любовта срещна едно момче, вече ентусиаст

[t060 Профил ICQ]

Ето и продължението на тази тема

Виждайки ефекта, който външния и вид предизвика у Иванов, Елеонора са усмихна още по-широко (не напразно се беше разкрасявала два часа), приближи се до него и го извади от вцепенението му по най-добрия начин – с целувка. После го погледна право в очите и попита “Къде ще ходим?” Иванов едва на изпусна букета, който държеше и с мъка прикри треперенето на гласа си:
-Още не съм измислил – призна си той и добави – за малко да забравя, това е за теб!
-Много благодаря! Може да се поразходим, докато ни дойде идея къде да идем.
-Съгласен! А с колата става ли?
-Стига да съм с теб, става – каза тя и влизайки в БМВ-то добави – това не е кола, а самолет! А и преди да изляза по радиото съобщиха за опасен шофьор, който обикаля из града.Би ли карал по-внимателно.

Поглеждайки износените гуми Иванов каза “Ще внимавам много” и на ум добави “то след тия изпълнения няма как. Сигурно ще дойдат две-три честитки от камерите, но си заслужава”. Влезе в колата и усети как парфюмът, на Елеонора подхождаше перфектно на обстановката в кожения салон. Само едно нещо липсваше! Пъхна ключа и го завъртя, чувайки шестимата цигулари под предния капак си каза “сега вече всичко е наред” и тъкмо да настъпи газта погледна към любимата до себе си и с удоволствие забеляза, че тя видимо се наслаждаваше на същия този звук. Бтуна първа и с малко газ, после втора и пак малко газ, двигателя едвам съскаше от нетърпение да заработи в обичайния си режим над 4500 оборота, но това нямаше да се случи. Иванов посегна да включи радиото и усети ръката на Елеонора върху своята, сякаш ток премина през цялото му тяло и за малко да изгуби контрол над колата, после чу гласа и “може ли да не го включваш, искам да послушам двигателя”. “Добре!” каза той и съвсем леко увеличи оборотите, с около 500, за да се чува по-ясно.
-Звучи като лъв в клетка, готов да скочи всеки миг и да се развилнее. – засмя се Елеонора и погледна Иванов – НЕ се смей, де точно така ми звучи!
-Е няма да се развилнее, обещах да карам вниматално. – засмя се и той.

В този момент смряха на светофара и за ужас на Иванов от лявата им страна се намърда отново онова същество, което явно караше резервния болид на “наш’те RACING”, не по-малко изчанчен от флагмана на фирмата. “Дано не ми прави проблеми” помисли си Иванов и чу как онзи си смъкна стъклото:
-Абе гнидо недо******а, куките щяха да ме пребият зарад тебе, ЕЙ!
-Този май иска нещо – каза Елеонора и свали стъклото – какво обичате?
-Тебе гола и оня да гледа!
-Добре бе пич – намеси се Иванов – хайде да се гоним до другия светофар, като си решил.
-Че те схрускам, той път нема патрулки!
-Мечтай си – каза Елеонора – това е БМВ. Нали така? – и каза на Иванов – има ли някакъв номер да го прекараш?
-Само гледай – каза той и подаде малко газ.
“Значи така звучала наистина тази кола” помисли си тя и след зеленото на светофара усети че не е просто кола а звяр, който я залепи за седалката и не и даваше да си поеме дъх. След малко звярът отпусна хватката си и тя погледна въпросително Иванов. Той усетил погледа и обясни “Не се гоним, само малко да съм пред него, да се амбицира”, посочи с глава светофара “тъкмо червен ще е като стигнем” и натисна спирачките, а колата послушно спря на светофара. Но рали пилотът не забеляза червеното и доволен от победата си навлезе в кръстовището с пълна газ. При което се блъсна в черния, брониран бус с надпис “охрана на съдебната власт”, който тъкмо завиваше.
Иванов отби след светофара и каза “Два пъти за един ден, този е голям талант”.
После дойде един гард, за да му поиска документите и като видя Елеонора:
-Норче какво правиш тук?
-На среща съм, а онзи идиот дето ви блъсна ме наруга!
-Ще го оправим, не се притеснявай, а ти карай внимателно, щото виж какви неща стават!
-Да разбира се – каза Иванов и я погледна изумено
-Братовчед ми, много е свестен.
-Виждам аз, ти май си пълна с изненади!
-А защо каза два пъти за един ден? – попита тя и Иванов и разказа какво е правил преди да я вземе. По време на разказа му Елеонора, на няколко пъти си смени цвета на лицето, а накрая каза:
-Не си е струвало, за един букет.
-За букета, не. Но за теб да. –каза той.
В този момент братовчед и дойде при колата, за да му върне документите и им пожела приятно прекарване. Бимата потегли леко и внимателно, а не Иванов вече не му се струваше, че двигателя е недоволен от ниските обороти, дали заради случилото се или заради ангела на седалката до него, той не знаеше и нямаше значение. Само едно имаше значение, да не изпусне жената до себе си. Предложи да отидат в новия италиански ресторант, беше невъобразимо скъпо, но какво от това? На жените им харесваше, пък и атмосферата беше много добра. Елеонора се съгласи и след два-три “бързи завоя” с 50 км/ч се озоваха на паркинга. Докато си търсеше място за да паркира Иванов са заслуша в двигателя, звучеащ като драгстер който се прибира в бокса за настройки и се засмя. Скоро чу звънкия смях на Елеонора, която му каза “имаш много заразителен смях, трябва да се смееш по-често”. Той паркира, обиколи колата и и подаде ръка за да излезе. Докато вървяха към ресторанта тя му прошепна:
-Това беше най-хубавото нещо,което съм виждала цяла седмица
Иванов проследи погледа и: -Просто кола – и добави на ум “моята кола”
-Не ме разбра – засмя се тя и го погледна в очите – това беше най-хубавото нещо, което съм виждала цяла седмица!
Той я целуна и се почувства тръпката, която премина през тялото и.

Седнаха на една свободна маса и Иванов си помисли, че може да и се любува цяла вечер, без да и се насити, а отсреща тя го гледаше с обожание, чудейки се къде е бил през целия и живот. Нямаше значение дали си говореха за нещо или просто се гледаха, той я привличаше неудържимо. Би била с него дори и в дебрите на ада.

След няколко часа той я остави до входа на блока и, след ефектно завъртане на 270 градуса, остави последна целувка върху устните и, отвори вратата и я изпрати до вратата на апартамента и. Там и пожела приятни сънища и я остави цялата разтреперена от вълнение.

Това че се раздели с Елеонора, макар и само за няколо часа, беше токлова трудно за него, но реши да не бърза и да се наслади на всеки момент, прекаран с нея. Пък и трябваше да смени гумите на бимата. Утре щяха да ходят на Свищов, тя го беше поканила, при нейни приятели, а той имаше чувството че я е познавал цял живот и след като се прибра си пусна радиото, но което сякаш по-поръчка вървеше Киора – вярвям в теб. “Колко си прав, сам не знаеш” усмихна се Иванов на радиото и легна да спи.

П.С. ДА СА ЖИВИ И ЗДРАВИ КОЛЕЖКИТЕ И ВСИЧКИ ЖЕНИ, ЧЕ БЕЗ ТЯХ СМЕ ЗА НИКЪДЕ

[33k Профил]

колега няма ли някакъв по-съкратен вариант на историята че сричам и ще има да я чета до утре

[Richmond Профил]

Tази история, истинска ли е или е просто съчинение по-картинка

[Митко Ганчев Профил YIM]

такива истории истиснки НЕМА!

[vlado666 Профил ICQ]

Ако бяхте обърнали внимание, няколко теми по надолу, са останалите части от историйката на to6o, която чета с голям интерес. to6o, колега, в теб има голям талант бе ! И особенно като излизат частите една от друга с няколкодневна пауза, става още по зарибено Трябва да се направи отделен подфорум, за такива таланти като теб ;( Ето още една идея

[Mishel_Vaian Профил]

Браво с интерес следя всичките части

[oTECa Профил]

t060 е ти ми стана любимия писател бате

[rado_rf Профил ICQYIM]

И особенно като излизат частите една от друга с няколкодневна пауза, става още по зарибено

Да, бе верно. Като пуерториканска сапунка Винаги свършват когато почне най-интересното. И аз ги чета с интерес.
Имаш едно стимулиращо БРАВО!!!

[Nukem Профил]

,братле наистина добре пишеш!

[tonkata Профил Уеб-сайт]

абе пич ти с твойте теми , вече ми писна , вече ентусияст

[stoni Профил]

браво колега , найстина са добри и увлекателни разказите

[Andronoff]

[стан Профил]

много хубаво

[Jasmin Профил]

Сложете историите в подфорум

[cod-cdbp Профил]

а бе то не може за щяло и за нещяло да има подфорум
тука се слагат и тва е
мисля че историята си е доста страхотна така че няма смисъл от друг подфорум