Никола - разказ!

[bobi_maxo Профил]

Ето какво ми роди главата преди 2-3 месеца, все не мога да го продължа.
Тоше, поздрави за теб!

Разказ


1.Спомени

Никола остана сам в офиса. Беше края на работната седмица. Седеше, пушеше поредната цигара и размишляваше за живота си.
Как бяха минали 45 години от него. Беше роден и израстнал в София, син на баща-шофьор и майка-работеща в спортния тотализатор.
Ех, какво хубаво детство имаше, какви времена бяха! Да, но и имаше друг режим на управление. Режим, който имаше много,и нямаше нищо. Режим на комунистическата власт, на ред и на безаконност ( за някой!). Режим благодарение на който той беше стигнал до тук. Режим, от който излязоха 100-на такива като него, хора който имат и могат много. Хора от който зависи икономиката на тая скапана държава. Хора от който зависи живота на още 6-7 милиона души. Да скапана е! След като позволи, на отбрани хора да я точат, да унищожават природата й, и да "харчат" народа й. Да, скапана е, защото той го осъзнава , и въпреки всичко я източва. Е, това му беше гадното, да го осъзнаваш и в същото
време да продължаваш да го правиш!
Но как да спре? Нямаше това право! А, децата? А, охолния живот? А, това високо ниво на живот което поддържа, и което му харесва? А, и хората който му бяха "подали" тази възможност да живее така? Нали, ако той се откажеше или изчезнеше, щяха да го открият(това е сигурно), и щяха да го линчуват! За съжаление, хората от ДС бяха (някой) все още живи, а тези който си бяха отишли от този свят, бяха оставили други(нови) да наглеждат такива като него. Да, мислеше си често за това как да избяга, да остави всичко тук!
Но, но неможеше! Страх го е!
Да, страх го е него, силния, големия бизнесмен. Човека който има и ръководи бизнес за милиони евро. С транспортна фирма, която беше взела(благодарение на кмета и ДС) половината от транспорта на столицата, фирма която строй 50-на нови кооперации на територията на града. Фирма от която зависи, кой и на каква цена
може да работи с петрол за цялата страна. Да фирма, която усвоява поне 30% от парите на така прочутите Еврофондове, където корупцията и контактите бяха на такова ниво, че само най-просветените можеха да го правят. А, той беше просветен! Да така е! Спомни си, като че беше вчера, как стана всичко! Как учеше, и то добре във ВИИ"Карл Маркс"(сега УНСС), как завърши с почти отличен. Как човекът, с главно "Ч" го намери и вербува за каузата. А, тя беше проста. Да "избяга" в чужбина, да регистира фирма и да точи капиталите на държавата. Да храни определен кръг от хора, който въртяха на малкият си пръст държавата.
Естествено без знанието на Главния. Той, Главния вече беше почнал да изперква, буташе дъщеря си навсякъде, и й позволяваше да "троши" пари на държавата. И тя правеше каквото си иска. Толкова много,че накрая трябваше службите да се "погрижат" за нея. И пак без той да разбере. Мислеше си че почина от рак.
Горкия, много я обичаше, след смърта й почна да се поболява често, почна да прави глупости и тогава "Кръга" почна да управлява държавата.
Ох, ето пак се отплесна! Та човека "Ч", започна да го контролира изцяло, даже той му нареди за кой да се ожени. Така че "парата" пак да остане там където трябва.
Той същият го "вкара" отново в държавата, да "влее" това или половината
от това което беше "изнесъл".

Никола изгаси фаса. Изтегна се на удобния "шефски" стол за 5000 евро,
погледна тавана, стените, пода. Вдигна телефона и се обади на Атанас
и му нареди че след 10 мин. тръгват да вечеря в "Панорамата" на Кемпински.






2.Ежедневие

"Д**ба и живота, д**ба, скапан!"- си каза на глас Никола когато се събуди сутринта. Беше сам, децата отдавна бяха по света да учат, а жена му на
поредното пазаруване до Милано. "Малката" му любовница го чакаше на къщата в Св.Влас. Всъщност "малката" не беше малка, просто той я наричаше така. Естествено с нежност, все пак не беше простак. Сети се че трябваше да й се обади, нали тя беше едно от малкото хубави неща който му се бяха случвали в тоя живот.
- Ало, как си мило? - извъння сладкия й мелодичен гласец.
- Оххх, нали знаеш, работа!- беше редовният му отговор, с оттегчен и груб от цигарите глас.
- Пак проблеми! Тия "дупетати" пак ме натискат!
- Миличък, стига! Довечера ще те разпусна, обещавам!-изчурулика тя
- Да, знам. Нямам търпение да тръгна. Мисля, че към 8 вечерта съм там.
- Ок, сладурковец такъв. Цункам те и те чакам.-каза тя и затвори
"Д**еба и живота, д**еба!"- каза пак Никола стана от спалнята и с унила крачка се запъти към банята. Вече привършваше закуската си и пресата когато му звънна мобилния. Беше, пак тоя задник Кирилов от левицата, ако можело да се видят
имали важни въпроси. Писнало му беше от тия политици! Само знаеха да искат, а когато имаха да дават не можеше да ги открие!
- Ок,-каза със шлифования в годините си глас.- Кога да се разберем?
- Ами вижте сега, какво ще кажете в Радисън?- мазно попита Кирилов
- Добре, в 12:30 как ви е?
- Да, добре в 12:30!
Затвори слушалката с отръщение, все едно е заразна.
- Наско, приготви хората в 10 тръгваме!
- Да, шефе!


В 12:30 в Радисън беше прохладно. Кирилов вече беше дошъл и с мазна
усмивка стана да се здрависа. Никола също му се усмихна, поздрави го
и седна на масата.
- Вижте сега г-н Кръстев....-започна Кирилов
- Моля, изчакай те 5 мин..- прекъсна го Никола
- Добре, съжалявам.- примирено рече депутата

Никола се усмихна, и си каза на ум:"Скапаняк лигав, какъв си мазен сега". Как мразеше контакта си тия охлюви, ама защо обиждаше така милите гадинки, не можеше да си обясни! Никола си поръча най-обикновенна пилешка супа с препечен ръжен хляб, а депутата лаврак на скара със зеленчуци пак на скара.
"Нещастник, нали знаеш че аз ще платя сметката поръчвай, поръчвай
гнидо"-пак изрещя на ум Никола.
- Добър избор Мишо!-каза на глас. Когато бяха само двамата си говореха на ти.
- Кажи, сега какъв е проблема?
- Уф, как да ти кажа Ники?
- Имаме проблем с проекта ти за ВЕЦ-а край Годеч
- Пак ли? Какво е този път? Нали всичко беше наред?
- Е, да ама искат още 60000 лв.!
- Кой, бе човек? Писна ми! То тоя проект ще ми излезе златен!
- Да, бе знам, но нали знаеш по някога нищо не може да се направи!?
- Ок, кой е тогава човека?
- Ех, Ники недей така! Знаеш, че не мога да ти кажа!Все пак трябва да се пазим!
"Добре, гнидо знам че си лаком копеле такова!" пак си рече на ум Никола.
- Кога ги искаш?
- Ами вторник?
- Добре, имаш ги. Но моля те задвижи нещата, и не мога да отделя повече за рушвети, ясно!?
- Ок, недей така! Нали знаеш как е?
- Да, знам, това ли е?- попита Никола
- Ами да, това е!- рече мазно Кирилов
След това разговора продължи с теми от рода на: Как си? Къде ще си уикенда и т.н. общи приказки.

Никола си тръгна отегчен от срещата с депутата, и в същото време се сети
че няма повече работа и до 1 час може да тръгне към морето. Това го накара да се усмихне, а и при мисълта за Симона взе че му се и оправи настроението.
- Наско-каза вече в колата- приготви колите и момчетата, след час тръгваме
за морето. - И виж там звънни на човека, довечера да ви доведе момичета.
Аз черпя!
- Ок, шефе. Благодаря.



3.Морето

"Ахх, морето, ахх, морето ме влудява" пееше Тони Димитрова. И беше права, Никола много обичаше да почива там, зареждаше го положително. Въпреки, че през годините толкова го застроиха че се чудеше дали няма да почнат да строят и в самата вода. Естествено и той (по препоръка) има участия в тия застроявания, ама нейсе!

Пътят естествено беше под всякаква критика, нищо че със S-класата не усещаше
мизерията на покритието наречено от "пътното" асфалт.
България! Все още я харесваше, просто я обожаваше тази страна.
Беше обиколил много места по света, беше видял много, но винаги, винаги го влечеше тук. Той беше влюбен в родината си, въпреки че беше пряк виновник за нейното разхищение! "Какъв парадокс, какво лицемерие!" си мислеше пак Никола, "Как можах да бъда и да съм такъв скапаняк?". "По нищо не се различавам от тия нещастници като Кирилов!". “Д**ба и живота д**еба!”, често повтаряше тази ругатня, но само на ум. Не обичаше хората да разбират мислите му! Беше потаен, но въпреки това имаше един човек с когото споделяше всичко и сега пътуваше към нея. А, тя! Тя беше прекрасно създание, красива, млада (28), страхотно умна и начетена жена. Беше невероятна и в бизнеса, и в кухнята, а пък в леглото беше мале-мале тигрица. Обожава ше я, тя винаги го разбираше за всичко само един поглед й беше достатъчен за да разбере какво иска. Тя, Симона беше за него идеалната жена! Поради насилствения си брак имаше много мимолетни връзки с много жени. И случайни, и поставени да слухтят около него, и не можа да попадена на такава която да му допадне и да го разбира. Срещна я на поредното парвенюшко парти което организираше един гъз на име Ванев, с жена му бяха най-големите коплексари в държавата, но за тях друг път.
Той я видя до масата с вината, и направо хлъцна! Тяло на лекоатлетка, дълъг прав и леко мускулест крак, но леко, дори елегантен. Извръкнало назад дупенце, както се изразяваше един приятел от детството като детско барабанче. Черна дълга до плешките права коса, приятни леко остри черти на лицето, и кафяви дълбоки очи.
-Симона, приятно ми е.- рече тя
-Никола, и на мен.
Тя се държеше делово, на дистанция, с лек нюанс на въпрос в гласа й. Всъщност не знаеше какво да й каже, той толкова очукан във всякакви разговори, не знеше! Тогава Симона работеше при едни братя, който бяха известни с това че чукаха всяка секретарка, манекенка, или фолк певица. До която можеха да се докопат или да си платят за нея. Всъщност по това време Симона имаше страхотни проблеми с тия лумпени, натискаха я да я чукат, а тя им се опъваше и затова я правеха на луда. Засипваха я и с работа която не беше нейно задължение. Точно в тоя момент се запознаха, размениха си визитки и на следващият ден им беше първата вечеря заедно. Излизаха почти 6 месеца преди тя да му разреши да правят секс, тогава я заведе на Влас и изкара една прекрасна и не забравима нощ. От тогава тя е с него, помогна й да напусне от лумпените-братя, е не мина и без проблем разбира се, по-нахалния брат трябваше да го ступат заедно с охраната му пред “Биад” за да разбере за какво иде реч. И сега тя се грижеше за имотите му по морето, и се справяше блестящо. Неговите хотели и апартмент хаус бяха най-тачените на морето, работеше прекрасен и професионално обучен от чужденци персонал. Тя не даваше и косъм да падне от главата на някой от персонала, защитаваше ги до дупка пред стоманолеярите от Англия или от шлосерите от Германия, който като се натряскаха и незнаеха какво правят. А после пред турооператорите се жалваха от условията в хотелите му. Докарваше му невероятни доходи от там, и най-важното не го лъжеше той й имаше пълно доверие.

Така замислен за него, за нея и за живота си неусетно пристигна на Влас.
Симона му се метна на врата като че ли са 17 годишни младежи, тя го обожаваше.
- Привет чернокоске- каза с усмивка на лицето Никола
- Привет нервако- му рече Симона и го целуна по гладко избръснатата му буза
- Ей! – науж сърдито я смъмри той
- Миличък – и пак го млясна тя
Двамата прегърнати влязоха в малката му “прогимназия”, естествено това което последва беше достойно за някой от среднощните телевизии.
Тя се гушна във все още здравото му и атлетично тяло, и упяха да дремнат и двамата така прегърнати.
- Наско, приготви колите, отиваме на вечеря в Несебър- каза в слушалта Никола и затвори
- Симонке- лимонке!- рече, - Айде готова ли си?
Симона се появи в най-обикновените ленени панталони на света, със най-смотаното потниче и въпреки всичко ако имаше бал, щеше да е най-елегантната дама там.
- Ей, Ники-пики! – изчурулика тя, - Готова съм, калпазанчо!
И двамата хванати за ръце излязоха от къщата, охраната ги посрещна при колите и ескорта потегли към Несебър.



4. Идеята

Несебър. Спомените нахлуха в главата на Никола, само как изглеждаше преди 20 години. Това беше един от най-красивите малки черноморски градчета. А сега? Ужас!
Колоната от автомобили беше като в пиков час на Орлов мост в София, Бентлита, S-класи, Поршета, AMG-та. Немците гледаха като ошашавени, толкова лачени коли бяха виждали само на автосалона в Мюнхен. И то само тия който можеха да отидат в Мюнхен!
Никола гледаше с отвращение, "Боже колко мъка има по тоя свят, Боже!" беше рекъл Моканина в разказа на Йовков. Само че за разлика от разказа тук никой не дава надежда дали изобщо я има бялата лястовица.
Почваше да му писва от цялата тая поквара, големи лъскави коли, още по-големи и лъскави сгради, и все по-мизерен народ. "Ебаси и държавата!", "И аз съм част от проблема, д'ба и живота д'ба!", не спираше да псува в главата си Никола.
След вечерята тръгнаха да се разхождат, за тях беше удоволствие да се разходят, но за охраната беше кошмар. Невидими за простолюдието охранители вървяха заобиколили влюбената двойка, и те щастливи от факта че са "сами" си гукаха "нежно":
- Кажи сега какъв е проблема Ники?- попита Симона
- Абе, тоя Михаил почна да става много нагъл- отговори Никола, - Направо почва да ми писва от него или от такива като него!
- Да, така е, но нали знаеш че бизнеса ти понякога без тях е невъзможен?
- По дяволите, точно това май е нещото което всъщност най-много ме дразни- рече рзадразнено Никола
- Виж, сега Ники!- започна Симона, - Писна ми да те гледам така, вече 5 години сме заедно, обичам те много, разбирам те! И се дразня когато виждам че вечно си изнервен!
- И добре, какво да направя?- нервно й отговори той
- Ами промени нещо!
- Какво? Нали си наясно какво мога и какво не?- не спря раздразнението си Никола
- Да знам, и точно че съм наясно затова те натискам!- не спря настъплението си Симона
Много я обичаше, и знаеше че е права, но също и знаеше че могат да го смачкат.
Замълча си и продължиха да се разхождат.
Наско вървеше най-близко до шефа, беше с него от 10 години. Тогава когато почна с г-н Кръстев имаше 24 години, точно се уволни от баретите и се чудеше на къде да тръгне. Не искаше при мутрите, въпреки засиления интерес, а и имаше доста от колегите който тръгнаха по тоя път. Познаваше почти всичките, служил бе с Пашата, Златко! Приятел бе и с Генчо Чука, Пепи Баретката, но не пожела да се възползва от познанството си с тях. И тогава му се обади бившият му взводен.
- Къде си бе съвест?- го попита тогава Крумов - Още ли си без работа?
- Да, нали знаеш че не мога да съм с хора който съм арестувал или пребивал шефе?
- Да познавам те добре Атанасов, този не е от тия!
И така Наско започна да работи за Никола Кръстев, беше доволен от работата си с него. Възпитан, винаги внимателен към него, абе изобщо човек който уважаваше труда на другите, Кръстев му повярва и от тогава се остави напълно в неговите ръце. Никога г-н Кръстев не го попита за някое от момчетата, акъв е що е, вярваше му напълно, но и Наско му беше верен до гроб. Кръстев му даде 50% от доходите на фирмата си за спедиция, и Наско не се отделяше от Никола. Даже Кръстев е и кръстник на една от дъщерите му, а Симонка на другата. Наско също много обожаваше Симона и смяташе че шефът му напълно я заслужава, чудеше се как може така млада и толкова начетена и готина!? Винаги когато Симонка(тоя я наричаше само така) пойска нещо никога не й отказва, а всъщото време и тя знаеше колко е важен той за Никола и му вярваше безпрекословно.
- Наско, давай колите- тихо му каза Кръстев
- Момчета, вие сте- прошушна в малката слушала Наско
Момчетата бяха обучени перфектно, и без да подразнят някой бързо се появиха и спретнато и точно поеха шефа.
Когато колите спряха пред вилата, Никола си оправи настроението, знаеше че ще имат както винаги невероятна нощ заедно със Симона.

[t060 Профил ICQ]

[bobi_maxo Профил]

:bowdown: колега! Тая история я четох още като я пусна и оттогава все за нея мисля Направо не мога да си я иззкарам от главата, толкова ми харесва! Вече за пети-шести път я чета и пак няма спиране!
Сигурен ли си, че е измислена, защото този "Наско" май го познаваме тука половин Варна?
П.С. Я кажи после какво е станало?

Всичко е измислица! Обещавам да я продължа, даже може още утре да я пусна. Благодаря!

[RSxRacer]

бате браво,можел си и да пишеш не само да спамиш

[bobi_maxo Профил]

Не бях го правил (писането) от 14 - 15 годишен!
Гледам и те се справяш добре! То не става само със спам, трябва и акъл

[RSxRacer]

:uups: Не бях го правил (писането) от 14 - 15 годишен!
Гледам и те се справяш добре! То не става само със спам, трябва и акъл

Незнам аз ударих 2 и мен ме изби на поезия

[павката Профил]

новият стоев

[ДаниД Профил Уеб-сайт]

Яка историйка, прочетох я цялата на един дъх и много ми хареса

[///Milen_bmw]

давай продъжението. че нямам търпение.

[hemicharger Профил]

"един гъз на име Ванев, с жена му бяха най-големите коплексари в държавата"

[bobi_maxo Профил]

Ле-леее, к'во съм писал преди близо 5 години! Все едно не е минало толкова време, т.е. всичко си е същото!

[Ronka Профил]

Ле-леее, к'во съм писал преди близо 5 години! Все едно не е минало толкова време, т.е. всичко си е същото!

Момче, цар си!
Продължи я ...

[Хаос Профил]

Ле-леее, к'во съм писал преди близо 5 години! Все едно не е минало толкова време, т.е. всичко си е същото!

Момче, цар си!
Продължи я ...

+++

[B U L L I]

не ми се чете всичко,но ако този разказ не е на автомобилна тематика,то значи съм пропуснал да заключа темата

[Ronka Профил]

не ми се чете всичко,но ако този разказ не е на автомобилна тематика,то значи съм пропуснал да заключа темата

Недей, моля, той Боби ще вкара Баварец в другата част