Честит 3-ти МАРТ , Българи
Модератор: Общи модератори
65 мнения
• Страница 1 от 5 • 1, 2, 3, 4, 5
- bivola
- E30 M3 Dreamer
-
- Мнения: 1153
- Регистриран на: 4.07.2006
- Местоположение: София
- Пол: Мъж
- Кара: `90 E30 M50B20 , Fiat Punto Bertone
- Мечтае да кара: E30 M3
Честит 3-ти МАРТ , Българи
Днес на 3-ти МАРТ 2010
се навършват 132 години от
подписването на Санстефанският мирен договор.
.jpg)
На 19.2.1878 г. е подписан Санстефанският мирен договор. Той е предварителен (прелиминарен) мирен договор между Русия и Османската империя, сложил край на Руско-турската война от 1877-78 г. Договорът е подписан около 17 ч. на 19 февруари (3 март нов стил) 1878 г. в Сан Стефано (дн. Йешилкьой), село западно от Цариград от граф Николай Игнатиев и Александър Нелюдов) от руска страна и от външния министър Сафет паша и посланикът в Германия Садулах бей от страна на Османската империя.
Според договора Черна гора, удвоява територията си за сметка на Османската империя, като включва градовете Никшич, Подгорица и Антивари (Бар) и Високата порта признава независимостта на княжеството (Член 2).
Сърбия е призната от Портата за независима държава и анексира поморавските градове Ниш и Лесковац, както и части от Новопазарско (Член 3).
Румъния също е призната от Цариград за независима държава (Член 5).
Договорът създава автономно, трибутарно княжество България с християнско правителство и правото да има войска. Окончателните граници на Княжеството трябва да се определят от смесена руско-турска комисия, но размерите на България, определени в общи линии на приложената карта трябва да служат за основа на окончателното разграничение. Територията на България ще обхваща земите от река Дунав по новоустроената сръбска граница и оттам по западната граница на казата Враня до планината Карадаг (Скопска Църна гора). Оттам границата ще мине по западните граници на казите Куманово, Кочани, Калканделен (Тетово) до Кораб планина. След това границата се спуска на юг по Черни Дрин и после по западната граница на казите Охрид, (Корча) и Старово стига до планината Грамос. Оттам границата тръгва на изток през Костурското езеро, стига до река Мъгленица и се спуска до Солунския залив. Границата заобикаля Солун и през езерото Бешик гьол излиза на Орфанския залив. От Буру гьол границата извива на север към Родопите до Чепеларе, откъдето завива на изток и се спуска по Арда, после минава през Източна Тракия до Черно море, като оставя Одрин в Османската империя, а Лозенград, Люлебургас и Малко Търново - в България. Границата напуска морския бряг при Мангалия и през Добруджа излиза на Дунава при Расово (Член 6).
Така територията на новото княжество България обхваща Северна България, Софийско, Пиротско и Вранско в Поморавието, почти цяла Македония (без най-южните области), части от Косово - Качаник и Албания - Корча, част от Източна Тракия и Южна Добруджа.
Начело на държавата трябва да застане княз, който да бъде свободно избран от народа, утвърден от Високата порта и одобрен от Великите сили, като никой член на властващите в Европа династии не може да бъде избран на българския престол. Събрание от български първенци трябва да обсъди и приеме основен закон на страната, по пример на тези в Дунавските княжества от 1830 г. (Член 7)
Османските войски трябва да напуснат страната, а руската военна окупация ще продължи две години (Член
. Уточняват се въпросите, свързани с наличието на османски държавни, обществени и лични имоти в България и плащането на годишния данък на княжеството към Портата (Член 9, 10, 11).
Османската империя обещава реформи в Босна и Херцеговина (Член 14), Крит, Епир и Тесалия (Член 15).
В замяна на репарациите по войната Високата порта предава на Русия територии в Кавказ, включително Батуми и Карс, както и Северна Добруджа, която Русия отстъпва на Румъния взамяна на Южна Бесарабия (Член 19). Проливите - Босфорът и Дарданелите са обявени за открити, както във война, така и в мир, за търговските съдове на неутралните държави отправящи се в или отплаващи от руски пристанища (Член 24).
От 1888 г. Деветнадесети февруари, а от 1917 г. - Трети март се празнува като Ден на Освобождението на България от турско робство. Еднократно като официален празник денят е отбелязан през 1978 г. по повод 100-годишнината от Освобождението. 10 години по-късно той става официален празник. С решение на парламента от 5 март 1990 г. датата е обявена за национален празник.
ОПЪЛЧЕНЦИТЕ НА ШИПКА
11 август 1877
Нека носим йоще срама по челото,
синила от бича, следи от теглото;
нека спомен люти от дни на позор
да висне кат облак в наший кръгозор;
нека ни отрича исторйята, века,
нека е трагично името ни; нека
Беласица стара и новий Батак
в миналото наше фърлят своя мрак;
нека да ни сочат с присмехи обидни
счупенте окови и дирите стидни
по врата ни още от хомота стар;
нека таз свобода да ни бъде дар!
Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно
свети нещо ново, има нещо славно,
що гордо разтупва нашите гърди
и в нас чувства силни, големи плоди;
защото там нейде навръх планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и със кървав мъх
на безсмъртен подвиг паметник огромен;
защото в Балкана има един спомен,
има едно име, що вечно живей
и в нашта исторья кат легенда грей,
едно име ново, голямо антично,
като Термопили славно, безгранично,
що отговор дава и смива срамът,
и на клеветата строшава зъбът.
О, Шипка!
Три деня младите дружини
как прохода бранят. Горските долини
трепетно повтарят на боя ревът.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
гъсти орди лазят по урвата дива
и тела я стелят, и кръв я залива.
Бури подир бури! Рояк след рояк!
Сюлейман безумний сочи върха пак
и вика: "Търчете! Тамо са раите!"
И ордите тръгват с викове сърдити,
и "Аллах!" гръмовно въздуха разпра.
Върхът отговаря с други вик: ура!
И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье;
дружините наши, оплискани с кърви,
пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред,
всякой гледа само да бъде напред
и гърди геройски на смърт да изложи,
и един враг повеч мъртъв да положи.
Пушкалата екнат. Турците ревът,
насипи налитат и падат, и мрът; -
Идат като тигри, бягат като овци
и пак се зарвъщат; българи, орловци
кат лъвове тичат по страшний редут,
не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.
Щурмът е отчаян, отпорът е лют.
Три дни веч се бият, но помощ не иде,
от никъде взорът надежда не види
и братските орли не фърчат към тях.
Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх -
кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса.
Талазите идат; всичките нащрек са!
Последният напън вече е настал.
Тогава Столетов, наший генерал,
ревна гороломно: "Млади опълченци,
венчайте България с лаврови венци!
на вашата сила царят повери
прохода, войната и себе дори!"
При тез думи силни дружините горди
очакват геройски душманските орди
бесни и шумещи! О, геройски час!
Вълните намират канари тогаз,
патроните липсват, но волите траят,
щикът се пречупва - гърдите остаят
и сладката радост до крак да измрът
пред цяла вселена, на тоз славен рът,
с една смърт юнашка и с една победа.
"България цяла сега нази гледа,
тоя връх висок е: тя ще ни съзре,
ако би бегали: да мрем по-добре!"
Няма веч оръжье! Има хекатомба!
Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба,
всяко нещо - удар, всяка душа - плам.
Камъне и дървье изчезнаха там.
"Грабайте телата!" - някой си изкряска
и трупове мъртви фръкнаха завчаска
кат демони черни над черний рояк,
катурят, струпалят като живи пак!
И турците тръпнат, друг път не видели
ведно да се бият живи и умрели,
и въздуха цепят със демонский вик.
Боят се обръща на смърт и на щик,
героите наши като скали твърди
желязото срещат с железни си гърди
и фърлят се с песни в свирепата сеч,
като виждат харно, че умират веч...
Но вълни по-нови от орди дивашки
гълтат, потопяват орляка юнашки...
Йоще миг - ще падне заветният хълм.
Изведнъж Радецки пристигна със гръм.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!
http://vbox7.com/play:23f7b771
се навършват 132 години от
подписването на Санстефанският мирен договор.
.jpg)
На 19.2.1878 г. е подписан Санстефанският мирен договор. Той е предварителен (прелиминарен) мирен договор между Русия и Османската империя, сложил край на Руско-турската война от 1877-78 г. Договорът е подписан около 17 ч. на 19 февруари (3 март нов стил) 1878 г. в Сан Стефано (дн. Йешилкьой), село западно от Цариград от граф Николай Игнатиев и Александър Нелюдов) от руска страна и от външния министър Сафет паша и посланикът в Германия Садулах бей от страна на Османската империя.
Според договора Черна гора, удвоява територията си за сметка на Османската империя, като включва градовете Никшич, Подгорица и Антивари (Бар) и Високата порта признава независимостта на княжеството (Член 2).
Сърбия е призната от Портата за независима държава и анексира поморавските градове Ниш и Лесковац, както и части от Новопазарско (Член 3).
Румъния също е призната от Цариград за независима държава (Член 5).
Договорът създава автономно, трибутарно княжество България с християнско правителство и правото да има войска. Окончателните граници на Княжеството трябва да се определят от смесена руско-турска комисия, но размерите на България, определени в общи линии на приложената карта трябва да служат за основа на окончателното разграничение. Територията на България ще обхваща земите от река Дунав по новоустроената сръбска граница и оттам по западната граница на казата Враня до планината Карадаг (Скопска Църна гора). Оттам границата ще мине по западните граници на казите Куманово, Кочани, Калканделен (Тетово) до Кораб планина. След това границата се спуска на юг по Черни Дрин и после по западната граница на казите Охрид, (Корча) и Старово стига до планината Грамос. Оттам границата тръгва на изток през Костурското езеро, стига до река Мъгленица и се спуска до Солунския залив. Границата заобикаля Солун и през езерото Бешик гьол излиза на Орфанския залив. От Буру гьол границата извива на север към Родопите до Чепеларе, откъдето завива на изток и се спуска по Арда, после минава през Източна Тракия до Черно море, като оставя Одрин в Османската империя, а Лозенград, Люлебургас и Малко Търново - в България. Границата напуска морския бряг при Мангалия и през Добруджа излиза на Дунава при Расово (Член 6).
Така територията на новото княжество България обхваща Северна България, Софийско, Пиротско и Вранско в Поморавието, почти цяла Македония (без най-южните области), части от Косово - Качаник и Албания - Корча, част от Източна Тракия и Южна Добруджа.
Начело на държавата трябва да застане княз, който да бъде свободно избран от народа, утвърден от Високата порта и одобрен от Великите сили, като никой член на властващите в Европа династии не може да бъде избран на българския престол. Събрание от български първенци трябва да обсъди и приеме основен закон на страната, по пример на тези в Дунавските княжества от 1830 г. (Член 7)
Османските войски трябва да напуснат страната, а руската военна окупация ще продължи две години (Член

Османската империя обещава реформи в Босна и Херцеговина (Член 14), Крит, Епир и Тесалия (Член 15).
В замяна на репарациите по войната Високата порта предава на Русия територии в Кавказ, включително Батуми и Карс, както и Северна Добруджа, която Русия отстъпва на Румъния взамяна на Южна Бесарабия (Член 19). Проливите - Босфорът и Дарданелите са обявени за открити, както във война, така и в мир, за търговските съдове на неутралните държави отправящи се в или отплаващи от руски пристанища (Член 24).
От 1888 г. Деветнадесети февруари, а от 1917 г. - Трети март се празнува като Ден на Освобождението на България от турско робство. Еднократно като официален празник денят е отбелязан през 1978 г. по повод 100-годишнината от Освобождението. 10 години по-късно той става официален празник. С решение на парламента от 5 март 1990 г. датата е обявена за национален празник.
ОПЪЛЧЕНЦИТЕ НА ШИПКА
11 август 1877
Нека носим йоще срама по челото,
синила от бича, следи от теглото;
нека спомен люти от дни на позор
да висне кат облак в наший кръгозор;
нека ни отрича исторйята, века,
нека е трагично името ни; нека
Беласица стара и новий Батак
в миналото наше фърлят своя мрак;
нека да ни сочат с присмехи обидни
счупенте окови и дирите стидни
по врата ни още от хомота стар;
нека таз свобода да ни бъде дар!
Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно
свети нещо ново, има нещо славно,
що гордо разтупва нашите гърди
и в нас чувства силни, големи плоди;
защото там нейде навръх планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и със кървав мъх
на безсмъртен подвиг паметник огромен;
защото в Балкана има един спомен,
има едно име, що вечно живей
и в нашта исторья кат легенда грей,
едно име ново, голямо антично,
като Термопили славно, безгранично,
що отговор дава и смива срамът,
и на клеветата строшава зъбът.
О, Шипка!
Три деня младите дружини
как прохода бранят. Горските долини
трепетно повтарят на боя ревът.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
гъсти орди лазят по урвата дива
и тела я стелят, и кръв я залива.
Бури подир бури! Рояк след рояк!
Сюлейман безумний сочи върха пак
и вика: "Търчете! Тамо са раите!"
И ордите тръгват с викове сърдити,
и "Аллах!" гръмовно въздуха разпра.
Върхът отговаря с други вик: ура!
И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье;
дружините наши, оплискани с кърви,
пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред,
всякой гледа само да бъде напред
и гърди геройски на смърт да изложи,
и един враг повеч мъртъв да положи.
Пушкалата екнат. Турците ревът,
насипи налитат и падат, и мрът; -
Идат като тигри, бягат като овци
и пак се зарвъщат; българи, орловци
кат лъвове тичат по страшний редут,
не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.
Щурмът е отчаян, отпорът е лют.
Три дни веч се бият, но помощ не иде,
от никъде взорът надежда не види
и братските орли не фърчат към тях.
Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх -
кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса.
Талазите идат; всичките нащрек са!
Последният напън вече е настал.
Тогава Столетов, наший генерал,
ревна гороломно: "Млади опълченци,
венчайте България с лаврови венци!
