Въпрос за осиновяване.

На братчеда на леля му на зетя й брат му се жени, не мога да избера с какъв цвят обувки да ходя на сватбата?? Помагайте!

Модератор: Общи модератори

младши ентусиаст
Аватар
Мнения: 269
Регистриран на: 15.09.2008
Местоположение: Пловдив
Пол: Мъж
Кара: e46 320Ci '01

Re: Въпрос за осиновяване.

Мнение от fancooler » 24 Юни 2017, 9:42

Чудесна новина! Желая Ви от сърце много незабравими мигове и цялото щастие на земята!

ентусиаст
Аватар
Мнения: 1060
Регистриран на: 9.07.2013
Кара: 318Ci E46, 530GT

Re: Въпрос за осиновяване.

Мнение от MMG » 24 Юни 2017, 18:11

Браво! Пожелавам ви търпение, късмет и успех в това да го направите човек!

ентусиаст
Аватар
Мнения: 1016
Регистриран на: 8.06.2012
Пол: Мъж
Кара: Нафтова печка.
Мечтае да кара: През просото...
Детайли за колата: Х3 (Е83) 3.0d, 2004г.
M57TU-A5S390R-ATC400

Re: Въпрос за осиновяване.

Мнение от Borymeckata » 25 Юни 2017, 19:45

Оказа се, че хлапето е много запалено по риболова. Някъде близо до онова село имало някакъв гьол, "чичо" му го водел да ловят таранки и това явно е била най-голямата атракция в живота му... В събота сутринта му купих един много лек карбонов прът, исках да му направя въдица за уклейчета, но не ми стигна времето... С нашите кръстници имахме уговорка да направим един пикник на Дунава - помолих Кръстника да вземе някакви въдици, защото аз нямам. Като ученик съм висял всеки свободен час на Дунава за риба, но после ми омръзна и от 35 години не съм ходил. Та намерихме си едно хубаво, сенчесто място на брега (накъде към 752-вия километър, над острова), опънахме му една въдица и го оставихме. Нашият нагази във водата (за пръв път виждаше Дунава изобщо...) и започна да замята въдицата. Аз много се надявах да хване поне някакво попче, абе каквато и да е рибка да улови, защото го гледах колко е навит, но... знаех, че така не става. На такъв див бряг, без примамка, при толкова ниска вода и в най-голямата жега шансът е нулев. Обаче хлапето показа изключителна упоритост, не мръдна от реката часове наред. Жената ходи няколко пъти да го маже с крем и му сложи шапка да не изгори от слънцето. На мен ми стана мъчно, че полага толкова усилия без резултат, но... какво да направя? Такъв е животът... Викам си - хубаво е поне, че ни е пред очите, да не го мислим къде ходи и какво прави. И се зачетох в една книга...

По едно време чувам някакви писъци - нашият държи въдицата с две ръце, а на куката се мята една рибка, уклейче! Не можех да повярвам, честно! Обаче - факт! Откачихме я, напълних една кофа с вода и пуснахме рибката вътре. След няколко минути - още една! И после пак... Явно е дошъл някакъв пасаж - започна да скубе уклеите един след друг. Егати късмета... Улови десетина уклейчета (още толкова изпусна) и беше много горд и щастлив. Обещах му следващият път да взема надуваемата лодка и да идем на острова.

Та общо взето - свикваме един с друг. За два дни през този уикенд видя много нови и интересни за него неща - нашият апартамент в града, гаража с работилницата, другия гараж с мотора, самият град - главната улица и пазара, дунавския парк и пристанището, плажа на реката, селската ни къща с двора и селото като цяло. Всичко му хареса много, вече има приятелчета от блока и е доволен от живота. Помага в домашната работа, на селото само му дадох тримера и за нула време окоси сам мястото за басеина. Много добре се оправя с техниката, трябва да призная, просто има някакъв усет. Само дето е много припрян и все бърза - затова греши, от бързане. Интересно е, че има собствено мнение и е много упорит, когато си науми нещо - не мога да преценя, дали това е положително качество, или недостатък на характера... Аз допускам една грешка - поставям към него изисквания като към възрастен човек и се дразня, че нещо не преценил правилно, че нещо забравил, че нещо не догледал... А той си е просто дете. Дори като се замислиш - е много зрял и съобразителен за възрастта си. Аз на неговите (9) години какъв съм бил - не съм знаел колко уши имам на главата... А сега се дразня, че хлапето яде шоколад преди вечеря или забравило отворена вратата на балкона. Та така...
Последна промяна Borymeckata на 25 Юни 2017, 21:02, променена общо 3 пъти
Excellent! Steven is my name!

ентусиаст
Аватар
Мнения: 1202
Регистриран на: 3.12.2011
Пол: Мъж
Кара: –ше Е60 530 d

Re: Въпрос за осиновяване.

Мнение от memorex » 25 Юни 2017, 20:00

Ще ти кажа две неща.:
1.Роди ме мамо с късмет па ме хвърли на смет
2.Няма да се ядосваш за дреболии от ЕГН-то е
П.С.Дано има повече хора като вас.
:bowdown:

ентусиаст
Аватар
Мнения: 1016
Регистриран на: 8.06.2012
Пол: Мъж
Кара: Нафтова печка.
Мечтае да кара: През просото...
Детайли за колата: Х3 (Е83) 3.0d, 2004г.
M57TU-A5S390R-ATC400

Re: Въпрос за осиновяване.

Мнение от Borymeckata » 25 Юни 2017, 20:50

Всъщност... така е, има много хора като нас. В смисъл - семейства, които си осиновяват дете. Жена ми (сигурно съм го споменавал) е директорка на най-голямата ДГ в градчето ни и знае много такива случаи. Познава родителите и децата, знае цялата им история. Някои двойки са (били) бездетни, а други (като нас) имат собствено дете, но си осиновяват друго. Дори като се загледаш - такива семейства се познават на улицата, примерно двама бели родители с... мургаво дете. При нас е обратното - двамата сме черни, а детето е русо със светли очи. Както казах - животът е шарен.
Последна промяна Borymeckata на 25 Юни 2017, 21:03, променена общо 1 път
Excellent! Steven is my name!

старши ентусиаст
Аватар
Мнения: 1786
Регистриран на: 13.03.2006
Местоположение: София Пазарджик
Пол: Мъж
Кара: E34TDS , CL 500, Е65

Re: Въпрос за осиновяване.

Мнение от klintan66 » 25 Юни 2017, 21:00

Нормално е с възрастта а и до характер си е сигурно , човек да е взискателен, НО в твоя случай ти просто трябва да се вдетиниш доколкото е възможно и в същото време да си и баща за пример /сложна задача/

Внимавай да не изстреляш всички патрони за 1 седмица и после детето да не остане с впечатление , че вече не е желано.


Все пак бъди себе си , децата се адаптират бързо. Аз моите общо взето не ги карам да правят нищо но парадокса е, че правят и се оправят отлично.
Думи като - трябва , не можеш , или не давам , не слушаш , ще те накажа ....никога не съм използвал.

Убеден съм че знаеш как , остава само и да го приложиш.
Хора, които много говорят, и не ви става ясно от първото изречение какво искат да кажат, обикновено искат пари, искат да ви излъжат или поне да ви заблудят !

старши ентусиаст
Аватар
Мнения: 1786
Регистриран на: 13.03.2006
Местоположение: София Пазарджик
Пол: Мъж
Кара: E34TDS , CL 500, Е65

Re: Въпрос за осиновяване.

Мнение от klintan66 » 25 Юни 2017, 21:01

А за шоколада и балкона ... :nono:
Хора, които много говорят, и не ви става ясно от първото изречение какво искат да кажат, обикновено искат пари, искат да ви излъжат или поне да ви заблудят !

Потребител
Аватар
Мнения: 6
Регистриран на: 25.02.2010
Пол: Мъж

Re: Въпрос за осиновяване.

Мнение от DaGa » 18 Юли 2017, 7:34

Колега, как се развиват нещата с малкия калпазанин ?

ентусиаст
Аватар
Мнения: 1016
Регистриран на: 8.06.2012
Пол: Мъж
Кара: Нафтова печка.
Мечтае да кара: През просото...
Детайли за колата: Х3 (Е83) 3.0d, 2004г.
M57TU-A5S390R-ATC400

Re: Въпрос за осиновяване.

Мнение от Borymeckata » 18 Юли 2017, 22:50

Не мога да го кажа с две думи, доста по-сложно е... За този почти месец имаше... всичко. Имаше смях и сълзи, имаше радост и гняв, имаше прегръдки и крясъци, имаше спокойни вечери и не чак толкова... Хлапето дойде със своите проблеми, това се очакваше. Знаехме, че няма да е лесно, но за някои проблеми не бяхме подготвени... Някои неща (от които се страхувах и заради които пуснах темата) станаха много лесно, направо от самосебе си. Други (за които дори не съм помислял) се оказаха сериозен проблем, до степен да се чувствам безпомощен и дори отчаян... Просто ще трябва заедно да минем през всичко това.

Основен проблем на хлапето (според мен) е.... образованието. Той е учил в някакво селско училище и НИКОЙ дори не е опитал да му обясни значението на образованието. За училището той знае само, че това е някакво неприятно място, където трябва да изкара няколко часа всеки ден, а най-хубавото нещо там са междучасията и часовете по физическо. Препитах го набързо и се оказа, че момчето (следващата учебна година трябва да бъде 5-ти клас) е практически неграмотно (направо не може да чете), не знае таблицата за умножение, не може да смята, не знае дните на седмицата, столицата на България, месеците на годината, не познава часовника... Това е много странно, защото ИЗОБЩО не е тъп, дори напротив. Просто никой не се е опитал да го заинтересува да научи нещо.

Грешката ми беше, че се ядосах и му дадох голям зор да наваксва пропуснатото още от първия ден... А той възприе ученето през лятната ваканция като някакво жестоко наказание, при това - напълно незаслужено (от негова гледна точка той си е свършил работата, завършил е четвърти клас и минава в пети). Ходихме тримата на консултация при някаква психоложка и тя ни посъветва първо да изградим доверие, емоционална връзка и чак след това да го натискаме да учи. Но според мен няма никакво време за губене, след два месеца той тръгва на училище, ще бъде в пети клас, а НЕ ЗНАЕ ДА ЧЕТЕ! Както и да е, имахме няколко сериозни разговора, опитахме да му обясним, че ако остане неграмотен ще бъде аутсайдер и няма да постигне нищо в живота. Мисля, че ни разбра и сега всеки ден редуваме забавленията и игрите с малко четене и смятане. Пак казвам - усвоява доста добре, къде са дрямали даскалите в онова училище...??

Има(ше) огромни пропуски във възпитанието, които обаче оправихме доста лесно. Не знаеше да поздравява, да се извини, да благодари. Тук личният ни пример свърши работа, при това без изобщо да го притискаме. Достатъчно беше да види как ние с жена ми се отнасяме един с друг и с околните, за да разбере, че нещо в неговото държание не е наред. Почти веднага започна да ни имитира и сега е по-възпитан и любезен дори от нас. Не беше научен да се събразява и да мисли за други хора (например ако нещо в хладилника му хареса - можеше да го излапа сам). Само един разговор беше достатъчен да проумее, че ние сме един отбор и трябва да играе за отбора, а не само за себе си. Психоложката дори беше учудена колко много сме постигнали за няма и месец...

С две думи, нещата се нормализират от ден на ден, проблемите се решават един след друг. Просто... за него (пък и за нас...) завоят беше много остър - с пищене на гуми, пушек и мирис на изгоряло... В първите дни забележките просто валяха върху него - не викай, не играй с топката в апартамента, не говори с пълна уста, затваряй вратата на балкона, не яж шоколад след като си си измил зъбите, не ми пречи докато говоря по телефона, не мляскай, не се надвесвай през прозореца, не звъни на съседското дете от 14 до 16 часа, не яж с ръце, намали звука на телевизора, не си хвърляй дрехите на пода, измий си краката, измий си зъбите, прибери си играчките в хола, не ритай мебелите, не ми викай "бе", прибирай се у дома до 20 часа, не рови в гардероба, не блъскай вратата на банята... Аз съм сигурен, че всяко дете минава през това, но на него му се струпа всичко наведнъж и той се почувства все едно го нападаме. Би било по-добре, ако имахме повече време да го вкараме в правия път, но точно това нямаме и затова завоят се получи толкова остър. В един момент си дадохме сметка, че така не става, че това е дете, а не е някакъв комп - просто да го преинсталираме... Малко охлабихме хватката, а и той разбра, че няма лабаво и ще има промени. Та така - нещата постепенно се нормализират. Ясно е, че ще повтаря четвърти клас, но все още се страхувам, че ще го пратят в училище за бавноразвиващи се деца. Хлапето е много будно и разбира бързо, просто много е изостанал в образованието си. Дано само не е непоправимо...
Excellent! Steven is my name!

младши ентусиаст
Аватар
Мнения: 531
Регистриран на: 20.04.2007
Местоположение: София/Бургас
Пол: Мъж
Кара: F15 xDrive30d N57T
Мечтае да кара: 911 Turbo

Re: Въпрос за осиновяване.

Мнение от AGD » 19 Юли 2017, 1:02

Borymeckata написа:Ясно е, че ще повтаря четвърти клас, но все още се страхувам, че ще го пратят в училище за бавноразвиващи се деца. Хлапето е много будно и разбира бързо, просто много е изостанал в образованието си. Дано само не е непоправимо...

Най-доброто, което можете да направите е да повтори 4 клас. Никой няма да го прати в специализирано училище, защото детето никак не се различава от наборите си от "нормални" семейства - справка.
За едно лято няма как да навакса пропуснатото за 4 години, но в днешното училище то изобщо не е много. За една година, с ваша помощ и ако разбере ползата от това да положи усилия в училище, съвсем спокойно ще изпревари съучениците си.
В момента децата изпълняват абсолютня минимум, който им искат в училище и всички са щастливи и доволни, докато не дойде момента да се оцени какво точно са правили 11-12 години в училище. От това, което чета, оставам с впечатление, че с жена ти имате друго виждане за образованието и имате всички шансове да помогнете на сина си да е от по-добре подготвените сред връстниците си, когато дойде време за завършване.

П.П. Не пиша съвсем наизуст, имам някои наблюдения над деца в подобна възраст, а и роднини, работещи в сферата на образованието.
George Carlin написа:Have you ever noticed that anybody driving slower than you is an idiot, and anyone going faster than you is a maniac?

ентусиаст
Аватар
Мнения: 1016
Регистриран на: 8.06.2012
Пол: Мъж
Кара: Нафтова печка.
Мечтае да кара: През просото...
Детайли за колата: Х3 (Е83) 3.0d, 2004г.
M57TU-A5S390R-ATC400

Re: Въпрос за осиновяване.

Мнение от Borymeckata » 19 Юли 2017, 10:14

Хммм, това ми прилича на оправданието на жена ми - аз карам лошо, ама знаеш ли колко по-зле от мен има? Нямам представа какво е общото образователно ниво в момента, но никой не може да ме убеди, че е нормално след 4-ти клас ДА НЕ МОЖЕШ ДА ЧЕТЕШ!! Аз на тези години знаех всички планети в Слънчевата система (увличах се по фантастиката и четях Среша с Рама, Една одисея..., Звезден прах и други такива), знаех континентите на Земята, океаните и повечето държави със столиците им (четях също за морски пътешествия и битки). И това съм научил само от четене на книги, ако тогава имах Интернет - щях да знам МНОГО повече... А нашият не само, че не знае нищо, но май няма и интерес да научи нещо...

Разберете ме правилно - не може всички да станат професори и не е необходимо. Трябва да има всякакви работници и добрият работник е също толкова ценен професионалист в своята област, както инженерът и научният сътрудник. Един добър заварчик е направо златен, но... просто няма. Познавам успели хора със средно и дори с основно образование, както и много некадърни или просто без късмет висшисти, които бачкат НЕЩО за минимална заплата. Не държа хлапето да стане инвазивен хирург или ракетен инженер, но поне да има някакъв минимум, за да се оправи в живота и след като мен ме няма. Неграмотен (буквално) чевек няма как да се впише в обществото, просто ще изпадне и ще бъде аутсайдер... Това искам да избегна и... никакви други амбиции за него нямам.
Excellent! Steven is my name!

младши ентусиаст
Аватар
Мнения: 531
Регистриран на: 20.04.2007
Местоположение: София/Бургас
Пол: Мъж
Кара: F15 xDrive30d N57T
Мечтае да кара: 911 Turbo

Re: Въпрос за осиновяване.

Мнение от AGD » 19 Юли 2017, 11:31

Грешно си ме разбрал.
Част от проблема на днешните деца е точно мисленето - другите са по-зле от мен, какво да се напрягам.
Само че аз ти казвам да не се изненадваш от нивото му - да, даже по съвременните "стандарти" има да наваксва, но ти просто чак сега се сблъскваш със съвременното българско образование, наборите му са същите.
Ако искаш детето ти да не е неграмотно и да има добра обща култура, когато завърши, ще трябва ти да го мотивираш, за да навакса сега и евентуално после да влезе в някакво читаво средно училище. Не мисли, че досега е бил в куцо училище със смотани преподаватели и вече всичко ще е наред - нивото генерално е много ниско. И това не е нормално, но е факт.
George Carlin написа:Have you ever noticed that anybody driving slower than you is an idiot, and anyone going faster than you is a maniac?

младши ентусиаст
Аватар
Мнения: 582
Регистриран на: 25.11.2007
Пол: Мъж
Кара: и БМВ кара
Мечтае да кара: по А-8

Re: Въпрос за осиновяване.

Мнение от toncho83 » 19 Юли 2017, 13:14

Сигурно е трудно да създадеш правила и задължителни минимуми у млад подрастващ човек.Още повече във възраст, където отстояването на своето и желанието му да се приема като личност с право на мнение е огромна!И все пак децата учат и се концентрират, когато нещо им е интересно или е свързано е с лична облага-награда.Малко "хитрост" не е излишна в такъв случай.Все пак да се научи да чете е ваше желание, а не негово.Него го вълнуват игрите (нормално).Така, че нека има нужната свобода, но и да знае, че ако покаже резултати, те ще бъдат наградени по някакъв начин.

П.П.Синът ми е на 4г.В очакване на сестра ми (леля му) да се прибере от чужбина и да ходят двамата на почивка за няколко дни.За него това е много важно, защото ще му се угажда и ще го глезят по цял ден.Та не спира да ме пита, кога ще се прибере сестра ми и кога ще ходят на почивка.Когато му кажа- след 2 седмици, ме пита това много ли е или малко?!За това му направих една игра (хаха голяма игра).Написах му цифрите от едно до девет на един лист и му казах, че утре като се събудим ще е "едно" и така цял ден до вечерта.Негова задача е да изписва (повтаря) цифрите всеки следващ ден, докато стигне до числото "десет"-тогава леля му си идва.Искам да ти кажа, че няма търпение като се събуди да търси тефтера да напише цифрата.Днес написа "9" и знае, че утре лелята пристига...

Дон Кроки
Аватар
Мнения: 3881
Регистриран на: 14.01.2009
Местоположение: София
Пол: Мъж
Кара: и се усмихва :)
Мечтае да кара: със сина ми :)
Детайли за колата: С всички възможни екстри.

Re: Въпрос за осиновяване.

Мнение от Kroki » 19 Юли 2017, 14:41

как така 4-ти клас няма да може да чете? :shock:
после как циганите взимат дипломи за средно.......
You're safer in the race car than you are in cars going to and from the track. - Mario Andretti
`91 E30 318i `93 Е36 325td `06 E46 320d `12 F800ST `07 E61 LCI 525d

drago_pavlov написа:Аз светкам само ако има някаква опасност. За патруки не :lol: Както аз си плащам актовете, така ще си ги плащат и другите :mhihi:

младши ентусиаст
Аватар
Мнения: 294
Регистриран на: 21.05.2009
Местоположение: навсякъде
Кара: както може
Мечтае да кара: както не може...
Детайли за колата: от миналия век

Re: Въпрос за осиновяване.

Мнение от drago_pavlov » 19 Юли 2017, 14:56

Kroki написа:как така 4-ти клас няма да може да чете? :shock:

Те по селата какви гимнастики правят, само и само да не ги закрият... Учат в смесени класове - например първи и четвърти клас в една стая, с един учител. 20 мин обяснява на едните, а другите имат "самостоятелна работа", другите 20 мин обратното... Страшно учене е...
Докато ги финансират на брой ученици, а не на постигнати резултати така ще е...

П.П.: Боримечка, поздравления за начинанието!
I kill a communist for fun, but for a green card... I'm gonna carve him up real nice.

ПредишнаСледваща

Назад към Извън Темата

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани

Последни теми
Facebook