Благодаря Ви!!!

[ati Профил ICQ]

Момичета и момчета,
искам най-искрено да изкажа своята благодарност за това, което направихте за мен. Все още сърцето ми бие учестено и не съм излязъл от транса, в който ме потопихте. Като видях колко теми сте написали за мен - не знам дали имам думи да опиша моментното си състояние, трогнат е прекалено слабо.
Съжалявам за късното включване, но заварих монитора си изгорял (явно е имало токов удар, докато ме е нямало, а аз бях забравил да го изключа от мрежата), и вчера вечерта Маус ми услужи с неговия, за което много му благодаря.
Ще пусна отделна тема за родната казарма и мястото на Ати в нея, тук искам да се спра на петък, 11 ноември, така очакван от мен не заради клетвата, а заради възможността да се видя с Вас. В четвъртък ни държаха неподвижно 4 часа на плаца, с парадните униформи, които са тънки и не предпазват гърдите и гърлото - още тогава вдигнах температура, но не знам колко - то няма с какво да се измери там. Предполагам е била доста над 38, защото в петък вечерта, когато се чуствах малко по-добре, термометъра отчете 37.8. Все още съм с адски болки в гърлото и ушите, но поне температурата ми падна до 37.1 - 37.2.
Та...
Нощта срещу петък беше кошмарна - тресе ме, студ, боли ме гърлото, чудя се дали да се обадя на някой, да ме освободят от клетвата в последния момент, но пък аз бях човека в блока, който отброяваше такта при замятането на автоматите. Реших да стисна зъби и да си мълча. Строени в блока не даваха да си мърдаме дори главите, но аз все търсех някоя позната физиономия. Минах под знамето, дадох клетвата си, но не видях никой отпред, което ме наведе на мисълта, че хората са някъде отстрани. В момента, е който вече излизахме от плаца след тържествения марш видях лицето на Дилян, който в същия момент видя мен - чух само "ето го".
В следващия момент не чувах нищо, защото една огромна тълпа започна да вика "Ати, Ати", имаше свиркания, някой скачаха, а Чочо тичаше с апарат в ръка да запечата този паметен миг. Изведнъж телесната температура загуби значението си, целия изтръпнах все едно в тялото ми се забождат хиляди мънички иглички - толкова много хора, дошли за моята клетва и то в работен и учебен ден - исках да изляза от строя и да ви прегърна всичките
Доста се ухилих, което ни беше изрично забранено, но вече нямаше значение - моите момичета и момчета бяха тук.
Мина доста бавно времето, докато си сдам автомата.
Излязох пред батальона, където ме чакаха родителите. Първата реплика на баща ми беше
- Страхотни приятели имаш, аз не вярвах, че толкова коли ще дойдат, а какво пътуване беше - рев на мотори, газ по магистралата, по едно време някакъв Голф си позволи да ни изпревари, но веднага го прихванаха и го принудиха да отстъпи
(тук е мястото да вметна, че баща ми е не по-малък фен на марката, но в момента не може да си позволи да поддържа така БМВ, както е свикнал, затова продаде последното си през 2002).
Слязохме до КПП-то, където агитката се беше разположила централно и нямаше начин да не я видя - не можех да смогна да се нарадвам на всички. Оказа се, че една част е отишла вече и е запазила места в една хубава кръчма, която се оказа интересен като конфигурация ресторант - значи имало още хора Краката ми трепереха от вълнение. Аз съм най-щастливия човек на света - колкото и да ми е трудно, като се сетя какви приятели имам не мисля, че има нещо коеот може да ни се опре. В казармата имах време за размисъл и затвърдих мнението си, че по-добре трудно, но с верни приятели, с които да споделяш добро и лошо, отколкото по-лесно, но сам. В казармата човек в началото е доста самотен сред всичките непознати и новата обстановка, тогава чак с пълна сила разбрах колко много значите всичките Вие за мен и колко се гордея, че и Вие наричате мен свой приятел.
В ресторанта разказвах какви съм ги сътворил, което ще е материала за втората ми тема днес. Интересно е само как заключих на Пешо Спийдмастера колата, оставяйки ключа в багажника. Интересно е колко бой изяде ключалката първо с един голям камък, после с отверка, удряна пак с камък - ключалката така и не подаде. Когато Бавареца счупи десния стоп и отворихме багажника, Пешо пъхна ключа в ключалката, завъртя и...... тя дори не се беше повредила и работеше нормално БМВ
Искам още веднъж да благодаря на хората, които дойдоха да ме видят - наистина това е един безценен подарък за мен. Имаше няколко човека, които се извиниха, че не са дошли - нямаше нужда, за мен желанието Ви е повече от достатъчно - живеем в динамични времена, в които нещата се объркват в последния момент и не винаги нещата стават така, както човек ги е планувал - затова въобще не се притеснявайте. Аз дори за момент се почуствах малко неудобно, като видях колко хора са си взели отпуска заради мен, но неудобството бързо бе заменено с учестения пулс, с който пиша сега, сещайки се за петък. Благодаря за организацията, идването, прибирането и вечерта на Еко, за която закъснях с час и половина, защото се отбихме до Враца, но пътя се оказа повече, отколкото бяхме го калкулирали. Разбрах, че е имало хора, които са тръгнали след известно чакане, на които се извинявам, че съм ги разкарал безцелно, днес на Еко-то ще се реванширам.
Благодаря Ви
Ати

[LeX Профил ICQ]

Аз лично също много се изкефих на петака и изобщо не ме е яд че не съм бил на няколко часа идването беше супер яко, клетвата беше готина, в кръчмата беше готино, а за връщането нямам думи....малеее страх Радвам се че сме те накарали да се почувстваш така

[Новини]

Ето и линк към всички налични снимкови и видео материали от това събитие, което май не само Ати ще запомни
http://hosting.data.bg/bmw/BMW%20Club%2 ... 1.11.2005/

Хайде и аз да разкажа малко....

Искам още веднъж да благодаря на всички, които се присъединиха към това събитие. Велики сте момчета и момичета

11 ноември рано сутринта.
Със смесени чувства чакам да изтече и последния час преди тръгването. Цял ден съм въртял телефони като луд, пресмятал съм местата, кой къде ще се вози, броя коли и т.н. Въпреки, че по всичко личеше да има свободни места, на срещата тръгнах с ИС-ката макар да не смятах да пътувам с нея заради разбитото предно очакване. И все пак ако се наложеше - щяхме да имаме още една кола за пътуване.
Плана беше да отида да взема един приятел от Люлин, после да взема Вайпъра и после да отпрашваме към първата среща на бул. Ботевградско шосе. Докато загрявах колата по списък звънях на всички, заявили че ще идват за да ги събудя и да ги подсетя за винетки. Най-пострадал се оказа Дилян, който сладко сладко си спеше Споко бате - не беше само ти спящ ама като те чух сънения глас ми идеше да дойда да те завия и да ти прочета приказка
Предвиждах огромен сутрешен трафик и затова тръгнах един час преди срещата. Е да ама не - подранихме с 30 минути и вече предусещах дълго и самотно чакане на остатъка от глутницата. Да обаче имаше и по-нетърпеливи от нас - Вичо и Слави вече тъпчеха на паркинга на бензиностанцията, където ни беше срещата. Не след дълго започнаха да пристигат и останалите и около колонките бързо се напълни с баварски машини, разнасяха се кафета, лепяха се винетки, правеха се снимки, обсъждаше се маршрута .... абе лудница ви казвам. С минимално закъснение потеглихме към следващия пункт, откъдето взехме и последните три баварски вълка. Маршрута бе ясен, а уговорката - 120 - 140 километра да ни бъде скороста. Както сами се досетихте уговорката много бързо бе променена на 160-190 А като се появи и един голф, уговорката вече беше доста мъгляво понятие Тук е мястото да похваля Вичо, когото аз лично смятах че ще се наложи да изчакваме, защото с тая дизелова мазда нещата ми изглеждаха безнадеждни. Да ама това малко камикадзе не стига, че не изоставаше ами и все беше вчелните позиций на колоната. Батка, честит ти нов ранг
Самото пътуване сами се досещате как протече Аз, заедно с Боби и Деси пътувахме в на Дизелбойчето колата и бяхме на последната позиция. Тук едно голямо евала на Дизела, който успя да спази уговорката да кара последен и да държи комуникация с първия автомобил за да се спазва целоста на колоната. Е, разбира се, скоростните хулигани Пенчев и Кирето по едно време опитваха да строшат свръхзвуковата скорост на магистрала ама то това си им е запазена марка
Пристигнахме, успяхме и да се изпозагубим разбира се но пък това не попречи да популялизираме баварските машини из Плевен по подходящ начин Паркирахме колите и след 20 минутно ходене, и 20 минутно закъснение, всички се събрахме при огромната тълпа роднини на плаца, където самата клетва вече течеше. Ати ми беше казал, че ще е точно зад знамето. Това ми звучеше ясен ориентир, но само до момента в който видях, че те всички са строени зад знамето. Почнахме да подскачаме и да се пулим дали ще познаем наш Ати. Тъкмо решихме, че сме го познали и се строшихме да снимаме, когато Стефчо Неопринта направи една снимка на предполагаемия Ати и с помоща на зверско оптично увеличение установихме, че сме снимали грешния Ати Почна се трескаво изтриване на снимки Дойде момента целия тоя строй да марширува парадно ..... абе нещо като почетна обиколка на плаца. Това действие се развиваше много близо до публиката и имахме възможност да поогледаме добре момчетата и евентуално да познаем наш Ати. То добре ама в тоя студ всички замръзнали и чакаме .. минаха пет, шест групи а наш Ати не го виждаме. Почнахме да се тръшкаме как сме могли да забравим да вземем баварското знаме, та поне Ати да ни види къде сме. Имаше и идеи да пуснем Вичо да тича гол по плаца точно като по футболните мачове ама реихме, че ареста не си заслужава и ще ни попречи после да си пийнем в някоя плевенска кръчма. Интересно беше, че всичките новобранци постоянно се озъртаха за свои познати и роднини но го правеха възможно най-прикрито. А народа пък щъм си познае войника и му махаше или пък тихо и деликатно викаше.... Тия хора явно не знаеха какво точно щеше да се случи, ако нашата група види Ати.
Вече преминаваха последните групи и най-накрая - наш Ати бе фиксиран първо от Дилян мисля. Тук вместо да ви обяснявам какво точно се случи, когато видяхме Ати, ще ви предложа да изгледате ето това видео:
http://hosting.data.bg/bmw/BMW%20Club%2 ... kletva.avi
Сами направете разликата между самотните подвиквания на хората, като познаеха някого от новобранците, и това, което се случи, когато ние видяхме Ати. Добре, че не го наказаха заради нас
Цялата тая олелия свърши и сега трябваше да висим пред официалния вход и да чакаме да започнат да ги освобождават в тридневната отпуска след клетвата. Вече беше ясно мястото, където щяхме да отидем след като си приберем баварския войник - една кръчма, подбрана от нашия алкохолен гид Ексайтъра Част от групата премръзнали направо тръгнаха натам а няколко човека останахме за да го изчакаме. Милко реши, че му е студено и тръгна да си прекарва колата от паркинга пред входа - нещо, което за порстосмъртните си оставаше невъзможно, защото полицията предвидливо беше затворила подстъпите наоколо за да не стават задръсвания. Да ама ходи го обясни това на Милко. След три минутно обяснение той парадно премина през полицейската преграда Иво Босев повтори упражнението - Гадни връзкари Ама поне имаше вече къде да се топлим от време на време С Боби и Деси решихме, че природата зове и се втурнахме да търсим тоалетна. В единственото кафе наоколо такава имаше и цареше луд бизнес - 30стинки на човек а отпреде имаше поне 10 чакащи Гадни хиени. Сигурно са направили 200 лева само от тоалетната си в тоя ден
След час и половина висене на студа и весели приказки и историй, наш Ати най-накрая се появи в униформата си, събрахме остатъка от глутницата и поехме към кръчмата. Като влязохме вътре осъзнах колко много народ всъшност сме дошли - пет маси едвам ни събраха. Почна се познатата комбинация - пиене, ядене, лафове, смях Ати се прояви като абсолютен новобранец и заключи на Пешо ключовете в багажника. След опитите да откъртим капака на багажника, Кирето Бавареца реши да влезем през стопа. 15 минути по-късно багажника зееше отворен а Пешо лепеше остатъците с изолирбанд и тихичко си говореше нещо, което очевиндо бе свързано с Ати
Слънцето вече залязваше, когато една по една баварските машини започнаха да се отправят отново на път. Целта бе да завършим вечерта на нашето си Еко в София, където да направи мизвъдредна сбирка за тези, които не успяха да пътуват с нас. Като тръгвахме започнах да се обаждам на хората за да им кажа часа а с триста зора успях и във форума да вляза през телефона и грубо наруших правилата като написах съобщение на латиница, за което бях порицан Ати остана с Киро, Явор и Ицката Бесния и тръгнаха по-късно за да оставят Ицо във Враца и после да дойдат.
Отново на път и отново позната ситуация - Дизелбоя и мереше пишката с Дилян, ние, пътниците пишехме завещание, Вичо с дизеловата си маздичка отзаде все повече се опитваше да затвърди в мен мнението, че явно я е вързал за някой от нас .. щото при 180 седеше някакси нереално плътно отзаде
Пристигнахме живи и здрави, взехме си колите и се отправихме към Екото. Имаше почти час до началния час на сбирката и въобще не си давахме зор. Е да, обаче явно не бяхме преценили трафика, защото след половин час все още не бяхме и преполовили пътя от бул. Ботевградско шосе до бул. България. По закона на всемирната гадост на Милъра колата прояви своя характер - позачезна запалването. Докато се суетяхме около колата му на кръстовището при стадион В. Левски, пред моята кола набива спирачки лъскава черна Е38-ца и вместо мутра с дебел врат да слезе от нея ..... от там се появи Сами Отстранихме повредата с помоща на някакъв човечец, случаен минувач, който обаче се оказа доста напреде с материала и почти с поглед успя да закърпи положението, след което се отправихме към Екото, където пръв беше Мадотбора. Посъбрахме се, Ати позакъсня (час и половина ), пийнахме, хапнахме и се постарахме този ден никога да не бъде забравен както от Ати, така и от самите нас.

Ето заради такива неща съм горд, че съм част от този клуб и форум!