Четене на книги - важно ли е?

[Borymeckata Профил]

Аз съм израснал във време без интернет и смартфони, имаше само националното (държавно) радио и Ч-Б телевизия - само един канал, няколко часа на ден. По новините обясняваха къде са ходили и какво са правили другарите Пенчо Кубадински и Гриша Филипов, с колко процента е преизпълнил плана Кремиковци и в кое ТКЗС колко декара са засели с царевица... Та общо взето се четяха книги тогава и хубавата книга се ценеше. Родителите ми си даваха почти целите заплати по книжарниците и все още имам библиотека колкото за едно селско читалище.

Обаче... Опитвам се да накарам нашето диване (момче на 10 години) да прочете някоя книга и срещам ужасен отпор. Все едно искам да му вадя зъб, готов е на всичко, само да не чете... Иначе може с часове да зяпа най-тъпата възможна анимация, дето по половин час летят някакви нинджи - напълно безсмислени, мърдащи шарени картинки, според мен.

Та се чудех - какво мислите за четенете но книги? Има ли някакъв смисъл, реални ползи от него? Или е безсмислено, губене на време? Разбира се, има всякакви книги - питам за някаква горе-долу стойностна художествена литература. Като пример - разказите на О'Хенри, Удхаус, Шогун на Дж. Клавел, Джером К. Джером, също и фантастика (Артър Кларк, Робърт Шекли, братя Стругацки), дори и по-комерсиалните (Стивън Кинг, Тери Пратчет). Съзнателно цитирам по-известни и "по-модерни" автори, които звучат актуално и днес, не ви пращам в класиката отпреди два века и половина.

Аз имам собствено мнение по въпроса, но нека първо чуем какво мислят другите.

[kiko Профил]

Според тая кифла няма сми

[b.bonev Профил]

Всеки сам си преценява дали да чета и има ли полза....
Колега на твойто диване опитай да му създадеш някаква по-добра нагласа към четенето., измисли му дори и някакви поощрения за всяка прочетена книга, нещо измисли да му раздвижиш мозъка иначе ще стане голям няма да е прочел една книга и като ги питат някъде нещо знаеш кой го е писал или кой го е казал ще гледа "умно", освен това с четеното на литература по-добре се усвоява езика ни, обогатява речника на човек. Ползите във всички случаи са повече.

[andy Профил]

Много правилно. Едно време всички четяхме книги. Някои с желание и то голямо, други по задължение от училище. Сегашното поколение се изроди с този нет. По цял ден висят във фейса и само глупости четат. Няма оправия. Нещата отиват от зле на по-зле.

[Borymeckata Профил]

Точно речника имах предвид... Общувал съм с хора, които не са прочели и една книга през живота си - може да имат всякакви качества, но речникът им определено е беден, да не кажа първобитен. За всяко нещо знаят само по една дума и използват къси изречения от по няколко думи.

Гледам го нашият - той просто не знае думи. И не става въпрос за английски или друг чужд език, а за българския, който говорим ежедневно... Като общуваме, нарочно употребявам малко по-сложни изрази и използвам думи като конфронтация, индикация, компенсация, регулация... А той просто не ги е срещал, защото от приятелчетата му и във ФБ никой не ги употребява, по телевизията - рядко, а книги не е чел. Имам чувството, че оперира с не повече от 500 - 600, максимум до 800 думи, все едно е член на някое човекоядско племе от джунглите на Амазонка...

[madafaka_donkele Профил]

Има ли някакъв смисъл, реални ползи от него?

За мен си е overrated отвсякъде. Без значение дали става въпрос за учене, обогатяване на знания и т.н. На мен лично не ми е нужно да прочета цяла 500 страници книга разтягане на локуми за нещо, като мога да го намеря примерно обобщено в 5-10 страници. Да не говорим, че специално за учене видеообученията за мен са много по-добрия вариант. Каквото съм научил и уча в момента всичко е на/от видео. Не помня кога последно съм хващал книга да науча нещо.
Ако е да си четеш романчета ей така става. Там нямаш заместител, ама пак си зависи. Вайна, като пауло коелю, хорхе букай(нарочно с малка буква, не заслужават главни ), 50 нюанса вайна и прочие посмъртно няма как да ме накараш да прочета. "Романтични" романи на някоя нечесана цял живот лелка също. Класиките - 50/50. Като малък съм чел много. От даскало ни даваха лятната ваканция едни огромни списъци с "класики", та си ги четях. И български и чужди автори. Не съм усетил никакво качване на левел, като интелект или нещо такова Единици са книгите(и те не са всеобщо познатите класики), които могат да те накарат да се замислиш, ама толкова. Няма нормална книга, която да ти промени мисленето, да те направи вундеркинд, втори Айнщайн или нещо такова. Изключвам тематичните окултни и разни такива облъчващи, които освен да те направят психопат за нищо друго не стават.
Другия проблем са книгите на тема история, посветени на дадена личност, на дадено специфично събитие и т.н. Там почти няма unbiased мнение. Автора в каквото е убеден това пише и това втълпява на читателите, което ако не си запознат с материята може да те остави с грешно впечатление за историята, човека и т.н.
Общо взето, като не иска да чете не го насилвай. Няма да изгуби нищо. Няма да стане по-прост, споко

[Bexim Профил]

Важно е какво имаш в главата.
Имам примери, колкото и да ви е странно за човек, който не чете много, но е интелигентен и можеш до водиш всякакви разговори с него. От друга страна познавам и човек, който чете страшно много - считай 20-тина книги годишно и е откровено прост човек.
Не трябва да четеш много, а да знаеш къде и какво.
И не, не лобирам, че не тябва да се чете, даже напротив.. ТРЯБВА!

