BMW E36 review - статия Автопазар...

[quixzole Профил Уеб-сайтICQ]

BMW 3 Е36
В края на 80-те години на миналия век баварските конструктори имаха достатъчно законни поводи за гордост. През 1987 г. изпревариха най-сериозния си конкурент Mercedes-Benz със съз­даването на първия 12-цилиндров германски двигател след Втората световна война, с което привлякоха вниманието на най-платежоспособните купувачи. Година по-късно пък лансираха новата 5-а серия и окончателно разрушиха хегемонията на съперниците си от Щутгарт в средния клас. Последното звено, което свързваше Bmw с миналото, бе остарялата "тройка", произвеждана от 1982 г. Ето защо когато в края на 1990-а дебютира Е36, в целия автомобилен свят нямаше по-актуална те­ма. Както впоследствие се оказа - напълно основателно.
Според замисъла на създателите си новата трета серия трябваше да бъде "Ultimate Driving Machine" - абсолютната машина за каране. За целта я бяха обзавели с невиждано до този момент многолостово задно окачване, подобно на това в купетата от осма серия, широка гама от великолепни двигатели и шаси, проектирано да поеме мощности от над 300 к.с. Външността на Е36 пък бе в състояние да остави бездиханни дори всепризнатите италиански майстори на дизайна. Изместеният назад двигател може би "изяждаше" полезен обем от пътническия отсек, но осигуряваше идеално разпределение на масата между предния и задния мост в съотношение 50:50. Накратко - пълна хармония между форма, съдържание и възможности.
Уви, първата година от живота на Bmw Е36 не бе особено щастлива. Множество тестове показваха проблеми с пътното поведение на малката баварка при високи скорости, а клиентите се оплакваха от качеството на изработката и конструктивните недостатъци на младока. Германците все още не бяха снели от конвейера старата "трой­ка" и имаха време да реагират. През септември 1991-ва бе проведена оздравителна програма, засегнала конструкцията на предното окачване. Сериозни промени претърпяха също редица детайли като уплътненията на вратите, люка на покрива, централното заключване, страничните огледала, седалките и бензиномера. Двигателният отсек пък се сдоби с допълнителна шумоизолация, а заради течове на масло бяха изменени някои гарнитури на мотора.
Макар да не ли­шиха Е36 от недостатъци на сто процента, извършените модификации постигнаха желания ефект. Доказателство за това бяха продажбите на модела, които тръгнаха стремглаво нагоре. Немалка роля за популярността му изиграха безбройните версии и варианти и стремежът на Bmw да предлага на клиентите си всичко най-ново в областта на технологиите. Също както предшественика си Е30, малката баварка бе насочена главно към млади хора с активен начин на живот - такива, които не се тревожат за простора в салона или обема на багажника. Е36 обаче е автомобил от ново поколение с всички присъщи предимства и недостатъци. Първите са ясни и нямат нужда от коментар. Към негативните черти следва да се отнесат сложната и скъпа поддръжка, която изисква квалифицирано обслужване, модерните, но понякога карпизни технологии, и не на последно място цените на употребяваните екземпляри.

През първите две години от производството
дефектните шарнири не са рядкост
Повечето специалисти определят каросерията на Bmw Е36 като безукорна. Сглобката и лаковото покритие са почти съвършени, а антикорозионната защита се е доказала в най-добра светлина за изминалите дванайсет години от производството на първата кола. Според статистиките обаче купето все пак има слаби места. Ако се изключи ауспухната система, която рядко издържа повече от три години при кой да е автомобил, използван главно в градски условия, за корозия трябва да се проверят горните крепежни точки на задните амортисьори. Там кой знае защо понякога се образува ръжда и това може да се превърне в сериозен проблем. Корозира също долната част на кормилния прът. Въпреки мащабната сервизна програма на Bmw през есента на 1991 г. много дефекти про­дължават да тормозят собствениците на модела чак до 1994-та. Такива са заяждащите врати, вибриращият педал на газта и шумният климатик. Кондензът на влага във фаровете пък остава в списъка на проблемите чак до края на производството. Допълват го при­дърп­ващият съединител при топъл двигател и луфтът в лоста на ръчната спирачка.
Това обаче са бели кахъри в сравниние с грижите, които могат да създадат високотехнологичните двигатели на Е36. Може би звучи нелогично, но тези напомпани високооборотни мотори не отстъпват по отношение на ресурса си на далеч по-спокойни машини на също толкова престижни производители. Малкото проблеми, които могат да възникнат с амортизация на детайлите им, обикновено се дължат на некачествени масла и "квартално" сервизиране. Доста по-капризен нрав обаче показват обслужващите ги възли - най-вече охладителната и горивната система.
Е36 се комплектова с внушителна гама от четири и шестцилиндрови двигатели с работен обем от 1 600 до 3 200 см3 и мощност от 100 до 321 к.с. За почитателите на дизела баварците предлагат 1.8-литров турбоагрегат с 90 к.с., а от 1991 и високооборотния 2 500-кубиков мотор със 115 (след 1993 - и 143 коня). По понятни причини най-разпространени са четирицилиндровите бензинови агрегати с обем 1 596 и 1 796 см3. В различните им варианти мощността може да бъде съответно 100-102 и 115-140 к.с. Общ недостатък, особено в първите години от производството, са слабите ангренажни ремъци, които се нуждаят от замяна по-рано от предвиденото и лесно могат да докарат главоболия на непредпазливия собственик. Името Bmw обаче обикновено се свързва с вулканичните редови шестаци на компанията. Дори най-малкият от тях с обем два литра и мощност 150 коня осигурява взривна динамика. По-нагоре по скалата следват 2 300-, 2 500- и 2 800-кубиковите мотори със 170, 192 и 193 к.с. Върхът в гамата е легендартият агрегат на поделението M-Power с обем 3.2 литра и буйстващите 321 коня. Всеки от изброените мотори има свои особености, които в даден момент могат да си кажат думата, още повече, че и горивните системи варират през годините. Общите им про­блеми според статистиката се оглавяват от прегорялата гарнитура на цилиндровата глава - неприятност, която обикновено се дължи на прегряване в резултат на пробив в охладителната система, дефектирала водна помпа или "просълзил" радиатор. През първите две години на производството пропускат и гарнитурите на маслопроводите. За неопитните водачи е трудно да установят друга опасност - тракащите хидравлични повдигачи на клапаните, които понякога предвещават сериозни капиталовложения в газоразпределителния механизъм. В колите до 1994 г. не е рядкост дефектни­ят клапан на пробката на охладителната система.
Една от най-чувствителните системи при Е36 е горивна­та. Устройството є е сложно, състои се от множество възли и за да работи правилно се нуждае от прецизен реглаж. Повечето проблеми с нея изобщо не са свързани с управляващата елекроника, а се коренят в далеч по-елементарни причини като всмукване на въздух, износени или запушени дюзи на инжекциона. Неравномерната работа на празен ход обикновено се дължи на клапана, който го регулира, или датчика за дозиране на въз­духа. Сред останалите неизправности статистиката споменава също дефектиралата горивна помпа.
Що се отнася до електрическата система, повредите не са много и се разпределят по равно между стартера, алтернатора и прегорелите високоволтови кабели. За хронични болести обаче трудно може да става дума.
Малко по-другояче стои въп­росът с окачването на малката баварка. Съществува мит, че ходовата част на Е36 не е съобразена с масата на автомобила и се амортизира бързо. Всъщност окачването разполага с повече от достатъчен ресурс и износването му се дължи най-вече на натоварванията, на които го подлагат самите собственици - нали все пак Bmw се кара бързо. Слабите му места са задните пружини, които понякога не издържат на високи скорости с петима души в купето, и тампоните в горна опорна точка на предните амортисьори. Ако последните не се сменят навреме съществува сериозна опасност крепежните отвори в ботушите да се разбият. Добре е при оглед тези места да се проверят основно за корозия, пукнатини или съмнителни заварки. Системните натоварвания са главен виновник и за силното амортизиране на спирачните дискове и накладки. Колкото до несиметрично износените гуми, проблемът засяга най-вече коли, произведени преди модифицирането на предния мост в края на 1991 г.
Дори за напълно неизкушените от автомобилната тематика хора е ясно, че да се кара Bmw е скъпо удоволствие. Трудностите са свър­зани както с цените на резервните части, така и с висококвалифицираното обслужване, което изисква Е36. В крайна сметка обаче не всичко на този свят се измерва с пари.

Димитър Димитров

брой 31(261) 03.08.2002-09.08.2002

[pAbLo]

quixzole и това ЗАСЛУЖАВА внимание BMW “3” (315,316,318,319,320,323,324,325,328,340,350,380) - удоволствието да караш “баварец” (АВТОМОБИЛЪТ НА СТАРО:+/-)
С две думи

Специалистите по тази марка препоръчват най-много модел 325е, който е с дефорсиран двигател с ходов обем от 2 800 куб. см. и мощност 125 к. с. Тук мощността е оптимизирана с характеристиките на ниския въртящ момент, изключителна еластичност, динамика и икономичност. Избягвайте по възможност малките двигатели с карбуратор.

Начи тва е истината 325Е

[Mr.White Профил]

Множество тестове показваха проблеми с пътното поведение на малката баварка при високи скорости

Нещо не съм съгласен по тоя въпрос абе изобщо моята кола нема нито един от изброените проблеми,незнам от друга страна тая статия сигурно е превод от немски и би следвало да е истина поне в по голямата си част

[© Профил ICQ]

BMW 3 Е36
. Също както предшественика си Е30, малката баварка бе насочена главно към млади хора с активен начин на живот - такива, които не се тревожат за простора в салона или обема на багажника.

Към негативните черти следва да се отнесат сложната и скъпа поддръжка

:mha:

Повечето специалисти определят каросерията на Bmw Е36 като безукорна. Сглобката и лаковото покритие са почти съвършени, а антикорозионната защита се е доказала в най-добра светлина за изминалите дванайсет години от производството на първата кола.

Според статистиките обаче купето все пак има слаби места. Ако се изключи ауспухната система, която рядко издържа повече от три години при кой да е автомобил, използван главно в градски условия

за съжаление е така, но все пак това само помага тя да започне да изглежда още по-добре - купуваш Ремус

Кондензът на влага във фаровете пък остава в списъка на проблемите чак до края на производството. Допълват го при­дърп­ващият съединител при топъл двигател и луфтът в лоста на ръчната спирачка.

Общ недостатък, особено в първите години от производството, са слабите ангренажни ремъци, които се нуждаят от замяна по-рано от предвиденото и лесно могат да докарат главоболия на непредпазливия собственик.

и това май е така

Общите им про­блеми според статистиката се оглавяват от прегорялата гарнитура на цилиндровата глава - неприятност, която обикновено се дължи на прегряване в резултат на пробив в охладителната система, дефектирала водна помпа или "просълзил" радиатор.

да, воднага помпа е с пластмасови лопатки
чупи се много лесно
по-добре да се смени

Неравномерната работа на празен ход обикновено се дължи на клапана, който го регулира, или датчика за дозиране на въз­духа.

за първи път чувам за неравномерна работа на празен ход

Слабите му места са задните пружини, които понякога не издържат на високи скорости с петима души в купето, и тампоните в горна опорна точка на предните амортисьори. Ако последните не се сменят навреме съществува сериозна опасност крепежните отвори в ботушите да се разбият.

тампоните на задните амортисьори понякога наистина създават големи проблеми

Дори за напълно неизкушените от автомобилната тематика хора е ясно, че да се кара Bmw е скъпо удоволствие. Трудностите са свър­зани както с цените на резервните части, така и с висококвалифицираното обслужване, което изисква Е36. В крайна сметка обаче не всичко на този свят се измерва с пари.

да, не всичко е пари
има и удоволствие от карането, а и много други неща