Въпрос за осиновяване.

[Borymeckata Профил]

Колеги, давайте акъл, че май навлизам в съвсем непозната за мен област... Преди години с жената решихме да си осиновим дете. Дъщерята е вече голяма, замина да учи и работи в София и май скоро ще се омъжва. Та решихме, че ни трябва някакъв нов дългосрочен проект (съжалявам, ако звучи цинично...), за да осмислим живота си. Като кандидат - осиновители минахме през доста сложна процедура (ако някой се интересува - мога да обяснявам...), ходихме на всякакви медицински прегледи, събеседвания с психолог, доказвахме доходи и имотно състояние (че не живеем под моста), карахме дори специален курс и накрая ни вписаха в някакъв регистър. Да не навлизам в излишни подробности - преди 2 седмици ни се обадиха за някакво дете. За добро или лошо - беше от другия край на България, от Варна. Натам нещата се развиха стремително - взехме си отпуска и отпрашихме, видяхме хлапето и го харесахме, сега отново събираме нужните документи (егати бюрокрацията...) и трябва да ги подадем в някакъв срок, после ще има съдебно дело и вече става наше дете, дори трябва да му издадат нов акт за раждане, с нови имена. Дотук няма проблеми (освен обичайните) и нещата вървят нормално. Какво обаче ме притеснява?

Хлапето е доста голямо, момче на почти 10 години - разбира всичко. Ония социалните работници от Варна казаха, че било емоционално привързано към приемното семейство, което го гледа в момента. Но пък те не искали да го осиновят... както и да е. Преживяло е доста стресове в живота си - първо са го гледали родителите му, после бащата умрял, майката се хванала с някакъв друг и го зарязала. Гледала го едната баба, после другата, накрая и тя вдигнала ръце и го дали в професионално приемно семейство. Общо взето - няма близки хора, всички в един момент са го зарязали и всяка промяна в живота му е била неприятна и стресираща. Иначе пък хлапето ми направи добро впечатление - много будно и жизнено дете, хубаво като на картинка, русо и с пъстри очи, представете си Брад Пит на 10 години... Та ние говорихме със социалните работници да започнат да го подготвят, че ще го вземем и ще живее при нас. Те там трябва да знаят какво и как да му говорят, нали имат педагози и психолози, а аз съм далеч от тези неща... Но казаха, че засега хлапето не искало да се мести никъде и искало да си остане в онова приемно семейство. Което не е толкова учудващо, като се има предвид, че нас ни е виждало само 2 пъти за по половин час и всички до момента само са го подмятали насам - натам.

Чудя се какво да правим... Това не е бебе да го вземеш и натовариш в колата, момчето разбира всичко. Ами ако писне, че не иска да идва с нас? Жената цял живот е била директор на детска градина и казва, че там децата постоянно плачели за родители си и това си било в реда на нещата. Помня, че и аз съм плакал и съм чакал кога ще дойдат да ме земат... Тя казва, че няма да има проблеми и ще успее да го успокои, но все пак говорим за доста по-малки деца... Това много ме притеснява - ами ако още от първия ден ни възприеме като някакви натрапници, които насила го откъсват от близките му? Ако ни намрази и тръгне срещу нас - да ни прави напук? Как ще живеем заедно после? Не знам - давайте акъл и мнения, че аз се чувствам в чужди води и се чудя какво можем да направим в оставащите седмици...

[MadChicken]

Извинявам се за офтопика, но понеделник сутрин просто ми напълни душата!

[datchko Профил]

Според мен трябва да прекарате максимално много време с него преди да го вземете. Дори след като го осиновите, по-добре е да остане с приемното семейство (ако имат възможност) известно време, за да може всичко да стане плавно и да свикне с вас. Първо, за да изградите доверие у него, а и за да може да споделя с приемното семейство.

[520i Профил]

Браво колега!

Аз също съм много далеч от тея работи, но предполагам, трябва да прекарате повече време с него. То и аз да съм, дето съм на 30 и кусур години пръч, са да дойде да ме вземе някой с една кола дето съм виждал два пъти за по 30 мин, пък то и аз ще се разрева и хич няма да ми е приятно.

Може да отидете на почивка някъде. Вземето го с вас, отидете някъде на планина, море, де да знам. Прекарайте малко повече време заедно, пък то веднъж опознае ли ви, предполагам по-лесно ще стане. Според мен, щом толкова са го лъгали и наранявали през целия си живот, трудно ще се довери на нови хора, просто ей така, според мен ще е напълно нормално, да не ви иска началото.

Вземи го и отидете някъде, на разходка, на картинг, на кино, футбол играйте де да знам. Говорете си, разсей го и малко по-малко ще стане работата.
Това да отидеш до Варна, да го качиш в багажника и до закараш в София, не си е работа. Да не е куче това? Още повече ще се стресира.

Малките деца лесно се манипулират и бързо се привързват, но все пак, за мен, поне месец трябва да прекарате, да се виждате често, преди да го натовариш в колата.

[Lenco Профил]

Колега на твоята възраст се бори в момента с подобни "проблеми". Загуби сина си моторист, преди година. Сега социалните, които не са имали собствени деца го "учат" как да гледа осиновеното.
Къде на шега, къде на сериозно, като седнем на маса обсъждаме този момент. Доста сериозно начинание, което може да има трагични последствия. Ако можете проучете по-подробно родителите, гена не се променя, а и на 10г., и навиците са оформени.
Успех с начинанието

[Borymeckata Профил]

Добре би било да се опознаем по-добре, но първо времето е много ограничено (срокът да подадем всички документи е 27, но реално преди 24-ти трябва да сме готови), делото може да бъде насрочено веднага след това, дори в рамките на този месец. И мачът приключва - детето вече е наше, а приемното семейство престава да има всякакви ангажименти към него. Не можем да искаме от тях да го гледат повече, най-малко защото те са професионално приемно семейство и го правят за пари - кой ще им плаща? Пък и кой е съгласен да има дете (дори и формално, по документи) и да го остави на майната си при някакви съвсем непознати хора, вместо да си го вземе у дома?

Другият проблем е растоянието - на 500 км. от дома ни и минимум 6 часа път. Във Варна не познаваме никого и трябва да живеем на хотел. И двамата с жената сме на работа, а за нея точно този месец май е много натоварен. Та колко срещи да направим при това положение? Да не говорим как точно протичат срещите - в "контролирана среда" в някакъв социален център, в присъствие на приемните родители (които също трябва да си вземат отпуск за целта), социалния работник, който отговаря за хлапето, няква психоложка и ние двамата - прозяващи се от недоспиване след 6 часа по пътищата... Всичко се прави по някакви бездушни инструкции и регламенти, сякаш не става въпрос за живи хора, без да се държи сметка колко стресиращо е в действителност за хлапето и дори за нас. А след всяка среща пък се пише протокол - какво сме говорили, как сме се държали... Абе шибана работа.

Аз си спомням, като ме взеха в казармата 85-та година - два пъти по-голям съм бил от това момче и пак се бах шашнал. А какво остава за него, особено като през целия му живот само са го подхвърляли насам - натам? Аз за "после" не се притеснявам - ще се грижим за него, ще го водим за риба и на пикник на Дунава, ще ходим на екскурзии, ще стреляме с пушка, ще караме велосипеди, ще се возим с мотора и ще ръчкаме заедно по колата... Притесненията ми са за първите часове заедно - как ще ни възприеме в самото начало?

[adovet]

Бъдете по уверени в себе си и ще се справите. Търпение и време

[Borymeckata Профил]

Информация за хлапето имаме предостатъчно - във Варна ни дадоха да четем досие 4 пръста дебело. С две думи - съвсем здраво е хлапето и няма наследствена обремененост (каквото и да значи това). Умно и будно дете е, много бързо усвоява и се адаптира. Казаха, че бил "палав" - ами момче на 10 години, какво да бъде... По-притеснително би било обратното.

Иначе за възрастта... миналия месец с жената направихме 50, та общо взето са ни ясни рисковете от такова начинание. Обсъдили сме го подробно и имаме съгласие, иначе изобщо нямаше да се захващаме. Не е някакво импулсивно решение, искам да кажа...

Друга особеност - докато е в приемното семейство, не можем да го взимаме и да го водим никъде, не ни дават дори да оставаме насаме с него. Нали ви казах - всички срещи са само в "контролирана среда", все едно сме някакви психопати егати, такива шибани правила са измислили... Аз основно разчитам на жената - тя има голям опит с децата и се оправя идеално с тях. А аз... съм техничар по принцип и съм далеч тази област.

[toncho83 Профил]

"Чудя се какво да правим..."
Колега, браво за намерението, но 10 годишно дете е почти изграден характер.Много трудна задача свързана с упоритост, търпение и нерви.Незнам дали не е късно за преосмисляне на избора-ако има такава алтернатива.Имам предвид да вземете по-малко дете.Чисто психологически децата от 3 до 7 г. искат да приличат на родителите си.Момчето има за идеал баща си (иска да е като него), а момичето майка си.Все още имат нужда от прегръдка, закрила, любвеобилност ...после започва опонирането, отрицанието, налагането и т.н. (след 7г)

[K_Ilkov Профил]

Успех с това благородно начинание!

Смятам, че детето е достатъчно голямо (съдейки по сина ми), че да разбере ситуацията, макар да му е неприятна ...
С две думи ми се струва, че един откровен и все пак деликатен разговор с него би бил достатъчен като начало.
За останалото - времето е единственото нещо, което ще реши ситуацията.

От друга страна аз лично за подобно нещо не бих се доверил на ничий съвет, а само на собствените си инстикти в ситуацията.
В този ред на мисли игнорирай спокойно "съвета" ми и действайте по усет. Стигнали сте далеч. Убеден съм, че ще се справите!

[520i Профил]

Тва с тая контролирана среда, голяма щуротия. Не знам как точно протичат срещите, ама ако ви сложат в една стая ти и жената ти от една страна на масата, приемнитите родители от другата, а детето посредата, а някаква лелка от социалните седи в ъгъла и записва... ужаас. То по неподходяща среда няма, как да ти се довери това дете и да те опознае...

За мен, щом сериозно сте го облислили, проверили сте детето и искренно го искате, няма да има никакъв проблем, с приобщаването му.

Да, вероятно първите няколко часа като го вземете ще е тегаво. Ще го возиш в колата към вас, ще е някаква гробна тишина или ще се чудиш какви щуротии да говориш, само и само да започне някакъв разговор. Но това е напълно нормално, аз бих се притеснил, ако не стане така

Иначе, веднъж дойде ли у вас, повозиш го с мотора малко, гръмне два-три пъти с пушката и е вечно твой. С жената направят едни палачинки в неделя сутрин и малко по-малко ще стане работата

Аз не бих се притеснявал, как ще ме приеме в началото. Напълно нормално е, да е по резервирано, стресирано и т.н. То вие ще сте стресирани, камо ли едно малко дето, дето цял живот са го размотавали налява надясно и всеки го е зарязвал. Дай малко време, както на себе си, така и на хлапето. Ще стане работата, няма проблем

[Borymeckata Профил]

Социалният работник (който отговаря за това дете) ни каза нещо интересно - че то е нямало мъжки пример пред себе си, защото са го гледали майка му, после двете баби подред и накрая - приемната му майка. За възрастта ни е ясно - не случайно се говори за "първите 7 годуини". По принцип всички осиновители търсят бебета - да ги отгледат като свои. След като мине 7 - 8 години, детето има много малки шансове да бъде осиновено. Ние затова писахме по-висока възраст - първо за да увеличим шансовете си, второ - за да дадем шанс и на такова (по-голямо) хлапе. Друг фактор е... етноса. Чисто натурално българче е почти невъзможно да осиновиш (на каквато и да е възраст), а пък такова (русо и с пъстри очи) е направо фикция. Това ни е шансът и няма да го изпуснем. Така че... стискайте палци.

[Borymeckata Профил]

Тва с тая контролирана среда, голяма щуротия. Не знам как точно протичат срещите, ама ако ви сложат в една стая ти и жената ти от една страна на масата, приемнитите родители от другата, а детето посредата, а някаква лелка от социалните седи в ъгъла и записва... ужаас. То по неподходяща среда няма, как да ти се довери това дете и да те опознае...

За съжаление, ситуацията е ТОЧНО такава, Колега, 1 : 1 както я описваш. Аз лично (че съм мъж на 50 години, офицер от запаса и съм работил на отговорни ръководни длъжности) ми идваше от притеснение да скоча и да избягам през вратата, а си представям хлапето как се е чувствало... Но пък се държа достойно, владееше си нервите и показа добър самоконтрол - което е сериозен плюс.

[mangini Профил]

Хлапето е доста голямо, момче на почти 10 години

С оглед възрастта на детето, според мен ключът към трайно изграждане на доверие между вас е да обърнете внимание какви дейности/хобита го вълнуват. На 10г детето вече има или започва да изгражда някаква своя среда от връстници и смятам, че родителското внимание от типа "прекарване на време заедно" би трябвало да се изразява не просто във физическо присъствие, а да се обърне внимание на изграждането на характера и мотивацията - нещо, което според мен до сега му е липсвало (както сам си написал, до сега детето предимно е "подмятано" от едно приемно семейство в друго, което едва ли му влияе добре на самочувствието). Това е сериозен процес и според мен именно възрастта 10-15г е решаваща за самочувствието му като човек по-нататък в живота. Успех в начинанието, не всеки е способен да предприеме такава отговорна стъпка.

[fancooler Профил]

Kaкво да ти кажа, колега... Отдавна съм те признал, но не преставаш да ме изумяваш! И ти, и жена ти сте златни хора - пожелавам Ви щялото щастие на земята!!!

Аз нямам опит с децата, но за мен това момче се чувства предадено в момента. Ще трябва да изградиш доверие между вас. Това, че е палав най-вероятно е вик за внимание и е напълно нормално според мен!

Аз на твое място ще се държа супер естествено с момчето. Недей да го глезиш - напротив! С естествено и откровено поведение най-лесно ще му влезеш под кожата.

Сигурен съм, че ще се справиш - самият факт, че си притеснен, показва отношението ти към детето! От сърце ти стискам палци всичко да е наред!

Абе, напълни ми душата!!!