Уроци по дрифт и овладяване на автомобила при занасяне

[Boyadjiev Профил]

Щом казваш
П.С. А ти имаше една зима с колата май, или аз грешно съм запомнил колега ?

[Dirty M5 driveR Профил]

Кристално ясно си запомнил. Хайде да не цапаме темата повече

[DrivinGGoD]

Не разбирам защо винаги трябва нещата да се обръщат лично Моля нека се придържаме към добрия тон... безмислени спорове и караници няма да толерирам в този раздел

Започвате спор около неща, които са много относителни и зависят от кола, условия, шофьор и още 1000 фактора... Какво значение има кой от кога кара, колко зими е карал и т.н.? Познавам хора, които имат по 30 години стаж и все още са мнооого далеч от добрите шофьорски умения. Има и други, които и след малко стаж изграждат усет и способности, рядко срещани у другите... Та всичко е много относително

В зависимост от настилката през зимата може да се връща, може и да не се връща сам волана. Ако е дълбок снега и има коловози може и да дърпа сам в съвсем неправилна посока. Ако пък е равен и отъпкан сух сняг поведението на колата е много подобно на това на асфалт или друга твърда настилка (с изключение на намаленото сцепление) - волана си се връща сам, контрола е на високо ниво, сцеплението позволява висока скорост и прецизни маневри...

Важното е да се научим да познаваме правилно характеристиките на настилките, сцеплението и поведението на колите си, за да можем да се нагаждаме към всяка ситуация и условия. Да можем да анализираме заобикалящата ни среда чрез сетивата си и да съобразяваме всичко с това.

[jakson Профил]

Не разбирам защо винаги трябва нещата да се обръщат лично Моля нека се придържаме към добрия тон... безмислени спорове и караници няма да толерирам в този раздел

Познавам хора, които имат по 30 години стаж и все още са мнооого далеч от добрите шофьорски умения. Има и други, които и след малко стаж изграждат усет и способности, рядко срещани у другите... Та всичко е много относително

Колега, тук си много прав!
Човек трябва да има усет!

[jakson Профил]

Колеги, когато пусках темата имах предвид точно тази ситуация: http://vbox7.com/play:426b49a6d3
Какво се обърка в този слуай ?

[b00st Профил]

ми...колата е объркана, като цяло

[Dirty M5 driveR Профил]

Колеги, когато пусках темата имах предвид точно тази ситуация: http://vbox7.com/play:426b49a6d3
Какво се обърка в този слуай ?

Както описах в предния си пост точно такова нещо ми се случи като пътувах по Хемус. Беше дъждовно и хладно. Със 120 карах (на клипа не мога да преценя каква е скоростта). След един много лек завой колата просто тръгна - нито съм я натискал, нито съм правил резки движения... явно си беше аквапланинг, не знам. Предавка не съм бутал (бях на 5та). Пуснах газта и само контра с волана. След 3-4 камшика я изправих. Не е лесно, но е постижимо. В никакъв случай не означава обаче, че ако сега попадна в същата ситуация със сигурност ще успея да овладея колата. Преди това нито бях карал на магистрала, нито бях пързалял. Всичко стана по усет. Мисълта ми е, че колкото и опитен да си, винаги съществува ситуация, определена от дадени обстоятелства, която може да те затрудни на макс, също така и да се окаже непосилна. Тогава опита ми беше карането на шофьорския курс плюс 4-5 карания на коли на приятели за по 10ина минути. Година и повече след това в друга ситуация също със загуба на сцепление, но по доста различен начин, не успях да се справя. Скоростта не бива да се счита за основен рисков фактор. Във втория случай тя беше по-ниска Та това, което се опитвам да кажа е, че нещата са толкова комплексни... че ние тук само хвърляме светлина върху тая материя. Уменията и усета идват с практиката.
Относно видеото - теоретично ситуацията е овладяема. На практика шанса си е 50:50 Което пак не е малко. Но 50% са крайно недостатъчни, за да се разчита на тях

ПП: На магистралата бях с отворен диф. Това го пиша за хората, които безусловно вярват, че отворения диф е "неспасяем" в подобни ситуации.

[blabla Профил]

Аз съм стигнал до извода ,че колкото по малко си вярваш толкова по добър шофйор си. Мисълта ми е в рисковите ситуации да не си вярваме и да избираме най рискованите решения ами винаги да постъпим по спокойно . Увереността играе важна роля в шофирането. Не говоря толкова за плахи действия колкото за юнашки изпълнения на косъм. Всичко е според ситуацията и колата, много по уверено бих карал на писта подготвена кола,каска екип и.т.н , вярвам че с всички вас е така но по някога забравяме точно "къде се намираме" включително и аз . Всеки или почти всеки дава газ в града или на места които не трябва но колкото са по малко толкова е по сигурна работата и толкова по малко катастрофи ще има . Според мене шофиорските умения които трябва да придобие един шофер относно пързаляне/превключване/спиране/управление би било най добре да стигне сам до тях ,именно теорията проба/грешка -НО НЕ НА УЛИЦАТА, и в пълно уединение с автомобила.
Това са моите разсъждения по темата , и това е по мои наблюдения и опити
Не съм компетенция, и ако греша някъде смело ме поправяите.

[txl]

Колеги, когато пусках темата имах предвид точно тази ситуация: http://vbox7.com/play:426b49a6d3
Какво се обърка в този слуай ?

Долният цитат е от книгата Безопасна скорост на Собеслав Засада. Книгата си заслужава четенето.

Навярно всички не един път са виждали автомобили, които след напускането на
правото трасе се намират на банкета или в канавката, напълно или отчасти обърнати с
багажника в посока на движението. Защо задната част е обърната напред?

Отговорът е ясен. При занасянето на автомобила всеки шофьор се старае да си
възстанови правилната траектория на движение. Ако автомобилът се е занесъл и носът
му се отклонява вляво, завъртаме кормилото очевидно надясно. Тогава автомобилът се
подчинява на водача и завива естествено вдясно; в този момент настъпва най-
деликатната ситуация за не много опитния шофьор.

За да се извърши правилно маневрата за връщане кьм правилната треактория на
движение, сега се налага да се постъпи като че ли нелогично: преди още автомобилът
да достигне правилното положение (т. е. до оста на правилната треактория на
движение), вече трябва да започне завъртането на кормилото в обратна посока или в
нашия пример вляво, така че след достигането на надлъжната ос на пътя от
автомобила колелата му да са завъртени леко вляво или в най-лошия случай направо.

Най-голямо психическо противодействие предизвиква маневрата по завъртане на
кормилото вляво (в нашия пример в момента, когато целият автомобил още не се е
завъртял към правилната посока на движението, когато още е частично насочен вляво).

Защо трябва да се постъпва така, както го описах?

За да се изясни този проблем, посочвам един пример за неправилна реакция на
шофьора, който при занасянето на автомобила е допринесъл за излизането му от
трасето с носа назад:
- внезапно препятствие – при маневрата е настъпило занасяне на автомобила
вляво или задната част се е придвижила надясно;
- шофьорът завърта кормилото вдясно – автомобилът се връща към правилната
посока на движение;
- до момента на достигане на надлъжната ос на пътя шофьорът е завъртял
кормилото на 3/4 оборота вдясно;
- автомобилът вече е преминал надлъжната ос на пътя – машината проявява
тенденция към по-нататъшно завиване вдясно, а шофьорът започва (твърде
късно!) изправянето на колелата, завъртайки кормилото вляво;
- преди още шофьорът да е завъртял кормилото на 3/4 оборота вляво,
автомобилът е успял вече доста много да премине вдясно от правилната посока
на движение;
- шофьорът, за да спаси положението, продължава да завърта по-нататък
кормилото вляво; автомобилът след завъртането на колелата вляво се връща
към правилната посока на движение или завива вляво, но преди да достигне
надлъжната ос на пътя (т. е. срещу посоката), шофьорът вече е успял да завърти
кормилото на един и половина оборота вляво;
- практическите операции на шофьора с цел връщането на автомобила към
правилната посока на движение се свършват: автомобилът се завърта вляво и
преди още шофьорът да е успял да извърши един и половина оборота с
кормилото вдясно, машината ще премине напречната ос на пътя и ще изскочи
от трасето с багажника напред.

Въпросът за плъзгането на прав път и реакцията на шофьора срещу възникналата
ситуация се отнасят към моите най-важни задачи за изясняване в раздела за
плъзганията.

На пръв поглед може да изглежда, че описаният по-горе пример не заслужава по-
задълбочено разглеждане. В практиката това изглежда обаче напълно другояче. Всеки
от нас, отбранявайки се от грозящата го внезапна опасност, не се замисля над
действието, което трябва да извърши.

Всички рефлекси са продиктувани от инстинкта за самосъхранение. За избягване на
удара от палката отскачаме встрани, а в най-лошия случай инстинктивно прикриваме
главата – напълно подсъзнателно. Шофирането на автомобила твърде често налага на
шофьора моментални реакции на самосъхранение. Борбата срещу опасността в тези
случаи обаче е много по-комплицирана, отколкото предпазването от нападащото куче
или летящия към нас камък.

Шофьорът, искайки да излезе невредим от грозящата го опасност, е принуден често да
извършва дейности, които на пръв поглед изглеждат напълно необосновани и
несъвместими с логичното разсъждение. Така именно изглежда в твърде нагледния
пример занасянето на автомобила на прав път. Тъй като, ако предницата на
автомобила е отскочила вляво, то напълно „логично” ще бъде противодействието чрез
завъртане на предните колела надясно. Автомобилът започва да реагира на
завъртането на кормилото и се връща към обратната страна или заема право
положение по надлъжната ос на пътя.

В този момент, когато автомобилът не се е върнал още до обратното положение и се
намира още вляво, вече трябва да се завърти кормилото наляво. Психическата
бариера, която изниква в дадена част от секундата, ще бъде твърде голяма, така че
шофьор, който не е преминал упражняването на такива ситуации, не би могъл да я
преодолее.

Че защо трябва да въртя колелата вляво, когато цялата машина е още насочена наляво?
Изглежда като че ли нещо не е в ред. Но след като се размисли, работата е съвсем ясна
и логически обоснована. Да проследим тази ситуация на фигурата.

След занасянето на носа на автомобила вляво шофьорът завърта кормилото надясно;
тогава машината започва да реагира на завиването с колелото и се премества с
непрекъснато движение вдясно. Моля, обърнете внимание, че колелата са завъртени
надясно.

Сега настъпва най важният момент на маневрата. Работата се състои в това, че
непосредствено преди момента, когато автомобилът достигне правата посока,
предните колела са били вече изправени. Под действието на инерционната сила
машината ще проявява още тенденция към завъртане на предната си част вдясно.
Поради това колелата трябва да се завъртят незначително вляво, за да прекратят
тенденцията за завиване вдясно. След завиването вляво колелата трябва веднага да се
поставят в права посока.

След това изясняване да се върнем отново към примера за неправилната реакция на
шофьора и внимателно да го разгледаме. Най-голямата опасност при неправилното
изпълнение на маневрата е в задълбочаването на завиванията, което се изразява в
насочване на машината ту вляво, ту вдясно по отношение на надлъжната ос на пътя.

На пръв поглед нелогични изглеждат действията на шофьора не само през време на
занасянето на автомобила на прав път. Това се отнася също така и за останалите
видове плъзгания: при дъгите и завоите – навсякъде, където е наложително
вмешателството на шофьора, за да може автомобилът да върви по правилната или
изискуемата се траектория на движение. Този, който вложи малко труд за упражнения
и съумее да овладее описаната техника на реагиране срещу занасянето, ще може да я
прилага при почти всичките видове плъзгания. Естествено това ще се използува там,
където реакцията за самосъхранение или коригирането на траекторията на движение
ще бъдат наложителни. И отново повтарям, че най-добрият терен за посочените
упражнения ще бъде площад, покрит с лед, или пък някакво място с хлъзгаво
асфалтово покритие или паваж.

Тук отново обръщам внимание: Да се шофира нормално, без превишаване на своята
безопасна скорост и винаги с голяма съсредоточеност, като не се забравя
изискването за максимална предпазливост. Движението с голяма скорост и с
използуването на плъзгания ще бъде винаги твърде опасно.

Като повишаваме своята шофьорска квалификация, по този начин ние увеличаваме
безопасността по пътищата, защото случайното плъзгане не ще бъде изненада за нас.

И да помним винаги това, че не сме сами по пътя. Не всички шофьори притежават
нашето умение. Да не предизвикваме в останалите панически страх с нашето
бабаитско каране.

Наблюдавал съм много неща в своята шофьорска практика. Винаги отчитам, че пътят не
е само за мен. Обръщам особено внимание на останалите участници в движението. Не
мога впрочем да предприема пресичане на завой и плъзгане, когато насреща се движи
някакъв автомобил. Убеден съм, че мога да премина по такъв начин завоя с голяма
скорост. Обаче така бих създал уплаха в другите и дори може да се случи нещо по-
лошо, като отскачане от пътя в канавката. Виждал съм вече такива случаи, когато
предпазливо и правилно движещ се шофьор е бил принуден да напусне пътя от
невнимателно движещ се с голяма скорост насрещен автомобил.

Трябва да се вземе окончателно решение: ще се науча да шофирам с плъзгания. Ще
овладея тази техника на движение и тогава плъзганията на автомобила и случайните
занасяния ще се намалят при мене до минимум. Всяко плъзгане още в началната му
фаза ще мога да го контролирам. Ще стана по-добър шофьор за безопасността както
на себе си, така и на другите.

[b00st Профил]

Трябва да се вземе окончателно решение: ще се науча да шофирам с плъзгания. Ще
овладея тази техника на движение

същото си казах и аз още първия ден като взех 3те букви. и замалко да свърша в едни коли пред кауфланд
ма тогава още бях млад и зелен

[Disasterr Профил]

Здравейте колеги,
днес ми се случи да подхлъзна на околовръстното с около 70 км./ч и искам да споделя как реагирах и овладях колата. При преминаване от дясна, в най-лява лента колата настъпи натрупания по маркировката сняг и колата тръгна /с изключено ASC/. Първо в едната посока, после камшик към най-дясната лента. Добре че бях последен на светофара и др. бяха напред.
В общи линии, гледам както и да се усуква задницата предните гуми да следят желаната посока /направо в моя случай/. То това е и най-трудното според мен, защото в стремежа да изправим колата пренавиваме, в момента в който хване новата посока, вече се пързаляме с другите врати напред /камшик/. Газта да е отпусната /противно на поднасянето на сухо, където трябва да подаваме газ за да 'издрапа'/.
Лека и безаварийна на всички!

[b00st Профил]

http://acidcow.com/video/28959-great_dr ... _road.html
http://www.youtube.com/watch?v=oHUxE2X-2XM

[splintar Профил]

При ниска скорост 50-60-пускаш газта и контра с волана, при по висока-съединител, за да не действа двигателя като спирачка при движение на по-ниска предавка и пак с контра!

[ivan1590 Профил]

Според мен първо контра с волана и после плавно отнемане на газта.
Всичко е до ситуация и кола, но като цяло общото е :
навремена реакция-най важно, защото допуснеш ли да се увеличи ъгъла прекалено -нямаш шанс, каквото и да правиш
енергична работа с волана и плавна работа с газта

[DrivinGGoD]

Задължително плавно се отпуска газта. Рязкото махане на крака може да предизвика още по-сериозна загуба на сцепление, особено ако сте във високи обороти. В някой случаи дори е по-добре да я задържите, за да смекчите или избегнете резкия камшик на другата страна