Ален Делон - помните ли го?

[Borymeckata Профил]

Гледал съм филмите му още като ученик, преди 30 и повече години - За кожата на един полицай, Не будете ченге, когато спи, Зоро, Трима мъже за убиване, Дума на ченге... Сега сме преситени от екшън, но тогава тези филми бяха голяма работа, особено на фона на руските и другите соц. подобни...

От години не се бях сещал за него, дори не знаех дали е още жив. Но наскоро ми попадна някакво интервю с него:
https://www.edna.bg/izvestni/vechniiat-alen-delon-shte-si-otida-ot-tozi-sviat-bez-da-mi-e-mychno-za-nego-4651664

https://www.vesti.bg/lyubopitno/sveji/alen-delon-shte-si-otida-ot-tozi-sviat-no-bez-da-mi-e-mychno-6078108

https://trud.bg/%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D0%BD-%D1%89%D0%B5-%D1%81%D0%B8-%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%B4%D0%B0-%D0%BE%D1%82-%D1%82%D0%BE%D0%B7%D0%B8-%D1%81%D0%B2%D1%8F%D1%82-%D0%B1%D0%B5%D0%B7/

Някак си много песимистично звучи пичът. За моето поколение Ален Делон винаги е бил нещо като еталон за готин и щастлив мъж, а сега - самотен, болен и отчаян... Приготвил се е да умира вече... Тъжна история.

Та исках да питам - какво мислите за него, за филмите му? Всякакви мнения и впечатления да споделите...

[KoolyO Профил ICQ]

Един от най-големите актьори на всички времена!
Тъжно е това, но при много хора си идва автоматично с възрастта, болестите и свързаните с това мозъчни промени.
Това, което на мен ми е по-тъжно е, че на скоро с колеги младежи си говорихме (Младежи на по 25-28г. хаха) и никой от тях не го беше и чувал.
От друга страна се чудя, дали след 25г. 25 годишните ще знаят кой е Брад Пит.

[preki Профил]

Едно време като играех баскетбол в Химик - Видин, преди всеки мач по грамофона пускаха едни и същи песни. Една от тях беше:
https://www.youtube.com/watch?v=w7y2Kb8cwO8

[Borymeckata Профил]

За кожата на един полицай (едно ченге)... Направо ми взе здравето тоя филм, буквално.



Саундтрак беше една песен на Оскар Бентън: https://www.vbox7.com/play:288e7b6055

Копелето караше едно Кавасаки 750, с дънки и сиво сако, мамка му:


Е това направо ми бръкна в здравето, честно... Не знам Ален Делон като артист дали е велик, не мога да оценя таланта - дали го има и колко е. Ама ОНОВА беше реклама - колко години от тогава и не мога да го забравя, със сивото сако и Кавасаки-то... Мамка му, още изтръпвам, като се сетя...

[mfandakov Профил]

Минало-заминало,с ключовете на колана напраооо кърти.

[mi6obmw Профил]

Сестра ми( кака) получи преди балдър години картичка с автограф от него. Голяма работа беше. Тогава ( преди 25-30 години) с това се занимаваха тинейджърите. Пишехме на разни звезди( актьори, футболисти) и чакахме отговори. Аз имам от Франк Рийкард. Спомени...

[ukelichko Профил]

Колко съм си мечтал да карам Квасаки по сако и дънки . Първият ми филм с Ален Делон беше Зоро. След това съм гледал почти всичките му полицейски филми. Може би заради него и Белмондо и до ден днешен съм голям фен на Франция. Като заговорихме за стари филми и Ален Делон, някой спомня ли си филма Особен урок с Натали Делон. За мен това е най-любовния филм на всички времена. На скоро си го дръпнах отново и се удивих на естествената красота на Натали Делон.

[bmwpowaa' Профил]

На 22 съм и може би един от малкото мои връстници, които го помнят и са гледали негови филми. Не съм гледал много, но си спомням два. Единият от които е Самураят (даже пак ми се догледа), другият беше заедно с Белмондо, друг французин на когото съм фен и съм гледал много повече филми. Те двамцата са едни от най-добрите, които Франция има.

[Pisobella Профил ICQ]

Едно време като играех баскетбол в Химик - Видин, преди всеки мач по грамофона пускаха едни и същи песни. Една от тях беше:
https://www.youtube.com/watch?v=w7y2Kb8cwO8

Ален Делон, ах, този син балон! <3

[urukhai Профил]

Заедно с друг мой любимец

Големи са

[Borymeckata Профил]

Мдааа, Зоро... Гледал съм няколко версии, включително и последната с Антонио Бандерас, нооо... не. За мен Зоро беше и си остава Ален Делон.

Честно, не мисля че той (бил) толкова е велик актьор, нито пък филмите му са кой знае какво... Просто тогава, когато съм ги гледал, бяха като... как да кажа... глътка западен въздух за нас. Виждахме на екрана друг свят това беше най-впечатляващо, а не самия екшън - стрелба и преследване с автомобили.

Тук нали Адаша (Стефан Данаилов, и той одъртя яко, горкият..) го спрягаха за "българския Ален Делон", а и той сякаш му подражаваше, нарочно или не... Та за една ниовогодишна програма беше пристигнала някаква френска певица (уж гадже на Ален Делон) и пяха заедно със Стефан Данаилов:



https://www.vbox7.com/play:8ddb5d22e9

http://socbg.com/2017/12/%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BB%D0%B8-%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%BA-%D0%B6%D0%B0%D0%BD%D0%BE-%D0%B2%D0%B8%D0%B6%D1%82%D0%B5-%D0%BA%D0%B0%D0%BA-%D0%B8%D0%B7%D0%B3%D0%BB.html

[Jordana Профил]

Велик , икона във френското кино през 20 век . Цялото им поколение от ония години са големи . Делон , Бурвил , Депардийо , Луи дьо Финес , Белмондо , Жерар Филип и още много .
Интересна подробност от биографията на Делон е че на 17 години служи във френсикя легион , сменя и няколко не престижни професии докато бъде открит за киното . Личното ми мнение е трудните военни и следвоенни години са главен фактор за формиране на качествени характери .

[host Профил]

Колкото по-прозорлив е човек за случващото се около него, толкова по-малко таи надежда за "светло" бъдеще и с времето става все по-песимистично настроен. Поне аз така си мисля. Всичко му изглежда вече "игран мач" и интересите на хората са все "еднакви и елементарни". Рядко може да размениш 2-3 думи с някой на тема различна от сивото до болна познато ежедневие и борбата за финикийски знаци или издигането в нечии малки свински очички.

Голям актьор, поклон. Който не е гледал никога филмите му, може да си подари поредица от незабравими вечери с тях. Понякога човек с носталгия си спомня младежките години, когато всичко е било "ново" за него и го е попивал с жаден интерес. Сега ни остават спомените за това , романтично изкривени при всеки.

_____________________________________

Дам, никога света не е виждал толквоа дълъг период без войни от голям характер и повсеместен мир (говоря за цивилизационния център на света Европа). Поколонието преживяло 1вата световна война и 2рата дава много, много. Но за съжаление доста има да се желае от последващите.

[Borymeckata Профил]

Колко съм си мечтал да карам Квасаки по сако и дънки ...

Имам Ямаха, ако си навит... Имам и едно старо Kawasaki GPz 1100i, модел 1983, бях се заел да го възстановявам и... така си стои разглобено в гаража. Ако кажеш - ще задвижа отново проекта. Ама моята Кава не е като на кумира, червена е и малко по-модерна от неговата:


Сега видях снимките на колегата по-горе - Ален Делон и Жан Пол Белмондо, егати колко са одъртели и двамата...

[ukelichko Профил]

.....

Това си е само една мечта, вдъхновена от филма. Не мога да карам мотор и изпитвам страх да карам нещо двуколесно, което е по-тежко от мен. Въпреки че съм запален колоездач. Току що отново изгледах филма, както и "Не будете ченге, което спи" и се чудя, какво точно ме е впечатлило в тези филми на времето. Сега, като изключим мечата с Кавасакито и секретарката, ми направи впечатление, че главният герой кара и паркира точно като голфаджия. Или спира на пешеходна пътека, или върху тротоар, или заема две парко места. Ония коли, на които съм се кефел тогава, сега ги имаме за някакви курници. Иначе двата филма са с типичният за френското кино реализъм в детайлите, но ефектите им са някак си дървени. Не че разбирам от кино Все пак за мен Ален Делон и Белмондо си остават икони от детството и младежките ми години.

Трябва някога да се пробвам на голям мотор. До сега съм карал само Симсонка, Балканче и по 100-тина метра Хонда Шадоу и ИЖ-спорт .