Виж темата - За любовта и ако тя си отиде дали е била истинска ?

от **Vasko** » 09 Яну 2009, 22:16

Здравейте колеги и колежки ,
С риск да преместят темата ми другаде, искам малко да поразведря атмосферата във форума. Преди няколко дни гледах доста теми за любовта и виждам ,че има доста мнения написани в тях .Реших и аз да пусна една и нека всеки колега и всяка колежка ако желаят да изкажат мнение. И наистина нека колежките бъдат по-активни - все пак искаме да знаем как стоят нещата и от тяхната гледна точка ,а именно тази на жени.
Започвам аз като първи :
И така какво е любовта и дали тя е била истинска ако си е отишла ?Може би в един момент харесване, влюбване , но вечна и истинска любов? ..... Идва момент ,в който живееш с този човек , ти знаеш всичките му навици ..След време остава уважението към него , симпатията , това, че си свикнал да бъде винаги до теб ....Какво всъщност значи да обичаш нещо много или малко ? Имах случай с едно момиче, което след като се разделихме ми каза :''запомни ,че никоя няма да те обича повече от мен ''!
Какво значи повече? Ти или обичаш един човек или не го обичаш..Какви са тези нюанси ?...
Или може би се опитваме да измерим количествено чувствата ...?
Можеш примерно сутрин да обичаш малко мляко в кафето си или да обичаш повече или по-малко някое ястие, или сладки изделия, но
един човек...или го обичаш.Или -не.
Или го приемаш-такъв,какъвто е.Или-не.
Всеки сам...дава формулировка...на Любовта.
Възприема я,определя я...по свой,различен начин и затова всеки е индивидуален сам по себе си като характер ,затова и хората търсят контакт с други хора , срещат се , запознават се искайки да опознаят другият, търсейки сходни качества в характера, усещанията на другият и ето тук възниква възпроса как да е открием тази сходност между два различни характера ,като всеки е само по себе си индивидуален .И ...точно заради тази си индивидуалност ..се разминаваме ... понякога ...Някой ще кажат '' трябва търпимост и компромиси и от двете страни и може да се опиташ да моделираш другият по свой образ и подобие '' -да, но тогава рискуваш да го загубиш .... Нали когато сте се запознавали именно тази му негова индивидуалност и това ,че е се е държал по различен начин спрямо другите те е привлякла? Защо сега трябва да го променяш след като първоначално си го харесал точно тъкъв какъвто е бил ? .... Често се случва тъй , че много бързо след първоначалното ''влюбване'' идва отрезвяването ,момента в който разбираш че този човек не е за теб ...Пътищата ви се пресичат за малко,колкото да се опознаете и после, всеки поема по своя като често обяснението за раздялата е несходство в характерите ...Нима това е любов ? Нали ако е истинска - голямата тя никога не трябва да приключва? Някой от Вас може би ще ме опонират казвайки ми 'тя-Любовта е имало ,но просто обстоятелствата са били такива, че тя си е отишла ''...
И защо ще попитам аз ? Защо винаги трябва да се оправдаваме с обстоятелствата? - много удобно извинение за грешките който правим ......И това го разбираме едва когато сме направили всичко и всичко е преключило ...
А иначе Любовта дали е има истинската ? Има момента любов и жените най-добре го знаят това. Те имат нужда от нежност, обич, топлина ..Искат да бъдат обичани , да ги карат да се чустват желани и очакват от избранника им до себе си точно това ,а когато не го открият какво правят? -хвърлят се в прегръдките на друг ... Познавам жени ,който могат да обичат само за една нощ .За тях любовта е с много лица........
Аз не търся моментната любов - тази любов за мен си остава неразбираема ...Нито пък търся вечната,защото тя не съществува - ние хората не сме вечни ,а само смъртта е вечна ......
Любов,щастие,болка - това са абстрактни понятия ..
И всеки от нас...сам им дава...формулировка.
Любовта - ние я носим в себе си.Тя е в нас.
Не знам за другите.Аз и за това и питам.
Знам,че трябва да обичаме...без да притежаваме. Все пак аз очаквам ответност или явно...не съм достатъчно извисен духовно може би ?
Нищо.Аз все още жадувам...катарзиса си.Моята...метаморфоза.
Искам Любов за един цял живот или поне за остатъка от него...

от **krystal** » 09 Яну 2009, 22:32

Ти на всички въпроси си си отговорил..
Хващам се за последния..за вечната любов.Лично за мен тя е навсякъде около мен и постоянно я преоткривам.

За мен човек трябва да се научи да обича себе си...,тогава любовта би го следвала завинаги..Когато обичаш себе си...нямаш нужда да вземаш...ти просто даваш..и това е нещото ,което те прави щастлив...и най-вече правиш другите щастливи.

от **Bogat-Beden** » 09 Яну 2009, 22:37

krystal написа:За мен човек трябва да се научи да обича себе си

ахахах,тва ли е любовта :lol:

Сигурно и да обича да си хапва човек по тази логика пак е любов-при това доживотна :mhihi:

от **krystal** » 09 Яну 2009, 22:38

Bogat-Beden написа:
krystal написа:За мен човек трябва да се научи да обича себе си
ахахах,тва ли е любовта Сигурно и да обича да си хапва човек по тази логика пак е любов-при това доживотна

Няма как да ме убедиш,че човек който не обича себе си,би могъл да обича някой друг.. :roll:

от **uricatoli** » 09 Яну 2009, 22:39

Vsi4ko mi e v podpisa... Sorry ama pisha ot poketa :confused:

от **borislav** » 09 Яну 2009, 22:41

Bogat-Beden написа:
krystal написа:За мен човек трябва да се научи да обича себе си
ахахах,тва ли е любовта Сигурно и да обича да си хапва човек по тази логика пак е любов-при това доживотна

такъв човек го наричат самогъзник :lol:

от **grape fruit** » 09 Яну 2009, 22:59

Оффф... пак ли за Любовта?

Ей това го прочетох преди време и търсейки и аз отговори на много неща се съгласих абсолютно: "Любовта изпълва всичко. Тя не може да бъде желана, защото сама по себе си представлява крайната цел. Не може да предава, защото няма нищо общо с притежанието. Не може да бъде държана в затвор, защото е като река и ще прелее. В края на краищата какво е щастието? Любов, казват ми. Ала любовта никога не носи щастие. Тъкмо обратното, свързана е с тъга, прилича на бойно поле, представлява много безсънни нощи, в които си задаваме въпроса дали постъпваме правилно. Истинската любов е екстаз и агония."

от **acer** » 09 Яну 2009, 23:11

Драги ми момици. Любов има, но не е за всеки.
За да те обичат, трябва да обичаш и уважаваш себе си в това изричение има повече смисъл, отколкото някоя чалгаджийка коса на главата. Не ми тичайте като развълнувани от емоции адреналинки, а си използвайте очите. :winky:

от **Evelin Cotsev** » 09 Яну 2009, 23:23

наи добре е да обичаш само себе си , родителите и братя/сестри. Другото е отрепия според мене.

от **acer** » 09 Яну 2009, 23:25

как ще обичаш родителите си бе, аз преждевременно остарях от моите, а ако имах брат щях да го бия да ми дава парите си, а сестра да ми готви и оправя леглото. :mhihi:

Уеб-сайт · от **biberon4o** » 10 Яну 2009, 0:19

Ще бъда прекалено кратък в моят отговор,че незная дали ще ми стигне времето и мястото тук.
За истинската любов някои хора смятат,че тя трябва да бъде вечна,но аз и моите изследователски проучвания и,като човек,който я е почувствал и ,като психолог ще напиша,че това е любов,която споделя усещанията на двама души сляти във едно.Като човек,който е изпитал такова споделено чувство-щастие ще кажа,че това е усещане,което веднъж се изпитва във най-силните му измерения.ДА ,усещането е просто неописуемо,понякога ми се е струвало,че нестъпвам по земята и,че всичко около нас е изчезнало.Във основата естесвено беше романтиката и не сме пропускали и ден да изненадаме другият със нещо красиво,което да усети със сърцето и душата си на моменти дори ни е разплаквало от щастие,че сме се намерили или ,че всевишният ни е събрал.
Не съм на мнение,че истинската любов остава до край,какво значи истинска?Самото понятие означава ,че става въпрос за нещо в ,което присъства истина и то голяма.Ако дам за пример себе си,смело мога да кажа,че съм я срешнал ,но така се стекоха обстоятелствата ,че неможехме да продължим,неставаше въпрос за угаснали чувства,напротив все още със пълна сила горяхме един за друг.Друго нещо сложи край на нашата връзка.Въпреки всичко аз немислп,че не е била истинска,немога да забравя,както казах силната романтика,влечението един за друг,разговорите ни дори със поглед, желанието да показваш постоянно,какво значи любимият човек за теб,многобройните стихове,които сме писали един за друг,вечерите на свещи ,вечерите на плажа,сълзите,които бяха толкова истински ,както връзката ни-сълзи на щастие.Няма да споделям и във сексуален план ,как бяхме просто ще напиша,че гръм и мълния се сливаха в едно.След това не съм срещал жена с,която да успяваме и в това на 100% Ако съдим от факта,че истинската любов е вечна то това значи,че всички неразделени семейства горят за половинката си със ,която са заедно вече 20 или 30 години и любовта им е вечна. Та истинска наричам аз,онова нещо ,което реално е присъствало във сърцата на двама души,дали е продължило и ,колко е продължило смятам,че не това е правилното измерение.Ако някои хора съдят по това нещо ,че тя трябва да е вечна значи ще им кажа,че просто не са я срешнали а това са само предположения.

от **Reportera** » 10 Яну 2009, 6:25

наистина кратък беше :mhihi:

По темата абе в автомобилен форум за любов ми говорите.....я кажете нещо за шенкела :mhihi:

иначе www.cosmopolitan.com

от **uricatoli** » 10 Яну 2009, 6:40

Reportera написа:наистина кратък беше По темата абе в автомобилен форум за любов ми говорите.....я кажете нещо за шенкела иначе www.cosmopolitan.com

Ти па за шенкели... Абе човека има любовна драма... на всеки се е случвала 1000% съм сигурен..

от **saleen** » 10 Яну 2009, 10:36

Любовта е като колата-иска си своето-грижи, внимание, жертви и ако всичко го правиш от сърце без да мислиш за себе си-ти се отблагодарява.Разбира се, че една истинска любов може да се опорочи и да изчезне, все едно цвете-ако не го поливаш-увяхва, и най-хубава кола без бензини, масла и консумативи се прецеква, та така.
Сори за глупостите, но и аз имам бензин в кръвта, а приятелката ми е на работа :mhihi:

от **Мишел** » 16 Яну 2009, 8:21

По молба на автора ще споделя виждането си.... Истинска любов съществува, защото това е всеки път любовта, която те кара да се чувстваш щастлив. Истинска любов може да преживееш няколко пъти, истинската любов може да продължи 50 години, може да продължи 5 мин. Щом това време е било преживяно с любимия човек, щом си се чувствал на седмото небе, значи си я срещал....
Ако поставим пред себе си рамките за това, че се случва веднъж в живота, означава че никога няма да я намерим....Всеки път ще си казваме "Ами да...ето, не е била истинската"...Е да, ама какво сме направили през това време, за да я изживеем пълноценно...нищо....Тя няма да дойде с един голям плакат, на който пише "Аз съм истинската любов", за да знаем кога да започнем да обичаме....ние трябва да можем да я направим такава.....
Трябва да можем да откриваме дребни неща, които да ни радват...трябва да можем да ги споделяме с останалите, да ги превръщаме в общи емоции....между двама души...само тогава има любов....

Виж темата - За любовта и ако тя си отиде дали е била истинска ?

Официален форум

За любовта и ако тя си отиде дали е била истинска ?

За любовта и ако тя си отиде дали е била истинска ?

Кой е на линия