Те са млади, амбициозни, различни, но влюбени до гроб в BMW

[Bavarcho]

BMW forever



Клуб на BMW в България. Звучи като тайна организация на мутри-мутанти с неидеална цел, притежаващи последните модели на марката и обединени от факта, че всички останали старателно ги избягват. Действителността обаче е различна. Това са група млади хора със стари возила, които не признават друга кола. За тях баварската резачка е магия, с която се чувстват различни.
Бензиностанция на булевард "България" в София. Четвъртък вечер, 21 ч. На широкия паркинг отпред BMW до BMW. Измити, излъскани, паркирани по диагонал. Под сенника на кафенето заради проливния дъжд се е свряла шумна тълпа млади хора. Тук-там някой държи бира в ръка. Останалите просто седят и разговарят. Няма скъпи костюми и вратовръзки, само дънки и фланелки, но пък има лаптоп, на който вървят кадри от последния им събор във Велико Търново. Гледат, смеят се и се побутват приятелски: "Покажи аз как стартирах." Всеки иска да се види и да го видят.
Всеки четвъртък е така. Събират се на това място млади, весели, шумни, нетрадиционни, не се познават добре, но се държат като приятели. Обясняват, че си помагат във всичко, въпреки че всеки е индивидуалист и обича да изпъква. "Ние сме се обединили в този клуб, но не мислим еднакво", разказва пиарът на клуба Иво Босев - "Единственото, което ни обединява, е страстта към BMW". Нервак е, не се задържа много седнал. Всичко иска да покаже и всичко да разкаже.
Желанието за намиране на съмишленици за BMW идеологията е причината тези хора да са събрани тук. Официално клубът е създаден през 2002 г. от Андрей Барабонков, но още в края на 98-а по Интернет тече интензивна комуникация с други любители на марката. През 2000 г. е пуснат в действие и сайтът на ентусиастите - www.BMWPower-BG.net, тогава все още доста беден на информация, а две години по-късно се пуска и форум към сайта. Форумът като цяло се оказва доста по-полезен, тъй като се отговаря директно на конкретни въпроси от препатили хора. В него членовете и сипматизантите на клуба обменят информация за случки, части за автомобилите, новости, изобщо за всичко, свързано с любимата кола...
Организацията е изключително сериозна, има председател и управителен съвет, контролна комисия и касиер. Членовете на клуба са около 40 души. Оказва се, че не е никак лесно да станеш член на клуба. Първото изискване е да притежаваш такъв автомобил, второ - да имаш познат сред членовете на клуба, който да те препоръча. Следва публикуване на данните на кандидата в сайта и гласуване чрез анкета в скрития форум само за членовете на клуба. Оценява се мирогледът му, изказванията, дали няма по някакъв начин да навреди на клуба чрез "селски" изпълнения по улиците. Виртуалната анкета я има отскоро, преди това гласуването се е правело на общите събрания на клуба. Едва след като кандидатът събере определен брой гласове, управителният съвет го приема за член. Паричната вноска е 60 лева на година. Привилегии няма, но въпреки това напливът е огромен. Голямата част от хората на бензиностанцията не са реални членове, но те се чувстват такива. Харесва им тази общност, харесват им тези коли.
"BMW не е най-добрата кола, правена някога, не е и най-голямото произведение на изкуството, но съчетава от всичко по малко - агресия, динамика, дух в невероятна комбинация", така с блеснал поглед говорят ентусиастите по масите. Според тях това е кола със собствен нрав. Кола за млади хора. Само който не е карал BMW, не я харесва. Тя не е любов от пръв поглед, но веднъж качиш ли се, покараш ли я, става Колата за цял живот. За Иво Босев обаче влюбването идва изведнъж. "През 1982 година видях една "2002"-ка, паркирана на улицата. Беше нещо коренно различно, тъй като по това време се караха главно лади и москвичи. Казах си, това ще е моята кола". Споделил твърдото си намерение с майка си, която хич не го обнадеждила. След повече от двайсет години Иво най-сетне успял да сбъдне мечтата си.
На дървените маси и пейки има фенове от всякакви възрасти от 18 до 40 години, но средната възраст е 24-25. Според тях много хора идват с децата си и като доказателство Иво Босев посочва към тийнейджърка с бейзболна шапка и конска опашка, която се оказва собствената му дъщеря. Напук на схващанията, че BMW не е за семейни и улегнали хора, тук има и такива. Стефан Василев е на 36 години, женен с две деца - на 8 и на 6 години. Стефан е печатар и съдружник в печатница. Преди е карал "Мерцедес". От две години вече управлява BMW. "Всяко едно нещо в нея е направено, сякаш точно за мен. Беше кола с лош имидж, защото много мутри ги караха, но въпреки това ме спечели. В момента това е и семейната кола."
Жени обаче в клуба няма. Не че дамите не харесват марката, даже напротив, но просто мъжете са по-големи ентусиасти. А иначе според тях жените си падат по мъже с хубави коли. За да няма недоразумения, всеки си е изработил тактика. Едни парадират с колата си, други пък старателно я крият. Касиерът на клуба Илиян Стоименов е от вторите. Когато се запознава с момиче, никога в началото не показва колата. Това било предохранителна мярка, да не би тя да остане с него заради автомобила, а не заради личността му. Той се чувствал малко като на състезание за сърцето на момичето срещу странен съперник - собствения му автомобил.
Разбира се, всички тук не пестят суперлативите си за марката. "Няма колонка, елегантна като тази на BMW", казват феновете, като имат предвид извивката на задната колонка, поддържаща покрива."Не можеш да сбъркаш тази кола с никоя друга", продължават с ентусиазъм те. И при движение тази кола се познавала, дори само по лупите на фаровете - в центъра има силна светлина като точка. И решетката е уникална. Символизира отворена книга, както пък емблемата символизира въртящо се витло на самолет.
В средата на трийсетте години на миналия век група деца рисуват самолетите на летището. Покрай тях минава инженер от концерна BMW и вижда рисунката на едно от децата. То е нарисувало въртящата се перка толкова оригинално, че инженерът предлага да използват рисунката за емблема на концерна. И до ден днешен фирмата издържа училището, от което е било това дете. И нашият клуб подпомага с дарения, събирани на доброволни начала, детски дом за деца без родители в село Гуцал, близо до Самоков, но това се прави, без да се търси изгода или популярност. Понякога ентусиастите ходят там дори само за да се видят с децата и да ги повозят на автомобилите. С две думи - сърдечни хора са. Не на сърдечна основа обаче стоят взаимоотношенията им с вносителите на BMW за България. Търговците имат интереси и политика, насочена само към потенциални клиенти на нови коли, а повечето коли на феновете съвсем не са такива. В клуба най-разпространени са Е36 и Е34, все модели от края на 80-те години. "Няма нищо лошо да вложиш последните си пари в BMW", е категоричен 21-годишният Владимир Миронов - Мънки и продължава: "Не знам дали ви се е случвало, влизаш в колата и преди още да я подкараш, да се разтрепериш. Това не е кола, която да те превози от точка А до точка В." Същото мнение поддържа и Евгени Александров, който е софтуерен консултант. Той е женен с едно дете. Живее в чужбина, но винаги, като е в България, идва на срещите в четвъртък. Жена му също е там, но заради дъжда седи вътре в кафенето и чете вестник. И детето, което е на 7 години, също понякога идва. "Купих колата на старо - казва Евгени. - "Чудех се какво да купя, пробвах около 20 автомобила, но като се качих на тази кола, карах я само около 500 метра, спрях и казах - вземам я."
Много от момчетата са млади, несемейни и по-добре да си дадат парите за такава кола на старо и да се запалят по нея, отколкото в алкохол или наркотици, е мнението на "улегналите".
Не е необходимо да си приказно богат, за да караш BMW. Частите са с около 20% по-скъпи от тези на другите автомобили, но пък са здрави и надеждни. Хората от клуба рядко дават пари за майстори, тъй като доста от тях разбират от двигатели и си помагат взаимно.
На тези четвъртъчни сбирки присъстват предимно хора от София. Понякога идват и хора от Варна, Пловдив и Самоков, които иначе нямат връзка с клуба, но са фенове на марката. Кръгът е сравнително ограничен - само най-запалените. За да разширят кръга от съмишленици, всяка година клубът организира национални събори, където за няколко дни се срещат фенове от цялата страна. Съборът е официалното "надцакване", чия кола изглежда по-добре, кой е по-бърз и т.н.
Първият национален събор се провежда в Пловдив - на него присъстват едва 20-ина човека. За първи път официално се провежда и състезание на кого ще издържат повече гумите, докато пушат на 400 метра.
Вторият е през 2003 година и вече идват над 100 автомобила. Публиката е повече от 3000 души. Тази година клубът също не пропуска традиционното събиране. В началото на месец май, точно на Гергьовден, над 300 коли взимат участие в третия събор във Велико Търново. Само от София колоната наброява повече от 60 автомобила. През първия ден, вместо да пекат гергьовски агнета, ентусиастите се радват на конкурсите за най-добро ретро BMW, най-добро Е30, Е34, Е36, най-добър сред останалите модели на концерна. Има и по-особени награди като най-добър оптичен тунинг или това са допълнително сложените по колата спойлери и други джаджи, както и оценяване на музикалните системи на автомобила. Журито се състои от "доктори на BMW-науките", утвърдили своите позиции на изключителни познавачи на мюнхенската марка у нас. На втория ден се провеждат гонки до захарните заводи в Горна Оряховица. Въпреки дъжда публиката е близо 2000 души. Повечето от феновете се сбогуват с гумите си след безкрайни дрифт изпълнения - това е завъртане на автомобила около собствената му ос. Според организаторите от BMW клуба последният събор превъзхожда предишните най-вече със сплотеността на феновете. И сега автомобилистите разказват разпалено за това събитие. За да оберат обаче овациите на публиката, на тях им се налага да поработят доста предварително. Необходими са тренировки на сухо, мокро и снежно време, които освен екстремни преживявания създават и рефлекси и опит, който помага при извънредни ситуации, дори може да опази човешкия живот.
Тренировките се провеждат обикновено вечер на предварително избрани полигони - места близо до София, удобни за шофиране и без външни лица. Упражняват най-често дрифтове. Не пропускат да вдигнат адреналина и с високи скорости. По думите им това ставало само на полигоните, но усмивките им говореха друго. Е, все пак споделиха, че 260 км в час е скорост, която не развиват където им хрумне. "Най-голямото удоволствие е нощем през зимата на Витоша. Пистата прилича на тази за бобслей. Не сме изпадали в спорове коя кола е по-бърза", казват феновете. "Въпросът е да изпиташ тръпка от спускането, а не да победиш." Ако времето е хубаво, отиват всички. Важното е да застанеш на старта и да тръгнеш, да почувстваш колата, двигателя. Ходят и на картинг-писта с колите.
В момента Асен Христов, който иначе е администратор на сайта и член на управителния съвет, замества председателя на клуба Любомир Мегов, който е един от петимата българи, мистериозно задържани в Дубай. "Един идва, друг си отива. Всичките длъжности, които заемаме, са без заплащане, на доброволни начала", обяснява Асен. Той е словоохотлив и надълго обяснява подробностите от техния клубен живот. Не така обаче стои въпросът при 28-годишния Явор, чиито думи се вадят с ченгел. А той има какво да разкаже, например за мистериозното ключе номер 10, което държи между предните седалки. Останалите присъстващи споменават ключето с усмивка, но не искат да кажат за какво го използва. Оказва се, че въпреки факта, че почти няма BMW с турбо двигател, колата на Явор е такава и той според случая повишава налягането на турбината точно с това ключе. Това, разбира се, му дава предимство при състезанията и е причина за добродушните усмивки на посветените в тайната.
Дъждът продължава да се лее. Тъмно и студено е, но въпреки това смехът и оживените разговори не спират. Под тентите на кафенето въпреки вятъра, въпреки дъжда и студа BMW ентусиастите се радват да са тук и заедно.