[Knoxville_ Профил]

Не се опитвай да го накараш да прочете "някоя" книга. Вече знаеш какви са му интересите (надявам се, че има такива ), намери някое четиво, което да е свързано с тях. Ако трябва, първо ти я прочети, за да можеш по-убедително да му обясниш защо ще му бъде интересна и т.н.

Лично аз, като бях малък, много се впечатлявах от енциклопедии. Романи, разкази и т.н. ми бяха откровено скучни и безинтересни.

Успех.

[Superexstatic Профил]

На 10 е трудна работа да заобича да чете. На тия години абсурд някой да ме фанеше да чета, пред това да излеза да ритам или караме колела и разцъкваме хууда Някой имаше шперц, та бомбехме и тия игрите с жетони, ама като цяло не сме изцикляли там. Книгите ги преоткрих към 14-5 и оттогава чета редовно. Някои заглавия са просто задължителни - Цар Плъх, Шогун, Сиянието, Кръстникът, Полет над кукувиче гнездо и т.н. И то не, защото веднагически ще заблестиш от акъл, а просто за удоволствие. Но на 10 такава класика не бих му дал да чете. Много неща няма да разбира заради липсата на житейски опит и ще му е скучно. Дай му нещо леко и увлекателно. Примерно Остров Тамбукту, нещо от Карл Май, може и с кримките на Чейс да го пробваш. Важното е да го запалиш.

[520i Профил]

Абе на времето и аз много се впечатлявах от разни енциклопедии, книги дето имаше да лепиш разни картинки по тях, едно Рики кандидат гимназист имаше списание, обожавах го, списание Дъга, нямах търпение да излезе новия брой и го чаках на РЕП-а... за книги игри да не говорим, всичките ги имах... Но тогава нямаше интернет, 24 часова детска телевизия и т.н. Вероятно ако имаше, едва ли бях предпочел книгите/списанията пред тях, предполагам и затова сега децата не четат.

Имаше едно списания Мики Маус и Доналд Дък, всяка седмица излизаше и аз си спестявах пари от закуски, за да мога във вторник да си го купя, ама ако имах 24/7 Картуун Нетуърк, едва ли щях да го чета

Романи, худ литература ми беше мъка, на сила съм ги чел през лятото заради училището, но по-детски книжки/списания с кеф си купувах и четях.

[bum_bum]

На мен точно на 10 някъде ми подариха първата книга.

И майка ми и баща ми четяха много. Може би за това и аз съм почнал да я чета. По едно време стигнах до там, че като се зачета се криех от приятелите ми, които идваха да ме викат да играем навън

От тогава насам не мига да легна да спя без да чета.

Реална полза някаква не знам дали има. Може би речникът ти ще е по-богат, но едва ли ще ти помогнат кой знае колко в живота.

[Borymeckata Профил]

Естествено, че не става въпрос просто да се чете НЯКОЯ книга - каквото ти падне под ръка. Още в първия пост съм уточнил, че става въпрос за качествена художествена литература. Че има големи дивотии написани на хартия - това ми е ясно, както и че човек може да бъде интелигентен и добър без да е голям литератор. Въпросът мо беше има ли (според вас) реална полза от четенето на книги и ако да - каква е?

Аз лично се научих да чета още преди училище. Нашите бяха на работа и ме бяха оставили на едната ми баба, а тя ми четеше по малко от Робинзон Крузо. Но дали е имала работа или я мързеше - четеше ми по половин страница, и то след големи молби и увещания от моя страна. А аз умирах от интерес какво става по-натам... Та накрая хванах сам книгата и започнах да сричам криво - ляво, гледах картинките и ми беше интересно. Така започнах да чета.

[Комбина Профил]

Аз лично съм човек който от много ранна детска възраст е почнал да чете, и до момента съм изчел буквално 2 вагона с книги. Детските енциклопедии, всичките класически детски автори, Карл Май, Майн Рид, Ектор Мало, Астрид Линдгрен, детска литература, по-късно класическа литература и в момента още какво ли не. Мога да твърдя, че чета поне по една книга месечно, като в момента чета 2 едновременно...

За да обикне човек книгите трябва да е израсъл в дом в който те са на почит и е заобиколен от тях. Аз лично в много малко нови жилища виждам библиотека с книги, което е много жалко... Защото тя е по-важна от това да имаш 50'' телевизор.

За да не съм голословен:

Четенето – най-вече на книги – развива мисленето и въображението ни. Четенето увеличава речниковия ни запас, колкото повече четете, толкова повече нови думи минават пред очите ви и постепенно стават част от всекидневния ви речник. Подобрява способностите за писане. Четенето подобрява общата ви култура и е източник на познания.

[Knoxville_ Профил]

Интелигентен човек си, ясно ти е какво време е било тогава и какво сега. Ти сам каза, че не си имал по цял ден телевизия, телефон, фейсбуци и т.н. Ако не ти е фикс идея да го накараш да чете, може би ще е по-добре да не насилваш нещата. Ако прояви интерес, прояви. Имам спомен от другата тема, че учителките го бяха хвалили, така че положението не е зле, поне според това, което чета.

[TheDriver Профил]

Пропускате нещо много важно, което книгите дават, а именно развитие на въображението, умение да си представяш и най-важното - поглед през очите на другия.

Филмче, комикс, видео урок и т.н. ти дават информацията смляна(разбира се лесно достъпна е така) и изграждат образа, света, мястото на събитието и героите за теб.

Когато четеш книга ти трябва да изградиш всичко в главата си. Освен, че трябва да изградиш средата и атмосферата трябва да изградиш и героите, т.е. не винаги си от гледна точка на разказвача или главния герой.