на вашата сила царят повери
прохода, войната и себе дори!"
При тез думи силни дружините горди
очакват геройски душманските орди
бесни и шумещи! О, геройски час!
Вълните намират канари тогаз,
патроните липсват, но волите траят,
щикът се пречупва - гърдите остаят
и сладката радост до крак да измрът
пред цяла вселена, на тоз славен рът,
с една смърт юнашка и с една победа.
"България цяла сега нази гледа,
тоя връх висок е: тя ще ни съзре,
ако би бегали: да мрем по-добре!"
Няма веч оръжье! Има хекатомба!
Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба,
всяко нещо - удар, всяка душа - плам.
Камъне и дървье изчезнаха там.
"Грабайте телата!" - някой си изкряска
и трупове мъртви фръкнаха завчаска
кат демони черни над черний рояк,
катурят, струпалят като живи пак!
И турците тръпнат, друг път не видели
ведно да се бият живи и умрели,
и въздуха цепят със демонский вик.
Боят се обръща на смърт и на щик,
героите наши като скали твърди
желязото срещат с железни си гърди
и фърлят се с песни в свирепата сеч,
като виждат харно, че умират веч...
Но вълни по-нови от орди дивашки
гълтат, потопяват орляка юнашки...
Йоще миг - ще падне заветният хълм.
Изведнъж Радецки пристигна със гръм.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!
http://vbox7.com/play:23f7b771
Дилян Пенчев написа:МИнава се време, успокояваш се - караш супер лачена Е30-ка...която ти струва 20 бона![]()
![]()
И си викаш...аджеба аз що не си купих Е46... и в момента в който ти мине тая мисъл ти вече НЕ СИ МАНЯК
![]()

- VesoPesa
- старши ентусиаст
-
- Мнения: 4028
- Регистриран на: 18.01.2007
- Местоположение: Punta Cana, Dominican Republic
- Пол: Мъж
- Кара: ше кола, а я смени за кенеф... :(
- Мечтае да кара: E24 650csl, E34 550csl, E31 850csi, 2002tii turbo
- bivola
- E30 M3 Dreamer
-
- Мнения: 1153
- Регистриран на: 4.07.2006
- Местоположение: София
- Пол: Мъж
- Кара: `90 E30 M50B20 , Fiat Punto Bertone
- Мечтае да кара: E30 M3
Re: Честит 3-ти МАРТ , Българи
Поздрав за всички
http://vbox7.com/play:630a7cdc&al=1&vid=1863026
http://vbox7.com/play:630a7cdc&al=1&vid=1863026
Дилян Пенчев написа:МИнава се време, успокояваш се - караш супер лачена Е30-ка...която ти струва 20 бона![]()
![]()
И си викаш...аджеба аз що не си купих Е46... и в момента в който ти мине тая мисъл ти вече НЕ СИ МАНЯК
![]()

- BorisBMW
- кандидат ентусиаст
-
- Мнения: 242
- Регистриран на: 20.08.2009
- Местоположение: Асеновград
- Пол: Мъж
- Кара: на изпарения
- ME4KY
- младши ентусиаст
-
- Мнения: 516
- Регистриран на: 26.09.2009
- Местоположение: Бургас
- Пол: Мъж
- Кара: ги да го гледат
- BT9028BA
- старши ентусиаст
-
- Мнения: 2253
- Регистриран на: 22.01.2007
- Местоположение: В.Търново
- Пол: Мъж
- Кара: ...don`t drive fast, just fly low
- Мечтае да кара: E36 M3
- Azidaha
- младши ентусиаст
-
- Мнения: 512
- Регистриран на: 6.07.2007
- Местоположение: гр.Троян
- Кара: зеленият крокодил Лакоста
- кичоне
- младши ентусиаст
-
- Мнения: 333
- Регистриран на: 5.11.2008
- Местоположение: Бургас
- Пол: Мъж
- Кара: e30+е34
- Мечтае да кара: е30+е34+е38
- Детайли за колата: На тати турбото е най-бързо!
Re: Честит 3-ти МАРТ , Българи
честит празник!!!
- Totogada
- младши ентусиаст
-
- Мнения: 763
- Регистриран на: 13.02.2006
- Местоположение: Сливен
- Кара: ше E36 320 Coupe
- Нено Б.
- кандидат ентусиаст
-
- Мнения: 130
- Регистриран на: 7.01.2010
- Местоположение: Пловдив
- Пол: Мъж
- Кара: Омега А '86; E53 3.0d '06
Re: Честит 3-ти МАРТ , Българи
И аз поздравявам бивола, че си припомних тези стихове!
Да живее България!
Да живее България!
rwd фен
65 мнения
• Страница 1 от 5 • 1, 2, 3, 4, 5
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани