6 дек 2003: даренията за дома в село Гуцал, епизод 2

[LandShark]

Вярно мина доста време. Някой беше помолил, които са участвали в тази акция да разкаже. Е, помотах се малко, с тайната надежда че някой друг ще ме изпревари, но мисля че трябва поне някой да сподели впечатления и макар и мноооооого късно се престраших да го направя аз.

Както може би сте запознати, миналата година събрахме пари и други материални блага с благородната идея да ги дарим на един дом. А именно този за деца-сираци в село Гуцал, в подножието на Рила, близо до Самоков. Първия път обаче групата от БМВ Клуб България не успяла да раздаде всичко. Затова се организира второ ходене до дома. Целта бе да се довърши започнатото дело и да се дораздадат останалите най-вече дрехи и играчки. При първото ходене самия аз не успях да присъствам лично, затова за втория път си казах че задължително ще ходя. И така, във въпросната слънчева съботна утрин на 6 декември лето 2003-то, на призива на Боби (ник: BMW323i) от Самоков да се присъедим към него и да закараме и раздадем въпросните дрешки и играчки, се отзова следната малка но сплотена Софийска БМВ бригада: ентусиастите Данини, МадПетьо и МадВаньо, както и Юли и приятелката му, и разбира се моя милост и Ати. На паркинга на Метро решихме все пак да не тръгваме с празни ръце (основен виновник за това бе Юли и приятелката му всъщност), та купихме няколко кутии с вафли, като финансово се включиха и Данини, и мадПетьо. Докато основната група се събираше и изчакваше, Мадотбора потегли малко по-рано за Самоков и осигуряваше актуална информация за пътната обстановка по трасето между София и Самоков, за което сме му много благодарни. Още докато бяхме в Горубляне бяхме предупредени че има заледени участъци, та вниманието ни бе изострено. И наистина по пътя видяхме няколко "тунингисти", които бяха решили да олекотяват колите си като се освободят от ненужни елементи (брони), или пък да подобрят динамиката чрез придаване на по-авангардни форми. За щастие не срещнахме нито един брутален опит в областа на този род тунинг. И дай бог да не стават такива работи! Пътуването в група то този път си беше и известно удоволствие, като взаимно се изчаквахме при изпреварване на по-бавни участници в движението (основно камиони, които пъплят едва-едва), както и пропускахме "бързи" орлета и други тунингисти. Юли разбира се ще трябва малко да ни извини, нас с беемветата, че малко го поизставяхме от време на време, след като бързичко поизпреварим задръстващите движението елементи, а той с неговото 1.1 пежо просто няма същите възможности като нас. Надявам се че все пак и за него пътуването е било също такова удоволствие както и за мен! Също си мислех че може би е добре за по-нататък да помислим за някакъв вид комуникация. В смисъл че ние като бяхме напред виждаме че няма коли, и можехме да съобщим на идващия зад нас Юли и да му позволим да изпревари и при по-намалена видимост; защото в тези планински виещи се пътища това всъщност е основния фактор който те спира - липсва видимост за да изпревариш безопастно... А тези които са 1-2 завоя напред биха могли да помогнат с набавянето на актуална информация. Но това е отворен за дискусия въпрос и определено не е за тази тема сега. И така "по живо-по здраво" пристигнахме в ранния следобяд в Самоков, където вече ни чакаха мадОтбора и Боби. За съжаление поради извинителни причини мадОтбора трябваше да ни напусне и да се върне спешно в София. Последва натоварване на всички кашони с дрехи и играчки в четирите коли - от които само аз и данини бяхме с Баварци; това разбира се не е от съществено значение, тъй като важна е не толкова марката, колко жеста и желанието с което се правят нещата.

Пътуването от около 20-25км от Самоков през Боровец до село Гуцал си беше истинско удоволствие, дори само заради приятно виещия се път под лъчите на необичайно топлото за сезона слънце! Още с пристигането ни в Гуцал ми направи впечатление един факт: наглед малко, закътано село, далеч от главни пътища, с не много жители, а площа в селото целия разчертан... гуми, гуми, и пак гуми... Мда, имаше ясни следи че тук е имало посещение. И докато тези мисли ми минаваха през главата вече бяхме в двора на дома, и още преди да си отворим вратите колите вече бяха обградени. Мда. Тук се сблъскахме с друга благодат: децата. Очакващи, наивни, любопитни, игриви, обичливи. Наистина е жалко че са ги изоставили така! Но да се върнем към разказа: и още в началото ми направи впечатление колко посвоему внимателни и деликатни са към нас децата. Веднага и се включиха без да създават безредие и ни помогнаха да свалим всичко от колите: а те бяха натъпкани с кашони с дрехи и играчки. Всъщност като че ли повечето кашони деца ги преносоха, за мен дори не остана кашон да нося. Имаше много желаещи веднага да пипнат да огледат колите. Мда, там в това закътано село вече има много запалени БМВ фенове: дотолкова че дори и пежото на Юли я обидиха и я кръстиха БМВ. А Субарутата колкото и да са бързи там не са на особена почит. Вероятно защото никога не са ги виждали. А БМВта и са виждали, и са пипали, и са се возили. Усетих аз зачатъка на синьо-белия плам, но веднага се и запитах: "добро ли е това, или не?". Предполагам че повече трябва да мислим за децата, отколкото за нашата мания. Но човек трудно се сдържа... знам... Та макар и трудно все пак успяхме да отклоним желаещите от колите и да ги насочим към сградата на пансиона, където стана импровизиран панаир. Кашоните бяха отворени и децата започнаха да си избират дрехите. И играчките. Да стана малка бъркотия при това, но не мога да кажа че имаше безредие. И сравнително бързо свърши всичко. След това пак децата разчистиха залата от празните кашони, ние им раздадохме вафлите, които бяхме купили... като през цялото това време сме ги гледали, разговаряли, опознавали сме се взаимно. Да, всъщност някои вече се познаваха, защото някои от групата идваха за пореден път. Не след дълго обаче голямата група деца пак се насочи към колите, с желание да се повозят; трябва да си призная че аз бях малко въздържан и гледах да отклонявам молбите им... та отначало започнахме с просто седяне в колата, оглеждане на интериора и т.н. В крайна сметка обаче отстъпихме на молбите и се съгласихме да ги повозим "малко". Знаех си че не беше много добро от моя страна, защото не съм много добър въздържател... Всъщност веднъж като загреее колата и като чуя мотора на 3К оборота... и свата една... аиде пак, аиде пак... ограничител ли имах... а, да... айде пак... първа - втора, втора-трета... А и с тия зимни писалки 175/70R14 с които карам 325-цата.. Как се суче. Значи където имаше недоразчартано по селския площад го доразчертахме, първо започна майстора на спорта Данини и Боби. След това и аз се включих... А накрая дори и "БМВ"-то на Юли успя да се завърти (е, ся ръчната помогна, но това са подробности). Като цяло намерихме 2 прави покрай дома и там глейте кво стана: гааааз, обс площада.... айде едно кръгче, е добре още едно... обратно по правата газзз втора-трета... десен завой 90* втора права бясно надолу лек завой десен... нова права гааааз... оооппааа площад! айде още няколко кръгчета тука... И газ обратно нагоре по правите, острия завой, отново правата и другия площат! А както знаете как реве и моята кола с тази отворена генерация... След не повече от 5 минути по цялото трасе имаше толкова зяпачи че наистина все едно бяхме на рали! Но не малка част от тях бяха леееко поразгневени бабички, на които бяхме (основно аз, защото моята кола вдигаше най-големия шум) развалили спокойствието... и това не беше добър пример за децата... но буйна юнашка кръв как се одържа... А и нали те, юначетата искаха да се повозят. Кога ще им се отдаде друга такава възможност.. И така вътре пред себе си човек се залъгва и си намира извинения... Но истината е че трябва да сме по-умерени. Повозихме, покарахме, покефихме се. Накрая спряхме, постояхме още малко с децата и си взехме довиждане: и ако в началото се запознах с мнозина, накрая вече наистина се изредиха маи всички деца да ме здрависат - бяха останали впечатлени от моята кола... а тя - една обикновена 14 годишна вече барака... но какво да ги правим. Впечатлителни са. Тръгвайки си от това място, си мислех - ето дрехите са раздадени и... и това е добро... но впечатлението, с което си тръгнах бе че тези деца нямат толкоз много нужда от дрехи и пари.. Това което най-много им липсва е внимание, обич, грижа!

[Babuna Профил Уеб-сайтICQ]

8+)

... Тук се сблъскахме с друга благодат: децата. Очакващи, наивни, любопитни, игриви, обичливи. Наистина е жалко че са ги изоставили така! Но да се върнем към разказа: и още в началото ми направи впечатление колко посвоему внимателни и деликатни са към нас децата... Мда, там в това закътано село вече има много запалени БМВ фенове: дотолкова че дори и пежото на Юли я обидиха и я кръстиха БМВ... като през цялото това време сме ги гледали, разговаряли, опознавали сме се взаимно. Да, всъщност някои вече се познаваха, защото някои от групата идваха за пореден път... В крайна сметка обаче отстъпихме на молбите и се съгласихме да ги повозим "малко"... Всъщност веднъж като загреее колата и като чуя мотора на 3К оборота... и свата една... аиде пак, аиде пак... ограничител ли имах... а, да... айде пак... първа - втора, втора-трета... А и с тия зимни писалки 175/70R14 с които карам 325-цата.. Как се суче. Значи където имаше недоразчартано по селския площад го доразчертахме, първо започна майстора на спорта Данини и Боби. След това и аз се включих... А накрая дори и "БМВ"-то на Юли успя да се завърти (е, ся ръчната помогна, но това са подробности). Като цяло намерихме 2 прави покрай дома и там глейте кво стана: гааааз, обс площада.... айде едно кръгче, е добре още едно... обратно по правата газзз втора-трета... десен завой 90* втора права бясно надолу лек завой десен... нова права гааааз... оооппааа площад! айде още няколко кръгчета тука... И газ обратно нагоре по правите, острия завой, отново правата и другия площат! А както знаете как реве и моята кола с тази отворена генерация... След не повече от 5 минути по цялото трасе имаше толкова зяпачи че наистина все едно бяхме на рали! Но не малка част от тях бяха леееко поразгневени бабички, на които бяхме (основно аз, защото моята кола вдигаше най-големия шум) развалили спокойствието... и това не беше добър пример за децата... но буйна юнашка кръв как се одържа... А и нали те, юначетата искаха да се повозят. Кога ще им се отдаде друга такава възможност... Повозихме, покарахме, покефихме се. Впечатлителни са. Тръгвайки си от това място, си мислех - ето дрехите са раздадени и... и това е добро... но впечатлението, с което си тръгнах бе че тези деца нямат толкоз много нужда от дрехи и пари.. Това което най-много им липсва е внимание, обич, грижа!

Андро, честно ... ти си непоправим!
Та, Бабуна се интересува кога пак ще се ходи към село Гуцал, защото той има доста детски дрешки, а и играчици ще се намерят. Освен това има и една мощна ФОРДЕЛА, която иска да бъде прекръстена на "БМВ".

[BMW323i Профил ICQ]

Да,сега чета този расказ и с усмивка се сещам за онзи хубав слънчев ден(не толкова хубав за мен,защото Баварката остана в бокса но...)когато хора от клуба отново посетихме дома за сираци и отново им подарихме усмивки,накарахме ги да се смеяат с пълен глас и да забравят мизерията в която живеят,да им се обърне внимание и да не се чустват ненужни на този свят,да не ги гледат с пренебрежение а с лубов,този ден(както и предниа)остана един незабравим спомен за тези деца,които ни сануват през ден два и ни чакат с нетарпение да отидем там не заради дрехи или хапването а заради вниманието което им се отдела и заради незабравимите спомени които остават в сарцата им завинаги.
Живи и здрави на пролет пак,даи боже и по-рано

[july`s Профил Уеб-сайтICQ]

след казаното от андро, относно децата и радостта която изпитаха, аз не бих могъл да допълня нищо...

нека само да допълня нещо за пътя натам...
в интерес на истината и на мене ми хрумна идеята за някаква сигнализация относно изпреварването... на места можеше да се приложи някаква светлинна , но това е друга тема и може да си я обсъдим off-line някой път... иначе за постоянна връзка му хрумна уоки-токи (мисля че има на поносими цени, а пък така или иначе не ни трябва обхват, 200 метра пряка видимост или около 100 през дървета и храсти би било чудно)
но това наистина не е за тука....
аз май съм се бил заблеял някъде (но пък се вълнувах от предстоящата среща с дечицата), та не бях разбрал че има заледявания и заснежени участъци... затова като видях 'побелял' асфалт, реших да проверя дали е заскрежен или е само бял.... неколкократно чупване с волана и задницата тръгна...., ммда явно беше заснежено след като бу-то се стабилизира какво да видя... една кола дето се движеше зад мене, почна да изостава и така и не я вдияхме повече по пътя, явно човека се беше постреснал (моя вина, сигурно съм го ошашкал с 'носене'-то на прав участък...)
тук аз искам да се извиня че бавех колоната, но когато ме настигаше някой по-бърз, на по-правите участъци, намалях и отбивах максимално вдясно ( де да правеха така и тези които застигахме...)
те ме изпреварваха, малко се ошакваха като се налагаше да изпреварят и намалилите да ме изчакат и да не разкъсват колоната баварци...

другата 'интересна' част от пътя беше в планината... няколко завои се държах геросйки и не изоставах много (знам че движехте по-бавно...), но след като по-добата половинка ми намекна че вече втори ред от вафлите ни идва 'на гости' (бяха някъде отзад, че багажника беше пълен...) се кротнах...

но все пак най-важното беше че се почувствах много добре, виждайки радостта на дечицата (тука голяма заслуга има боби, който няколко пъти ги беше навестявал с приятелката си, та лед за разчупване почти нямаше...) и искрено се надявам да сме ги зарадвали и да сме им вдъхнали вяра за по-добро бъдеще...

п.с. сори че е малко разхърляно и не много ясно, но още се вълнувам (а че нямам дар слово, ала ати, нямам)