 2-та клуба има и ще има занапред
п.с. Драйвъра е прав,трябва да се осъществи обща сбирка,на която всички да се запознаят помежду си
Георги Пенчев

Уважение между 2-та клуба има и ще има занапред

п.с. Драйвъра е прав,трябва да се осъществи обща сбирка,на която всички да се запознаят помежду си


Георги Пенчев
- bozukov_g
- Голямата Базука
-
- Мнения: 1450
- Регистриран на: 21.04.2006
- Местоположение: Сливен
- Пол: Мъж
- Кара: E36-328i sedan E30-323i cabrio
- B U L L I
- Дон Хуан де Маркофф
-
- Мнения: 6034
- Регистриран на: 1.06.2002
- Местоположение: Стара Загора/Казанлък
- Пол: Мъж
- Кара: Е30 cardio,Е39,Е36 combainero
- Мечтае да кара: X6 cabrio
"няма какво да говорим,ние сме номер едно"
ивана.
ивана.


http://bayern-bulgaria.net/
"към крайно тежките заболявания се прилагат крайно тежки форми на лечение!"
71% от повърхността на Земята е покрита от вода… Останалата площ се покрива от Мануел Нойер.
- fANTONa
- младши ентусиаст
-
- Мнения: 319
- Регистриран на: 22.04.2005
- Местоположение: Пловдив
- Кара: Е34 520
Ами последния път като минавах през Munchen си беше там ...
)))
А този завод , скоро може да го посетя, един познат вече го е виждал ... иначе не се бъркаи от това че и централата и завода са кръгли
това на снимките е в Мюнхен

А този завод , скоро може да го посетя, един познат вече го е виждал ... иначе не се бъркаи от това че и централата и завода са кръгли

- ge_a
- Е30 IS Crasher
-
- Мнения: 2252
- Регистриран на: 13.12.2005
- Местоположение: София
- Пол: Мъж
- Кара: Е30 М42Б18, E61 M54B25
Статията е наистина супер, аз сам бил в най голямия автомобилен завод в света "Аутощат" и чуството е невероятно вътре ни возиха с влакче като тези дет ги има по морските курорти, самоче бяха изжяло стъклени, това влакче се движеше свободно вътре в завода!Наистина да видиш тези технолигии е не уписуемо! Като свърши обиколката си казах и само толкова ли беше, а като си погледнах часовника те минали два часа, а какво ли ще е ако това се съчетае и с любимата марка 

Най-обичам да вадим теловете на гумите !!!


18 мнения
• Страница 1 от 2 • 1, 2
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани