Всичко е в сърцето
Модератори: mitaka7, Общи модератори
14 мнения
• Страница 1 от 1
- ati
- Акулчо Костенурков Нинджов
-
- Мнения: 4664
- Регистриран на: 7.08.2002
- Местоположение: The city of Angels;)
Всичко е в сърцето
Известно време се наложи да карам марка автомобили, различни от любимата. Казах си "какво толкова, няма да го има удоволствието от шофирането, но трябва да се върши работата". Но някак се усещам, че съм вечено напредгнат, някой някъде да изръмжи с мотор и аз съм пръв на линия, а то да не кажеш някакви особени коли, едни такива слабичка са ми под ръка. И малко като пинчерчето, което скача разгневено и с пяна на устата, а немската овчарка само го гледа от високо. Така и аз...безумни маневри с елементи на седене в насрещното, минаване през тротоари и затворени улици, само и само да съм отпред. Помислих си - боже мой, превърнах се в най-големия си кошмар, станах "джигит". То лошо няма някой да бърза, да минава пред всички, но когато на жълто от него е останало само бял дим от гумите. А аз не мога да се изтегля бързо и да искам с тези 90 конски сили. И все опитвам и все не става и само ядосвам. Имах усещането, че явно и мен както повечето хора ме е хванал стреса и съм станал безкомпромисен участник в движението, виждащ точно до предното си стъкло, без да го интересува какво става отвъд него.
И така се случи, че приятел ми даде неговото БМВ. 1.8, 136 конски сили, спортно окачване, нищо особено, просто БМВ:) И то от старите, които са ми любими. Не харесвам четирицилиндрови коли и то с малък работен обем, но все пак и това е БМВ. А ми се кара, та две не виждам. И се качвам. Спортната седалка, монтирана допълнително, но все пак от производителя (тоест оригинална, свалена от друга такава), ме прегърща нежно, стягайки кръста ми, прибирайки краката ми и изправяйки гръбнака ми. Ръцете ми се плъзват по познатия твърд и обшит с кожа за по-добро сцепление волан, дясната ръка се плъзга директно към скоростния лост, който вече се е оказал в нея. Усмихвам се на себе си в огледалото. Познатото усещане, познатото ми място. Кратко завъртане на ключа, оборотомера весело подксача, сякаш крещи и маха като малко дете "Здравей, добре дошъл, настъпи ме, настъпи ме, настъпи ме, нека се позабавляваме заедно". Усмихвам се повторно, добре, нека да видим какво ще излезе от всичко това.......
Първа влиза и дори за момент имам чуството, че колата сама си засмуква скоростта, защото е нетърпелива. Започваме нашето запознанство. Отново. "Здравей, не съм те виждала отдавна, къде беше толкова време", рязко смачквам газ-та, за да й покажа, че и тя ми е липсвала, съвсем приятелски разбира се, защото все пак е чужда, сменям на втора а тя продължава да ми говори "Ако знаеш какво ми се случи..." и продължава да ми говори. Усмихвам се нежно, бутайки трета. И вече го няма. Няма го напрежението. Няма я настървеността ми. Има само мен и нея. БМВ. Двамата с нея се сливаме в едно, моите мисли стават нейна траектория, нейните болежки стават мой страдания. Двамата се пазим взаимно. И аз те обичам миличка, трета остава по-дълго от необходимо, усмивката ми вече се вижда съвсем ясно. Нейната е изписана на оборотомера пред мен - почти стигаме до червеното. Уоу, скъпа, днес си в страхотно настроение, но мисля да те накарам да чакаш с усмивка на лицето, да поискаш още и още и да ти давам по малко всеки път, докато заедно постигнем пълното шастие. Налага се да спирам, а тя охотно се заема с това. "Виж как спирам, само заради теб, защото ми харесваш". И на мен ми харесва да съм с теб, миличка. Дори не знаех колко ми липсваш, преди да се кача да карам. Но колко неща сме преживели с теб, първия бегъл и малко срамежлив поглед, когато те купувахме, първото ни излизане заедно същия ден, когато ми показа какво може твоето окачване, твоя весел и пъргав мотор, твойте болежки, които споделяхме заедно, един доста разтърсващ за теб удар.....
Продължих да карам, говорейки си с нея, като с отдавна невиждан приятел. И неусетно се бях озовал до Люлинския тунел. "Готов ли си?". За теб винаги миличка."Бъди внимателен с мен". Знаеш, че ще бъда, отпусни се. Втора. В началото на червената линия сменям рязко, трета, стигаме почти до червената линия, тунела кънти от нашето удоволствие, хората ни чуват и гледат, но на нас ни е все едно. Налага се отново да спра. Излизаме, следобедното слънце ни окъпва нежно в своите лъчи, а ние двамата сме просто щастливи. "Хареса ли ти?" пита закачливо тя. А ти как мислиш, дали ми е харесало и нежно подавам газ.....
След 2 часа каране аз все още съм улисан в разговора си с нея и въобще не съм усетил как два пъти съм прекосил целия град в най-натовареното време. Какво стана с безумните маневри, какво стана с изнервящия трафик? Не знам. Явно са останали някъде далеч зад мен, заедно с колите, които не ми е писано да харесвам....
Ати
И така се случи, че приятел ми даде неговото БМВ. 1.8, 136 конски сили, спортно окачване, нищо особено, просто БМВ:) И то от старите, които са ми любими. Не харесвам четирицилиндрови коли и то с малък работен обем, но все пак и това е БМВ. А ми се кара, та две не виждам. И се качвам. Спортната седалка, монтирана допълнително, но все пак от производителя (тоест оригинална, свалена от друга такава), ме прегърща нежно, стягайки кръста ми, прибирайки краката ми и изправяйки гръбнака ми. Ръцете ми се плъзват по познатия твърд и обшит с кожа за по-добро сцепление волан, дясната ръка се плъзга директно към скоростния лост, който вече се е оказал в нея. Усмихвам се на себе си в огледалото. Познатото усещане, познатото ми място. Кратко завъртане на ключа, оборотомера весело подксача, сякаш крещи и маха като малко дете "Здравей, добре дошъл, настъпи ме, настъпи ме, настъпи ме, нека се позабавляваме заедно". Усмихвам се повторно, добре, нека да видим какво ще излезе от всичко това.......
Първа влиза и дори за момент имам чуството, че колата сама си засмуква скоростта, защото е нетърпелива. Започваме нашето запознанство. Отново. "Здравей, не съм те виждала отдавна, къде беше толкова време", рязко смачквам газ-та, за да й покажа, че и тя ми е липсвала, съвсем приятелски разбира се, защото все пак е чужда, сменям на втора а тя продължава да ми говори "Ако знаеш какво ми се случи..." и продължава да ми говори. Усмихвам се нежно, бутайки трета. И вече го няма. Няма го напрежението. Няма я настървеността ми. Има само мен и нея. БМВ. Двамата с нея се сливаме в едно, моите мисли стават нейна траектория, нейните болежки стават мой страдания. Двамата се пазим взаимно. И аз те обичам миличка, трета остава по-дълго от необходимо, усмивката ми вече се вижда съвсем ясно. Нейната е изписана на оборотомера пред мен - почти стигаме до червеното. Уоу, скъпа, днес си в страхотно настроение, но мисля да те накарам да чакаш с усмивка на лицето, да поискаш още и още и да ти давам по малко всеки път, докато заедно постигнем пълното шастие. Налага се да спирам, а тя охотно се заема с това. "Виж как спирам, само заради теб, защото ми харесваш". И на мен ми харесва да съм с теб, миличка. Дори не знаех колко ми липсваш, преди да се кача да карам. Но колко неща сме преживели с теб, първия бегъл и малко срамежлив поглед, когато те купувахме, първото ни излизане заедно същия ден, когато ми показа какво може твоето окачване, твоя весел и пъргав мотор, твойте болежки, които споделяхме заедно, един доста разтърсващ за теб удар.....
Продължих да карам, говорейки си с нея, като с отдавна невиждан приятел. И неусетно се бях озовал до Люлинския тунел. "Готов ли си?". За теб винаги миличка."Бъди внимателен с мен". Знаеш, че ще бъда, отпусни се. Втора. В началото на червената линия сменям рязко, трета, стигаме почти до червената линия, тунела кънти от нашето удоволствие, хората ни чуват и гледат, но на нас ни е все едно. Налага се отново да спра. Излизаме, следобедното слънце ни окъпва нежно в своите лъчи, а ние двамата сме просто щастливи. "Хареса ли ти?" пита закачливо тя. А ти как мислиш, дали ми е харесало и нежно подавам газ.....
След 2 часа каране аз все още съм улисан в разговора си с нея и въобще не съм усетил как два пъти съм прекосил целия град в най-натовареното време. Какво стана с безумните маневри, какво стана с изнервящия трафик? Не знам. Явно са останали някъде далеч зад мен, заедно с колите, които не ми е писано да харесвам....
Ати
След каране не ти ли треперят краката, значи просто си се возил
- Mishel_Vaian
- ИС-пушил ентусиаст
-
- Мнения: 1241
- Регистриран на: 3.09.2006
- Местоположение: BlacK Sea
- Кара: С 601 Трабант И С БМВ 318
- Мечтае да кара: Ферари ф 40
- Детайли за колата: Малко е счупена , но и предстои реставрация
Life is a highway
I wanna ride it all night long
If you're going my way
I wanna drive it all night long
Много яко е това ти вдъхновение... направо и аз вече искам да подкарам BMW
само че трябва да почакам още малко 
I wanna ride it all night long
If you're going my way
I wanna drive it all night long
Много яко е това ти вдъхновение... направо и аз вече искам да подкарам BMW


- BMWALPINA
- и аз незнам
-
- Мнения: 2070
- Регистриран на: 1.11.2003
- Местоположение: София/Люлин
- Кара: E36 325i
- madpetio
-
Новият ПИКАСО
-
- Мнения: 5525
- Регистриран на: 29.04.2002
- Местоположение: гр.София
- Пол: Мъж
- Кара: The Dark Side of the Force
- Мечтае да кара: S
- Детайли за колата: E30 325i - RIP
E30 320is - RIP,sold
E24 635csi - sold
E36 316i coupe - sold
E46 320d sedan- sold
E36 325i coupe - sold
E36 318tds SW - sold
E36 316i sedan - sold
E39 525d sedan - sold
E46 320d SW - sold
E61 530xd LCI - sold
E30 318is coupe - sold
E46 320dA SW - sold
MB CLK270-sold
Е46 320Ci
E87
E30 320 cabrio
Чакам разказа Ати на две колела 

"В крайна сметка влезнах в този спорт, защото обичам да карам коли, но не само да ги карам, а да ги карам възможно най-бързо! Ако трябва да искам да бъда запомнен с нещо, то нека нещото да бъде това!" Колин Макрей
- Azrail
- UFO Pilot
-
- Мнения: 2752
- Регистриран на: 2.08.2004
- Местоположение: In a galaxy far, far away...
- Пол: Мъж
- madpetio
-
Новият ПИКАСО
-
- Мнения: 5525
- Регистриран на: 29.04.2002
- Местоположение: гр.София
- Пол: Мъж
- Кара: The Dark Side of the Force
- Мечтае да кара: S
- Детайли за колата: E30 325i - RIP
E30 320is - RIP,sold
E24 635csi - sold
E36 316i coupe - sold
E46 320d sedan- sold
E36 325i coupe - sold
E36 318tds SW - sold
E36 316i sedan - sold
E39 525d sedan - sold
E46 320d SW - sold
E61 530xd LCI - sold
E30 318is coupe - sold
E46 320dA SW - sold
MB CLK270-sold
Е46 320Ci
E87
E30 320 cabrio
МалеееAzrail написа:Бе хора, тази тема е пусната на 22. февруари... Поне аз така го виждам оттука...
"В крайна сметка влезнах в този спорт, защото обичам да карам коли, но не само да ги карам, а да ги карам възможно най-бързо! Ако трябва да искам да бъда запомнен с нещо, то нека нещото да бъде това!" Колин Макрей
- LAST RIDE
- ентусиаст
-
- Мнения: 1293
- Регистриран на: 4.07.2005
- Местоположение: Сливен О.С :))
- Пол: Мъж
- Кара: дизелaка да пропушва
- Мечтае да кара: НА БАБА ЯГА МЕТЛАТА :D:D
кво 'значение има от кога е разказа,важното е че на всички сърцата ни забиват по-силно и по-силно дакато го четем
Браво Ати продължаваи в същия дух
Браво Ати продължаваи в същия дух

Заменям си усилвателя!!
viewtopic.php?f=64&t=228928
коментар:
исках BMW,но татко каза не.......по добре да си взема SUZUKI IGNIS пък и те BMW нестават...
viewtopic.php?f=64&t=228928
коментар:
исках BMW,но татко каза не.......по добре да си взема SUZUKI IGNIS пък и те BMW нестават...

- AIWERA
- кандидат ентусиаст
-
- Мнения: 232
- Регистриран на: 19.02.2006
- Местоположение: Лом/София
- Пол: Мъж
- Кара: и си свирка
- Тоо Cool
- U.S. MARINES
-
- Мнения: 1107
- Регистриран на: 5.07.2004
- Местоположение: София,L.A.
- Пол: Мъж
- Кара: '13 BMW S1000RR, '09 Е71 4.0d
- Мечтае да кара: ///M6, E31 k55 Racing Dynamics, '13-'14 BMW S1000RR
.......
И какво като е от 22 февруари-не е интересна ли що ли?
Аре нема нужда да ни обясняваш ОТНОВО колко строг адм си...бла бла блаааа
Аре нема нужда да ни обясняваш ОТНОВО колко строг адм си...бла бла блаааа

In memory of CPL Jason Dunham,
United States Marine Corps,
who gave his life in order to keep his brothers alive.
You will never be forgotten!
10-10-81 - 07-12-2006
THAT IS NOTHING ON THIS GREEN EARTH THAT IS STRONGER THAN THE UNITED STATES MARINE CORPS,
BECAUSE THERE IS NOTHING ON THIS GREEN EARTH THAT IS STRONGER THAN A UNITED STATES MARINE!
https://www.youtube.com/watch?v=Z-y0aeXwbMc
SEMPER FI!
United States Marine Corps,
who gave his life in order to keep his brothers alive.
You will never be forgotten!
10-10-81 - 07-12-2006
THAT IS NOTHING ON THIS GREEN EARTH THAT IS STRONGER THAN THE UNITED STATES MARINE CORPS,
BECAUSE THERE IS NOTHING ON THIS GREEN EARTH THAT IS STRONGER THAN A UNITED STATES MARINE!
https://www.youtube.com/watch?v=Z-y0aeXwbMc
SEMPER FI!
- Eмилио Димитров
- младши ентусиаст
-
- Мнения: 479
- Регистриран на: 8.02.2006
- Местоположение: в царството на акаунтите
- Пол: Мъж
- Azrail
- UFO Pilot
-
- Мнения: 2752
- Регистриран на: 2.08.2004
- Местоположение: In a galaxy far, far away...
- Пол: Мъж
Re: .......
Тоо Cool написа:И какво като е от 22 февруари-не е интересна ли що ли?
Аре нема нужда да ни обясняваш ОТНОВО колко строг адм си...бла бла блаааа


Не че не е интересна, просто поредната тема, която е от памтивека

И не съм адм, а съм мдртр



MORE BEER!
- Azrail
- UFO Pilot
-
- Мнения: 2752
- Регистриран на: 2.08.2004
- Местоположение: In a galaxy far, far away...
- Пол: Мъж
Малкия написа:Ма не е важно колко е стара темата важно е качеството!! А също така е важно и да се пише!!
Е сега ънлоквам темите на Роската и Андро от преди 5 години, да ви видим какви ще ги натворите

MORE BEER!
14 мнения
• Страница 1 от 1
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани