Даренията в село Гуцал - Как мина... :-)
Модератор: Общи модератори
1 мнение
• Страница 1 от 1
- Иво
- шПерко
-
- Мнения: 7623
- Регистриран на: 25.04.2003
- Местоположение: Банкя/София/Перник
- Пол: Мъж
- Кара: '90 BMW 316i
- Мечтае да кара: Платноходка
- Детайли за колата: Шпер 4.27 Точка! :)
Даренията в село Гуцал - Как мина... :-)
Здравейте! Както гледам никой не се е впуснал да обяснява за вчерашния ден в село Гуцал и затова ще го направя аз
Ще се опитам да извадя и няколко общи поуки и размисли
Със Сави решихме в крайна сметка да дойдем, за което грам не съжаляваме и вчера без предупреждение цъфнахме в 8:00 на ЕКО
Видяхме се с вече дошлите Василен, наскоксан, машините, the boss, dizelboy и т.н. Извинявам се, че пропускам някой ( примерно момчето с бялата Е30-ска ), но така и не го попитах как му е прякорът тук
По-късно дойдоха доматимир и speedmaster ( да не забравяме и гостите от Пежо Клуба, имаше и едно момче със Сеат, пропуснах и едно момче с черна Е30-ска 318,с което си говорихме ), но ме поправяйте, защото отдавна не съм идвал и съм изгубил връзката
Просто имената ми бягат
Та така... Май беше към 9:00 часа когато се наканихме да тръгнем и theboss поведе колоната по цариградско шосе, а след това и магистралата
Когато спряхме да се преброим видях, че бмв-тата са 6, а останалите коли още 3 = 9
Със скорости вариращи от 80км/ч до 140км/ч пристигнахме в селото минавайки през Долна Баня. Разстоянието, което аз засякох от Банкя до Гуцал беше ~105км. Още по виещите се на горе завои една жена ни помаха приятелски. Аз се зарадвах, но въпреки това я подминахме като крайпътен знак, а тя по-късно се оказа директорката на дома
Стават и грешки
Още с тихото ни пристигане в селото обикновените хора насядали по пейките усетиха, че днес ще се случи нещо странно
Малкото площадче в центъра бе като пано за картина, която чакаше да бъде нарисувана
Но за това по-късно
Ето, три леви завоя и вече нахлуваме през добре познатата ни отворена порта. Първоначално навън се показват само някой от децата. Оказва се, че предишата нощ е имало здраво парти до към 4:00 и сега всички не знаят за какво става дума
След като се поококориха ни наобиколиха както обикновено с весели възгласи и еййййй такива усмивки
Поразтоварихме разни багажи и се раздадоха някой вкусотийки и играчки
Да си призная децата не се зарадваха толкова много на меденките, но по-късно ще засегнем по-сериозно този въпрос. Друго, което забелязах е, че не обичат да ги наричат "деца" макар да са на по 10г.
След като ми се похвалиха, че си ремонтират и боядисват повечето неща сами, че доста от тях и пари си изкарват и аз се отказах от това да ги наричам с разни умалителни имена. Те са си едни човеци
Докато се обърнем колите вече преливаха от дечурлига и усмивки
Както при първото посещение се натоварихме в автомобилите за някоя друга тиха обиколка на селцето
Да си призная този път спазвахме малко повече благоприличие като изключим празния, малък център, в който нямаше как да не покажем на дребосъците какво е това окръжност и как се чертае в черен цвят
След кратката забава се прибрахме да поотдъхнем и получихме оферта за футболен мач. Предизвикателство, на което трудно бихме могли да откажем
Стадион Гуцал Арина, по 6 човека в отбор, публика: 20 души, имаше и журналисти - да покажат снимки!
