Как две различни марки автомобили събират съдби.....

Как издухах на старт едно Ferrari...

Модератори: mitaka7, Общи модератори

кандидат ентусиаст
Аватар
Мнения: 53
Регистриран на: 5.12.2007

Как две различни марки автомобили събират съдби.....

Мнение от nov » 08 Юни 2019, 8:36

Вдъхновен от историите в тази тема "Стархотни истории", реших и аз да дам своя дан, без всякакви претенции за литературна компетентност, историята е на 85% реална и истинска с малки изключения на материалните неща в нея :mhihi: . Бих се радвал на всяка споделена градивна критика......................................

"Боинга едва допря с колесника пистата и в мислите и главата на Пламен се появиха отново същите спомени откакто напусна държавата преди 5 години – тази ваканция щеше да мине много бързо, 2 седмици минаваха , като миг. Знаеше, че на Терминла го чакаха неговите близки с нетърпение, очакваха го още откакто замина обратно преди 6 месеца. Компанията в която работеше му позволяваше само 2 пъти по 2 седмици, което беше крайно недостатъчно за носталгията, която с всяка изминала година прекарана в чужбина се засилваше все повече и повече, вече нещата започваха да стават на кантар и това чувство го човъркаше в последните месеци – да продължи да следва мечатата си в чубина и да изкарва така необходимите пари или да се върне в България и да работи нещо с , което ще може да си позволи стандарта, който би искал да има-макар и с някои рискове но близо до родители, приятели и т.н..............................
Прибирането отне 3 часа, но му отне половин ден докато се аклиматизира и настрои биологичния часовник – все пак часовата разлика не беше толкова голяма, а и той искаше максимално да поеме от атмосферата в малкия роден град, да се види с всички приятели, но основното си занимание все още беше оставил за другия ден, като за десерт.
На другия ден се събуди рано-около 6:30 беше на крак, измъкна се тихо стараейки се да не събуди цялата къща, слезе в гаража и там паркирана до колата на баща му го чакаше тя........., мечтания автомобил, който още щом, като излезе, като модел се закани, че един ден ще има и може би това беше мотивацията му да замине за чужбина, успоредно с преследването на мечтата за развитие в професионалната сфера. Започна от миене на чинии, въпреки, че беше висшист – инженер. Работата му беше леко унизителна, но често си спомняше за какво е отишъл, за какво се бори и какво иска да постигне. А характера и желанието му бяха такива, че веднъж поставил целта в главата си нямаше сила, която да го спре да я постигне. Работи, като мияч на чинии в продължение на година, чат –пат захващеше и нощни смени, като охрана по някои от най-големите нощни клубове, беше събрал достатъчно пари за да си вземе така желаната от него кола, която с течение на времето се обезценяваше, но прецени, че така няма да му е сладко, искаше позиция, която да отговаря на автомобила, който иска. Започна да учи още по-усилено местния език, започна да гледа обявите за работа и след около половин година реши, че момента е настъпил и започна да пуска сиви-та, като луд.
След, около месец му се обадиха, че са прегледали СИВИ-то му и биха искали да го поканят на интервю. Той знаеше, че в чужбина, няма значение от коя държава идваш, но умишлено не беше посочил страната на произход в биографията си. Кандидатстваше за Junior CAD Designer в голяма компания, което само по себе си беше голям успех.
Облече се както подобава, не забрави да сложи елегентния швейцарски часовник , който купи точно преди да му се обадят за интервюто – сякаш беше знаел, че ще му потрябва, костюм и замина..................................
След още една седмица му се обадиха, че могат да му предложат оферта за мястото със съответните годишни бонуси, допълнителна здравна застраховка и безплатен паркинг на територията на компанията за автомобила му. Това послендото му стана леко странно защото той не ползваше автомобил а само градския транспорт, заплатата не се различаваше особено от предните му две работи сумарно, но той разбра, че е на правия път и реши да играе до край. Ако не се получеха нещата винаги можеше да се върне охрана или мияч на чинии.
Още на третия месец ръководителя му видя в него хъс и желание за работа, много силна отборна игра и колегиалност, както и добри езикови умения. Забеляза как остава след работа по час-два, как се интересуваше от всичко, дори и от срещите, които са минали през деня и как са завършили , срещи на които той не присъстваше заради ниския си пост в компанията, но за сметка на това беше гледан с други очи и спечели уважението на колегите си, които бяха от цял свят – Египет, Шри Ланка, Индия, Англия, Румъния, Хонг Конг имаше дори колежка от Япония
............Слезе в гаража и там под прилежно завитото чергило го чакаше ТЯ, сякаш му намигаше весело изпод сивата найлонова материя и го очакваше с нетърпение. Имаше я от 3 години , но я изкарваше само в отпуските и чат пат баща му я разтъпкваше за по 100-на километра, колкото да раздвижи основните възли. Турско синьото RS4 B7 DTM edition, бе леко прашно, но изглеждаше, като звяр, който очакваше всеки момент да види плячката си и да я сграбчи в мощните си V- образни ръце и да не я пусне.
Пламен провери всичко , като течности по колата, масла , антифриз и реши, че е време да види дали красавицата ще се събуди, след почти 6 месеца на едно място. Със завъртането на ключа и корема му се сви на топка – 8 цилиндровия мотор забоботи толкова гърлено и гласно, че вероятно събуди половината квартал ( беше забравил вратата на гаража отворена). Леко раздвижи прашната и застояла машина напред назад за да се увери, че всичко превключва точно и перфектно, такъв какъвто беше и той-педант до най-малкия детайл. Часът беше вече 6:50, но той изкара колата и се запъти към близката автомивка на самообслужване, кой луд щеше да работи на автомивка по това време. Изми я на бързо и припряно, без да се вглежда в детайлите, както правеше обикновено – бързаше да мине по любимия си маршрут без да има все още толкова трафик. Напълни резервоара до горе със 100 октанов бензин .............................. и осъзна, че неговия момент, толкова чакан, толкова мечтан и минавал неколкокранто през мислите му в най-трудните ситуации е дошъл. Точно тогава телефона му изписка и той получи имейл от колега сингапурец от офиса, молещ го за помощ относно възникнал казус от вчерашния ден, но знаеки, че Пламен точно тогава лети решил да не го безпокои. Бяха минали 3,5 години откакто започна в тази фирма. От позицията на Head of Mechanical Department за цялата компания и отговарящ за работата на повече от 30 Инженери, проектанти, чертожници, срокове и други нямаше как да откаже, но също така и чисто човешко чувство за помощ на колега не го беше напуснало. Въпреки добрата заплата дори за западния стандарт не се беше променил. Върна се бързо в къщи, отвори лаптопа – в Белгия, където беше проблема беше все още рано, но в ролята си на Ръководител не се поколеба да набере отговорния мениджър по проекта там, да поиска да му обясни ситуацията, той анализира всичко, цялата информация даде нареждания какво и как да се направи, координира действията с офиса в Лондон – проблема беше решен за секунди. Типично в негов стил-бързо, ефективно, подредено и ясно обвързано със срокове. Затвори лаптопа и с нетърпение се отправи към синия звяр, който вече пръхтеше от нетърпение зареден с храна до капачката, но с все още студено масло.
Пламен излезе от града и започна да навлиза в любимия си проход, изпълнен със завои, с вече засилен трафик. Изчака докато маслото достигне работна температура и започна да настъпва плавно, заобикаляше бусовете и колите, като пионки. По пътя нагоре видя негов съученик, койте беше „играча” в училището, раздаваше го тежко, всички гимназистки бяха негови, както и дискотеките - да товари един триосен ЗИЛ с дърва, беше се изпотил и не се отличаваше от колегите си с които работеше. В часовете по Математика Пламен му решаваше задачите на класните упражнения, а той му благодареше, но си личеше, че го презираше – сега обаче картите се бяха обърнали и то много сериозно.
Емигранта се съсредоточи върху шофирането, но незнайно откъде телефона му пак изписка , той си помисли, че отново се е създала ситуация с проблем ( беше дал дума, че въпреки отпуската ще е в режим Stand By ), шефовете бяха умни и разчитаха много на него. Но не позна – беше получил смс от шефа, който му казваше , че с неговото включване от сутринта проблема е решен, благодареше му за професионалната намеса и му казваше, че по сметката му до обяд ще бъдат преведени 2000 паунда, като извинение за безпокойството. Пламен не се трогна особено, за него парите бяха станали просто едни разменни средства за блага.
Започна да натиска все по агресивно колата, тя се държеше блестящо по завоите, но вече остарелия ДОТ на гумите си казваше своето и въпреки куатрото, ESP – то присветваше срамежливо тук там. Машината беше загряла и беше в пълна форма, като само предизвикваше шофьора да изтисква максимума от нея. На няколко пъти колите в насрещното му присветваха за неразумните маневри, но той беше много добър шофьор, преценявайки ситуацията знаеше, че няма да застраши живота на никого, а и беше уверен във възможностите на колата. Шофирането му беше изнервило доста водачи по пътя нагоре към билото и ненадейно зад него се лепна Е46 M3 CSL в сив цвят напомнящ изтребителите Месершмит от втората световна война, разпозна отличителните белези по предните калници, колата беше с друга регистрация с изцяло тъмни стъкла-дори и челното. Той видя в огледалото достоен противник, а и неписаната вражда между двете марки бликаше в интернет средите – основно в България разбира се. Реши да си поиграят на котка и мишка и пусна нервния Баварец да профучи покрай него, остави му две коли разлика, след което се залепи на две педи от задната му броня. БМВ - то се държеше мъжки по завоите, но в апекси-те връщаше газта, а силата на Аудито беше точно там, и двете машини се напрягаха и често подминаваха 7000 оборота, но и двете бяха класни и расови противници. Пламен усети обаче , че шофъора на БМВ-то в определени ситуации се държеше предпазливо, не толкова агресивно, като него и набързо прецени стила на шофиране на опонента, следваха два S образни бързи завоя с много голяма видимост и той не се поколеба - от 4-та директно наби 2-ра, машината изрева, като ядосан тигър и излетя напред, в този момент отсреща се появи кола, която караше много бързо в рамките на две секунди колегиалността отстъпи място на съревнованието отстрана на водача на БМВ-то и то кривна плътно в дясно до мантинелата, Пламен за пръв път не можа да предвиди ситуацията, благодарение на бързата реакция на БМВ-то, Пламен се прибра в платното, но бавареца беше докоснал леко със задния си калник мантинелата. БМВ-то отби на следващата възможна отбивка по тесния планински път, пред него спря и Ауди-то, Пламен беше готов да покрие всички щети нанесени по баварската машина, да поднесе извинения, но знаейки ситуацията в България – очакваше съвсем друг развой на събитията – стегна се целия и се пресегна за пъхнатата в джоба на вратата къса дъбова бухалка..................
Погледна в огледалото и се вцепени ......................не можа да повярва на очите си, това беше тя, Мариета- не я беше виждал откакто замина за чужбина, неговата несподелена любов, която не поиска да тръгне с него и така се разруши 5 годишна сериозна връзка, която можеше да завърши най-вероятно с брак. Незнаеше какво да направи, за пръв път от толкова време мозъка му отказа да дава правилните решения, телефона му пак изписка, но той дори не го и чу. Ръката му бавно отпусна бухалката, пулса му се учести, ситни капчици пот избиха по челото му, такава среща въобще не беше очаквал-знаеше , че Мариета работи в София и си идва много рядко в родния град.............но знаеше, че тя е страстен фен на Баварската марка, нещо за което спореха често още тогава, кой производител е по-добър, спорове превръщащи се в скандали и завършващи с измачкани чаршафи.
Остави Аудито да работи и излезе от колата, Мариета свали слънчевите очила – в първия момент не повярва на очите си, после се хвърли на врата му така сякаш е знаела, че ще се срещнат точно там на тази малка отбивка.
Следващите дни и часове минаха много бързо, Пламен се завърна в Лондон, но само за да си подаде предизвестието, чрез формуляр P45 – нито колегите му, нито мениджърите над него очакваха тази стъпка от него, очертаваше му се бляскава кариера....
Точно два месеца след първото идване за годината Пламен и Мариета сключиха брак, очакваха първото си дете, двата автомобила бяха паркирани един до друг в новата къща в Драгалевци, но вече не ги караха толкова. Заради семейните ангажименти си бяха купили нов ван."

кандидат ентусиаст
Аватар
Мнения: 233
Регистриран на: 18.12.2013
Местоположение: Велико Търново
Пол: Мъж
Кара: E39 528i
Мечтае да кара: Е39 М5
Детайли за колата: Powered by шпер

Re: Как две различни марки автомобили събират съдби.....

Мнение от drifty » 22 Сеп 2019, 14:30

Не очаквах такъв край на историята - честно казано ми е трудно да повярвам, че подобна ситуация може да се разиграе наистина на пътя, но пък явно просто не съм имал подобна. Определено не беше лошо четиво :)
Изображение

кандидат ентусиаст
Аватар
Мнения: 53
Регистриран на: 5.12.2007

Re: Как две различни марки автомобили събират съдби.....

Мнение от nov » 24 Сеп 2019, 8:08

Благодаря, вярно, че малко скъсих накрая, но историята е на 97% истинска...................

gangstera
Аватар
Мнения: 140
Регистриран на: 6.07.2010
Местоположение: MY HOUSE
Пол: Мъж
Мечтае да кара: E46///M3 Е92///M3 E39///M5 E60///M5 F10///M5 F90///M5 COMPETITION

Re: Как две различни марки автомобили събират съдби.....

Мнение от ryan83 » 24 Сеп 2019, 16:23

Много добро!
Ако имаш каквото е необходимо...
можеш да имаш всичко

Изображение Изображение

Назад към Страхотни истории

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани

Последни теми
Facebook