До морето и назад с М40 - part two(разказ в снимки)
Модератори: GEORGIEV, ///Явор, ge_a, Технически модератори
31 мнения
• Страница 1 от 3 • 1, 2, 3
- KPETEH
- старши ентусиаст
-
- Мнения: 2276
- Регистриран на: 14.01.2005
- Местоположение: София Сити
- Пол: Мъж
- Кара: е30 м50б25
- Мечтае да кара: и да си свирка...
До морето и назад с М40 - part two(разказ в снимки)
В тази тема искам да споделя приключението си с Е30-то до морето, както и да благодаря на четирма основни БМВ фенове, които си позволих да притеснявам заради мойте грижи и безхаберие. Ще става дума за прегряване на М40!
Та всичко започва от София. В четвъртък оглеждах колата за да бъда спокоен за пътя до морето. Тъй като вече бях забелязал, че колата загрява, заоглеждах маркучите с цел да видя дали отнякъде не влиза въздух. Впечатление ми направи един, който бе прегънат някак си неестествено, също забелязах и че на прегънатото място са се появили леки цепнатини. Разбира се вода от там не излизаше, но си помислих, че заради свивката и цепнатините или водата не минава както трябва или че влиза оттам по малко въздух. Скъсих маркуча, така че да не е прегънат и отстраних цепнатата част. Викам си – оправих я. В петък привечер затръгвахме за морето. Всичко изглеждаше префектно освен чертичката на температурата на мотора, която подминаваше 12 часа без никакви усилия. Мислех си, че като излезнем на магистралата нещата ще се подобрят. Бях спокоен... Да ама не. Температурата се покачваше стремглаво, наложи се да пусна парното на 3. Никак не бе удобно с 130-140, а прозорците до долу и парното на 6. Както и да е, температурата се закрепи малко преди 4-та чертичка на уреда отчитащ жегата в мотора. Разбира се това не бе нормално и доста притеснително. Така карах до Макдоналдс-а. Там спряхме да позачакаме другия автомобил. Огледах се какво мога да направя, че да намаля загряването. Първото което забелязах и помислих, че ще има ефект, бе една пластмаса която седи пред радиатора. Не знам дали всички е30-ки я имат. Служи да насочва струята въздух от към бъбреците към радиатора. Отвора от към бъбреците сигурно беше ¼ от размера на радиатора и прецених, че ако я махна ще изложа повече от площта на радиатора на въздушния поток. След известна борба и лека агресия успях да я извадя през дупката на бъбреците и решетките на фаровете. Махнах и пластмасата която затваря дупката на престилката отпред под номера на автомобила. Кора под мотора нямам(в мазето е, че цепих картер), така че целия въздух на света принадлежеше на радиатора. Ефект имаше. Температурата падна с половин деление. Така карах до Бургас. Събота сутринта почнах да звъня телефони. Макар, че радиатора бе горещ, реших да търся термостат. Намерих haho-то – Калоян. Купихме термостат и отидохме да го монтираме. След като отворих предния капак, той остана изумен от маркуча, който бях „оправил”. Каза, че въобще не трябва да я има тази връзка. Оказа се, че на мястото на този маркуч е бил изпарителя за газовото. Сега няма газ, и вместо да махнат тройниците, „газаджийте” са вързали тоз въпросния маркуч. Водата за към радиатора на парното и водата излизаща от този радиатор се оказват свързани още преди да влязат под таблото, което образува некъв трети кръг от вода, който само пречи. Факта, че съм отрязъл прегънатия маркуч, и съм освободил водата всъщност се оказа грешен ход. Тъй като не разполагах с тръбички с който да заместя тройниците, срязах маркуча го запуших. Термостата се различаваше с по-малко от милиметър в диаметър от оригиналния, така че не успях да го сменя. Оставих стария. Все пак оправихме газаджииските глупости.
Подкарах колата, а състоянието си остана същото. Продължаваше да загрява. Карах си на парно, пак отвъд нормалната работна температура. Нямах сили да се боря повече – аз на море ли съм или кво... Отидох на Смокиня. По пътя от Бургас до Созопол тествах колко, максимално ще се качи тази температура, отново на парно. Карах с 170-190, разминавах всичко. Температурата се крепеше на четвъртата черта, в червеното така и не стигна. Интересен бе факта, че там имаше едно черно е30 – комби, чийто собственици бяха смъкнали целия радиатор и го човъркаха нещо. Питах дали са с М40 и те потвърдиха. Греело и то.
След два дни решихме да се преместим на Арапя. Положението си бе така. Парно и отвъд нормалната температура. Въздух в маркучите не влизаше, вода не губеше, радиатора бе горещ, термостата бе стария, а за виското не знам. Почивах си, просто я прежалих, ако ще се чупи да се чупи... Да обаче решихме да ходим до Синеморец на плаж. По пътя натам температурата бе още по висока от колкото бях свикнал вече да я виждам. Както и да е – разстоянието не бе голямо, а просто трябваше да стигнем. Вече бях притеснен, даже уговарях хора да ме дърпат наобратно ако се наложеше.