1:0 за БМВ Клуб България след първите няколко стотин атаки
След това резултатът продължи така: 2:0, 2:1, 2:2, 2:3, 3:3, 3:4
Тук спортната деградация си каза думата, поне моята такава
Напълно заслужено Футболен Клуб Гуцал победи Футболен Клуб БМВ
За нашия отбор се съзтезаваха: Аз и Атанас ( ati )
, theboss, dizelboy и на врата един негов познат, малката машина и LANA
След мача трябваше да има по заслужена бира естествено. В тази насока предприехме пътуване до Долна Баня, а и да не тормозим много местното население, което се беше оплаквало преди време
( забравих да спомена, че към групата се присъедини и X-citer с приятелката си ) Децата пощуряха и по-пътя, особено след като в центъра бмв-тата започнаха да се редят едно до друго и да громко да реват
Органи на реда и обикновени люде се хванаха за главите от създалата се гледка и култовото потегляне на всеки един баварец в обратна посока. Пушеци, гуми и добре познати на всички нас изпълнения
В крайна сметка купихме бирите от кръчмата в Гуцал, която пък се намира на по-голямото площадче на селото, където безшперовата 316-ска остави няколко трайни кръгли дири, подкрепени от X-citer, а пък theboss демонстрира няколко перфектни завъртания на 180 ( на които искам да бъда научен и аз
) X-citer спука маркуча за серво, колата на speedmaster прегря нещо, но след малко ремонти всички повреди бяха отстранени
Скоро всички започнаха да си тргват - кой да кара абитуриенти, кой друго... Децата малко се поразочароваха и натъжиха. Когато им казахме, че 316-ската ще остане да ги забавлява всичко си дойде на мястото
Останаха още съпругата на Андро и Добри ( Astor ), както и едно червено Пежо. Дребосъците не искаха да влязат да обядват от страх да не изуснат и нас, но бързо ги успокоихме
Казах на едни бандити, че първите петима с най-големи кореми ще се возят при мен
След обяда с Добри спретнахме една мини фиеста в стил Е30
След този спокоен завършек на авто походите аз и сави гледахме видео с останалите, като ни показваха свои касети с танци на момичетата и други забави, а след това ни разходиха из местността пеша. Адски красива природа е!
Абсолютният завършек на деня се състоеше в малко спорт - футболче, федърбал, фризби, музика и весели разговори. Към 5 без нещо се сбогувахме със всички персонално и запалихме последната кола останала в двора на дома. Отново чухме много топли думи и пожелания, отново изпращането беше феноменалнои незабравимо! Малко по-рано през деня едно детенце ме дръпна и ми каза на ухо, че когато идвали другите спонсори не им било забавно, но нас чакали с най-голямо нетърпение. Дали сме успели да им дарим малко щастие? Определено да! Макар да може и много повече! LANA примерно обра точките на един дребосък когато го качи да седне в него и да покара въртейки волана. След това и аз му дадох да пробва 316-ската, а той не можеше да слезе на земята. Отиде и се похвали на кученцето си ( истинско кученце ) как е карал не е едно, а две БМВ-та!
Ето тези мигове на внимание и обич, който им даряваме струват много повече, от който и да бил материален подарък! Знам го със сигурност, защото и самите деца ми го казаха. Едно от най-големите момчета в дома е на стаж в София, в куриерската фирма TNT и го взехме с нас на връщане като говорихме доста и обсъдихме много неща.
Изводи и размисли:
След разговора ми с Емил ( 20г. ), а и със самите деца разбрахме доста неща. Домът, който сме избрали за своите посещения определено не е в най-лошото материално състояние, да не кажа, че е и в доста добро. Децата имат много спонсори, дори гиганти като Данон, Метро, Нокиа, TNT, френски и български организации, които наистина им дават доста неща. Имат дрехи, храна, 2 телевизора, 2 видео-та, както и две музикални уредби. Има и компютър, който обаче не разполага с Интернет. Сигурно забелязахте, че има някои доста здрави момчета. Е, имат си е фитнес с учител, който тренира желаещите 2 пъти седмично. В дома цари ред и разбирателство. Няма мародерства от по-големи над по-малки. Всички наистина са адски сплотени и задружни, будни и умни деца! Затова нека оставим парите на заден план и фокусираме желанието си в малко повече внимание към малчуганите. Можем да им помогнем да оправят футболното си игрище, да сложим кошове, нещо, което ще им помага да растат здрави и силни. Държавата трябва да изплаща на всички по 3лв. на месец за дневни. Дори тях не изплаща! Онзи ден в селото е имало събор, на който са продавали разни дреболийки и играчки, а повечето деца с празни джобове са гледали само как децата от селото си купуват. Добре, че в случая Емил, който работи за 170лв. на месец им е помогнал, купувайки на всеки по нещо дребно със спестените си 40лв. Всички ми се похвалиха, че си имат лазерчета и разни дрънкулки
Ето това е едно голямо и сплотено семейство! Всички учат, по-малките в селото, а по-големите в Долна Баня. Около 10 деца ще ходят на стаж в София за 1 месец, през който ще им заплащат все по нещо, а и ще ги хранят и учат. Можем да измислим много, много неща, с които да ги зарадваме дори без грам лев. Или в случай, че имаме пари да ги дадем за нещо стимулиращо тяхното въображение. Примерно конкурси за най-интернесно изобретение ми се въртят в главата, като ще има награди за всички места дори и утешителни, съзтезания с чували... защо не? И такива веселби, в които можем даже да се включим и ние!
