БМВ и самолетните двигатели

[Georgieff Профил]

Днес в Дневник видях добра статия за германските самолети през войната, където се споменават и двигателите на БМВ:

http://dnevnik.bg/show/Default.asp?storyid=165194&rubrid=410

Копирам статията тук, понеже другата седмица вече няма да е видима:

"Месершмит Ме 262", свръхзвуковият самолет на Хитлер
"ДНЕВНИК" 9/8 - 15:50 ч.


Първият турбореактивен самолет - "Месершмит Ме 262", би дал стратегическо придимство на германците във въздуха, ако Хитлер не бе заповядал изрично той да се използва като бомбардировач. Снимка: архив "Дневник"

През Втората световна война германските инженери имат блестящи технически постижения, които остават незатъмнени от краха на Третия райх. Сред най-ценните трофеи, които съюзниците пленяват и използват за попълване на военнотехническите си познания в следвоенните години, са многобройните образци от арсенала на "Луфтвафе". В учебниците по авиоинженерство и днес подробно се разглеждат модели като многофункционалния "Арадо АР 240" (Arado Ar 240, замислен като разрушител-бомбардировач-изтребител, който може да изпълнява и разузнавателни мисии), "Хортен ХО IX" (Horten Ho IX) или различните прототипи на "Юнкерс" (Junkers) - 268, 287, 288, 388, 390, 488, които не са могли да бъдат въведени в експлоатация през войната.

Един от легендарните самолети на Хитлер, на който са посветени множество публикации, е "Месершмит Ме 262" (Messerschmitt Me 262), първият турбореактивен самолет. Повечето военни историци са убедени, че ако бе вкаран рано в авиацията на Райха, картината на въздушните битки щеше да изглежда по-различно.

"Месершмит Ме 262" е първият готов за операции военен самолет с въздушно-струйни двигатели, или това, което днас наричаме джет. Революционната технология е апогей на авиостроенето по това време и практически поставя началото на ерата на реактивната авиация.

Историята

Работата по самолета започва през есента на 1938 г., когато компанията "Месершмит" получава от министерството по въздухоплаването на Райха поръчка да развие изтребител с реактивно задвижване, пише в специализирания "Лексикон на Вермахта". Предпоставка са опитите на Бе Ем Ве (BMW) и "Юнкерс" за разработване на въздушно-струйни турбини. Проектът е заведен в "Месершмит" под кодовото название "P.1056" и е приключен през юни 1939 г. До март 1940 г. е създаден модел от дърво, който е предоставен на министерството. Висшите военни го одобряват и поръчват три прототипа, като версията е регистрирана в авиационното ведомство под номер 262. Изричното условие обаче е и трите прототипа да бъдат оборудвани с по два двигателя от експерименталните P.3302 на Бе Ем Ве.

През април 1941 г. трите поръчани модела са готови, но без двигатели, тъй като исканите от баварските машиностроители все още не били готови за серийно производство. Забавянето на Бе Ем Ве се обяснява с резервираното отношение на тогавашния главен пълномощник по авиацията Ернст Удет. При липсата на подходящи двигатели инженерите на "Месершмит" се спират първоначално на буталния двигател Jumo 210 G на "Юнкерс". Първият полет на "Месершмит Ме 262" в тази конфигурация е извършен на 18 април 1941 г. Едва в края на март 1942 г. са монтирани две реактивни турбини на Бе Ем Ве. При пробен полет същия месец едната турбина пада, но благодарение на допълнително инсталирания бутален двигател машината се приземява непокътната. През юли 1942 г. е осъществен първият успешен полет с Ме 262 само с реактивни двигатели.

Вторият поръчан модел е завършен през октомври 1942 г., а през май следващата година четвъртият готов екземпляр е изпробван от генерал-майор Адолф Галанд, командващ изстребителите на "Луфтвафе". Архивите сочат, че Галанд бил силно впечатлен от нововъведението. През ноември 1943 г. "Месершмит Ме 262" е демонстриран в Инстербург и пред Хитлер, който обаче показва по-малко въодушевление и пита дали самолетът не може да бъде снабден с бомби. Хората от "Месершмит" отговарят положително, което ражда известната реплика на фюрера: "Най-сетне светкавичният бомбардировач!" (Blitzbomber). Въпреки някои критики и протести от страна на военните Хитлер благославя масовото производство на Ме 262, но с изричното условие самолетът да се използва основно като боен бомбардировач.

Това еднолично решение, както често се случва в историята, се оказва фатална стратегическа грешка, тъй като заради сравнително ограничената видимост от пилотската кабина към земята Ме 262 показва слаба успеваемост при поразяване на наземни цели. Другият недостатък е, че Ме 262, разчетен за максимална скорост 870 км/ч на 6000 метра височина, губи поне 200 км/ч от бързината си при голямото натоварване с бомби. Така джетът се връща в зоната на скорост на стандартните изтребители, което прави неговата бомбардираща версия "Щурмфогел" ("Буревестник") уязвима за съюзническите самолети.

През войната

По време на войната са произведени общо 1433 бройки Ме 262, от които обаче едва 200 - 250 са били в оперативна готовност в частите на "Луфтвафе". Много от произведените машини не са могли да бъдат доставени своевременно на фронтовите линии, немалко са разрушени на земята. По данни на специализирания интернет сайт "Луфтархив" (Luftarchiv.de) не повече от 100 самолета са могли едновременно да бъдат използвани. Причините за това са както масираните бомбардировки на съюзниците във втората фаза от войната, така и в липсата на достатъчно гориво и резервни части, а също и в грешките на набързо обучаваните пилоти. Но основният пропуск си остава наложената от фюрера грешна представа за бойните му способности.

Все пак трябва да се отбележи, че военното ръководство на Райха се опитва на няколко пъти да върне Ме 262 към истинското му предназначение - боен изтребител, който би бил особено подходящ за въздушни боеве със съюзническите ескадрили. В архивите се пазят думите на ген. Галанд от април 1944 г., че един Ме 262 е по-ценен, отколкото пет от витловите изтребители Ме 109. По-късно същата година друг голям ас на "Луфтвафе" - полковник Йоханес Щайнхоф, повдига темата пред Хитлер по повод награждаването си с "Мечове" към Рицарския кръст. Хитлер, разбира се, веднага издава поредната си фюрерска заповед, с която забранява всякакви други употреби на Ме 262 освен като Blitzbomber.



В очите на съюзниците

Въпреки ограничената си ефективност като бомбардировач Ме 262 бързо става известен сред антигерманските сили. Отделни сведения американците получават чрез разузнаването си още по време на тестовите полети, когато Ме 262 постига невероятната скорост от 0.83 от скоростта на звука. Съюзниците узнават изключителните му способности и при единични въздушни битки, когато се проявяват съществените предимства на германската машина - изключителна бързина, отлична аеродинамика и никаква спъваща витлова перка.

Показателен за впечатлението у чуждите армии е следният разказ на капитан Джеймс Финеган, пилот от американските ВВС: "Чухме за първи път за Ме 262 през октомври 1944 г. Германците казаха, че това е реактивен самолет, най-бързият в света. Не изпитвахме страх да умрем, ако видим този самолет. По това време вече знаехме, че ще спечелим войната и че пилотите срещу нас са предимно деца. С изключение, разбира се, на отряда на ген. Галанд (Jagdverband 44), който е разположен на Западния фронт. И когато сетне за първи път видях Ме 262, не можех да повярвам на очите си, такъв ад беше! Дотогава го знаех само на схема, а и никога не сме получавали никакви други указания за него освен просто: "Внимавайте с тези неща!" Капитан Финеган е убеден, че ако германците се бяха вслушали в думите на Галанд Ме 262 да се използва като дефанзивно вместо офанзивно оръжие, преди да започнат масираните бомбардировки, разрушили петролната инфраструктура, американците несъмнено щяха да спечелят войната, но "щеше да бъде много тежко".

Моля модераторите да я сложат в правилния раздел, ако съм сбъркал нещо.