източник:в.Новинар




Колеги вижте на каква статия попаднах случаино,незнам колко от вас са чели тази статия,но когато я прочетох почувствах нещо,незнам можеби е гордост че съм ентусяст към тази марка или,че нашето "общество" е толкова сплотено незнам.
Като прочетох това нещо още един път си казах:първото нещо което ще направа когато навърша 18 е да си купа мое лично БМВ и да кандидатствам за член на "отбора".

Хубаво ще е темта да бъде сложена при важните теми за да може секи нов ентусяс да прочете написаното и да си даде равносметка дали иска да бъде част от тази общностт!!!

[SpUd3r Профил]

имаше и цяла снимка на статията, със снимките в нея и т.н.,а и тема имаше за тази статия

[SpUd3r Профил]

ето я статията

[Nikito_nn Профил]

На моменти докато го четях, направо ми спираше дъха на моменти.
Чувствам се по горд от всякога.

[ggb]

Наистина чувството е неописуемо когато чета нещо толкова красиво написано дано и за в бъдеще само подобни писания да има в медийното пространство за което своевременно и ние членовете на форума трябва да подпомагаме още веднъж пред BMW CLUB BULGARIA.

[amd Профил ICQ]

Да, мина време, но статията си остава много добра Асен, Шефа... всички са фотографирани

[rtzankov Профил Уеб-сайтICQ]

[bmwp0wer Профил]

Статиятя е страхотна!!! Bavarec*** евала !!

[Fr33Styl3r Профил]

Мноого добра статия

[Ascendancy Профил]

Евала че поне има неща за които наистина се сплотяват хората ! Евала, надявам се скоро време да приемете още 1 член в клуба )

[BAYRON Профил]

не бях я чел

[alexsch Профил]

добре написано!

[Binev_OuT Профил]

Ех браво.Това си клуба номер 1 в България.
Страхотна статия

[bmwp0wer Профил]

Ех браво.Това си клуба номер 1 в България.
Страхотна статия

Това си е 100%-ова истина!.... Няма толкова единен и истински клуб!!!

[CheFs Профил]

Страхотна статия ! Изпитах удовлетворение докато я чета , наистина се чустваш горд ! ЧЕРВЕНИИ БУМЕР завинаги