Въпрос за осиновяване.

На братчеда на леля му на зетя й брат му се жени, не мога да избера с какъв цвят обувки да ходя на сватбата?? Помагайте!

Модератор: Общи модератори

Кръстникът
Аватар
Мнения: 547
Регистриран на: 7.03.2014
Местоположение: Вкъщи
Пол: Мъж
Кара: с турбо
Мечтае да кара: V10
Детайли за колата: стокови

Re: Въпрос за осиновяване.

Мнение от c04 » 05 Дек 2017, 16:16

speeder88 написа: Трябва да му намерите и някакво приятелче, с което той да се състезава, а не да го сравнявате вие.

:yes: :yes: :yes: Ако има с кого да се "състезава" според мен ще има напредък, няма да му е приятно когато на най-добрия му приятел му пишат 6 и се хвали, а той има 2. Казваш че не му дреме, но според мен от това може да му пука, ако вижда колко по-добро отнашение имат хората и семейството му към него, когато има успехи...конкуренцията движи нещата :mhihi:


Аватар
Мнения: 759
Регистриран на: 17.02.2009

Re: Въпрос за осиновяване.

Мнение от Хаос » 05 Дек 2017, 19:00

Спорт и учител(жена), която да му помага с уроците по 2 часа след училище и то станало 18:00 часа.
Хем ще е изморен, хем ще научава нещо, хем няма да е на улицата (което е най-пагубното, което може да прави, особено след като се запознае с неподходящите деца)
И всичко със стимул - правиш това и това защото така трябва, но и защото накрая има морков.
АДМИНИТЕ ДА МЕ БАННАТ ПЕРМАНЕНТНО!!!

младши ентусиаст
Аватар
Мнения: 294
Регистриран на: 21.05.2009
Местоположение: навсякъде
Кара: както може
Мечтае да кара: както не може...
Детайли за колата: от миналия век

Re: Въпрос за осиновяване.

Мнение от drago_pavlov » 06 Дек 2017, 16:19

Borymeckata написа:Той му е "хванал цаката" - когато нещо не му изнася, ако може - бяга, ако не може - започва да реве и да се тръшка, дано му се размине.

Трябва да знае, че няма как да му се размине...
Малкия като се разреве и си отива в стаята докато се нареве. Като се нареве се връща и започва зарязаното отново. Докато не го свърши.
Просто няма измъкване.
Никога не е удрян. Боят не помага. Някои деца дори го предпочитат - много по-лесно им е да понесат 1-2 шамара отколкото моралните "щети" от мъмрене, наказание или лишаване от нещо.

При вас ще е много по-трудно, защото процесът започва с 10 години закъснение...
I kill a communist for fun, but for a green card... I'm gonna carve him up real nice.

младши ентусиаст
Аватар
Мнения: 526
Регистриран на: 27.02.2002
Местоположение: София
Пол: Мъж
Кара: овца във вълча кожа...

Re: Въпрос за осиновяване.

Мнение от hell's angel » 06 Дек 2017, 17:18

drago_pavlov написа:
Borymeckata написа:Той му е "хванал цаката" - когато нещо не му изнася, ако може - бяга, ако не може - започва да реве и да се тръшка, дано му се размине.

Трябва да знае, че няма как да му се размине...
Малкия като се разреве и си отива в стаята докато се нареве. Като се нареве се връща и започва зарязаното отново. Докато не го свърши.
Просто няма измъкване.
Никога не е удрян. Боят не помага. Някои деца дори го предпочитат - много по-лесно им е да понесат 1-2 шамара отколкото моралните "щети" от мъмрене, наказание или лишаване от нещо.

При вас ще е много по-трудно, защото процесът започва с 10 години закъснение...


+1 Просто се е научил, че тръшкането и цивренето е ефикасен начин да си постига целите. А тия номера, обикновено, изискват публика. Тотален игнор, даже гледайте да не ви личи, че се ядосвайте и дразните - или да си ходи в стаята или вие излезте. Усети ли, че сте разстроени, вече знае, че има ефект.
Ubi dubium, ibi libertas

кандидат ентусиаст
Аватар
Мнения: 180
Регистриран на: 3.11.2017
Местоположение: София
Пол: Мъж
Кара: вана
Мечтае да кара: DACIA

Re: Въпрос за осиновяване.

Мнение от Knoxville_ » 06 Дек 2017, 17:31

Това е правилният съвет в конкретната ситуация и според мен. Не трябва да има никаква видима реакция спрямо тръшкането му, когато трябва да учи.


Аватар
Мнения: 385
Регистриран на: 5.11.2012
Пол: Мъж
Кара: 4х4
Мечтае да кара: 6х6

Re: Въпрос за осиновяване.

Мнение от efren » 06 Дек 2017, 17:56

Borymeckata написа: Да, хубаво е нещата да стават пострепенно, но наистина няма време... Те в 5-ти клас вече учат действия с дроби и съставни числа, а нашият не знае таблицата за умножение. Изостава от съучениците си с всеки изминал ден и с всеки взет нов урок.

Ходили сме на психолог - два пъти в седмицата и смисълът е никакъв. Аз вися по два часа в коридора, докато хлапето и психоложката си търкалят някаква топка или "играят шах", като и двамата да знаят правилата на шаха... Не съм психолог и не мога да преценя, но според мен и това си беше отбиване на номер - от някакъв център за социална подкрепа отчитат дейност, на края на месеца им подписвам протоколите и всичко е точно.

Ясно е, не може (и не е необходимо) всички да бъдат висшисти, но какъв може да стане неграмотен човек? Искам да завърши поне средното, да научи НЕЩО. Не го вярвам това - че някой не може да чете, но успял в живота, щото тичал бързо и скачал високо... Поне в съвременното ни общество не може да стане. Тия спортисти, дето не знаят да четат - какво са постигнали?

Според мен причината е една - мързел. Вие препоръчвате спорт - ОК, но човек като го мързи, какво ще постигне в спорта? Както и в образованието, както и в работата - без усилия нищо не става. Спорт за забавление и поддържане на форма - да, и аз карам колело и обичам да ходя сред природатаа, никога не съм бягал от натоварване. Но спорт като професия - не го виждам, честно... Знам, че има професионални спортисти, които постигат победи и печелят милиони - евала! Ето Григор Димитров, например. Ама тия хора си сцепват задниците от тренировки и си налагат строг режим, едва ли се шляят цел ден по улиците или гледат като дрогирани CN. Нашият просто няма воля и концентрация да постигне нещо (поне за момента не показва такива), затова не бих разчитал на спортна кариера...


За това можеше да питаш и да не губиш време. Повечето такива центрове са пълни с неудачници, които след като са учили психология са разбрали колко са зле и са там за "ден да мине друг да дойде и да идва заплатата." Да не ми се сърдят ако има колеги във форума, които са психолози.
Какво означава М54 - означава, че двигателя може да изгори 54 литра масло от смяна до смяна при спазване препоръките на производителя, тоест longlife-04 и смяна на около 20к км.

младши ентусиаст
Online
Аватар
Мнения: 716
Регистриран на: 26.04.2009
Местоположение: София
Пол: Мъж
Кара: E39 Individual, A8L W12, Z4 30i

Re: Въпрос за осиновяване.

Мнение от Don_Diego » 06 Дек 2017, 21:55

Borymeckata написа:Да го водя на работа - абсурд да го вкарам в АЕЦ-а


Ти само го закарай на площадката дето копаете и му покажи какво правят тия без образование - да местят пръст от тук до там, целите омазани в кал :mhihi:
Миналата седмица минах за малко - ебаси колко много земя са преместили :conf:
Изображение

ентусиаст
Аватар
Мнения: 1016
Регистриран на: 8.06.2012
Пол: Мъж
Кара: Нафтова печка.
Мечтае да кара: През просото...
Детайли за колата: Х3 (Е83) 3.0d, 2004г.
M57TU-A5S390R-ATC400

Re: Въпрос за осиновяване.

Мнение от Borymeckata » 07 Дек 2017, 8:59

Да бе, напредваме с масовия изкоп... Значи и аз съм бил на такава възраст и спомените ми са живи, сякаш беше вчера. Водили са ни като ученици по заводи и предприятия, да видим как се работи. Накрая ни питат (момчетата) какви искаме да станем и отговорите бяха - кранист, тракторист, багерист, такива работи... Не помня някой от нас да е мечтал да стане икономист, проектант или директор. Искам да кажа, че момче на тази възраст повече би харесало работа, свързана с големи машини, газене на калта и гълтане на прахоляк във вятъра, отколкото да си пие кафето пред компа в топлия фургон (което аз лично предпочитам... :mhihi: :mhihi: ). Между другото (без връзка с темата), точно вчера обикалях площадката и си помислих, че няма друго място на света, където можеш да газиш кал до колена и в СЪЩОТО ВРЕМЕ вятърът да те завява с непрогледен пепеляк, който ти пълни очите и ти хруска между зъбите. Кал - да, прахоляк - да, но двете в комбинация беше нещо ново за мен...

Абе положението с хлапето е трудно, но може и да не е безнадеждно... Оня ден се прибирам след работа и една непозната за мен жена ме заприказва на улицата: Аз преподавам по литература на вашия син (аз изтръпнах, викам си - е сега ше си съдере дре'ата от него...), искам да ви кажа, че съм много доволна от Боби... Викам - Госпожо, да не бъркате нещо, за Борислав Данаилов ли става въпрос? Да, точно за него! Аз щях да припадна: И от какво сте толкова доволна, та той е неграмотен, едва чете...?? Да, имал трудности с четеното, но много деца били така (в ПЕТИ клас копеленцата не можели да четат, егати...?!?), а той говорел най-правилно от всички (което не е учудващо, щото го взехме от Провадия и още не е успел да при'фане дивашкия СЗ диалект...), освен това много внимавал, взимал участие в час и отговарял на въпроси, на които другите не можели (нашият малоумник...?!?). При това - отговарял творчески и демонстрирал абстрактно мислене и фантазия, не се ограничавал само с преподадения материал... Аз си тръгнах като ударен с мокър парцал по главата - нашият тиквеник демонстрирал творческо мислене, егати... :kuku: :kuku: В къщи веднага му казах, че госпожата по литература го е похвалила, казах му колко съм изненадан и доволен от това, обещах му за Коледа да го заведа в Джъмбо. Ама нашият сякаш не беше особено впечатлен от похвалата на учителката, аз очаквах да се надуе от гордост. Дали за него това "постижение" не е толкова важно, или се правеше на скромен... :dunno: :dunno:

После същата вечер той прояви интерес (нещо доста рядко случващо се) да види наши снимки. Показахме му албума от сватбата ни. Той го разгледа с голям интерес, коментираше всяка снимка, радваше се като види познати лица (дъщерята, кръстниците и тяхната дъщеря, нашите родители) и накрая каза, че сватбата е била много хубава и той съжалява, че не е бил на нея. Вика - защо не ме взехте по-рано? Видях, че наистина му се иска да се приобщи към нашето семейство, да се почувства част от него... Стана ми малко мъчно, че наскоро го овиквах (аз трудно се вълнувам и рядко ми се случва...) и му казах: Боби, много години сме пропуснали, но нищо не е загубено и може да се навакса, просто трябва всички да имаме търпение и да положим усилия... Но ако и тримата го искаме - няма проблем да живеем като нормално семейство, завинаги. И... това беше.
Excellent! Steven is my name!

младши ентусиаст
Аватар
Мнения: 271
Регистриран на: 30.04.2008
Местоположение: София
Пол: Мъж
Мечтае да кара: 911

Re: Въпрос за осиновяване.

Мнение от TNT » 07 Дек 2017, 9:15

Малкия ми братовчед като малък беше същия. В училище най-примерния, всички го хвалят и него дават за пример. Вкъщи най-големия келеш :mhihi: "Що така правиш тук, а в училище не?" - Щото съм си у нас и мога да си правя квот си искам!

Изглежда не е чак толкова лошо положението, повечко търпение.
Изображение

старши ентусиаст
Аватар
Мнения: 2807
Регистриран на: 20.03.2009
Местоположение: New Village Customs
Кара: 332mxi

Re: Въпрос за осиновяване.

Мнение от ogata » 07 Дек 2017, 9:53

Не знам.
За мен осиновяването и престараването с грижите е все едно да садиш м52б28цата в рент-а-кар.

Адмирации все пак. Голяма крачка.
ИзображениеИзображение
http://www.injectorite.com http://www.klimacicite.com

Потребител
Аватар
Мнения: 26
Регистриран на: 2.11.2009

Re: Въпрос за осиновяване.

Мнение от Petrolhead » 07 Дек 2017, 11:50

z
Последна промяна Petrolhead на 11 Юни 2020, 8:59, променена общо 1 път

ентусиаст
Аватар
Мнения: 1016
Регистриран на: 8.06.2012
Пол: Мъж
Кара: Нафтова печка.
Мечтае да кара: През просото...
Детайли за колата: Х3 (Е83) 3.0d, 2004г.
M57TU-A5S390R-ATC400

Re: Въпрос за осиновяване.

Мнение от Borymeckata » 07 Дек 2017, 12:25

Не бих казал, че се престараваме с грижите, просто има проблем и трябва да се реши навреме. А че като цяло гледането на дете (при това - почти непознато и на 10 години) си е грижа - да, спор няма. Но... ако не е това - ще бъде друго, съдбата няма да те остави да си клатиш краката... Всеки си запълва живота по някакъв начин - един си лежи под колата, друг събира някакви вещи, трети пие или се дрогира, четвърти гради кариера, има и такива, дето са в постоянен ремонт на панелната си кутия или тръпнат да не изпуснат последния модел телефон, или пък живеят с клюките в т. нар. социални мрежи... Ние сме избрали да отгледаме (още) едно дете, правилно или не - в момента не мога да кажа, трябва да мине време.

Имайте предвид и друго - с годините приоритетите на човек се променят, на 25 години те вълнуват и са ти важни едни неща, на 50 - други. Преди 10 или 15 години и аз не бих се хванал на това хоро, но... както казах, хората се променят.
Excellent! Steven is my name!

кандидат ентусиаст
Аватар
Мнения: 180
Регистриран на: 3.11.2017
Местоположение: София
Пол: Мъж
Кара: вана
Мечтае да кара: DACIA

Re: Въпрос за осиновяване.

Мнение от Knoxville_ » 07 Дек 2017, 12:49

:OT: Във всички автомобилни форуми е пълно с неграмотници за съжаление. Тук дори нивото на грамотно пишещите е много високо. Ama kwo ot twa we , nali se razbirame za kwo goworim :ok:

ентусиаст
Аватар
Мнения: 1016
Регистриран на: 8.06.2012
Пол: Мъж
Кара: Нафтова печка.
Мечтае да кара: През просото...
Детайли за колата: Х3 (Е83) 3.0d, 2004г.
M57TU-A5S390R-ATC400

Re: Въпрос за осиновяване.

Мнение от Borymeckata » 07 Дек 2017, 13:16

Vra4anin написа:Ти представяш ли си човек в 4-и клас (на 11 години) ...

Мдааа, това е друг проблем, може би дори - причината за проблема с образованието. Не знам как и защо, но хлапето не е ходило на детска градина, а е тръгнало на училище много рано. Почти едновременно (в рамките на един месец) навърши 10 години и започна 5-ти клас. А на тази възраст бързо се развиват и всяка година е важна. В класа му има деца, които са две години по-големи от него, а нашият... акълът си му е още детски...


Vra4anin написа:Единия от тия с по 20-те думи години по-късно стана върл хондаджия :mhihi: , но това няма особено значение по темата.

Що бе, добре се е развил младежът... Тия става ВАГ-аджии, по принцип... :mhihi: :mhihi:
Excellent! Steven is my name!

Предишна

Назад към Извън Темата

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани

Последни теми
Facebook