Благодаря на всички, които присъстваха и на тези, които организираха събитието. Беше неповторимо, но нека следващият път останем повече, да гледаме да нямаме работа и да не се получава това, което стана сега. Един вид идваме, даваме, поседим малко и си тръгнем. Не казвам, че никой не е искал да остане, но нека следващият път да не е така. Тези, които дойдоха за първи път да не се стряскат ако им е било скучно, следващите пъти става все по-интересно. Когато видиш как децата те помнят и вече им ставаш истински приятел, споделят ти разни неща и търсят от теб съвет. Наистина някои са мръснички и има хора, които се притесняват да ги пускат в колите си, но уверявам ви няма страшно
Първо те разбират от дума и пазят, и второ една автомивка му е решението после
Всички те вече са наши истински приятели! Имаме официална покана да присъстваме на на 6-ти Юни на тяхно тържество. Ще има и пиеска
Поканен е абсолютно целия клуб. За съжаление много от нас ще са в сесии, а други ще бъдат заети, но ако се сформира някоя група би било чудесно
Говорих с главните герои на пиесата ( патето и мечето
) казаха, че без тях пиеса просто няма ( как бе главни герои? )
Имам още много истории за разказване, но мисля, че бих всички възможни постове по дължина. Нека даваме пример и на други клубове и организации! Да бъдем хора и да се поставим в положението на тези деца. Ако имате идеи и мнение за това мероприятие или за следващи такива, моля ви да споделяте смело! Отново благодаря на всички от цялото си сърце. Получи се невероятно! 



















































Изводи и размисли:
След разговора ми с Емил ( 20г. ), а и със самите деца разбрахме доста неща. Домът, който сме избрали за своите посещения определено не е в най-лошото материално състояние, да не кажа, че е и в доста добро. Децата имат много спонсори, дори гиганти като Данон, Метро, Нокиа, TNT, френски и български организации, които наистина им дават доста неща. Имат дрехи, храна, 2 телевизора, 2 видео-та, както и две музикални уредби. Има и компютър, който обаче не разполага с Интернет. Сигурно забелязахте, че има някои доста здрави момчета. Е, имат си е фитнес с учител, който тренира желаещите 2 пъти седмично. В дома цари ред и разбирателство. Няма мародерства от по-големи над по-малки. Всички наистина са адски сплотени и задружни, будни и умни деца! Затова нека оставим парите на заден план и фокусираме желанието си в малко повече внимание към малчуганите. Можем да им помогнем да оправят футболното си игрище, да сложим кошове, нещо, което ще им помага да растат здрави и силни. Държавата трябва да изплаща на всички по 3лв. на месец за дневни. Дори тях не изплаща! Онзи ден в селото е имало събор, на който са продавали разни дреболийки и играчки, а повечето деца с празни джобове са гледали само как децата от селото си купуват. Добре, че в случая Емил, който работи за 170лв. на месец им е помогнал, купувайки на всеки по нещо дребно със спестените си 40лв. Всички ми се похвалиха, че си имат лазерчета и разни дрънкулки













1 мнение
• Страница 1 от 1
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани