завършекът на историята на едно момче, вече ентусиаст

[t060 Профил ICQ]

Ей го края на влака! БЛАГОДАРНОСТИ НА МОДЕРАТОРСКИЯ ЕКИП ЗА ТЪРПЕНИЕТО

Иванов се събуди и погледна чесовника до леглото си 8:34, алармата щеше да иззвъни всеки момент, така че той я изключи и стана. Докато си миеше зъбите нахвърля план за събитията през деня, Облече се и потърси ключовете за най-важния елемент – колата му. Те бяха точно там където ги беше оставил, пред снимката на родителите му. Взе ги и излезе твърдо решен да се разтовари от насъбралото се напрежение. Излезе от входа и видя познатия силует на хищно БМВ, което хвърляше зелени отблясъци на утринното слънце. Приближи се го него и се пресегна да отключи, когато видя че под едната чистачка има пъхнато сгънато листче. Извади го и прочете: “12 часа, нали не си забравил, надявам се да дойдеш.” Прибра го и се усмихна на себе си. Само мисълта за нея можеше да го разсее в присъствието на 320-ката. Завъртя ключа с приятно за ухото щрак от централното заключване и след малко последва ново завъртане на ключа, този път с добре темперирания ритъм на двигтеля, който звучеше спокойно и лениво поддържаше 1000 оборота. Иванов усети че някой чука по стъклото, беше съседа му Божидар:
-Пич, може лиедна услуга?
-Ще ходя да зареждам, но кажи.
-На лукойл-а ли?...Да...Ще ме хвърлиш ли до там?
-Качвай се – засмя се Иванов и съседа му се качи намествайки някакво метално куфарче върху коленете си.
-Какво е това?
-А, един проект – каза Божидар и щракна ключалките, за да го отвори. Разрови някакви листи вътре и извади плоско шишенце около 0,5 – 0,7 литра – Това е за теб.
-Аха,...с колата съм, пък и не пия.
-Добавка за бензин – каза Божидар и посочи логото на някаква химична компания върху шишенцето. – един клиент ми го даде, ама нали нямам кола, земи го.
-Благодаря, някакви особености?...А сипваш го и после зареждаш, за пълен резервоар не става, ясно, ще го пробвам. Нали няма да гръмне?
-Спокойно няма, после карай по-леко че е концентрат и убогатява много.
-Мерси, мерси, а да те питам с какво точно се занимаваш, че не е ставало дума?
-Да кажем че решавам по-тънките проблеми на хората – усмихна се Божидар.
Иванов се замисли, имаше нещо вярно, съседа му се славеше като човек, който можеше да намери почти всичко, ледално или не. Едва ли бе случайно.
-А стигнахме – каза Божидар – мерси за возенето и сипи до горе, аз плащам.
И влезе в сградата на лукойл-а. Иванов изсипа шишенцето в резервоара и каза на момчето да напълни до горе. Когато резервоарът се напълни, Божидар излезе от магазинчето на бензиностанцията “Ако те питат, днес не си ме виждал” и влезе в междувременно пристигналата черна лимузина с тъмни стъкла. Иванов се засмя, беше си спестил стотина лева. “Тоя е голям образ, втори такъв няма” и запали двигателя, който му се стори по-нервен от когато и да било. Реши да го тества и потегли с пълна газ, когато БМВ-то тръгна, в началото по-скоро настрани отколкото напред, разбра какво означаваше “...после карай по-леко”. Замисли се какво беше в онова шишенце, може би катализатор за превръщане на бензина в керосин? “Добре, че двигателя е атмосферен”, помисли си той и внимателно побутне газта. Караше леко и плахо по целия път до гумаджийницата. Там го посрещна Митака, бяха се разбрали за четири броя пирелки, ама нали му останаха повечко пари, взема мишелин. След като ги смениха Митака се качи за едно кръгче и попита:
-Да не си сипал ракетно гориво, или турбо-мурбо, а?
-Бе съседа ми даде някаква добавка и аз я сипах.
-Каквото и да ти е дал виж да вземеш още, че взе едно си с друг двигател сега, ако може земи и за нас, ще платим.
-Немаш грижи – ухили се Иванов и подаде здраво газ. Новото си е ново, колата не поднесе, а се изстреля. Той почувства как предницата олеква в момента на потегляне и му стана едно такова, взе едно е бил под гумите. Втора и отпусна газта, все пак в града ограничението е 50. Паркира пред блока и отиде горе да си стегне багажа. Обади се в службата и каза че ще си вземе отпуската от миналата година в понеделник и вторник. Воебще не го интересуваха протестите на шефа. Имаше само две важни неща в този момент. Едното беше паркирано пред блока с чисто нови гуми и пълен с полу-керосинов разтвор разервоар, а другото щеше да го чака на севастопол в 12:00. Той си приготви дрехи за два-три дни и козметика в един сак, излезе, намести го в багажника, зад суб буфера и потегли, да се разходи из града и да свикне на новото държание на колата.

Мина покрай една автомивка и видя че е празно. Влезе и поръча външно почистване, не че беше мръсна бимата, просто щеше да блесне с пълна сила. Потегли за севастопол, доволен от резултата и караше внимателно, имаше повече от достатъчно време. Приближавайки до севастопол видя, че Елеонора приказва с приятелки и е с гръб към него. Нямаше да го види, освен ако... ако не направеше така че да го забележат. Смъкна с една предавка, двата крака на газта и точно на ъгъла завъртя колата на 180 градуса, така че дясната и страна спря на сантиметри от бордюра. Естествено всички го гледаха, “като никога да няма сотаджии тука” помисли си той и излезе. Заобиколи колата и отиде при смеещата се Елеонора, прегърна я подавайки листчето и каза:
-Как бих могъл да забравя!
-Няма ли да ни запознаеш? – поинтересува се една от приятелките и.
-Асен си е за мен, вие се оправяйте!
-Абе и на него няма да откажа.. – продължи другата, но виждайки погледа на Елеонора, разбра че е по-добре да не се прави на интересна и замълча.
-Тръгваме ли?
-С най-голямо удоволствие – каза Иванов и и отвори вратата. После се качи, запали и потегли, като с кеф забеляза двете следи оставени от задните гуми. Скоро излязоха от града и тръгнаха към Свищов, разговорът вървеше леко, колата се държеше перфектно, а любимата беше до него и видимо сияеше. Какво повече можеше да иска човек? Абсолютно нищо!

След известно време, не го интересуваше колко, дали часове или минути, стигнаха до една отбивка, където ги чакаха още две коли. Иванов се запозна с останалата част от компанията на Елеонора и потеглиха към хижата. Той се движеше трети, не знаеше пътя, но по едно време забеляза 4-5 черни е46-тици, които се приблиаваха бързо към тях. Когато го видя, първата започна да му мига с фарове и той отби и спря. Бяха колеги от събора, които отиваха да повъртят на някакъв полигон наблизо. Пожела им приятен ден и побърза, за да настигне другите, което не беше никак тръдно, предвид ускорението, което така те залепяше за седалката, че отпечатакът ти оставаше очертан в кожения салон. След като стигнаха до хижата и паркира ги чу да се смеят:
-Какво има?
-Вие БМВ-тата сте били голяма мафия, бе!
-А просто едни познати, от събора.
-Ти това ще кажеш... Как ни подгони после, обаче не е истина. Все едно самолет караш.
-Не исках да изостана, не знам пътя.
-Добре, добре!
Влязоха в хижата, запалиха камината и седнаха да отпразнуват запознанството си.

На сътринта Иванов имаше чувството че са празнували токлова, та трябва пак да се запознават. Размърда се и усети че не е сам в леглото. Обърна си, видя Елеонора, която го гледаше. Тя пусна една очарователна усмивка и му каза:
-Изглеждаш секси, дори когато спиш.
-Ей! Ще излизате ли от там? – почука се на вратата.
-След малко – отговори тя и целуна Иванов.
-Благодаря – каза той – така мисля.
-Май не си спомняш много от снощи, а? – усмихна се тя – ще ти припомня – стана, облече някакво халатче и излезе.
Докато той събираше мислите си, отвън се чу:
-Това ли ви беше излизането!
-Ще излезем когато сметнем за добре!
-Ей Асене, ти май не само на колата натискаш газта,а? ... Атлет, чуваш ли ма, бе?
-Чувам, чувам – отвърна Иванов, а смехът им ехтеше дори през затворената врата. След малко се върна Елеонора и държеше нещо в ръце.
-Какво е това? Какво стана снощи? – попита Иванов
-Мед ти нося – усмихна се тя – нали такава е приказката, а за снощи, сега ще видиш – и се съблече.

След час, час и нещо той я остави да спи и се облече, погледна я – изглеждаше като ангел, само спомените му казваха, че е нещо много повече. Можеше да я гледа до безкрай, но беше гладен. Излезе от стаята и беше посрещнат от дюдюканията на другите, които си допиваха от вчера.
-Тихо – скастри ги – Елеонора спи!
-Умори ли я, бре! Ей това баваристите мачкате здраво, не се шегувате.
-Един джентълмен не говори за това!
-Е на теб, к’во ти пречи тогава!
Иванов се засмя, седна на масата, хапна и пийна с новите си приятели, явно го харесаха, той тях също.
Зачуди се, имаше ли нещо което да не харесва в Елеонора? Засега не откри такова. Един по един, някои по двойки, другите се оттеглиха и той остана сам. Със сигурност щяха да спят поне три-четири часа. Реши да огледа колата, все ключовете и излезе. Тъкмо стигна до бимата, когато по пътя се зададе рокер, който очевидно беше тръгнал към хижата. Рокерът спря до него, угаси мотора си и го погледна. Иванов също го огледа, беше цял подвижен гардероб, облицован в кожа, вериги и шипове:
-Не ме ли позна? Аз съм братовчедът на Елеонора, видяхме се на катастрофата.
-А да ... Разбира се, извинявай, не те познах – каза Иванов и му подаде ръка.
-Закъснях, имах работа, всички ли спят?
-Да, мислех да припаля колата, ела за едно кръгче. – каза Иванов и след малко двамата се носеха с 320-ката, а двигателя меко ръмжеше над 3000 оборота. Отидоха до първия супермаркет в града и купиха една туба минерална вода и много кисело мляко, имаха чувството, че ще им трябва. На връщане Иванов отстъпи шофьорското място и освен двигателя, в къпето се чуваше и смеха намоториста, който по навик натискаше малко повече газта, заради което трябваше да взема всеки завой с вратите напред.

Когато се върнаха до хижата, там се забелязваха признаци на живот. Другите се разстъпваха с болнави физиономии, като дори задаващото се с вой и свирене на гуми БМВ не предизвика особено оживление. Виж когато колата закова и от нея се показаха Иванов и мотористът, с промишлено количество минерална вода и кисело мляко, реакцията беше спонтанна и искренна радост. С помощта на тези две съставки, чистия въздух и доброто настроение всички изтрезняха и се почувстваха оточинали и ободрени. Най-вече Иванов. Имаше всичко необходимо до себе си. След няколко часа стана време да си тръгват. Подредиха хижата и си пожелаха приятен път. Иванов се чувстваше толкова добре, че нищо не можеше да развали настроението му. Любимата сияеше до него, а пътя беше празен и бимата се беше закрепила с 220-230. Дори опита на полицаите да се заядат с него не успя да го подразни (бел. авт. - повече информация)

На здрачаване стигнаха до Варна. Иванов вече караше с 50, условията не позволяваха повече. Спря на светофара, беше първа кола и бавно потегли, когато пресичащия на червено и с превишена скорост джип го блъсна в предния ляв калник, смъкна предната броня, откърти капака и завъртя БМВ-то на 180 градуса, след което спря.
-Добре ли си?
-Щом съм с теб винаги с.. – Елеонора не можа да довърши, защото втори джип, очевидно гонещ първия, връхлетя върху колата. Иванов загуби съзнание.

Събуди се в болница, учуди се как е попаднал там, когато го връхлетяха спомените, как ролбара на джипа нахлува в купето, размазвайки напълно дясната страна на бимата и превръщайки Елеонора в кървава каша. В един миг той бе загубил всичко. След малко в стаята влезе сестра, придружена от униформен, който го разпита. Иванов неохотно отговаряше на въпросите му и накрая попита:
-Какво точно се случи? Кой караше джипа?
-***** ****** - Змея, минал на червено и ви повлякъл. Съжелявам за случилото се. – каза полицаят и излезе. Иванов потръпна, всеки знаеше кой е Змея – беше известен с подвизите си – знайни и незнайни. Баща му Стария Горянин, беше един от местните, мастити, добре облечени бизнесмени. А разглесения му син не знаеше по коя земя ходи. На следващия ден го изписаха, без сериозни травми и опасност за живота, но този на Елеонора беше безвъзвратно изгубен! Той се прибра вкъщи и реши да проучи въпроса. Отиде до застрахователя, после осребри чека в банката. Беше решил какво ще прави. Не го интересуваше дали е честно, законно или морално, знаеше само че няма да остави нещата така. Замисли се кой можеше да му помогне? “Разбира се, той може да се справи, беше млад но не и глупав”, помисли си Иванов и посвъни на вратата на съседа си:
-Божидаре, в къщи ли си? Отвори, спешно е...
-По-тихо, влизай, вътре ще говорим! – каза той и затвори вратата след Иванов. Имаше право. Апартаментът му беше звукоизолиран отвътре. Божидар беше млад, но не и глупав. След като изслуша Иванов, го попита:
-Сигурен ли си че искаш да направиш това?
-Да, ще се опиташ да ме спреш ли?
-Не, аз съм ти приятел, а не баща.
-Добре, колко пари?
-За теб 2000, ела утре.

На другия ден Иванов се здоби и револвер Магнум 357, изключително мощно и точно оръжие, в комбинация с патрони, които се пръскаха след контакт ставаше и много опасно. Взе само шест патрона от кутията, въпреки че му трябваха само два. Знаеше как да го използва, беше относително добър стрелец. Едно полезно нещо от казармата, най-сетне. Излезе, а в ушите му ехтяха думите на Божидар:
-Без номера и отпечатъци е, “чисто оръжие”, внимавай кой го пипа. Ето и адреса. Успех!
Иванов отиде на посочения адрес и зачака. Не след дълго с рев и скърцане на спирачки там спря брониран джип. От него излезе Змея, беше се отървал с две години условно, който се огледа и видя втренчения в него Иванов.
-К’во гледаш, бе? Ш’ти обърна мутрата ей сега! – каза Змея и се засили, но нещо го спря, беше огромния, лъскав револвер, който Иванов насочи към главата му и натисна спусъка. Последва гърмеж и Змея падна на земята с дупка в челото и деформирана от пръсването на кършума глава. Иванов нямаше как да пропусне от три метра. Важно беше да не пропусне и сега, обърна револвера и натисна спусъка. Нов гърмеж, а поледното, което видя беше пламък, който приличаше на косата на Елеонора, а лъскавия вхъх, на куршума, напомняше усмивката и.

[err0r]

Копелеее! Защо завърши толкова грозно?

[gotcha Профил Уеб-сайт]

Хепи енда у БГ не важи копеле

[Митко Ганчев Профил YIM]

бахти, сички измреха

[DanielzZz Профил]

Т'ва малко кат' в Бригада.

[genezis Профил]

t060 кефиш бате,настръхнах като го четох
колко грозна реалност,въпреки че е "истороя"
предлагам модераторита на подфорума да съберат всички истории и да ги подредят в една тема и тя да отиде в The BEst

[Reportera Профил Уеб-сайтICQ]

Края беше много добър...стига с тея лигави завършеци......ЕВАЛА !!!

[chocho Профил]

предлагам модераторита на подфорума да съберат всички истории и да ги подредят в една тема и тя да отиде в The BEst

Много гаден край но история беше великолепна направо за Бестцелър

[///MapTo Профил]

Т'ва малко кат' в Бригада.

[javor Профил]

много добър край на една мн. добре измислена иистория.

[pinko_23 Профил Уеб-сайт]

Копелеее! Защо завърши толкова грозно?

[emo_pld Профил]

t060 , що изби сички ве майна ? Аз исках и други историйки, щото са зарибих, а ти много рано сложи края на тая. Единствено може да се реваншираш ако измислиш сюжет за нова история с нови герой !

[Akyosev Профил ICQ]

Много добре издържано разказче.
В стил "Тарантино" изби героите и го умеша с българската реалност.
Има хляб в теб, момче.
Разтърсваща история.
.... ааа и май единствения автор, на който познавам цялото творчество и ми харесва

[///peter Профил]

И мен да ме карат да пиша толко често и аз щех да ги избия всичките
Разказите ти кефат приятел! Помисли си да пускаш разкази в нета на твоя лична страница, определено ще имаш публика

[Andronoff]

Ако беше с хепиенд нямаше да е хубаво
Трябва да има драма!

И наистина някой да ги събере в едно, че така като са пръснати.. То и аз мога да го направя, ама ме мързи сега, а утре няма да имам време, пък през уикенда ще ме няма ..