Ех, защо те продадох... ?!?

[Borymeckata Профил]

Сигурно всеки от нас в някакъв момент е продал / подарил / изхвърлил нещо, за което сега съжалява...
Тогава ти е изглеждало добра идея "да отвържеш", взел си добри пари или си направил подарък на някого, но после въпросната вещ започва да ти липсва, често се сещаш за нея, ровиш из обявите, но... вече я няма, или пък намираш нещо подобно, но на някаква безумна цена, а и не е като "твоята"...

Има ли такава вещ - за която съжалявате? Само носталгия ли е, или... има и нещо друго? Търсили ли сте да си купите същото отново, след години? Ако сте успели да си "върнете" изгубената вещ - върнахте ли си и радоста, която тя ви е носила (как се почувствахте)?

[Borymeckata Профил]

Мен още ме е яд за един дигитален часовник (снимката е от мрежата):


Беше от най-простите модели - без аларма, само хронограф. Но пък си беше японски, целият стоманен (каса, капак на винт и верига) и с истинско стъкло. Купих го в казармата от един софиянец и изкарах втората година в Марица с него. После следването и започнах работа - все с него. Беше наистина железен - какво ли не понесе това дърто Сейко... Но след толкова години носене реших, че вече ми е омръзнал (нищо му нямаше, работеше си без грешка), а и след 1995-та вече излизаха модели с повече "екстри". Подарих го на един приятел и си купих някакво пластмасово Касио...
После онзи каза, че го бил изгубил... И така.

Сега съм събрал доста японски винтидж - дигиталки, имам дори два марлина, но... за това Сейко още ме е яд, честно...

[Bogat-Beden Профил Уеб-сайт]

Атипично за нашите географски ширини, не се привързвам към абсолютно нищо материално, дори било то и кола..
Жалко е като цяло..

[kolp Профил]

Аз съжалявам за втората си Е60, продадох я от глупост, просто ми беше малко омръзнала. Нямаше никакви проблеми, и до ден днешен не съм виждал по-хубава. Взе я един стабиляга, поне съм спокоен за нея. Помня и рамата и си я наглеждам понякога

Чуствам че и сегашната когато продам някой ден също ще ми липсва по подобен начин, макар че и тя ми е омръзнала вече. И с двете имам сходни истории по придобиването и съм ги карал сравнително дълго време, може би е нормално да съм привързан малко повече.

[E.5KOV Профил]

Вече втора година съжалявам за предишната си кола, която продадох...
И от скоро си давам сметка защо това е така. Защото не се сдобих с по-добра кола в лицето на настоящата. Въпреки, че сегашната има доста неща, които са по, по, най, не спирам да въртя врат, като видя кола като предишната ми по улиците. Допълнително сол в раната ми сложи и купувача на предишната ми, като скоро ми се обади и каза, че иска само да ми благодари за хубавата кола, която съм му продал...

[bum_bum]

Като изключим една нокия 7650, и три е30-ки, едната от която така и не ми я платиха за нищо не ме е яд.

[steeN Профил]

Не се сещам да съм продал неща, за които да съжалявам, но определено има разни неща, които съжалявам, че не съм купил или че съм купил

[Borymeckata Профил]

Атипично за нашите географски ширини, не се привързвам към абсолютно нищо материално, дори било то и кола..
Жалко е като цяло..

Аз също не се привързвам към самата вещ. По-скоро я свързвам с някакви събития в живота си, с някакви хубави и тежки моменти - с годините тя придобива за мен някаква емоционална стойност и... ми е труднмо да се разделя със спомените си, не със самия предмет.

Аз съжалявам за втората си Е60, продадох я от глупост, просто ми беше малко омръзнала.

Този феномен с "омръзването" е много интересен... Кога една вещ ти омръзва? Ако се троши често и ти създава проблеми - тогава ще я продадеш по-скоро заради проблемите, а не защото ти е "омръзнала". Изглежда, че само нещо, което ти служи години наред безпроблемно и без да ти създава грижи - може да ти "омръзне". Тогава го махаш - не защото се е строшило или не ти върши работа, а просто... ти е "омръзнало"...
И после - .

[Borymeckata Профил]

... определено има разни неща, които съжалявам, че не съм купил или че съм купил

"Ех, защо не те купих... ?" и "Ех, защо те купих... ?" са други теми...
Или пък не...

Също и "Ех, защо не те продадох...?".

[alx Профил ICQ]

Не съжалявам за продажбата на нищо материално. В живота трябва да се експериментира.

[Jordana Профил]

Ако изхвърлиш жената , или я подариш на някой брои ли се ? Аз лично никога не съм съжалявал че съм продал подарил нещо , по скоро обратното - че не съм продал когато е трябвало и после си го чукам в главата непотребния боклук

[DLVasilev Профил]

Съжалявам ама много, че си продадох шпера от Е34-ката. Мислех си, че няма да ми потрябва, а сега няма намиране.

Като изключим една нокия 7650...

Да можеше да върнеш времето назад с 2 години, да бях ти подарил една. Из между всичките боклуци които бях 'сбирал през годините...:

kor.jpg

...имаше и такъв (полу)работещ.

Кажи ми, че всички тия ги имаш още и работят

[frizzante Профил]

Яд ме е, че махнах една стара стерео уредба Grundig...Марката беше от истинските навремето а уредбата си беше висок клас...Няма такива вече. По ред глупави от днешна гледна точка причини я разкарах и сега съжелявам.

[slatanic Профил]

Имах хубава Е30ка,но пусто живота ме накара да я продам по онова време.

[K_Ilkov Профил]

До тук двама съжаляващи за продадена/и 30ки ...

Едната съм я продал на половина.
За втората трябва да внимавам май

Като цяло не съжалявам за неща, които съм направил, няма много смисъл ...

От друга страна чат пат се сещам за един диф 4.10 отворен голямо прасе, нищо кой знае кво, но май прибързах тогава