Как минахме в клуба
Модератори: mitaka7, Общи модератори
10 мнения
• Страница 1 от 1
Как минахме в клуба
Не че е Бог знай какво преживяване, но бих искал да споделя историята заради сектантите наоколо...
Пък и айде, отдавна се каня да мина на правилното задвижване. Преди няколко години се разминахме с една 520-ка поради разминавания в очакванията, но както и да е. Тогава скочих при японките, но БМВ отдавна ми е на мушката. И откакто мой приятел се сдоби с подобна и ми я предостави за ден да й навъртя няколкостотин километра все си викам "Що пък не..."
От скоро живея в Англия и сега като се поустанових по-трайно, все по-често взех да разглеждам обявите в ebay, чат пат излизат читави коли за почти без пари.
Миналата седмица в сряда вечерта някъде, викам чеки да дзърна какво се продава в онлайн тезгяха и както си ровех така, гледам една запазена E39 523i на търг на около 40 мили от нас. Добавих я в Watch List-a и тотално я забравих.
На другата вечер тъкмо си лягам около 12 и телефона ми изписка, че търгът е на път да приключи след около пет минути. Поглеждам до какви пари е стигнала цената - 580 лири. И аз така
Жената спи, батерията ми е на 5%, таймерът отброява последните две, три минути до края, гледам един наддал преди минута и сигурно стиска палци у тях, да накяри.
Е викам, няма да оставим тая работа току така... и 30 секунди преди да изтече търга, мислейки си колко би бил гаден животът, ако точно сега спре нета или ми умре батерията, успях да сложа 620 паунда...
ebay вика - честито, колега, пичелити йъ тъз къручкъ... на 590 лири. Системата слага следващата по-висока сума с 10 отгоре на предишния търг.
Викам на жената - спечелихме беемвето, в отговор на което, получих само някакво сумтене...
В интерес на истината, каза нещо в просъница, но нито тя, нито аз вече помним какво беше...
Сега пък със застраховките сложно, цените за нови шофьори в UK едни хубави, не съм карал от ляво до сега, мислех по едно време да мина опреснителен у лево, ама така и не остана време, колко да е сложно?
Другия ден не помня какво точно правих на работа, че още предната нощ продавача напъна, да ходя да я взема, колкото може по-скоро пък после се покри за известно време, аз почнах да се чудя дали не му се досвидя дали да я дава, но реших да карам по план и да проуча нещата със застраховките. Предвидливо от България си бях взел и превел едно писмо от предишния ми застраховател, в което пише, че еди колко си време нямам произшествия, а чат пат тук се намират застрахователи, които ги уважават тия неща и отбиват от цената. Че иначе много боли, повечето застраховки почват от около 1200-1400 лири на година, но със сръчно браузване и леко понагласяне на плъзгачите цената може доста да се пооптимизира.
По-късно същия ден продавачът изскочи пак на линия, нагласих доста оптимистичен времеви и транспортен план, подкарах подходяща навигация на телефона (да живеят хакерите) и на другия ден отпрашихме. Минахме по задачи в центъра, после в последните 2 минути хванахме влака, направихме още една критична смяна с друг влак и с разпечатка от google maps намерихме къщата на човека в малкото градче.
Трябва да се отчете шибания факт, че беше събота, а застрахователите затварят телефонните линии в 17ч, а ние стигнахме малко след 15ч на мястото, та общо взето имах един изстрел. Но затова малко по-късно.
Повози ни човека, между другото странен човек, минал на Ауди, то си негова работа, и тая кола му станала излишна вече.
С изключение на малко външни и вътрешни дефекти, колата изглеждаше читава, тегли добре, спира добре, не тропа, пали от раз, нито клати обороти, нито нищо, покарах малко - бива...
Па викам давай, взимаме я.
С офертата от сайта звъня на застрахователите, викам тъй и тъй, да ми активирате тая оферта, да почва от сега, плащаш с картата по телефона, да ти вземат парите - дет има един лаф - еша нямат... Един ми дрънкА terms & conditions половин час, записах си номера на полицата и готово, фуражките вече нямаше за какво да се заяждат. Имаше преглед и винетка още 3-4 месеца, ол роуд лигъл...
...подадох му парите като го гледах във очите... опа, това беше от една песен на Спенс... та дадох му парите, попълнихме талона на колата, няма смяна на номера, пререгистрации, п@тки майни, редене по опашки в КАТ, няма банкови такси за превод, взимаш и караш, после ти идва новия талон по пощата и толкоз...
Мааалииии, добре че имаше коли, та да гледам горе долу къде да карам, помня че две три кръстовища ги минах на магия, дясната ръка аха все посяга за лоста, пък него го няма там, десет години като си свикнал да ти е там, рефлексите трудно се преобучават... Ем даваш мигачи с лявата ръка, хем предавки да сменяш, а дясната не е свикнала да върти геврека самостоятелно, с две, три препотявания успях да намеря бензиностанциията. А там пак издънка. Чакам за място маркуча да ми е отдясно, щото иначе знам какво теглене пада, ама няма и няма, викам айде, ще дам по-напред от колонката, да прехвърля по-лесно маркуча. Гепя аз дръжката, опъвам, завирам в гърлото, стискам спусъка - чеп. Колонката не занулява и грам бензин не пуска. Пак стискам - пак чеп, нищо не потича, аз пак така... чеша се където не ме сърби и се чудя къде бъркам.
По едно време чувам по-радио уредбата:
- Колонка номер три, натиснете копчето.
К'во копче, бе, пич - пуля му се недоумяващо пак.
- Колонка номер три, натиснете копчето под дисплея на колонката...
Ахааааа.... трябва да активираш колонката, понеже може да се плаща и на самата нея с карта. Цък и петдесет лири в резервоара - 38 литра безоловен.
Отивам да плащам, пичът ми обясни каква е схемата с машинката, а аз му викам:
- Сега взех колата и за пръв път зареждам в Англия...
- И как е колата?
- Не знам - викам - само една миля съм направил - и двамата се хилим...
С още няколко препотявания стигнах до магистралата и вече по-спокойно, полека, лека се дотъркаляхме до вкъщи безаварийно.
Последва смяна на филтри купе и филтри ДВГ, пране на постелки, обновяване на ключовете, една изгоряла крушка на третия стоп (в тая връзка лампичката на таблото още не ми гасне, а крушката си бачка). Миналата вечер направихме 40 мили градско, днес пак, някакъв го засякох лееекинко на едно кръгово само го видях как ми се залюля от дясното в лявото огледало за задно виждане и обратно, стискайки се за клаксона...
И общо взето това е. Ето я и каручката. Още имам проблем с паркирането на по-тесните паркинги, ама и това ще отшуми с времето...
Пък и айде, отдавна се каня да мина на правилното задвижване. Преди няколко години се разминахме с една 520-ка поради разминавания в очакванията, но както и да е. Тогава скочих при японките, но БМВ отдавна ми е на мушката. И откакто мой приятел се сдоби с подобна и ми я предостави за ден да й навъртя няколкостотин километра все си викам "Що пък не..."
От скоро живея в Англия и сега като се поустанових по-трайно, все по-често взех да разглеждам обявите в ebay, чат пат излизат читави коли за почти без пари.
Миналата седмица в сряда вечерта някъде, викам чеки да дзърна какво се продава в онлайн тезгяха и както си ровех така, гледам една запазена E39 523i на търг на около 40 мили от нас. Добавих я в Watch List-a и тотално я забравих.
На другата вечер тъкмо си лягам около 12 и телефона ми изписка, че търгът е на път да приключи след около пет минути. Поглеждам до какви пари е стигнала цената - 580 лири. И аз така
Жената спи, батерията ми е на 5%, таймерът отброява последните две, три минути до края, гледам един наддал преди минута и сигурно стиска палци у тях, да накяри.
Е викам, няма да оставим тая работа току така... и 30 секунди преди да изтече търга, мислейки си колко би бил гаден животът, ако точно сега спре нета или ми умре батерията, успях да сложа 620 паунда...
ebay вика - честито, колега, пичелити йъ тъз къручкъ... на 590 лири. Системата слага следващата по-висока сума с 10 отгоре на предишния търг.
Викам на жената - спечелихме беемвето, в отговор на което, получих само някакво сумтене...
В интерес на истината, каза нещо в просъница, но нито тя, нито аз вече помним какво беше...
Сега пък със застраховките сложно, цените за нови шофьори в UK едни хубави, не съм карал от ляво до сега, мислех по едно време да мина опреснителен у лево, ама така и не остана време, колко да е сложно?
Другия ден не помня какво точно правих на работа, че още предната нощ продавача напъна, да ходя да я взема, колкото може по-скоро пък после се покри за известно време, аз почнах да се чудя дали не му се досвидя дали да я дава, но реших да карам по план и да проуча нещата със застраховките. Предвидливо от България си бях взел и превел едно писмо от предишния ми застраховател, в което пише, че еди колко си време нямам произшествия, а чат пат тук се намират застрахователи, които ги уважават тия неща и отбиват от цената. Че иначе много боли, повечето застраховки почват от около 1200-1400 лири на година, но със сръчно браузване и леко понагласяне на плъзгачите цената може доста да се пооптимизира.
По-късно същия ден продавачът изскочи пак на линия, нагласих доста оптимистичен времеви и транспортен план, подкарах подходяща навигация на телефона (да живеят хакерите) и на другия ден отпрашихме. Минахме по задачи в центъра, после в последните 2 минути хванахме влака, направихме още една критична смяна с друг влак и с разпечатка от google maps намерихме къщата на човека в малкото градче.
Трябва да се отчете шибания факт, че беше събота, а застрахователите затварят телефонните линии в 17ч, а ние стигнахме малко след 15ч на мястото, та общо взето имах един изстрел. Но затова малко по-късно.
Повози ни човека, между другото странен човек, минал на Ауди, то си негова работа, и тая кола му станала излишна вече.
С изключение на малко външни и вътрешни дефекти, колата изглеждаше читава, тегли добре, спира добре, не тропа, пали от раз, нито клати обороти, нито нищо, покарах малко - бива...
Па викам давай, взимаме я.
С офертата от сайта звъня на застрахователите, викам тъй и тъй, да ми активирате тая оферта, да почва от сега, плащаш с картата по телефона, да ти вземат парите - дет има един лаф - еша нямат... Един ми дрънкА terms & conditions половин час, записах си номера на полицата и готово, фуражките вече нямаше за какво да се заяждат. Имаше преглед и винетка още 3-4 месеца, ол роуд лигъл...
...подадох му парите като го гледах във очите... опа, това беше от една песен на Спенс... та дадох му парите, попълнихме талона на колата, няма смяна на номера, пререгистрации, п@тки майни, редене по опашки в КАТ, няма банкови такси за превод, взимаш и караш, после ти идва новия талон по пощата и толкоз...
Мааалииии, добре че имаше коли, та да гледам горе долу къде да карам, помня че две три кръстовища ги минах на магия, дясната ръка аха все посяга за лоста, пък него го няма там, десет години като си свикнал да ти е там, рефлексите трудно се преобучават... Ем даваш мигачи с лявата ръка, хем предавки да сменяш, а дясната не е свикнала да върти геврека самостоятелно, с две, три препотявания успях да намеря бензиностанциията. А там пак издънка. Чакам за място маркуча да ми е отдясно, щото иначе знам какво теглене пада, ама няма и няма, викам айде, ще дам по-напред от колонката, да прехвърля по-лесно маркуча. Гепя аз дръжката, опъвам, завирам в гърлото, стискам спусъка - чеп. Колонката не занулява и грам бензин не пуска. Пак стискам - пак чеп, нищо не потича, аз пак така... чеша се където не ме сърби и се чудя къде бъркам.
По едно време чувам по-радио уредбата:
- Колонка номер три, натиснете копчето.
К'во копче, бе, пич - пуля му се недоумяващо пак.
- Колонка номер три, натиснете копчето под дисплея на колонката...
Ахааааа.... трябва да активираш колонката, понеже може да се плаща и на самата нея с карта. Цък и петдесет лири в резервоара - 38 литра безоловен.
Отивам да плащам, пичът ми обясни каква е схемата с машинката, а аз му викам:
- Сега взех колата и за пръв път зареждам в Англия...
- И как е колата?
- Не знам - викам - само една миля съм направил - и двамата се хилим...
С още няколко препотявания стигнах до магистралата и вече по-спокойно, полека, лека се дотъркаляхме до вкъщи безаварийно.
Последва смяна на филтри купе и филтри ДВГ, пране на постелки, обновяване на ключовете, една изгоряла крушка на третия стоп (в тая връзка лампичката на таблото още не ми гасне, а крушката си бачка). Миналата вечер направихме 40 мили градско, днес пак, някакъв го засякох лееекинко на едно кръгово само го видях как ми се залюля от дясното в лявото огледало за задно виждане и обратно, стискайки се за клаксона...
И общо взето това е. Ето я и каручката. Още имам проблем с паркирането на по-тесните паркинги, ама и това ще отшуми с времето...
Re: Как минахме в клуба
Еееее-голям филм е било Честито колега-със здраве да си я караш Колата изглежда много добре,желая ти много безаварийни километри
- ///MBlitzz
- кандидат ентусиаст
- Мнения: 53
- Регистриран на: 3.02.2012
- Местоположение: Троян
Re: Как минахме в клуба
Честито колега
Със здраве да си я караш и безаварийно ,а колкото до обратното им каране - ще свикнеш ,само внимавай до тогава.
п.с. - С глас се смях на начина ти на обяснение
Със здраве да си я караш и безаварийно ,а колкото до обратното им каране - ще свикнеш ,само внимавай до тогава.
п.с. - С глас се смях на начина ти на обяснение
Re: Как минахме в клуба
Благодаря!
До сега не съм оставял кола да ме изостави и за тази ще се грижа старателно.
До сега не съм оставял кола да ме изостави и за тази ще се грижа старателно.
- Runnaway
- Е46нтусиаст
- Мнения: 1800
- Регистриран на: 2.10.2008
- Местоположение: София
- Пол: Мъж
- Кара: M3 E46
- Мечтае да кара: M3 E46
- Детайли за колата: BMW E46 M3 '03 - Carbon Black & Manual Gearbox
Re: Как минахме в клуба
Чудесна е като за 620 лири, колега.
А и като гледам жена ти как ръкомаха на първата снимка, you have had one hell of a first ride
Честито и добре дошъл сред собствениците!
А и като гледам жена ти как ръкомаха на първата снимка, you have had one hell of a first ride
Честито и добре дошъл сред собствениците!
- Bogat-Beden
- Мнения: 2738
- Регистриран на: 13.06.2004
- Пол: Мъж
- Кара: много бавно бенве
- Мечтае да кара: Порше
- Детайли за колата: топ, топ, топ! unikat full!
Re: Как минахме в клуба
И на мен ми хареса стила на писане,колата изглежда добре и е без пари, честито///MBlitzz написа:Честито колега
Със здраве да си я караш и безаварийно ,а колкото до обратното им каране - ще свикнеш ,само внимавай до тогава.
п.с. - С глас се смях на начина ти на обяснение
"Може да решава тоя, който има e60 бе! Щом немаш e60, какво ще решиш ти бе? Ти немаш право да решаваш!"
Re: Как минахме в клуба
Runnaway написа:Чудесна е като за 620 лири, колега.
А и като гледам жена ти как ръкомаха на първата снимка, you have had one hell of a first ride
Снощи се повозихме по-интензивно.
Като слезнА, казА че й е прилошало и й се гадело.
- denis_dimirev
- кандидат ентусиаст
- Мнения: 88
- Регистриран на: 27.04.2009
- Местоположение: София, Димитровград
- Пол: Мъж
- Кара: E53 3.0i, E61 530xd
- Мечтае да кара: Турбо Комби :-)
Re: Как минахме в клуба
Честито и от мен колега, и само бензин и масла
между другото ти видях снимка в другата тема, и ми се стори адски познат. Случайно да си от Димитровград?
Поздрави
Денис
между другото ти видях снимка в другата тема, и ми се стори адски познат. Случайно да си от Димитровград?
Поздрави
Денис
- boksioraE39
- кандидат дрифтър
- Мнения: 1508
- Регистриран на: 18.12.2009
- Местоположение: София/Белград
- Пол: Мъж
- Кара: 535d M-sport
- Мечтае да кара: Зад дъщеря си!
- Детайли за колата: My BMW does not believe in tears..
Re: Как минахме в клуба
Хубава е честито.
https://www.youtube.com/watch?v=scJPUQU5YOo
Има моменти благословени от всевишния,в мъки и беди дори и без насъщния,когато тихо си припяваме в непрогледен мрак,"ДЯКОНЕ СЛЕД 100-ГОДИНИ НАС НИ ИМА ПАК"!!!
СЪРЦЕ,ДУША ЗА ЛЕВСКИ СОФИЯ!
- Boraka92
- Потребител
- Мнения: 19
- Регистриран на: 26.07.2011
- Местоположение: Siegen DE, София
- Пол: Мъж
- Кара: '00 E39 530i
- Мечтае да кара: Е92/Е90 ///М3 ръчна кутия
Re: Как минахме в клуба
И аз се смях много, евала за стила на разказване. А и колата направо си изглежда изпъната като струна - тъмно синичка, с бежов кожлик, махагонче, ръкойка, М-волан и всичко оригинално. Още веднъж голямо браво за разказа и куража при покупката и най-вече с препотяването по улиците
10 мнения
• Страница 1 от 1
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани