ДАРЕНИЯТА -> СТАНА МЕГА ЯКО!!! :)

[Иво Профил Уеб-сайтICQ]

Хора, направо не знам откъде да започна Това, което направихме вчера беше велико, неповторимо, страхотно, невероятно, шеметно... Започвам с благодарностите към абсолютно всички, които помогнаха това мероприятие да стане реалност! Честно да си кажа в много моменти се съмнявах, че въобще ще се получи нещо, което ме прави още по-доволен в момента! Благодаря на всички, които от далеч помогнаха с пари, дрехи, играчки и други неща! Благодаря на Иво Войков и приятелката му и Любо Мегоф, че докато дойда в четвъртък бяха събрали един кашон пари и се почупиха да пишат бележки! Благодаря на присъстващите -> Аз , приятелката ми Сави, ати, Lion, danini, Megoff, Fast & Furious, Penchev и компания, X-citer и компания, Боби от Самоков и неговия приятел с бесната 323-ка ... Пичове ЕВАЛА!!! Дано не съм изпуснал някой от присъстващите, просто съм адски ентусиазиран в момента Сега ще се опитам да се направя на ати и да ви разкажа какво се случи с 5-6 думи

В 9:00 часа вече започнахме да се събираме на Метро - Младост с готовност да му ударим един як пазар С всичките над 300лв., които събрахме!!! Вече разбрахте кои бяхме присъстващите, малко, но качествено В автомобилно изражение нещата седяха така:

4бр. Е30-ски -> моята, на Пенчев червената резачка , тази на данини и на Fast & Furious
2бр. Е36 -> черното купе на Илиян ( Lion ) и зелената 318-ска на Любо X-citer

Менюто, което бяхме избрали беше:
1. Пилешка супа
2. Салата
3. Основно - пържоли с пържени картофи
4. За пиене -> яко фанти
5. Десерт -> плодово кисело мляко, twix-чета и банани

Загубихме наистина много време с пазара и още от тогава стана ясно, че ще се движим с 1 час закъснение от предвиденото. Но за сметка на това след това закъсняхме с още час и нещо По план трябваже да пристигнем към 11:00-11:30 в селото, но за съжаление успяхме чак в 13:20. Слава богу, децата и персонала се оказаха търпеливи и ни дочакаха въпреки, че обядът им беше предвиден за 13:00ч. Да ви кажа бяхме 6 коли, но отново изглеждахме култово в колона На път Иво Войков не пропусна да понапсува един шофер на голф, който мръснишки го засече Пича се намръщи и през главата му май минаха лоши помисли, но след като видя кордона след Иво се поотказа от тях Боби от Самоков , в ролята на чакащ Софойската бригада се превърна в непряк свидетел на новия рекорд за най-бавно взимане на отсечката София - Самоков, за което му се извиняваме

Както казах по-горе пристигнахме в селото към 13:20. Не мога да кажа, че бяхме изненадани от мизерията, в която живеят тези деца. В началото всички бяха малко смутени и само зяпаха от прозорците и се надвикваха Това, от което аз лично бях много разочарован е, че нямаше отговорно лице, което да ни посрещне. Лелките си седяха в кухнята, а отговорника си беше вкъщи, като така и не дойде до самия край :x Единствените хора, които в крайна сметка излязоха да видят какво става бяха няколко жени от организация помагаща на дома. С тяхна помощ разтоварихме продуктите и кашоните с дрехи в кухненското помещение и насрочихме обяда за 15:00 Какво да правим в тази едночасова дупка? Май нямаше друго освен да натоварим междувременно обградилите ни дечурлига и да се повозим С по 3-4-5 дребосъка в колите стартирахме из улиците на тихото селце Пенчев обра точките на малките девойки с бесния си шпер и стана известен като човека с въртящата се кола А мен още ме боли ухото, защото представете си 4 деца на задната седалка викайки "Дай газ, дай газзззззззз" Забравих да уточня, че общия брой на децата в този ден беше 37, като повечето бяха на по 10-12 годинки много бяха любезни и сладки. Идват при мен и "здрасти, как се казваш, аз съм еди кой си", хваща те за ръчичка и почва да те води насам, натам Едно малко момиченце и момченце спорят кой се е возил в по-бърза кола и момиченцето ми вика "Батко Иво кажи сега коя беше по-бърза черната или зелената?" И понеже и двете деца бяха там, да не разочаровам никой отговорих, че са равни Не мога да ви разкажа за всички, което се случи, просто велико беше. Предлагам да го направим традиция, всяка година в този дом След разходките разгледахме сградата, развеждани от дребосъците, които сами подържат повечето си неща! Боядисват стени, рисуват и т.н. Някаква френска организация беше помогнала с финансите за боядисването и други дреболии. Ще видите на снимките за какво става дума! Последва обядът. от който също има интересен снимков материал. Две момиченца изказаха специални благодарности към целия Клуб По едно време една лелка пита "Разбрахте ли на коя марка автомобили се зоихте?" и всички в един глас "БМВЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ" Седнахме и ние хапнахме, беше се получило истински вкусно Имам една много сладка снимка на едно детенце, с много хубава усмивка, хапващо пържолка Междувременно остаанахме само 3 коли, защото някои хора имаха спешна работа и не можаха да останат до самия край. Това не попречи и на следобедната забава с возенето, слушането на музика по колите, щракане на всички възможни копчета от дечурлигата Голямата машина дочул слух, че персонала яко крадне дрехи и в селото имало магазин за такива -> втора ръка. Разпитах децата дали въобще получават нещо, а те отговориха, че им дават само парцали, а другото просто изчезва. Отговорника го нямаше и дрехите не можеха да бъдат заключени никъде. Един вид на другия ден просто нямаше да ги има! Замислихме се и в крайна сметка натоварихме всички кашони обратно по колите, за да ги караме в къщата на Боби, която по-късно буквално задръстихме Това е с цел някой от следващите дни да се организира нещо и по някакъв начин да се раздадат дрехи лично на децата. Нямам идея дали това ще помогне, но просто ме виждахме друг начин. Някои хора бяха донесли чисто нови неща, които нямахме право да оставим в ръцете на хищните лелки! Докато товарих един кашон от него се показаха някакви играчки. Докато се усетя вече раздавах избирателно разни колички и плюшени мечета, слончета, жаби... Не знам чий бяха тези неща, но децата полудяха от кеф Имаше доста колички и общо взето зарадвах доста от момченцата, които ме бяха наобиколили. Момиченцата се радваха на плюшените неща Мисля, че нямаше неполучили Изненада ме факта колко бяха честни всички. Давам да едно момиченце един пъзел и то ми казва "Ама аз вече си имам плюшена играчка от преди това и не искам" Едвам я убедих да го вземе и да го даде на някое нейно приятелче, което в момента не е тук. Е имаше и хитреци дето ми казват, че не съм им дал ама аз ги помнех Имам даже една снимка с кашона и дребосъците Чувах само "благодаря батко Иво, кога ще дойдете да ни видите пак" Сърце не ми даде да им кажа, че най-верояно ще е чак догодина Момиченцата като си гушнаха мечетата, момченцата с количките по багажника ми викам ей леко боята След това си направихме 2 общи снимки, които ще видите. Едно от момиченцата дойде при мен, хвана ме за ръчичка, подаде ми и тази на плюшената жабка, която й дадох и се усмихна Направо ми се стопи сърцето заклевам се А след като тръгнахме да си ходим нямам думи. Всички ни махат, тропат ни на стълклата "И да не ни забравите, кога ще дойдете пак..." Излязохме на горната улица след дома и какво да видим. Всички деца до едно бяха успяли да изтичат до горе и да застанат до пътя като яко ни махаха и се радваха. Изтръпвам и като го пиша в момента. Беше неповторимо!!! За съжаление снимките бяха свършили и не можахме да заснемем този последен момент Не знам какво да кажа повече... дано успеете да го прочетете, но въпреки това надали ще успеете да изпитате същите вълнения. Надявам да има следващ път и там да се съберем 10 пъти по толкова коли и хора БЛАГОАРЯ НА ВСИЧКИ ОТНОВО!!! ...

Иво

---
Снимков материал
---
Неархивирани снимки http://free.techno-link.com/beshko/bmwp ... .%20Gucal/
Архивирани снимки http://free.techno-link.com/beshko/bmwp ... 1.2003.zip

За съжаление доста снимки са размазани, защото гадния photoclip, с който снимам е с развален бутон за макроснимки и не съм видял, че се е самопревключил на този режим. Един вид доста снимки са заснети по-този начин, но пък най-важните -> в дома са ОК. Весело разглеждане!