Реализация, стандарт на живот и М6-ци

[Binev_OuT Профил]

Дразня се заеш ли защо , дразня се защото хората просто си говорят , не са загрижени за моето/твоето благосъстояние , просто ей така да са на обратно.
Щото ако бях казал че си търся ударена Ф10ка .... тогава пък да не казвам кво ме чакаше
Колкото до обществото съм напълно на твоето мнение - определени неща се постигат по определен начин - 100% съм съгласен.
Аз говорих по-скоро за следното , ако извадиш айфон в градския значи си комплексар ....
Просто не намирам логика това да е правилно и не намирам логика някой страничен да си губи времето и да разсъждава по темата.И кой е комплексирания в случая?
Ихххх и аз съм в градския пък нямам айфон мааму стара

[bum_bum]

Богатия човек си купува нещо скъпо не заради това, че му предлага повече стойност за парите си, а за това че е богат. и съответната вещ дава израз на това.

За мен това може да е само някакви хора със сериозна психологична травма примерно много бедно детсво, някакви травмиращи преживявания (щото всички имат някакви, ама някой път се излиза извън нормалното) или хора, които не са работили наистина да си изкарат парите.


Sent from my iPhone using Tapatalk Pro

Това би означавало че всеки собственик на часовник Филип Патек, Ролс Ройс, диамантени бижута или дрехи на определена марка или е имал трудно детство или не се е трудил за парите си.

[Jarvis Профил]

И понеже колегата визира М-ки и че трябвало някой да те види иначе не било кеф, ами съм обратния пример, гледам възможно най-малко хора в града ми да ме видят, излизам почти винаги незабележимо и ми е голям кеф като си раздавам газ. А и колите трудно ме виждат какъв съм като го правя. Снобарството отблъсква много повече от анцунга и Китайските гуми.
Най-често нося стари дрехи, все ми е тая. Ако гумите не ми трябват за специфична цел, почти ми е все тая какви са, вземам ги предвид и зная какво и как да правя с тях според зависи.

Чел си, ама нищо не си разбрал... айде, остави ги М-ките, дадох ги защото сме авто форум. Намисли си някакво постижение в живота, дали ще е дипломиране от университет, повишение в работата, детето ти е спечелило няква олимпиада - някакъв повод да се гордееш.
Вариант 1. - Сам си. Ми гордей си се, няма на кой да му пука, няма с кого да споделиш радостта.
Вариант 2. - близки, приятели, всички ти се радват, обсъждате, говорите - всеобщо щастие на твой гръб.
Естествено, че втория вариант е по-добър, по-приятен и ти носи още повече удоволствие от постигнатото.

Хората сме социални същества и имаме съответните нужди.
Пак ви казвам, погледнете пирамидата на Маслоу. Едва ли ще измислите нещо по-умно.
Примера по-горе с оня дето правил каквото иска с тялото си ама после ревал, че всеки страни от него е много близко до примера с анцуга в ресторанта.
Ботъмлайн, никой не се интересува от мнението на конкретен човек срещнат на пътя, но всички се интересуваме от възприятията на обществото и се стараем да сме окей, кривнем ли прекалено е въпрос на време да останем сами.

[mangini Профил]

Намисли си някакво постижение в живота, дали ще е дипломиране от университет, повишение в работата, детето ти е спечелило няква олимпиада - някакъв повод да се гордееш.
Вариант 1. - Сам си. Ми гордей си се, няма на кой да му пука, няма с кого да споделиш радостта.
Вариант 2. - близки, приятели, всички ти се радват, обсъждате, говорите - всеобщо щастие на твой гръб.
Естествено, че втория вариант е по-добър, по-приятен и ти носи още повече удоволствие от постигнатото.

Хората сме социални същества и имаме съответните нужди.
Пак ви казвам, погледнете пирамидата на Маслоу. Едва ли ще измислите нещо по-умно.
Примера по-горе с оня дето правил каквото иска с тялото си ама после ревал, че всеки страни от него е много близко до примера с анцуга в ресторанта.
Ботъмлайн, никой не се интересува от мнението на конкретен човек срещнат на пътя, но всички се интересуваме от възприятията на обществото и се стараем да сме окей, кривнем ли прекалено е въпрос на време да останем сами.

1. е тъжен вариант и не е готино да си добър в нещо, да постигаш успехи и да няма с кого да ги споделиш. Обаче това не прави 2. автоматично най-правилният вариант, дори напротив. Всеобщото щастие на твой гръб е най-измамното нещо. Колкото повече успяваш, толкова повече става лицемерието и прикритата злоба към самия теб. Много хубаво си дал примера с пирамидата на Маслоу, но трябва да се направи уточнението, че който е достигнал последното стъпало и се е концентрирал в себеразвитите, трябва да започне да прави и сериозна отсявка на хората около него. Т.е. тръгва по направлението на т.1. Не казвам, че задължително остава напълно сам, но е съвсем нормално доста да си стесни кръга от близки и приятели, буквално до единици хора, с които може искрено да сподели успех, радост и т.н. А всичко останало - общество, нагласи, остава в страни като неприятен шум.

[steeN Профил]

Това би означавало че всеки собственик на часовник Филип Патек, Ролс Ройс, диамантени бижута или дрехи на определена марка или е имал трудно детство или не се е трудил за парите си.

Много така си го написал. Първо часовниците са произведения на изкуството и второ нали не твърдиш, че часовник от такъв калибър е некачествен

Ролс Ройс е пенсионерска марка за хора на възраст. Вътре е нормално някой в активна възраст като погледне кво става да си каже... ебати ташака... ама за тази възрастова група, тва е което искат и някакси не е некачествен изобщо Ако някой 30 годишен има Ролс Ройс, то определено бих направил препратка към детството или пари наготово

Дрехите е същата работа като часовниците Скъпия костюм е боклук ли ? Или едни наистина хубави кожени обувки ? Ама бякое банкерче ако си купува яке Moncler... тва в малко патология


Sent from my iPhone using Tapatalk Pro

[Jarvis Профил]

1. е тъжен вариант и не е готино да си добър в нещо, да постигаш успехи и да няма с кого да ги споделиш. Обаче това не прави 2. автоматично най-правилният вариант, дори напротив. Всеобщото щастие на твой гръб е най-измамното нещо. Колкото повече успяваш, толкова повече става лицемерието и прикритата злоба към самия теб. Много хубаво си дал примера с пирамидата на Маслоу, но трябва да се направи уточнението, че който е достигнал последното стъпало и се е концентрирал в себеразвитите, трябва да започне да прави и сериозна отсявка на хората около него. Т.е. тръгва по направлението на т.1. Не казвам, че задължително остава напълно сам, но е съвсем нормално доста да си стесни кръга от близки и приятели, буквално до единици хора, с които може искрено да сподели успех, радост и т.н. А всичко останало - общество, нагласи, остава в страни като неприятен шум.

Така, сега прочети поста ми от предната страница.
Тая отсявка я прави всеки сам според собствените си критерии и ако ти идваш да вечеряш по анцуг на България все едно сме 93та и паркираш маркова каляска за 20к с китайски гуми на галоши - сори, отсявам те, както аз, така и много други. А на индивида по анцуг може да не му пука за моето мнение конкретно, но аз съм еидн от многото и ако ми беше направил добро впечатление можех да му предложа работа, съвместен бизнес или да се почерпим, че е хубаво времето. Все позитивни неща...
Ако и сега не сте хванали защо не е маловажно да сте в релси с обществото, то по-просто не мога да го обясня.

[Top Gun Maverick]

Вариант 1. - Сам си. Ми гордей си се, няма на кой да му пука, няма с кого да споделиш радостта.
Вариант 2. - близки, приятели, всички ти се радват, обсъждате, говорите - всеобщо щастие на твой гръб.
Естествено, че втория вариант е по-добър, по-приятен и ти носи още повече удоволствие от постигнатото.

Така написано вече няма какво да го чета внимателно защото е доста по-различно от първото. Да, естествено, че близки и т.н. които се радват е ок, той и колегата това написа, че това вече са загрижени за теб хора. Има и вариант 3, но да не влизаме прекалено надълбоко. Колегата все пак ти спомена, че колкото повече успяваш, толкова повече злоба и завист се насочва по посока теб, но аз ще добавя, че ако не ти пука за мнението на другите(а колкото повече успяваш, толкова повече няма да ти пука)тази злоба просто си минава край теб и в повечето случаи дори не я забелязваш. Та тогава вече си отсял бая "приятели" и познати, за едни си готов да си свалиш ризата от гърба, а другите просто не ги отчиташ.
Прав си за някои неща и за постигането на определени цели, но предпочитам да не чакам да завися от някой, който ще се появи да ме вземе заради някакви неща, върху които внимавам какво излъчват, а по-скоро заради самия мен. В един идеален свят. А и нали живеем в капитализъм, трябва да се стремим да направим нещо, че ние да вземаме хора, а не те нас.

[mangini Профил]

Така, сега прочети поста ми от предната страница.

Аз всичко прочетох, случаят с анцуга в ресторанта и оня, който си е съсипал външния вид, за да е на всяка цена anti social, са ненужни крайности. И все пак дори в тези случаи има една важна подробност - ако Майк Тайсън отиде по анцуг на ресторант, дали ще е отхвърлен от обществото? По анцуг и с татуировка на челото...Може да му се присмеят (но никога в лицето), може да го обсъждат (тихо, зад гърба му), но всички в крайна сметка ще му се поклонят и ще искат да се снимат с него. Всеки знае кой е той, всеки знае какви успехи е постигнал. Другите първични признаци, които иначе биха изхвърлили един обикновен човек от определено общество, сега са дребни и незначителни подробности - анцугът лесно може да се смени с костюм, а татуировката всъщност му отива. Не защитавам типажа "анцуг в ресторант", просто казвам, че обществото/тълпата е ку*ва. Днес може да си приет от всички, утре може да си тотално оплют от същите тези хора. Също така, не мисля, че е правилно хората да се отсяват толкова крайно само по първи впечатления - дрехи, коли и т.н.

[Jarvis Профил]

Майк Тайсън много грешен пример в случая. Всякакви спортисти, певици, танцьори и артисти като цяло - също. Всеки един от тях слага нещо шантаво върху себе си, за да придаде повече индивидуалност на имиджа си, така че да ги оставим настрана...
А че обществото е к**ва - така е.
А дали са правилни крайните впечатления от дрехи и т.н. - не са, но загатват за неща, които всеки сам преценява дали иска или не иска в човека отсреща и преценява дали да му даде шанс.

Не е правилно и да се отбягват жени с мустаци, космати крака и коса на расти, но както казахме обществото е к**ва и почти никой няма мерак да опознае иначе интелигентната и забавна мръсница в леглото само заради свободния й дух, който не пасва на обществените възприятия.

За мен темата се изчерпа и от тука нататък почваме да се чепкаме за прекалено невероятни ситуации...

[Borymeckata Профил]

... обществото/тълпата е ку*ва.

Интересна мисъл... Според Гюстав Льо Бон


тълпата реагира по-скоро инфантилно, като малко дете. При това няма значение дали става въпрос за тълпа от докери или тълпа от лекари - в тълпата човек губи индивидуалните си качества и се поддава на общите настроения и реакции. На тази база льо Бон дава доста интересни препоръки как да се управлява една тълпа. Доста улични и митингаджийски оратори (като Хитлер например) владеят това изкуство, може би интуитивно...

[mangini Профил]

Не искам да водя излишни спорове, просто смятам, че стремежът към самоцелно налагане на обществена мярка за поведение (не правила и закони, а по-скоро морална норма) или пък универсален начин на оценяване и отсяване на хората, има по-скоро задушаващ и ограничаващ ефект върху всички хора и основно при тези, които се смятат за изявени индивидуалисти. И докато тълпата може да е ок с това, то хората, които претендират, че са на последното стъпало от пирамидата на Маслоу, по-вероятно биха излязли извън кожата си в такова общество. Конкретно у нас, според мен сме по-скоро примитивни в доста отношения, но това е дълга тема и няма смисъл да я започваме. И за да сме в тон с простотията....за жените с мустаци...ми то си зависи от мустаците...

[alx Профил ICQ]

в едно узряло общество какво мислят другите за тебе (извън професията) е с много малко значение. затова и повечето западняци имат чист, но неугледен вид и не си дават много зор. мисля, че имаме много хляб да изядеме в родината докато стигнеме до това ниво. в момента желанието да си нещо повече от това което всъщност си е достигнало трагикомични размери.

ще дам пример - съседката ми (на 100тина метра от мене живее) е хирург със собствена клиника- работодател е на 200 човека. за такива пари става въпрос. лятото я гледам изпразнила басейна и джакузито в двора и както си е с болничната пижама- фанала един парцал и мие като изоглавена. не се сдържах отивам и й викам - няма ли кой да го свърши това? тя ми вика - има разбира се, ама на мене ми е приятно да се уморявам и да се движа.... щото нали не се движи като свободен атом по цял ден из клиниката... другия ми съсед си купи некъв нов макларен. той все такива ги кара... ама ако го видиш как се носи - в родината не биха го пуснали в шоурум-а на някоя лъскава марка... камо ли да го обслужат...

нЕкви такива наблюдения... примери много...

[Top Gun Maverick]

Както се казва, рязко губиш интерес към човека с костюма след като разбереш, че работи за тоя с пижамата. Или беше, че вече не го смяташ за това за което си го смятал, абе все тая, схванахте смисъла.

[bum_bum]

То отдавна се знае, че да си спретнат и угледен не е равносилно на това да си богат.

[adovet]

Май темата трябваше да я кръстите" комплексите и още нещо"

Изпратено от моят SM-G955F с помощта на Tapatalk