УВО 87!

[alx Профил ICQ]

аз на 25ти влязах в казармата... майка ми и баща ми ме оставиха с трабанта пред поделението и си тръгнаха за да не плаче майка ми много ...

след две години и два дена - още помня как седях на портала на бул. лилияна димитрова (точно срещу гробището) в филибето, мижах срещу слънцето нарамил мешката и се чудех кога ще дойде тролея... и бях някакъв съвсем друг човек...

не съжалявам.

кой каза уволнениееееее?

[BMW_POWER]

Има теми за казармата из форума, ама както и да е. Не съжалявам за 815 дни, прекарани в редовете на БНА. 27 месеца в НШЗО "Хр. Ботев" и после в Кърджали. Второто ми поделение практически не съществува и сега там има улица през средата ....

Както и да е. Ще ви разкажа една случка оттук с мой колега. Младо момче е, под 30 годишен е. Румънец. Семейството им е емигрирало, когато той и брат му да били много малки. Двамата са породени с кръгло година разлика. Та завършили училища, станали 18-19 годишни хаймани и взели да се ослушват. Мацки, лайф, нормален младежки живот. Да, ама една съботна сутрин старият румънец ги събудил в 6:00 и ги изритал с шутове навън. Условието да се върнат обратно било, да си намерят работа. Това го разказваше колегата. Къде ще намериш работа в събота и особенно сутрин. Въртели се, въртели се и ... се записали в армията. Баща им приел новината нормално и не правил драми. Изкарали 18 месечна служба. Понеже го избъзиках, донесе ми снимки. Та младежа излязъл и си седнал на задника. Е, имало е изпълнение с мотор, дето баща му разбрал от Полицията, ама кой не прави щуротии. Та той първо изкара курс за 1-ви клас шофьор (ТИР) и поработи една година. Сега изкара курсове за любител пилот и тенденцията е да се качи на голям самолет. Бачка към една неголяма канадска авиокомпания....

Та в този ред на мисли се чудя, какво ли щеше да стане с него, ако беше започнал работа в Макдоналдс или Тим Хортън

[kokignatov Профил]

Противоречиви са мненията за казармата. Аз съм последния роден набор преди който прекратиха наборната служба...набор 87 . Ествстено на всички от този набор бащите и батковците са били в казармата и сме чували разнообразни истории от тях - колко е важно всеки мъж да мине през това и тн. Нормално е да го казват , не са имали избор и е трябвало дс прекарат 9 месеца.. 1..2..3 ( морските ) години и то години от най-хубавите им . В далечното минало може би са прави- казсрмата ще те научи на полезни за ежедневието навици и самодисциплина но годините от демокрацията хората се връщаха от казармата и споделяха само какви малоумщини са правили и какви идиоти са ги карали да ги правят . Е 21 век да изгубиш година , две от младостта си в която да се научиш да ставаш рано , да си обръснат и си подреждаш дрехите мисля че е огромна грешка . Да , провеждат се военни учения..учат се да стрелят .. И тн ама се полага на 5 човека 1 пълнител. Който иска дс се научи да стреля има достатъчно места и разнообрзни оръжия . Пак казвам не заклеймявам казсрмата , заклеймявам казармста на " прехода" - тя е раеносилна на чистс зАгуба на време . Да не съм карал казарма в най общия и вид но съм помощник -капитан на кораб а за да стигна до тук съм минал през 12 месечен стаж на море в който много привички са военнизирани въпреки че говорим за търговски флот . С едната разлика при мен че след 12 месеца "казарма" и обучение излезнах с професия, а привтелите ми от набор 83-84-85 .. Влизаха различно умни излизаха еднакво затъпели.
"За" военна служба съм но в държава където има ресурси за това ( Израел например) не катп тук да размитам плаца и да прекопавам градинки. Донякъде обаче разбирам че там се създават приятелства за цвл живот и това може би ще си остане най ценното от казармата наред с всичките смешни истории които напират в главата на всеки като пие 3 големи водки ! Поздрави на набор 87:)


Sent from my iPhone using Tapatalk

[Borymeckata Профил]

Противоречиви са мненията за казармата. ... Който иска да се научи да стреля има достатъчно места и разнообрзни оръжия.

За противоречивите мнение съм напълно съгласен. Аз дори за себе си не мога да реша, дали тези 2 години са изгубени или все пак съм научил нещо полезно... Може би казармата ми е дала някаква психическа устойчивост - да не се шашкам и панирам, когато стане напечено. Да играя за отбора си и да не бъда скатавка. Да бъда самостоятелен и да се оправям сам, когато се наложи. Такива неща...

Сам да се научиш да стреляш... да, можеш да си купиш въздушна пушка и да стреляш по кутии от бира, например. Или дори да идеш на стрелбище и да стреляш с пистолет. Но армията не е точно това. Там освен единичното обучение (ти сам да стреляш) ви учат да стреляте заедно цялото отделение, взвод, рота... Армията не е тълпа от "волни" стрелци, а организирана група, която се подчинява на някакъв общ замисъл. В този смисъл - не е само умението да стреляш, а дисциплината е много важна. Освен това, в армията наистина има кашици, но не са само те. Как ще се научиш сам да стреляш с противотанково оръдие, например? Или със зенитна ракета? Или с танк, или с гаубица? И ако ти сам решиш да станеш перфектен мерач на минохвъргачка (примерно), някой пък трябва да стане пълнач, друг - изчислител, механих-водач на танка, разузнавач... Абе изграждането на армия не е толкова просто, има си цяла наука за това.

Но все пак си говорим за Уволнението! Айде не НЕ-ОС-ТА-НАААА!!
Хммм... Като минеш 50, това май не звучи толкова добре, като едно време, ха-ха...

[DaGa Профил]

И кой казаааааа....

[alekangg Профил]

По-голяма тъпня и идиотизъм няма от българската казарма, подчертавам българската!
Минусите са в пъти повече от плюсовете и най-вече загубеното време 2-3 години, в последствие 1,5 години и надолу.
Всичко което може да се нарече полезно и каляващо за един мъж е да речем една десета от помията, която води до затъпяване и превръщане в скот и реално като цяло няма как да си струва престоя там.

Все пак повечето се сещат с кеф за отминалото време, по същата причина за която други се сещат с кеф за соца и бай Тошо или казано, защото са били млади и тъгуват по онова време, без значение какво е било то.

[Borymeckata Профил]

Ами това прави Уволнението още по-ценно трябва да го отбележим подобаващо... Вчера го отбелязах с една бира и съм решил твърдо - всяка вечер да пия по една бира за Уволнението!

У! ВОЛ! НЕ! НИ! ЕЕЕЕЕ!! И наздраве...

[rve]

30 години? Много сте дрЪти, бре И аз я свързвам тази дата всяка година с казармата, вчера станаха 15 години от деня, когато влязох. Уво-то при мен беше март. Не знам защо обаче датата на влизане ми се е настанила по-трайно в съзнанието Може би защото се уволних от малко поделение и то бяха едни набори тогава... двама човека едвам се уволнихме на 25-ти март. Нещо като във вица със 7-те самураи:
- Кои сте вие, бе?!
- 7-те самураи.
- Ми що сте само 5?
- Няма хора..

[Мордехай Профил]

Най-много ме беше яд, че служих две години и се уволних с няколко човека, които ги хвана намалението на година и половина. За тези две години що трева изкълцах по алеите на различни поделения, що чинии от алпака измих, а да, научих се на снайпер - много важно нещо в живота ми, чакам някой ден да го приложа. Вместо да работя, да печеля и да се развивам,да плащам данъци на държавата и тя също да печели от мен, аз загубих ценни работоспособни години от живота си. Дисциплина, подчинение - това го имаше в мен преди да влезна и след това. Не пиех, не пушех, не ме интересуваха простотиите и издевателствата, стоях и гледах тъпо как се насвинват с евтин алкохол и как пушат в леглата си и всичко се зариваше с боклук. Стоях и четях книги, а всички ме гледаха накриво, защото знаеха че не ми е приятно и нямам нищо общо с тях, знаеха че съм ги оценил и след казармата няма никога да се сетя за тях. Уважаваха ме, защото изпитвах жал и помагах на всеки, постоянно продавах бензин на таксиджиите и купувах храна, защото нямаше какво да ядем. Униформите ни бяха от някакъв много гаден дебел кафяв плат, а шинелите от сив. Имахме само по един брой, нямаше как да го переш, носиш го с месеци. Разбих един склад и изнесох униформи, които сменявахме, но чак в края на казармата. В средата на службата ми зачислиха десетина различни мпста и при уволнението ме накараха да плащам липсите по тях, липси които са плащали и други преди мен. Аз им казах и полковника ми обясни какъв боклук съм и как няма да постигна нищо в живота, как никой няма да ме вземе на работа. Години след това тия боклуци бяха пазачи и охрана по бензиностанции и ме подпитваха за работа, а аз през целия си живот не работих за някокого освен за себе си.
Та по темата У-вол-не-ни-еееее, не помня датите, но помня онази песен: батальона се строява за последен път, старото се уволнява зайците реват. А кога ли ще дойде денят да се върна аз у дома, а кога ли ще дойде денят да ви прееба.

[Borymeckata Профил]

Уволнението е неизбежно като гибелта на капитализма!

В Марица си правехме един майтап на вечерната проверка. Нали пеем химна докато се сваля знамето, и точно след това, всички казваме в един глас: "Още една тухла падна от замъка на Стария бухал!" и ДУМ! с кубинката по плаца (трошим тухлата). Демек - още един ден служба е минал и УВО-то е с един ден по-близо.

Сега се сещам и друго - всеки от нас си имаше службомер. Някои отбелязваха изминалите месеци с дупка, резка или друг белег на колана. Аз си имах едно пластрмасово календарче в джоба на куртката и всеки ден (числото) го пробивах с иглата от шапката (носехме си конци и игли, забодени отвътре на кепето). Най-голямо уважение беше, да кажеш на някой, че е "стар" - потупваш го по рамото с думите: "Как е, Старо?"... Вехтия, Древния и Дъртия бяха също много популярни никове. Старият е по-стар от вятъра и помни Големия взрив...

Имаше и друг майтап, поне в Марица. Когато направи двете години, Старият облича моряшка фланелка под куртката и нарочно ходи по плаца разгърден - та всички да виждат сините и бели раета. Идеята е, че той за 2 години си е отслужил войнишката, а оттук натам вече започва морската служба (във флота служеха по 3 години) и вече е един вид матрос. Това (с моряшката фланелка) беше някакъв сравнително деликатен (друг не беше и възможен...) протест срещу Задръжката (най-големия враг на войника, нещо като антитеза на Уволнението) - става въпрос за 3-те месеца, които ни караха да дослужваме допълнително, така че Уволнението се отлагаше някъде докъм Нова година.

От този момент (след като направи две пълни години) Старият повече не поема никакви рискове, за да не преебе Уволнението. Не ходи никъде, дори и до столовата, защото по пътя може да се спъне, да падне и да преебе Уволнението. Не се качва по стълби, не излиза навън (защото може да настине и да преебе Уволнението). Новобранците му носят от столовата "бомба" (половина хляб, издълбан и напълнен с боб), но нищо твърдо, защото Старият може да се задави и да преебе Уволнението. Изобщо Уволнението е основнма тема в казармения фолклор - новобранците пеят за него, когато има стрелби - стрелят "на Уволнение", Старите си говорят и мислят за него, носят си шапките и коланите "на Уволнение", кубинките - и те разпасани "на Уволнение"... Интересно е, че аз и до ден-днешен употребявам някой от тези изрази в "цивилизацията"...

[E34 Профил]

Аз пък си го отбелязах на 23-ти уволнението. Честно не си го спомням много добре деня, за разлика от влизането 23-ти март! Беше си хардкор, въшкарници, студ, олигофрени, 2 лева в джоба и два автобуса със софиянчета новобранчета стоварени на майната си в Гоце Делчев при капитан Кърджалийски. Мноо яко.

[mfandakov Профил]

Най-много ме беше яд, че служих две години

Мнго си прав човек,тези в поделението командният състава всички бяха натегачи и прости типове/за офицерите говоря/алкохолизирани и с промити мозици не мислеха изобщо мисленето го осъщяствяваше друг тъп г..з който им бе командир.
Ако оня им кажеше искам да ми направите един "клаксон" и щяха да му направят.
След време виждах един -двама от тези бяха пенсионирали и бяха се пропили,години след това ги виждах да се разкарват с дрехи от военият им период.Векерето си е бил педал още в поделението,но после се разчу.Явно за това той някак се различаваше от другите.
.Жалка история ,всички си бяха смешници.Е как от такива хора ще се науча на нещо.
Радвам се че това поделение е в бурени,защото всичко това което се случваше там бе без смисъл.
Мога един по един именно да ви кажа историята на почти всички от офицерите които бяха в нашият батальон, след като много от тях не бяха вече воени бяха станали мишоци.
Яд ме е че съм изгубил толкова време в казармата.

[bum_bum]

Баси, как помните тия дати? Аз помня че влязох последния ден на март, а кога се уволних и бегла идея нямам. Нейде през септември беше ама дата..

[vld]

И вече не се признава за трудов стаж тази една година

[Borymeckata Профил]

Баси, как помните тия дати? Аз помня че влязох последния ден на март, ...

Аха, тулуп недъгав, значи...