Въпрос за осиновяване.
Модератор: Общи модератори
- c04
- Кръстникът
- Мнения: 547
- Регистриран на: 7.03.2014
- Местоположение: Вкъщи
- Пол: Мъж
- Кара: с турбо
- Мечтае да кара: V10
- Детайли за колата: стокови
Re: Въпрос за осиновяване.
speeder88 написа: Трябва да му намерите и някакво приятелче, с което той да се състезава, а не да го сравнявате вие.
Ако има с кого да се "състезава" според мен ще има напредък, няма да му е приятно когато на най-добрия му приятел му пишат 6 и се хвали, а той има 2. Казваш че не му дреме, но според мен от това може да му пука, ако вижда колко по-добро отнашение имат хората и семейството му към него, когато има успехи...конкуренцията движи нещата
Re: Въпрос за осиновяване.
Спорт и учител(жена), която да му помага с уроците по 2 часа след училище и то станало 18:00 часа.
Хем ще е изморен, хем ще научава нещо, хем няма да е на улицата (което е най-пагубното, което може да прави, особено след като се запознае с неподходящите деца)
И всичко със стимул - правиш това и това защото така трябва, но и защото накрая има морков.
Хем ще е изморен, хем ще научава нещо, хем няма да е на улицата (което е най-пагубното, което може да прави, особено след като се запознае с неподходящите деца)
И всичко със стимул - правиш това и това защото така трябва, но и защото накрая има морков.
АДМИНИТЕ ДА МЕ БАННАТ ПЕРМАНЕНТНО!!!
- drago_pavlov
- младши ентусиаст
- Мнения: 294
- Регистриран на: 21.05.2009
- Местоположение: навсякъде
- Кара: както може
- Мечтае да кара: както не може...
- Детайли за колата: от миналия век
Re: Въпрос за осиновяване.
Borymeckata написа:Той му е "хванал цаката" - когато нещо не му изнася, ако може - бяга, ако не може - започва да реве и да се тръшка, дано му се размине.
Трябва да знае, че няма как да му се размине...
Малкия като се разреве и си отива в стаята докато се нареве. Като се нареве се връща и започва зарязаното отново. Докато не го свърши.
Просто няма измъкване.
Никога не е удрян. Боят не помага. Някои деца дори го предпочитат - много по-лесно им е да понесат 1-2 шамара отколкото моралните "щети" от мъмрене, наказание или лишаване от нещо.
При вас ще е много по-трудно, защото процесът започва с 10 години закъснение...
I kill a communist for fun, but for a green card... I'm gonna carve him up real nice.
- hell's angel
- младши ентусиаст
- Мнения: 526
- Регистриран на: 27.02.2002
- Местоположение: София
- Пол: Мъж
- Кара: овца във вълча кожа...
Re: Въпрос за осиновяване.
drago_pavlov написа:Borymeckata написа:Той му е "хванал цаката" - когато нещо не му изнася, ако може - бяга, ако не може - започва да реве и да се тръшка, дано му се размине.
Трябва да знае, че няма как да му се размине...
Малкия като се разреве и си отива в стаята докато се нареве. Като се нареве се връща и започва зарязаното отново. Докато не го свърши.
Просто няма измъкване.
Никога не е удрян. Боят не помага. Някои деца дори го предпочитат - много по-лесно им е да понесат 1-2 шамара отколкото моралните "щети" от мъмрене, наказание или лишаване от нещо.
При вас ще е много по-трудно, защото процесът започва с 10 години закъснение...
+1 Просто се е научил, че тръшкането и цивренето е ефикасен начин да си постига целите. А тия номера, обикновено, изискват публика. Тотален игнор, даже гледайте да не ви личи, че се ядосвайте и дразните - или да си ходи в стаята или вие излезте. Усети ли, че сте разстроени, вече знае, че има ефект.
Ubi dubium, ibi libertas
- Knoxville_
- кандидат ентусиаст
- Мнения: 180
- Регистриран на: 3.11.2017
- Местоположение: София
- Пол: Мъж
- Кара: вана
- Мечтае да кара: DACIA
Re: Въпрос за осиновяване.
Това е правилният съвет в конкретната ситуация и според мен. Не трябва да има никаква видима реакция спрямо тръшкането му, когато трябва да учи.
Re: Въпрос за осиновяване.
Borymeckata написа: Да, хубаво е нещата да стават пострепенно, но наистина няма време... Те в 5-ти клас вече учат действия с дроби и съставни числа, а нашият не знае таблицата за умножение. Изостава от съучениците си с всеки изминал ден и с всеки взет нов урок.
Ходили сме на психолог - два пъти в седмицата и смисълът е никакъв. Аз вися по два часа в коридора, докато хлапето и психоложката си търкалят някаква топка или "играят шах", като и двамата да знаят правилата на шаха... Не съм психолог и не мога да преценя, но според мен и това си беше отбиване на номер - от някакъв център за социална подкрепа отчитат дейност, на края на месеца им подписвам протоколите и всичко е точно.
Ясно е, не може (и не е необходимо) всички да бъдат висшисти, но какъв може да стане неграмотен човек? Искам да завърши поне средното, да научи НЕЩО. Не го вярвам това - че някой не може да чете, но успял в живота, щото тичал бързо и скачал високо... Поне в съвременното ни общество не може да стане. Тия спортисти, дето не знаят да четат - какво са постигнали?
Според мен причината е една - мързел. Вие препоръчвате спорт - ОК, но човек като го мързи, какво ще постигне в спорта? Както и в образованието, както и в работата - без усилия нищо не става. Спорт за забавление и поддържане на форма - да, и аз карам колело и обичам да ходя сред природатаа, никога не съм бягал от натоварване. Но спорт като професия - не го виждам, честно... Знам, че има професионални спортисти, които постигат победи и печелят милиони - евала! Ето Григор Димитров, например. Ама тия хора си сцепват задниците от тренировки и си налагат строг режим, едва ли се шляят цел ден по улиците или гледат като дрогирани CN. Нашият просто няма воля и концентрация да постигне нещо (поне за момента не показва такива), затова не бих разчитал на спортна кариера...
За това можеше да питаш и да не губиш време. Повечето такива центрове са пълни с неудачници, които след като са учили психология са разбрали колко са зле и са там за "ден да мине друг да дойде и да идва заплатата." Да не ми се сърдят ако има колеги във форума, които са психолози.
Какво означава М54 - означава, че двигателя може да изгори 54 литра масло от смяна до смяна при спазване препоръките на производителя, тоест longlife-04 и смяна на около 20к км.
- Don_Diego
- младши ентусиаст
- Мнения: 716
- Регистриран на: 26.04.2009
- Местоположение: София
- Пол: Мъж
- Кара: E39 Individual, A8L W12, Z4 30i
Re: Въпрос за осиновяване.
Borymeckata написа:Да го водя на работа - абсурд да го вкарам в АЕЦ-а
Ти само го закарай на площадката дето копаете и му покажи какво правят тия без образование - да местят пръст от тук до там, целите омазани в кал
Миналата седмица минах за малко - ебаси колко много земя са преместили
- Borymeckata
- ентусиаст
- Мнения: 1016
- Регистриран на: 8.06.2012
- Пол: Мъж
- Кара: Нафтова печка.
- Мечтае да кара: През просото...
- Детайли за колата: Х3 (Е83) 3.0d, 2004г.
M57TU-A5S390R-ATC400
Re: Въпрос за осиновяване.
Да бе, напредваме с масовия изкоп... Значи и аз съм бил на такава възраст и спомените ми са живи, сякаш беше вчера. Водили са ни като ученици по заводи и предприятия, да видим как се работи. Накрая ни питат (момчетата) какви искаме да станем и отговорите бяха - кранист, тракторист, багерист, такива работи... Не помня някой от нас да е мечтал да стане икономист, проектант или директор. Искам да кажа, че момче на тази възраст повече би харесало работа, свързана с големи машини, газене на калта и гълтане на прахоляк във вятъра, отколкото да си пие кафето пред компа в топлия фургон (което аз лично предпочитам... ). Между другото (без връзка с темата), точно вчера обикалях площадката и си помислих, че няма друго място на света, където можеш да газиш кал до колена и в СЪЩОТО ВРЕМЕ вятърът да те завява с непрогледен пепеляк, който ти пълни очите и ти хруска между зъбите. Кал - да, прахоляк - да, но двете в комбинация беше нещо ново за мен...
Абе положението с хлапето е трудно, но може и да не е безнадеждно... Оня ден се прибирам след работа и една непозната за мен жена ме заприказва на улицата: Аз преподавам по литература на вашия син (аз изтръпнах, викам си - е сега ше си съдере дре'ата от него...), искам да ви кажа, че съм много доволна от Боби... Викам - Госпожо, да не бъркате нещо, за Борислав Данаилов ли става въпрос? Да, точно за него! Аз щях да припадна: И от какво сте толкова доволна, та той е неграмотен, едва чете...?? Да, имал трудности с четеното, но много деца били така (в ПЕТИ клас копеленцата не можели да четат, егати...?!?), а той говорел най-правилно от всички (което не е учудващо, щото го взехме от Провадия и още не е успел да при'фане дивашкия СЗ диалект...), освен това много внимавал, взимал участие в час и отговарял на въпроси, на които другите не можели (нашият малоумник...?!?). При това - отговарял творчески и демонстрирал абстрактно мислене и фантазия, не се ограничавал само с преподадения материал... Аз си тръгнах като ударен с мокър парцал по главата - нашият тиквеник демонстрирал творческо мислене, егати... В къщи веднага му казах, че госпожата по литература го е похвалила, казах му колко съм изненадан и доволен от това, обещах му за Коледа да го заведа в Джъмбо. Ама нашият сякаш не беше особено впечатлен от похвалата на учителката, аз очаквах да се надуе от гордост. Дали за него това "постижение" не е толкова важно, или се правеше на скромен...
После същата вечер той прояви интерес (нещо доста рядко случващо се) да види наши снимки. Показахме му албума от сватбата ни. Той го разгледа с голям интерес, коментираше всяка снимка, радваше се като види познати лица (дъщерята, кръстниците и тяхната дъщеря, нашите родители) и накрая каза, че сватбата е била много хубава и той съжалява, че не е бил на нея. Вика - защо не ме взехте по-рано? Видях, че наистина му се иска да се приобщи към нашето семейство, да се почувства част от него... Стана ми малко мъчно, че наскоро го овиквах (аз трудно се вълнувам и рядко ми се случва...) и му казах: Боби, много години сме пропуснали, но нищо не е загубено и може да се навакса, просто трябва всички да имаме търпение и да положим усилия... Но ако и тримата го искаме - няма проблем да живеем като нормално семейство, завинаги. И... това беше.
Абе положението с хлапето е трудно, но може и да не е безнадеждно... Оня ден се прибирам след работа и една непозната за мен жена ме заприказва на улицата: Аз преподавам по литература на вашия син (аз изтръпнах, викам си - е сега ше си съдере дре'ата от него...), искам да ви кажа, че съм много доволна от Боби... Викам - Госпожо, да не бъркате нещо, за Борислав Данаилов ли става въпрос? Да, точно за него! Аз щях да припадна: И от какво сте толкова доволна, та той е неграмотен, едва чете...?? Да, имал трудности с четеното, но много деца били така (в ПЕТИ клас копеленцата не можели да четат, егати...?!?), а той говорел най-правилно от всички (което не е учудващо, щото го взехме от Провадия и още не е успел да при'фане дивашкия СЗ диалект...), освен това много внимавал, взимал участие в час и отговарял на въпроси, на които другите не можели (нашият малоумник...?!?). При това - отговарял творчески и демонстрирал абстрактно мислене и фантазия, не се ограничавал само с преподадения материал... Аз си тръгнах като ударен с мокър парцал по главата - нашият тиквеник демонстрирал творческо мислене, егати... В къщи веднага му казах, че госпожата по литература го е похвалила, казах му колко съм изненадан и доволен от това, обещах му за Коледа да го заведа в Джъмбо. Ама нашият сякаш не беше особено впечатлен от похвалата на учителката, аз очаквах да се надуе от гордост. Дали за него това "постижение" не е толкова важно, или се правеше на скромен...
После същата вечер той прояви интерес (нещо доста рядко случващо се) да види наши снимки. Показахме му албума от сватбата ни. Той го разгледа с голям интерес, коментираше всяка снимка, радваше се като види познати лица (дъщерята, кръстниците и тяхната дъщеря, нашите родители) и накрая каза, че сватбата е била много хубава и той съжалява, че не е бил на нея. Вика - защо не ме взехте по-рано? Видях, че наистина му се иска да се приобщи към нашето семейство, да се почувства част от него... Стана ми малко мъчно, че наскоро го овиквах (аз трудно се вълнувам и рядко ми се случва...) и му казах: Боби, много години сме пропуснали, но нищо не е загубено и може да се навакса, просто трябва всички да имаме търпение и да положим усилия... Но ако и тримата го искаме - няма проблем да живеем като нормално семейство, завинаги. И... това беше.
Excellent! Steven is my name!
- TNT
- младши ентусиаст
- Мнения: 271
- Регистриран на: 30.04.2008
- Местоположение: София
- Пол: Мъж
- Мечтае да кара: 911
Re: Въпрос за осиновяване.
Малкия ми братовчед като малък беше същия. В училище най-примерния, всички го хвалят и него дават за пример. Вкъщи най-големия келеш "Що така правиш тук, а в училище не?" - Щото съм си у нас и мога да си правя квот си искам!
Изглежда не е чак толкова лошо положението, повечко търпение.
Изглежда не е чак толкова лошо положението, повечко търпение.
- ogata
- старши ентусиаст
- Мнения: 2807
- Регистриран на: 20.03.2009
- Местоположение: New Village Customs
- Кара: 332mxi
Re: Въпрос за осиновяване.
Не знам.
За мен осиновяването и престараването с грижите е все едно да садиш м52б28цата в рент-а-кар.
Адмирации все пак. Голяма крачка.
За мен осиновяването и престараването с грижите е все едно да садиш м52б28цата в рент-а-кар.
Адмирации все пак. Голяма крачка.
http://www.injectorite.com http://www.klimacicite.com
- Borymeckata
- ентусиаст
- Мнения: 1016
- Регистриран на: 8.06.2012
- Пол: Мъж
- Кара: Нафтова печка.
- Мечтае да кара: През просото...
- Детайли за колата: Х3 (Е83) 3.0d, 2004г.
M57TU-A5S390R-ATC400
Re: Въпрос за осиновяване.
Не бих казал, че се престараваме с грижите, просто има проблем и трябва да се реши навреме. А че като цяло гледането на дете (при това - почти непознато и на 10 години) си е грижа - да, спор няма. Но... ако не е това - ще бъде друго, съдбата няма да те остави да си клатиш краката... Всеки си запълва живота по някакъв начин - един си лежи под колата, друг събира някакви вещи, трети пие или се дрогира, четвърти гради кариера, има и такива, дето са в постоянен ремонт на панелната си кутия или тръпнат да не изпуснат последния модел телефон, или пък живеят с клюките в т. нар. социални мрежи... Ние сме избрали да отгледаме (още) едно дете, правилно или не - в момента не мога да кажа, трябва да мине време.
Имайте предвид и друго - с годините приоритетите на човек се променят, на 25 години те вълнуват и са ти важни едни неща, на 50 - други. Преди 10 или 15 години и аз не бих се хванал на това хоро, но... както казах, хората се променят.
Имайте предвид и друго - с годините приоритетите на човек се променят, на 25 години те вълнуват и са ти важни едни неща, на 50 - други. Преди 10 или 15 години и аз не бих се хванал на това хоро, но... както казах, хората се променят.
Excellent! Steven is my name!
- Knoxville_
- кандидат ентусиаст
- Мнения: 180
- Регистриран на: 3.11.2017
- Местоположение: София
- Пол: Мъж
- Кара: вана
- Мечтае да кара: DACIA
Re: Въпрос за осиновяване.
Във всички автомобилни форуми е пълно с неграмотници за съжаление. Тук дори нивото на грамотно пишещите е много високо. Ama kwo ot twa we , nali se razbirame za kwo goworim
- Borymeckata
- ентусиаст
- Мнения: 1016
- Регистриран на: 8.06.2012
- Пол: Мъж
- Кара: Нафтова печка.
- Мечтае да кара: През просото...
- Детайли за колата: Х3 (Е83) 3.0d, 2004г.
M57TU-A5S390R-ATC400
Re: Въпрос за осиновяване.
Vra4anin написа:Ти представяш ли си човек в 4-и клас (на 11 години) ...
Мдааа, това е друг проблем, може би дори - причината за проблема с образованието. Не знам как и защо, но хлапето не е ходило на детска градина, а е тръгнало на училище много рано. Почти едновременно (в рамките на един месец) навърши 10 години и започна 5-ти клас. А на тази възраст бързо се развиват и всяка година е важна. В класа му има деца, които са две години по-големи от него, а нашият... акълът си му е още детски...
Vra4anin написа:Единия от тия с по 20-те думи години по-късно стана върл хондаджия , но това няма особено значение по темата.
Що бе, добре се е развил младежът... Тия става ВАГ-аджии, по принцип...
Excellent! Steven is my name!
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани