Планинарска: Рила, Витоша, Стара планина........

[N.Mihaylovski Профил Уеб-сайт]

Миналата година един човек постави нов рекорд с колело по Ком-Емине - 5 дни и 12 часа. Трябва да си много напред в подобен тип колоездене за да стане колелото средство за по-бързо предвижване, а не труден за носене товар, защото по този маршрут участъците, където колелото го буташ, че даже и носиш хич не са малко.

Аз тръгвам по Пътеката на 28-ми юли. Сега кипи трескава подготовка.

с читаво колело, доста ще си олесниш нещата, и няма да носиш всичко на гръб, което си е голям +

[rve]

Е, свърши се. На 16.08. си хвърлих в морето камъчето, което взех от вр.Ком. Беше едно невероятно приключение изпълнено с много обрати, възходи и падения, нещо като един човешки живот. В момента пиша подробен пътепис с елементи на разсъждение. Предполагам, че трябва да мине време да осъзная какво всъщност постигнах с извървяването на Пътеката. Сега само суха статистика и малко снимков материал.

Ден 1: х.Ком-вр.Ком-х.Пробойница
Ден 2: х.Пробойница-х.Тръстеная
Ден 3: х.Тръстеная-м.Зла поляна (след Мургаш)
Ден 4: Зла поляна-х.Чавдар
Ден 5: х.Чавдар-х.Кашана
Ден 6: х.Кашана-х.Ехо
Ден 7: х.Ехо-х.Добрила. Този си загубих чантичката с портфейла, всички лични документи, документите и ключовете на колата, дистанционното на гаража, служебния телефон, полицата с планинската застраховка и листа с телефоните на всички хижи. Изпаднах в безтегловност. След безсънна нощ на сутринта реших да се връщам.
Ден 8: х.Добрила-х.Ехо. Спирах във всички хижи да разпитвам да не би някой да се оставил нещо, но нито на Добрила дойдоха новини, нито на Дерменка, Орлово гнездо, Коза стена та до Ехо. Оставих си номера нявсякъде (личния телефон ми остана) и имената ако нещо изкочи. Ясно ми беше, че търся микроб в купа сено, но не можех да се примиря, че такава тъпотия ще ми спре прехода. Никъде нищо не бяха чували.
Ден 9: х.Ехо-х.Добрила. Чудеса се случвали не само по Коледа... След здрав сън на Ехо се поуспокоих, паниката изчезна и мозъкът ми взе да работи. По принцип тръгвах обратно за Беклемето, където баща ми щеше да дойде, но не бях решил какво да правя - дали да продължавам или да спирам и да почвам ходенето по мъките и немалките разходи по подновяването на целия ми "светски" живот изразен в пластмасови картички. Бях 99.9% убеден, че чантичката не е намерена. Спомних си, че преди два дни като вървях от Ехо към Коза стена спрях между 9:30 и 10:00 да си сложа допълнителна лепенка на дясното ходило и се обадих на баща ми като минават през Троян да ми вземат лепенки, че ги привършвам. Та там си отварях този джоб на раницата, където беше и чантичката ми. Само там е паднала си мислех. И тук се сетих за GPS-а. В elevation plot-а на трака изписва дата и часа на текущата точка от профила, та там видях че между 9:38 и 9:48 съм стоял на едно място. Цък с ентера и изкара картата с курсора върху въпросното място - под вр.Маркова ливада малко преди пътеката да се раздели на две с табела да не се рискувало по горната пътека. Последен шанс си викам и тръгнах. Наближих мястото, горе долу на половината път между Ехо и Коза стена и включих машинката. Стигнах го с точност до 10м и хвърлих раницата и щеките. Пътеката там е тип манекенска - слагаш единия крак пред другия, а склонът е с много голям наклон. Огледах се около мястото, където бях сядал - нищо. От долната страна имаше хвойна стигаща 10м надолу по склона, другото трева. Разрових хвойната до пътеката - нищо. Надолу, ми подсказа логиката и се спуснах надолу по урвата. Изгледах си очите, къде би могла да се спре чантичката, но в тревите нямаше нищо. Претърсих навсякъде около хвойната и се насочих към нея. И точно с първото разтваряне на клоните й в най-долната част и ... чантичката ми лъсна пред очите! Еуфорията беше пълна! Продължавам напред, сега и края на света няма да ме спре!
Ден 10: След този допълнителен 70км маратон, две безсънни нощи и куп похабени нерви реших, че имам нужда от ден почивка на Добрила. Още повече следващият етап определено изискваше отлична кондиция.
Ден 11: х.Добрила-х.Мазалат
Ден 12: х.Мазалат-х.Бузлуджа
Ден 13: х.Бузлуджа-х.Предела
Ден 14: х.Предела-х.Чумерна
Ден 15: х.Чумерна-Котел
Ден 16: Този ден над цяла България преминава фронт с обложни валежи и решихме да си вземем стая за гости в Котел. От тук нататък предстояха нощувки само в хижа "Под звездите" и възможности за изсушаване не се очертаваха.
Ден 17: Котел- до малко след р.Елешница между Върбишкия и Ришкия проход.
Ден 18: От там до 10-ина км след Ришкия проход по поречието на Немойдере. Този ден ни се взе здравето в джунглата под вр.Байряка. От нападали дървета там пътека просто не съществува.
Ден 19: От там до 10-ина км преди с.Козичино.
Ден 20: От там до Емине.

Чувството на финала беше неописуемо както обикновено се случва при победа на духа. С нищо не бих могъл да го сравня. Пожелавам на всеки да го изпита.

Снимките

[Хаос Профил]

УАУ!!!

[ktv Профил]

Страхотно преживяване!
Аз с такова нещо не мога да се похваля, но на най-топлия ден през юли бях на хладно на Черни връх:



и съответно- на най-топлия ден през август на Мусала:



Онова, с което мога да се похваля е скоростното слизане от Мусала- 15 минути от върха до заслона; 30 минути от заслона до хижата и 45 минути от хижата до лифта. Общо час и половина. До хижата пътека рядко ползвах заради влачещите се нагоре и надолу хора- минавах направо през камънаците. Пълна лудница
Кое ще е следващото "високо" място още не знам.

[jordanov Профил]

ktv днес или нагоре към Мусала или навръщане си ме изпреварил. Не знам краката как са ти, но при почти всички от нашата групичка са ... мамата си трака. При нас времето за качване беше 3 часа и 15 минути със стабилно снимане и ядене, а слизането си мислех, че е бързо за 2 часа и 15-30 минути, но гледам ти надолу направо си тичал! Евала и на колегата, който е прекосил цяла България. Направо не ми се мисли каква подготовка се изисква за това. Преди да прочета тук за този големия преход ми беше готино и се чувствах горд, че съм опнал най-високият връх на Балканите, но сега не ми е чак толкова

ПС. Синьото езеро е адски красиво направил съм му сигурно 20 снимки
И сигурно днес на Мусала са се качили повече хора отколкото са минали по Витошка! Адски много народ и деца

[ktv Профил]

ktv днес или нагоре към Мусала или навръщане си ме изпреварил. Не знам краката как са ти, но при почти всички от нашата групичка са ... мамата си трака. При нас времето за качване беше 3 часа и 15 минути със стабилно снимане и ядене, а слизането си мислех, че е бързо за 2 часа и 15-30 минути, но гледам ти надолу направо си тичал! Евала и на колегата, който е прекосил цяла България. Направо не ми се мисли каква подготовка се изисква за това. Преди да прочета тук за този големия преход ми беше готино и се чувствах горд, че съм опнал най-високият връх на Балканите, но сега не ми е чак толкова

ПС. Синьото езеро е адски красиво направил съм му сигурно 20 снимки
И сигурно днес на Мусала са се качили повече хора отколкото са минали по Витошка! Адски много народ и деца

Ако е имала "отличителни" знаци групата ви, щях да ви забележа щото нагоре ме задмина мъж с шапка на марката, което ме амбицира Ако си видял един луд с червена тениска да цепи направо през скалите, това бях аз А краката ми са ОК, щото в неделя поплувах 2000 м за избиване на евентуална мускулна треска. Сега вече си мисля за Мальовица, Вихрен, Ботев....и май за други "баири"не се сещам за сега
п.п. Признавам, като колегата rve такъв преход-подвиг не съм в състояние да направя.

[deyan-enchev Профил]

@rve - феноменално преживяване е било вярвам, адмирации за постигнатото

[Superexstatic Профил]

поклон за тоя пич.. малко хора биха избрали да направят точно това през отпуската си, а не примерно да се щракат за фесбоклук от морйету

[rve]

Благодаря. Това беше най-смислено прекараната ми отпуска в живота, въпреки че отслабнах 10кг за 20 дни и всеки ден ме съпътстваше недоспиване, глад, жажда, тотална умора - всяка една секунда от тези 20 дни беше изживяна пълноценно. Имах точно 3 дни преди края на Емине докато се върна на работа и за първи път ми се случва първия работен ден да не изпитам грам пост-отпускарски стрес. Даже напротив - всички "проблеми" и ядове ми се струваха жалки и незначителни. Така говорят се случва, когато човек победи себе си.

[jordanov Профил]

ktv днес или нагоре към Мусала или навръщане си ме изпреварил. Не знам краката как са ти, но при почти всички от нашата групичка са ... мамата си трака. При нас времето за качване беше 3 часа и 15 минути със стабилно снимане и ядене, а слизането си мислех, че е бързо за 2 часа и 15-30 минути, но гледам ти надолу направо си тичал! Евала и на колегата, който е прекосил цяла България. Направо не ми се мисли каква подготовка се изисква за това. Преди да прочета тук за този големия преход ми беше готино и се чувствах горд, че съм опнал най-високият връх на Балканите, но сега не ми е чак толкова

ПС. Синьото езеро е адски красиво направил съм му сигурно 20 снимки
И сигурно днес на Мусала са се качили повече хора отколкото са минали по Витошка! Адски много народ и деца

Ако е имала "отличителни" знаци групата ви, щях да ви забележа щото нагоре ме задмина мъж с шапка на марката, което ме амбицира Ако си видял един луд с червена тениска да цепи направо през скалите, това бях аз А краката ми са ОК, щото в неделя поплувах 2000 м за избиване на евентуална мускулна треска. Сега вече си мисля за Мальовица, Вихрен, Ботев....и май за други "баири"не се сещам за сега
п.п. Признавам, като колегата rve такъв преход-подвиг не съм в състояние да направя.

Имаше отличителни знаци, но няма да се издавам и на мен ми пускат мухата за Мальовица този уикенд, но ще го обмисля добре, защото чувам от тук-там, че маршрута е по-тежък.

[SpUd3r Профил]

Да се включа и аз в темата
Тази година имах възможността да измина "Пътят на Сантяго". Прилагам карта за незапознатите

Официално може да се измине по три начина:пеш, с колело и с магаре, аз избрах пеш. Започва се от южна Франция и се минава почти цяла Испания. Пътят е доста популярен в цял свят, благодарение на което се запознаваш с хора от цял свят, буквално. Малко над 800 км са от Сан Жан до Сантиаго, а до нос Финистера (краят на света) към 900. Само в началото и в края са планинските местности, които са доста красиви, но по средата ходиш само сред ниви от жито, все едно си в пустинята
На финала ти дават Компостела, която е свидетелство,че си изминал пътя, а пилигримския паспорт е доказателството, в което се бият печати от градовете. така изглежда един попълнен:

Говорят, че истинското камино трябва да започне от домът ти и имаше доста хора минали по над 2000км. Имаше и такива, които извървяваха целия път пеш и после се връщаха обратно.
Съветвам всички, които имат възможността да го изминат, да го направят. Наистина си заслужава. Ние бяхме двама човека и го изминахме за около 26 дни...... а как ми липсваше България

[rve]

А как беше със спането? Моят спътник на Ком-Емине ми говори за този преход, не го е минавал, но е чувал, че в края на всяка отсечка можело да се отседне от къмпинг, през типична хижа та до луксозен хотел.

[SpUd3r Профил]

През 5-10 километра има албергета, в които може да се спи. Това са като хижи за пилигрими. Спим между 20 и 60 човека в една стая на двойни легла. Заплаща се между 5 и 10 евро за нощувка и те допускат да спиш след представяне на пилигримскяи паспорт. Има и албергета с дарения, повечето са към църквата и даваш колкото ти прецениш. Там хубавото е, че в повечето имаш закуска и вечеря, готвени! Което е голям плюс, след като си постоянно на спагети, сандвичи и всякакви сухоежбини. Иначе няма отсечки по пътя, ходиш колкото ти си прецениш. ИМа някой книжки-пътеводители, където са разделили пътя на отсечки, но мен не ме кефи така. Трябва да ходиш така, както ти си го усещаш, ние ходихме и без карта, по пътя има жълти стрелки тук-таме и ти си ходиш след тях.

[drago_pavlov Профил]

Е, свърши се. На 16.08. си хвърлих в морето камъчето, което взех от вр.Ком.

Градски, ти направо ме разби! Евала за постижението!
Трябва да пием по някоя бира и да обсъдим съвместни походи, че аз трудно намирам съмишленици сред приятелите ми...

Иначе по темата:
Може ли от Боянския водопад да се върнеш обратно на Копитото, без да се връщаш през Момина скала? И ако не може, къде се излиза при спускане от Боянския водопад?

[Bogat-Beden Профил Уеб-сайт]

Е, свърши се. На 16.08. си хвърлих в морето камъчето, което взех от вр.Ком.

Градски, ти направо ме разби! Евала за постижението!
Трябва да пием по някоя бира и да обсъдим съвместни походи, че аз трудно намирам съмишленици сред приятелите ми...

Иначе по темата:
Може ли от Боянския водопад да се върнеш обратно на Копитото, без да се връщаш през Момина скала? И ако не може, къде се излиза при спускане от Боянския водопад?

мисля ,че може
а при слизане от водопада и двете пътеки те водят до боянската църква
зимно време като застудее,прекия път надолу не ти го препоръчвам,че става малко "ледена епоха"