Виж темата - Сиротна Песен-Анализ на Д Дебелянов

от **N.Mihaylovski** » 21 Сеп 2005, 18:32

Помагайте хора 2 ка ще имам ако не го намера тва за понеделник
моля ви се помагаите нещо сайтове ако има да търса
Благодаря Предварително

от **BMWgirl_Z8** » 21 Сеп 2005, 19:00

http://referati.com
. Ако не стане от "Изтеглете курсови работи и реферати",се регистрирай във форума,пусни темата и на другия ден ще я имаш!!!Ай и без двойки!!! :nono:

от **N.Mihaylovski** » 21 Сеп 2005, 19:48

Мерси

ще почерпа само да те видя

от Eva* » 21 Сеп 2005, 23:41

Димчо Дебелянов

СИРОТНА ПЕСЕН

Ако загина на война,
жал никого не ще попари -
изгубих майка, а жена
не найдох, нямам и другари.

Ала сърце ми не скърби -
приневолен живя сирака
и за утеха може би
смъртта в победа ще дочака.

Познавам своя път нерад,
богатствата ми са у мене,
че аз съм с горести богат
и с радости несподелени.

Ще си отида от света -
тъй както съм дошъл, бездомен,
спокоен като песента,
навяваща ненужен спомен.

Ръкописът е намерен от Георги Райчев след смъртта на поета. Стихотворението излиза за пръв път в изданието "Стихотворения", 1920 г.

Творбата фокусира оптиката си около един впечатляващо значим проблем - чувствителният човек не може да бъде щастлив в този антисвят на мрака и злото. Съзерцателят, философски вглъбеният човек, е без място в света, богат със своето страдание и мъка, далеч от радостта и веселието - идея, която още по-красноречиво ще кристализира в една от последните творби на Дебелянов “Сиротна песен”:

…че аз съм с горести богат
и с радости несподелени.

Но ако в “Nevermore” лирическият субект още е жертва на самотата - ужасеният от живота слаб човек, който възприема екзистенцията като низ от невъзвратими загуби; то в “Сиротна песен” и останалите фронтови стихотворения на поета той вече достига до съзнанието, че е победил алиенацията и смъртта, като ги посреща с достойнството на философа:

Ще си отида от света,
тъй както съм дошъл - бездомен,
спокоен като песента,
навяваща ненужен спомен.

За него самотата и кончината са добили вече измерение на поредни степени на инициация, които го водят нагоре. Затова и Дебелянов се възприема като поет на светлия драматизъм.

http://liternet.bg/publish/vstoianov/debelianov.htm

Димчо Дебелянов - автор!

Лирика : “Черна песен”, “Пловдив”, “Спи градът”, “Да се завърнеш…”, “Помниш ли, помниш ли…”, “Аз искам да те помня все така”, “Станси”, “Гора”, “Миг”, “През векове”, “Слънчогледи”, “На злото”, “Смърт”, “Молитва”, “Под сурдинка”, “Прииждат, връщат се”, “Тиха победа”, “Сиротна песен” и др.

Виж и в Диалектика на спомена - http://liternet.bg/publish/yeftimov/debelianov.htm

Познавайки автора, ще можеш да опишеш това, което е искал да предаде чрез стихотворенията си ... както Вапцаров например

Успех от сърце в преразказа!

от Eva* » 21 Сеп 2005, 23:50

Негово е прекрасното стихотворение

Аз искам да те помня все така:
бездомна, безнадеждна и унила,
в ръка ми вплела пламнала ръка
и до сърце ми скръбен лик склонила.
Градът далече тръпне в мътен дим,
край нас, на хълма, тръпнат дървесата
и любовта ни сякаш по е свята,
защото трябва да се разделим.

"В зори ще тръгна, ти в зори дойди
и донеси ми своя взор прощален -
да го припомня верен и печален
в часа, когато Тя ще победи!"
О, Морна, Морна, в буря скършен злак,
укрий молбите, вярвай - пролетта ни
недосънуван сън не ще остане
и ти при мене ще се върнеш пак!

А все по-страшно пада нощ над нас,
чертаят мрежи прилепите в мрака,
утеха сетна твойта немощ чака,
а в свойта вяра сам не вярвам аз.
И ти отпущаш пламнала ръка
и тръгваш, поглед в тъмнината впила,
изгубила дори за сълзи сила. -
Аз искам да те помня все така...

Тази любовна елегия на Дебелянов излиза за първи път в сп. "Смях", г. III, бр. 15 от 03.IX.1913 г. Посветена е на рано загиналата от туберкулоза учителка Мара Василева-Звънчето.

Еххххх, любов!

от Eva* » 21 Сеп 2005, 23:57

Къв Ситроен - бял те гони теб...

Д.Дебелянов е един от най-светлите поети на миналото в България

Като пример бих ти дала това

Димчо Дебелянов

* * *

Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
Кат бреме хвърлил черната умора,
що безутешни дни ти завещаха -
ти с плахи стъпки да събудиш в двора
пред гостенин очакван радост плаха.

Да те пресрещне старата на прага
и сложил чело на безсилно рамо,
да чезнеш в нейната усмивка блага
и дълго да повтаряш: мамо, мамо...
Смирено влязъл в стаята позната,
последна твоя пристан и заслона,
да шъпнеш тихи думи в тишината,
впил морен поглед в старата икона:
аз дойдох да дочакам мирен заник,
че мойто слънце своя път измина...

О, скрити вопли на печелен странник,
напразно спомнил майка и родина!

Елегията е публикувана за първи път в сп. "Смях", г. II, бр. 64 от 19.08.1912 г.

от **N.Mihaylovski** » 22 Сеп 2005, 0:11

ЕВА мерси много
Но Сиротна Песен аз не видях от посочените от теб линкове дали аз не съм ги видя незнам
на мен ми трябва Анализ на СИРОТНА ПЕСЕН само това
деба неска цели 2 часа се рова из нета баси почти нищо не намерих

от **Babuna** » 22 Сеп 2005, 0:50

Eva* написа:Къв Ситроен - бял те гони теб... Д.Дебелянов е един от най-светлите поети на миналото в България

Като пример бих ти дала това

Димчо Дебелянов

* * *

Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
Кат бреме хвърлил черната умора,
що безутешни дни ти завещаха -
ти с плахи стъпки да събудиш в двора
пред гостенин очакван радост плаха.

Да те пресрещне старата на прага
и сложил чело на безсилно рамо,
да чезнеш в нейната усмивка блага
и дълго да повтаряш: мамо, мамо...
Смирено влязъл в стаята позната,
последна твоя пристан и заслона,
да шъпнеш тихи думи в тишината,
впил морен поглед в старата икона:
аз дойдох да дочакам мирен заник,
че мойто слънце своя път измина...

О, скрити вопли на печелен странник,
напразно спомнил майка и родина!

Елегията е публикувана за първи път в сп. "Смях", г. II, бр. 64 от 19.08.1912 г.

Ева, благодаря ти! Дебелянов наистина е забележителен. При него най-отчетливо се забелязва сблъсъкът на младата личност с общочовешки ценности и грубата действителност. Той се опитва да се върне към устоите на патриархалното, но не успява.

Скот, за 2 часа (аре за 3) сам щеше да си развиеш анализа и да си оправиш 2-ката. И което е поценното в случая - щеше да научиш нещо интесно и да се обогатиш, а не копи-пейст!
Успех все пак!

от **BigMUZZY** » 22 Сеп 2005, 18:28

За поезията знам, че се случва основно на други хора, но си спомням за едно стихотворение на Дебелянов, което започваше приблизително:

Любовта на рамото ми се усмихна
После подсмръкна и кихна
................................................

Хайде мила, то не боли
Ти ще го глътнеш, нали?

( става въпрос за хапче стрихнин, не е извадка от филм с Чейси Лейн)

от **N.Mihaylovski** » 23 Сеп 2005, 23:09

хора стана много зле нема я темата а в понеделник ще получа 2 ка

а тва е зле МНОГО ЗЛЕ МОЛЯ КОЙТО МОЖЕ ДА МИ ПОМОГЕН А ГО НАПРАВИ щЕ ПОчЕРПА КОЛКОТО ТРЯБВА
БЛАГОДАРЯ ПРЕДВАРИТЕЛНО :confused:

от **DEFLEPPARD** » 24 Сеп 2005, 8:16

Eva* написа:...

баси как ги помните тия работи ? аз завърших само преди 2 години (2003-а) бях доста силен по литература, без да чета нищо друго освен произведението изкарвах 5 при даскалка която по принцип пише "6 на господ, 5 на себе си, а на учениците 4 или в повечето случаи 3..."

НО само 2 години след това не помня абсолютно нищичко :shock:

П.С. Скот - верно що не пробваш сам, или да помолиш някой съучеик да ти помогне малко - земи 5-6 лафа оттук оттам и поразтегли малко локумите и си готов - поне едно тромбе не мое да не вържеш

П.С. по мое време имаше няколко източника за "теми"
имаше няква книга "АЛМАНАХ"
тетрадката от училище
Съученичките :mhihi:

Собствената глава на собствените рамене
мисля че имаше и учебник по литература с анализи

от Eva* » 24 Сеп 2005, 12:35

ето нещо, което може да го поразтеглиш

"Минорните настроения в поезията на Димчо Дебелянов са характерна особеност на лиричните послания. Те носят усещане за пълнота на постоянно изливаща се сякаш от самата душа на поета, невидимо, но усещаща се, струяща тъга. Носталгията по нещо непостигнато, което винаги остава назад в миналото, е емоционална константа на лиричните изживявания. Всяка поетична изповед, всяка творба на Дебелянов, е споделена болка. В "Сиротна песен" авторът фокусира усещанията си около един впечатляващо значим проблем - чувствителният човек не може да бъде щастлив в този антисвят на мрака и злото. Съзерцателят, философски вглъбеният човек и поет, е без място в света. Богат със своето страдание и мъка, той стои далеч от радостта и веселието. Тази идея, много по-красноречиво изпъква в една от последните творби на Дебелянов, а именно “Сиротна песен”

Можеш да разбиеш на части самото стихотворение... с кое какво е искал да каже, какво да пресъздаде, както е усещането му за света, в който живее.

в “Сиротна песен” и останалите си стихотворения поета достига до съзнанието, че е победил безтегловностт и смъртта, като ги посреща с достойнството на философа:

Ще си отида от света,
тъй както съм дошъл - бездомен,
спокоен като песента,
навяваща ненужен спомен.

За него самотата и кончината са добили вече измерение на поредни степени на инициация, които го водят нагоре. Затова и Дебелянов се възприема като поет на светлия драматизъм.

..
спокоен като песента,
навяваща ненужен спомен.

Поета е достигнал до висшата степен на усещането, че е ненужен със своята непричастност. Самонтия човек отхвърля реалноста, в нежеланието да се впише в студения реален свят...

Май успях нещо да ти нахвърлям в работния ден.

ако това ще ти помогне, прочети го внимателно, това е анализ на цялостното творчество на Д.Дебелянов. Ще добиеш представа и за човека и за поета.

http://liternet.bg/publish/yeftimov/debelianov.htm

Всичко в твоя анализ се крепи на твоите лични възприятия за стихотворението, как ти си го разбрал, какво си усетил, как би могъл да интерпретираш думите му, и колкото по-добре се справиш със свои изрази, толкова (би трябвало) оценката да е по-добра.

Успех ти желая!

от **N.Mihaylovski** » 24 Сеп 2005, 19:41

супер си мерси за помпща

от **blqsu4ko** » 24 Сеп 2005, 20:44

Кво стана Бе Скот?Нали 12 клас само щеше да пиеш бе? :mhihi:

от Eva* » 25 Сеп 2005, 1:03

Scott написа:.........

Да си призная, дори този анализ на някой си доцент Йордан Ефтимов, който ти предадох ме шокира с безкрайно многото англоезични и латински - разни определения. Вярно е, че аз имам един огромен "Речник за чуждите думи в Българския език", като се запъна в някоя идиотска дума има от къде да чета... ама седнах да прочета анализа обстойно и бях шокирана от думите, които ползва авторът.

Признавам, че и 70-ти клас да си, ако не си разчел какво значи "екзистенциалния" = екстенциалност, - "...обекти от субстанция в две посоки .... ги дезиндоктринира", поетологическите, детерминирани, реторическите стратегии, "непретенциозната албумност и извънвремевото съвършенство" .... както и цитата "Третият стих се открива от модификатора “тук” и квантификатора “първи път”...", отделно ... "спецификатори, Но семантичният им принос в стихотворение като" ....... "императив", ... както и "наративът е наратив за изпитанието" и прочие........... абе, тоя бих го гръмнала с 45 калибър, с най голямо удоволствие... но това е тема за друг разговор. И това ако е българска диалектика :mhihi:

Почувствах се наполовина хирург... наполовина отец :mhihi:

и нещо лично... наполовина идиот, явно не знам достатъчно добре българския :mhihi:

особено след израза "танцувални анжамбмани", моля някой в час да го преведе.

И темата е разработена за 11 клас! :shock:

Виж темата - Сиротна Песен-Анализ на Д Дебелянов

Официален форум

Сиротна Песен-Анализ на Д Дебелянов

Сиротна Песен-Анализ на Д Дебелянов

Кой е на линия