Тръгнахме да си ходим. Тъмно бе. За около 5 минути температурата удари в червеното, бях изумен. Спрях и сложих ръка на радиатора. Той бе студен. Сега вече бе момента термостата да излети към гората. За нещастие камъка 10-ка се строши при опита да развия третия болт. Бедствах. Часът бе към 10, а аз се намирах на двулентов път насред гора. Бяхме с още 3 коли, но разбира се не БМВ-та и следователно не можех да очаквам каквато и да е помощ освен да ми донесат вода. Не спирах минаващите автомобили. Исках сам. Мъчих се. Да обаче, по едно време спря един Пасат и човека ме попита дали имам нужда от помощ. Казах му, че ми трябва гедоре и камък 10. Каза, че има и че ще отиде до Синеморец да го донесе. С негова помощ успях да махна термостата. Почувствах облекчение. Бях сигурен, че вече няма от кво да загрява. И наистина, водата тръгна постоянно през радиатора. За пръв път от 6 дни карах на затворени прозорци и си пушех доволен.
В петък вечер тръгнах за София, щото в Събота имах рожден ден, уж да стигна и да си го празнувам с повече хора. Четвърт век все пак. По пътя карах с 140. Проблема бе, че колата отново загряваше. Пуснах парното отново. Нервирах се, само вътрешно, все пак не бях сам, а имах и рожден ден. Са си я карам така. Сръчкам ли я, отива малко над средата, но не повече. Страх ме е, че като сложа термостата и пластмасите, като махна и тройниците пак ще имам проблем. Остава виското или радиатора. Казаха ми, че при топъл автомобил перката на ръка трябва да се върти трудно. Тфа лесно. Възможно ли е самия радиатор да е запушен или твърде стар? Мисля си за Б20 мотор по натам, така че по големия радиатор е на 100% - въпрос на време. Сипвах десетки литри вода, обаче забелязах че излиза леко ръждива. От какво друго може да се получава това загряване? От газта нещо, гарнитури ала бала?! Не знам вече.
П.С.
Специални благодарности на Иво-техсъпорт, Иванчо Г, МадВанката и Калоян–хахото за оказаната помощ.
Та всичко започва от София. В четвъртък оглеждах колата за да бъда спокоен за пътя до морето. Тъй като вече бях забелязал, че колата загрява, заоглеждах маркучите с цел да видя дали отнякъде не влиза въздух. Впечатление ми направи един, който бе прегънат някак си неестествено, също забелязах и че на прегънатото място са се появили леки цепнатини. Разбира се вода от там не излизаше, но си помислих, че заради свивката и цепнатините или водата не минава както трябва или че влиза оттам по малко въздух. Скъсих маркуча, така че да не е прегънат и отстраних цепнатата част. Викам си – оправих я. В петък привечер затръгвахме за морето. Всичко изглеждаше префектно освен чертичката на температурата на мотора, която подминаваше 12 часа без никакви усилия. Мислех си, че като излезнем на магистралата нещата ще се подобрят. Бях спокоен... Да ама не. Температурата се покачваше стремглаво, наложи се да пусна парното на 3. Никак не бе удобно с 130-140, а прозорците до долу и парното на 6. Както и да е, температурата се закрепи малко преди 4-та чертичка на уреда отчитащ жегата в мотора. Разбира се това не бе нормално и доста притеснително. Така карах до Макдоналдс-а. Там спряхме да позачакаме другия автомобил. Огледах се какво мога да направя, че да намаля загряването. Първото което забелязах и помислих, че ще има ефект, бе една пластмаса която седи пред радиатора. Не знам дали всички е30-ки я имат. Служи да насочва струята въздух от към бъбреците към радиатора. Отвора от към бъбреците сигурно беше ¼ от размера на радиатора и прецених, че ако я махна ще изложа повече от площта на радиатора на въздушния поток. След известна борба и лека агресия успях да я извадя през дупката на бъбреците и решетките на фаровете. Махнах и пластмасата която затваря дупката на престилката отпред под номера на автомобила. Кора под мотора нямам(в мазето е, че цепих картер), така че целия въздух на света принадлежеше на радиатора. Ефект имаше. Температурата падна с половин деление. Така карах до Бургас. Събота сутринта почнах да звъня телефони. Макар, че радиатора бе горещ, реших да търся термостат. Намерих haho-то – Калоян. Купихме термостат и отидохме да го монтираме. След като отворих предния капак, той остана изумен от маркуча, който бях „оправил”. Каза, че въобще не трябва да я има тази връзка. Оказа се, че на мястото на този маркуч е бил изпарителя за газовото. Сега няма газ, и вместо да махнат тройниците, „газаджийте” са вързали тоз въпросния маркуч. Водата за към радиатора на парното и водата излизаща от този радиатор се оказват свързани още преди да влязат под таблото, което образува некъв трети кръг от вода, който само пречи. Факта, че съм отрязъл прегънатия маркуч, и съм освободил водата всъщност се оказа грешен ход. Тъй като не разполагах с тръбички с който да заместя тройниците, срязах маркуча го запуших. Термостата се различаваше с по-малко от милиметър в диаметър от оригиналния, така че не успях да го сменя. Оставих стария. Все пак оправихме газаджииските глупости.
Подкарах колата, а състоянието си остана същото. Продължаваше да загрява. Карах си на парно, пак отвъд нормалната работна температура. Нямах сили да се боря повече – аз на море ли съм или кво... Отидох на Смокиня. По пътя от Бургас до Созопол тествах колко, максимално ще се качи тази температура, отново на парно. Карах с 170-190, разминавах всичко. Температурата се крепеше на четвъртата черта, в червеното така и не стигна. Интересен бе факта, че там имаше едно черно е30 – комби, чийто собственици бяха смъкнали целия радиатор и го човъркаха нещо. Питах дали са с М40 и те потвърдиха. Греело и то.
След два дни решихме да се преместим на Арапя. Положението си бе така. Парно и отвъд нормалната температура. Въздух в маркучите не влизаше, вода не губеше, радиатора бе горещ, термостата бе стария, а за виското не знам. Почивах си, просто я прежалих, ако ще се чупи да се чупи... Да обаче решихме да ходим до Синеморец на плаж. По пътя натам температурата бе още по висока от колкото бях свикнал вече да я виждам. Както и да е – разстоянието не бе голямо, а просто трябваше да стигнем. Вече бях притеснен, даже уговарях хора да ме дърпат наобратно ако се наложеше.
Тръгнахме да си ходим. Тъмно бе. За около 5 минути температурата удари в червеното, бях изумен. Спрях и сложих ръка на радиатора. Той бе студен. Сега вече бе момента термостата да излети към гората. За нещастие камъка 10-ка се строши при опита да развия третия болт. Бедствах. Часът бе към 10, а аз се намирах на двулентов път насред гора. Бяхме с още 3 коли, но разбира се не БМВ-та и следователно не можех да очаквам каквато и да е помощ освен да ми донесат вода. Не спирах минаващите автомобили. Исках сам. Мъчих се. Да обаче, по едно време спря един Пасат и човека ме попита дали имам нужда от помощ. Казах му, че ми трябва гедоре и камък 10. Каза, че има и че ще отиде до Синеморец да го донесе. С негова помощ успях да махна термостата. Почувствах облекчение. Бях сигурен, че вече няма от кво да загрява. И наистина, водата тръгна постоянно през радиатора. За пръв път от 6 дни карах на затворени прозорци и си пушех доволен.
В петък вечер тръгнах за София, щото в Събота имах рожден ден, уж да стигна и да си го празнувам с повече хора. Четвърт век все пак. По пътя карах с 140. Проблема бе, че колата отново загряваше. Пуснах парното отново. Нервирах се, само вътрешно, все пак не бях сам, а имах и рожден ден. Са си я карам така. Сръчкам ли я, отива малко над средата, но не повече. Страх ме е, че като сложа термостата и пластмасите, като махна и тройниците пак ще имам проблем. Остава виското или радиатора. Казаха ми, че при топъл автомобил перката на ръка трябва да се върти трудно. Тфа лесно. Възможно ли е самия радиатор да е запушен или твърде стар? Мисля си за Б20 мотор по натам, така че по големия радиатор е на 100% - въпрос на време. Сипвах десетки литри вода, обаче забелязах че излиза леко ръждива. От какво друго може да се получава това загряване? От газта нещо, гарнитури ала бала?! Не знам вече.
П.С.
Специални благодарности на Иво-техсъпорт, Иванчо Г, МадВанката и Калоян–хахото за оказаната помощ.
Последна промяна KPETEH на 17 Сеп 2008, 10:54, променена общо 1 път
"Крайно мнение, породено от висше чувство на справедливост с цел заличаване на простите, тарикате и селяните, които погазват моралните ценности на народа..." "Винаги има време да станеш дебел..."
- deyan-enchev
- старши ентусиаст
-
- Мнения: 2582
- Регистриран на: 24.05.2007
- Местоположение: квартала на младите
- Пол: Мъж
- Кара: малки котета на задната седалка
- Мечтае да кара: по-леко
- Детайли за колата: Черна скрап
Ахааа брато къв зор си преживял, мани ти голям курец. Добре ве като я тествахме по цариградско нищо й нямаше не мърдаше чак толкова да го ева ... ама жегата и товара си е казал думата.
Важното е че си пече дупето , събота сте се омазали 100% и си имаш Шпер, другото са дребни забележки .
Ся брато за виското проверката му дали е в ред е ясна - > топъл мотор, върти се трудно перката има повече съпротивление. Студен мотор -> по лабава е и се върти наръчичка по леко, може даже да се спре с ръка ако я задржиш при запален мотор.
Звънни ако имаш някви дертове с кот мога помагам знаеш, ако има по сериозни ремонти ела под дървото ще я оставим
Важното е че си пече дупето , събота сте се омазали 100% и си имаш Шпер, другото са дребни забележки .
Ся брато за виското проверката му дали е в ред е ясна - > топъл мотор, върти се трудно перката има повече съпротивление. Студен мотор -> по лабава е и се върти наръчичка по леко, може даже да се спре с ръка ако я задржиш при запален мотор.
Звънни ако имаш някви дертове с кот мога помагам знаеш, ако има по сериозни ремонти ела под дървото ще я оставим
Understeer is when you hit the wall with the front of the car. Oversteer is when you hit the wall with the rear of the car. Horsepower is how fast you hit the wall. Torque is how far you take the wall with you. Spoilers and bodykits are how much of a mess you leave on the wall. Rollcages and windownets are how much of the wall you take with you.
- Rumburak
- младши ентусиаст
-
- Мнения: 412
- Регистриран на: 4.12.2003
- Местоположение: BG,Sofia
- Пол: Мъж
- Кара: съмтаймс сайдуейс по пистити :D
- Мечтае да кара: е30 м3
- Детайли за колата: e30 sedan m44b19
Re: До морето и назад с М40 - загряване и тревоги
леле колега, горкия ти!През кви мъки и нерви си минал...
като каза "газаджии"
........ми припомняш и на тия дето мойта метанова уредба са слагали....една свестна скоба и маркуч нямах... смених ги, както и термостата и антифриза и радиатора(понеже течеше) и сега съм екстра, 995км от софия до морето и обратно ги изминах безпроблемно със стрелката на 12 без 1.Успех ти пожелавам!
П.П.: при батко Юзър що не отидеш?

като каза "газаджии"

П.П.: при батко Юзър що не отидеш?
- amd
- клавиатурен мунингист
-
- Мнения: 4174
- Регистриран на: 22.05.2004
- Местоположение: Видин
- Пол: Мъж
- Кара: E39 520i 1997
- Мечтае да кара: E36 323ti
И мен газта ми беше преебала колата, съчувствам ти, защото по пътя за събора и моето Е34 520 ми изяде нервите (и на баща ми също). Прегряване няколко пъти заради тъпия изпарител, докато не изгори гарнитура.
BMW only!
- KPETEH
- старши ентусиаст
-
- Мнения: 2276
- Регистриран на: 14.01.2005
- Местоположение: София Сити
- Пол: Мъж
- Кара: е30 м50б25
- Мечтае да кара: и да си свирка...
е30
Абре направо немам думи... Още на отиване жилото на капака се скъса, почнах с клещите: отвори, затвори, клекай, гледай, стискай маркучи, следи температура, сипвай вода. В Синеморец пак, тоа път спре да се затваря капака. Срам ме е. Са за да го отвора свалям бъбрека и развивам телта
Заеби. Не моа повече. Немам настроение. Треа малко време да мине... Треа пилна новия термостат малко с флекс-а. Треа намера тръбички. Треа купа антифриз. Треа го мисля тоа капак. Искам шпера първо, ама треа и да го плащам... Тапа за обезвъздушаване, че и тя се предаде от толко обезвъздушавания. Там па как съм го запушил, ако некой го види ше умре от смях - пожертвах си четката за зъби... След смяната на носачите и "пътят до Арапя" сичко тропа отзаде, ама палатките, барбекюто ли?!
За са все още драпа. Доволен съм. Е30 форевър деба 



"Крайно мнение, породено от висше чувство на справедливост с цел заличаване на простите, тарикате и селяните, които погазват моралните ценности на народа..." "Винаги има време да станеш дебел..."
- amd
- клавиатурен мунингист
-
- Мнения: 4174
- Регистриран на: 22.05.2004
- Местоположение: Видин
- Пол: Мъж
- Кара: E39 520i 1997
- Мечтае да кара: E36 323ti
Абе яко газ и го еби, тва Е30 си все проблемно, ако вземеш да му слугуваш ще те предава по-често. Аз като отделих 3 месеца предишното лято, накрая пак отиде за без пари, а сега комбата се кара всеки ден и не се пипа, пък се движи. Основно мотора гледай да не сдаде багажа и ламарината да е здрава, пък другото няма какво да му стане, само ще друса и грома 

BMW only!
- KPETEH
- старши ентусиаст
-
- Мнения: 2276
- Регистриран на: 14.01.2005
- Местоположение: София Сити
- Пол: Мъж
- Кара: е30 м50б25
- Мечтае да кара: и да си свирка...
e30
То моя най-голям проблем е, че нема да дам никой друг да го пипа освен мен. Ако нещо счупа или объркам да си знам, че е съм бил аз а не некой друг калъфф. Кеф ми е да си го ръчкам, само дето времето не стига... Ламарините не са здрави, ама аз съм си казал - ръждата не кара колата
Оно е бело, торен стоп, ама предните калници са зелени и пръскани с бял мат спрей и са от двоен... Капака е удрян, правен, ръждясъл. Имам друг в мазето, готов за боя ама нема смисъл сега... Кат се заженя, ще му сложа една боя на целото и тфа ще е
. Дано не изветрее дотогава. Мноу ме радва така... Гледам си го с кеф и го карам с още по-голям такъв. Въпрос на време...
Дайте предложение за масло за шпер-а и скоростите, от де да ходя и да зимам, че душа не трае... хехехех
Мерси много на всички за мненията.


Дайте предложение за масло за шпер-а и скоростите, от де да ходя и да зимам, че душа не трае... хехехех
Мерси много на всички за мненията.
"Крайно мнение, породено от висше чувство на справедливост с цел заличаване на простите, тарикате и селяните, които погазват моралните ценности на народа..." "Винаги има време да станеш дебел..."
- KPETEH
- старши ентусиаст
-
- Мнения: 2276
- Регистриран на: 14.01.2005
- Местоположение: София Сити
- Пол: Мъж
- Кара: е30 м50б25
- Мечтае да кара: и да си свирка...
е30
Открих проблема...
http://store.picbg.net/pubpic/F1/81/178 ... 49f181.jpg

"Крайно мнение, породено от висше чувство на справедливост с цел заличаване на простите, тарикате и селяните, които погазват моралните ценности на народа..." "Винаги има време да станеш дебел..."
- ///Явор
- Летящия холандец
-
- Мнения: 19401
- Регистриран на: 10.01.2003
- Местоположение: предимно в гаража
- Кара: M3E30х2,M3E36х2,M3E92,M5E39х2 и др.
бах гнилоча,той е прихванат от емблемата 


С ЧАТ НА Л.С. НЕ МИ СЕ ЗАНИМАВА Работно време 10:00-18:00 тел:0887616782
- KPETEH
- старши ентусиаст
-
- Мнения: 2276
- Регистриран на: 14.01.2005
- Местоположение: София Сити
- Пол: Мъж
- Кара: е30 м50б25
- Мечтае да кара: и да си свирка...
е30
Радиоактивна е - страх ме е да я пипам, мое ми окапат ръцете
Ше звъннем на некой от ОРЕЛ форума, да дойде да си прибере шурикена, тия изроди са с имунитет.

Ше звъннем на некой от ОРЕЛ форума, да дойде да си прибере шурикена, тия изроди са с имунитет.

"Крайно мнение, породено от висше чувство на справедливост с цел заличаване на простите, тарикате и селяните, които погазват моралните ценности на народа..." "Винаги има време да станеш дебел..."
- NikiNikolov
- старши ентусиаст
-
- Мнения: 2855
- Регистриран на: 10.01.2008
- Местоположение: София
- Кара: Хилядолетен сокол
Братле и мойта каляска е с М40В18. Така като теб тръгнах за морето ама сега малко предистория. Радиатора сдаде багажа и съответно нов от Лада барабар с перката мунах, виското в багажника за баланс
. До тук добре, след многократни тестове - градско и извън градско - перфектно. И така, пътувам си спокойно и от време на време по едно око на Т на ДВГ-то. Викам си я да спра на петолъчката да вкарам един съндвич нещо, кафенце и ала-бала. Та спирам и не гася ДВГ-то веднага, да се охлади малко, ейтака за кеф да бучи малко
, колко народ ме гледаше ей така
, по едно време Т-то почва да залита на дясно и аз
има нещо гнило, дикам капака, радиатора студен, вадя един ключ бързо и прас-прас по термостата, че докато вадя ключа извира антифриза, бах м...ти кола си викам. Оправи се работата, отвори гадината и така до Малко Търново, съответно на другия ден свалям термостата и го изкорвам /само външния кръг оставих с уплътнението/, че няма как да се затвори без да извира антифриза от там. А откъде да купя термостат в Малко Търново. Доста километри извъртях за спорта. Надявам се да си ремонтираш колицата.






- ///Явор
- Летящия холандец
-
- Мнения: 19401
- Регистриран на: 10.01.2003
- Местоположение: предимно в гаража
- Кара: M3E30х2,M3E36х2,M3E92,M5E39х2 и др.
то за тва е пълно с тоалетни из мобиле.бг
не,че из немското няма,ама тук всичко е под секва критика 



С ЧАТ НА Л.С. НЕ МИ СЕ ЗАНИМАВА Работно време 10:00-18:00 тел:0887616782
31 мнения
• Страница 1 от 3 • 1, 2, 3
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани