Опит за къс разказ.

Как издухах на старт едно Ferrari...

Модератори: mitaka7, Общи модератори

ентусиаст
Аватар
Мнения: 1016
Регистриран на: 8.06.2012
Пол: Мъж
Кара: Нафтова печка.
Мечтае да кара: През просото...
Детайли за колата: Х3 (Е83) 3.0d, 2004г.
M57TU-A5S390R-ATC400

Опит за къс разказ.

Мнение от Borymeckata » 26 Яну 2018, 10:20

Естествено, не бива да се взима на сериозно... Нещо като пародия на класически криминален разказ... И така:


Доставката

Онзи ден, в сряда, трябваше да подготвя последната пратка. Върнах се от работа и наредих на кухненската маса всичко необходимо – стоката, пликовете за опаковане, хартиеното тиксо и ножа. Чувствах се малко уморен, но ми се очертаваше една спокойна и приятна вечер, затова с кеф си сипах една чаша червено, преди да започна работа. Беше ясен януарски следобед, слънцето приятно ме напече през южния прозорец и аз унесено се загледах в синьото зимно небе, между зелени клони на бора отвън…

Стресна ме резкият звън на телефона - захвърлен неизвестно къде, както винаги… Сънено зарових из джобовете на метнато на облегалката яке и най-накрая го измъкнах. Но когато видях кой ме търси - моментално се разсъних. „Босът” не беше случаен човек и никога не ми звънеше просто така… Щом беше решил да се обади – значи имаше причина. Сериозна причина… Прочистих гърлото си и натиснах зелената слушалка:

- Хей, Бос! … Да, сега я приготвям и утре пътува. … Добра е, ще останеш доволен. … Не, аз съм ти задължен, Бос. Ако не беше ти, кой знае как щях да се измъкна от оная каша с португалската доставка… Не, нищо особено не съм забелязал… Знаеш, че внимавам. Не работим с теб от вчера, нали така… ОК Бос, ще ти докладвам незабавно, ако усетя нещо нередно… Чао, и на теб!

Не мога да кажа, че изобщо не се притесних… Босът беше сметнал за нужно да ме предупреди, че има засилен интерес към нашата дейност, а той не беше по празните приказки. В нашия бизнес е така – получаваш доста неща, но сигурността и спокойствието не са сред тях. Никой не те кара насила, но щом веднъж си се хванал на играта – няма мърдане…

Този път стоката наистина беше добра. Не един килограм от бялото вещество беше минал през ръцете ми до момента, но такова качество беше рядкост. Майсторът наистина се беше постарал и момчетата щяха да останат доволни… За да оцелееш в нашия бизнес, трябва да спазваш няколко правила. Едно от тях – стоката е само за клиентите. Дистрибутори, които се лакомяха за собствената си стока, бързо отпаднаха. Или си потребител, или си снабдител, никога и двете – това е. Но пък трябва да пробваш всяка партида, за да си сигурен какво предлагаш на клиентите… Само за проба и нито грам повече…

Увиването на пакетите изглежда проста работа, но няма място за небрежност - грешките излизат много скъпо. Трябва да бъдат стегнати, твърди и с възможно най-правилна форма. Куриерите са инструктирани и не проявяват излишно любопитство, но все пак – без излишни рискове. Миризмата е много специфична и ако се допусне макар и малък процеп в опаковката… Внезапно застинах – някакви едва доловими шумове от към входната врата на апартамента! Скочих на крака и хвърлих поглед към наредените пакети на масата, но... нямах никакво време. Входната врата с трясък се вряза в отсрещната стена и тежки обувки изтропаха в коридора:

- Полиция! Лягай на пода с ръце на тила!

След първоначалния шок мозъкът ми трескаво работеше. Борът растеше само на три метра от балкона и ако тия малоумници не са блокирали целия квартал… Машинално изтеглих помпата иззад кухненския шкаф и съборих хладилника напряко на вратата:

- Няма да ме пипнете жив, гадове! Не и втори път! – стрелях по някакъв тъмен силует, който ми се мярна в коридора и се огледах в какво мога да прибера стоката. В този момент метален цилиндър изтрака по теракота и кухнята се изпълни със сив задушлив дим. Стрелях още веднъж и замаян се свлякох на колене, конвулсивно стискайки гърлото си с ръце… Масивен силует изплува от сивата мъгла… Не знам защо, но бях сигурен, че лицето зад черния противогаз се хили злорадо… Не видях, а по-скоро усетих тежката кубинка, която летеше към слепоочието ми. Последната мисъл, преди да забия лице в плочките на пода беше: Жалко за хубавата стока, няма да стигне до момчетата…

Бавно и сякаш с нежелание изплувах от мъглата на унеса. Главата ме болеше адски, а ръцете ми бяха извити назад и закопчани зад облегалката на стола. Опитах да отворя очи и насочената в лицето ми лампа ме шибна като камшик. Три ченгетата с навити ръкави на ризите седяха наоколо и явно се радваха на успеха си. Четири от пакетите, които така старателно бях увил, лежаха на масата пред мен. Петият обикаляше от ръка на ръка, докато стигна при един от тях – явно Шефът им. Той провери теглото на ръка, извади джобно ножче и го заби в пакета. Бавно изтегли острието, огледа го внимателно и го помириса. Кимна одобрително, като ме гледаше втренчено:

- Чудя се, откъде помияр като теб е докопал такава стока? И то цели 5 кила… Вече играеш на едро, а? Искаш да влезеш в голямата игра? - Всички се захилиха. После се обърна към един от хората си – колко струва тая пратка?

- Така на едро върви по 3 - 3,50 килото, но ако се разфасова и се пусне на улицата, може да стигне 4 и дори нагоре… Шефът подсвирна:

- Яко… Е, почвай да пееш. Откъде снабдяваш? Къде отива стоката? Мълчах, нямаше какво да кажа… Стигнат ли до Майстора – край с цялата схема. За Боса не се опасявах, той ще се оправи във всеки случай, но… дори някой да го изпее, това нямаше да съм аз. Доброто настроение не напускаше Шефа на ченгетата:

- Имаш нужда да си помислиш? Няма проблеми, ще ти осигурим условия… Водете го, утре ще продължим. Приберете уликите в хранилището и внимателно - такава пратка не се случва всеки ден.

Скоро не бях влизал в ареста, но май нищо не се беше променило. Седях на дървения нар и гледах стената, на която се очертаваше светлия квадрат с решетката на прозореца. Мислех си, че трябва някак да предупредя Боса, при първа възможност. Макар, че той има хора навсякъде и сигурно вече са му докладвали как ме пипнаха… Можех ли някак да предотвратя провала? Май не... Щом ченгетата те надушат – все някога ще те пипнат. Майната му…

Събуди ме тропането на желязната врата. Дори не погледах подноса със „закуската”, който ми бутнаха през прозорчето. Скоро дойде един полицай и ме подкара – изглежда нямаха търпение да продължат разпита от вчера. Стаята беше същата, ченгетата бяха същите, но… не изглеждаха по същия начин. Нямаше ги онези победоносни усмивки и наперените погледи от вчера.

- Имаш посетител… - процеди през зъби Шефът им. Кой ли може да бъде? Нямах време да гадая, защото през врата влезе слаб, добре облечен мъж с тънка чанта в ръка. Без да удостои ченгетата дори с поглед, се обърна към мен:

- Аз съм вашият адвокат. Зачудих се кой го изпраща, сигурно Босът… Мъжът извади някакъв лист от чантата и го подаде през рамо на Шефа – Клиентът ми е задържан неправомерно, вие сте го нападнали внезапно, действал е при неизбежна самоотбрана. Уликите ви са взети без свидетели и поемно лице, нямате и заповед за обиск. Ето съдебна заповед за незабавно освобождаване на моя клиент, иззетите вещи също да бъдат върнати. Ще заведем дело за полицейско насилие и за нанесените щети…

Не играя покер, но точно така си представям лицата на противниците, когато внезапно свалиш на масата каре попове с ас… Стана ми жал за ченгетата – толкова радост, толкова надежди и накрая… нищо, а може дори да ги накажат. Кофти начало на работния ден… Ухилих им се сърдечно, но не срещнах взаимност:

- Изчезвай – изхиптя Шефът им – тоя път се измъкна, мамка ти… Листът със съдебната заповед трепереше в ръката му, другите се стараеха да не срещат погледа на началника си – но следващият и Господ няма да ти помогне…

Излязохме навън с моя спасител, аз стисках под мишница плика с пакетите. Спряхме на паркинга и той се обърна към мен:

- Е, това беше. Ако евентуално пак възникне проблем – ето визитката ми. Всичко хубаво и… умната. Той намигна съучастнически и тръгна към колата си.

- Почакайте – извиках след него – ние не се запознахме, не знам нищо за вас… Кой ви изпрати, колко ви дължа за услугата? Той само махна пренебрежително с ръка и седна в едно черно Е39. Колата бързо потегли, но аз все пак забелязах дискретния надпис на задното стъкло: www.bmwpower-bg.net...


Отново рязък звън на шибания телефон, забутан кой знае къде… Сънено надигнах глава от масата. Навън беше почти тъмно и неприятни тръпки на хлад бяха заменили слънчевите лъчи през прозореца. Стоката все още лежеше на масата и чакаше да бъде опакована, а празната чаша от вино се търкаляше върху пликовете… Опипом измъкнах телефона от джоба на якето и натиснах зеленото копче:

- Хей, Бос!
Excellent! Steven is my name!

старши ентусиаст
Аватар
Мнения: 1527
Регистриран на: 10.10.2007
Местоположение: Пловдив
Пол: Мъж
Кара: Lexus GS430 07'
Мечтае да кара: BMW M2

Re: Опит за къс разказ.

Мнение от ildivvy » 26 Яну 2018, 11:02

:mhihi: :mhihi: :mhihi: :yes: Става си отвсякъде!
Ex: 96' BMW318ti

Изображение


Европа!!! Събуди се!!! Започни да гледаш собствения си интерес! Вече съм фен съм на Марио Драги!

" Някои хора са толкова бедни, че имат само пари! " - Тодор Колев

младши ентусиаст
Аватар
Мнения: 379
Регистриран на: 12.08.2008
Местоположение: София, копеле!
Пол: Мъж
Кара: кошара!
Мечтае да кара: BMW M3 E46

Re: Опит за къс разказ.

Мнение от speeder88 » 26 Яну 2018, 11:17

:clap: :clap: :clap:
Много ме развесели! Хареса ми идеята за бялото, пакетите, ножчето за проверка, разфасовките... Всичко!
Изображение
SKISA написа: ти си ебати ///M-склададжията

старши ентусиаст
Аватар
Мнения: 3197
Регистриран на: 13.02.2008
Местоположение: София-център Антим 1 номер 61
Пол: Мъж
Кара: Всичко що е BMW , баничарки
Мечтае да кара: M1

Re: Опит за къс разказ.

Мнение от laviatan » 26 Яну 2018, 11:33

:clap: :clap: :clap: :bchug:
AUTO MOTOR PARTS GROUP LTD
Фирмата е специализирана за марката BMW .
ПОРЪЧКА НА ОЕМ ЧАСТИ ОТ БМВ ГРУП. ГОЛЯМА НАЛИЧНОСТ НА СКЛАД.
КАЧЕСТВО, КОРЕКТНОСТ, БЪРЗИНА - ВСИЧКО ЗА БМВ НА ЕДНО МЯСТО !

Обекти: Магазин и склад - София ул. Антим I 61 / склад ул. Антим I 63
ОБЯВИ В БМВ ФОРУМ : ЛИНК 1 / ЛИНК 2
Проверка история автомобил: http://www.automotorpartsgroup.bg/
Тел.: 0700 70 775
Facebook: https://www.facebook.com/AutoMotorPartsGroupLTD
E-mail: sales@automotorpartsgroup.bg
Понеделник - Петък от 9,30-17,30 часа / Събота от 10,00-14,00 часа

старши ентусиаст
Аватар
Мнения: 1792
Регистриран на: 4.09.2006
Местоположение: Столичная
Пол: Мъж
Кара: Е34 с ... ръжда

Re: Опит за къс разказ.

Мнение от ивчо » 26 Яну 2018, 14:09

Borymeckata написа: И то цели 5 кила… Вече играеш на едро, а?


При мен по-малко пристигнаха :mhihi: :mhihi: :mhihi: :mhihi: :winky:
Механджията написа:е, пример, аз снощи клатих здраво мойта, сутринта с кеф станах, кафенце, после вместо обичайните 15мин до бачкането пътувах близо 25... лежерно така, кефаджийско.... а тия дет бързат, дали са ебали? :mhihi:


The night is dark and full of lo6o :mhihi: :paranoid:

младши ентусиаст
Аватар
Мнения: 464
Регистриран на: 6.03.2009
Местоположение: София
Пол: Мъж
Кара: E60 525d

Re: Опит за къс разказ.

Мнение от kikko » 26 Яну 2018, 16:14

Добро е! :yes:
E60 M57TUD25 Sedan Silbergrau metallic
E87 M47D20 Hatch Sparkling Graphite metallic
E65 M67TUD44 Sedan Black Sapphire metallic
E34 M50B20 Sedan Calypsorot metallic

ентусиаст
Аватар
Мнения: 1016
Регистриран на: 8.06.2012
Пол: Мъж
Кара: Нафтова печка.
Мечтае да кара: През просото...
Детайли за колата: Х3 (Е83) 3.0d, 2004г.
M57TU-A5S390R-ATC400

Re: Опит за къс разказ.

Мнение от Borymeckata » 26 Яну 2018, 20:40

ивчо написа:
Borymeckata написа: И то цели 5 кила… Вече играеш на едро, а?


При мен по-малко пристигнаха :mhihi: :mhihi: :mhihi: :mhihi: :winky:


Вие с другият мъж бяхте с предишната доставка (от вторник), а аз съм писал за последната, дето вчера (в четвъртък) я разпратих... :mhihi: :mhihi:
Excellent! Steven is my name!

ентусиаст
Аватар
Мнения: 1011
Регистриран на: 18.01.2009
Местоположение: София, ама съм от село
Пол: Мъж
Кара: 03'Е53 М62TUB44
Мечтае да кара: Е34 540/6 touring
Детайли за колата: Петица с много седмици

Re: Опит за къс разказ.

Мнение от dan-dam » 26 Яну 2018, 20:59

Borymeckata написа:
ивчо написа:
Borymeckata написа: И то цели 5 кила… Вече играеш на едро, а?


При мен по-малко пристигнаха :mhihi: :mhihi: :mhihi: :mhihi: :winky:


Вие с другият мъж бяхте с предишната доставка (от вторник), а аз съм писал за последната, дето вчера (в четвъртък) я разпратих... :mhihi: :mhihi:

Всичко си стигна как трябваше баш :) Ивчо, сигурно вече е измезил половината и са му се малее :D
Част от моята стока е обработена с чесън и подправки, за да е по-трудно откриваема от обучените кучета :mhihi:

Дон Хуан де Маркофф
Аватар
Мнения: 6033
Регистриран на: 1.06.2002
Местоположение: Стара Загора/Казанлък
Пол: Мъж
Кара: Е30 cardio,Е39,Е36 combainero
Мечтае да кара: X6 cabrio

Re: Опит за къс разказ.

Мнение от B U L L I » 06 Фев 2018, 20:18

нямам нищо против свободното творчество аз също съм много добър,но на тема космос.
та в този ред на мисли, понеже хвърлих един бърз поглед
и освен в края никъде не останах с впечатление,че темата е за тук и
за да не заключа темата желая да ми каже някой този разказ отговаря ли на критерия
относно правилата за писане в този раздел
viewtopic.php?f=2&t=182608
ИзображениеИзображение
http://bayern-bulgaria.net/
"към крайно тежките заболявания се прилагат крайно тежки форми на лечение!"
71% от повърхността на Земята е покрита от вода… Останалата площ се покрива от Мануел Нойер.

ентусиаст
Аватар
Мнения: 1011
Регистриран на: 18.01.2009
Местоположение: София, ама съм от село
Пол: Мъж
Кара: 03'Е53 М62TUB44
Мечтае да кара: Е34 540/6 touring
Детайли за колата: Петица с много седмици

Re: Опит за къс разказ.

Мнение от dan-dam » 06 Фев 2018, 21:18

Разказът е във връзка с една друга тема в раздел “Извън темата”. Накратко, колегата, автор на тази тема направи голям жест към мен и още около 15 човека от форума. А разправията не беше никак малка от гледна точка на време и логистика. На мен (пък и вярвам на всички замесени) ми беше забавно да го прочета.

ентусиаст
Аватар
Мнения: 1016
Регистриран на: 8.06.2012
Пол: Мъж
Кара: Нафтова печка.
Мечтае да кара: През просото...
Детайли за колата: Х3 (Е83) 3.0d, 2004г.
M57TU-A5S390R-ATC400

Re: Опит за къс разказ.

Мнение от Borymeckata » 07 Фев 2018, 9:09

B U L L I написа:... желая да ми каже някой този разказ отговаря ли на критерия относно правилата за писане в този раздел
viewtopic.php?f=2&t=182608


Да, явно не отговаря на правилата на раздела. Моя грешка - не съм погледнал, че има такива правила... :conf: :conf:
Трийте или заключвайте - както прецените.
Excellent! Steven is my name!

Назад към Страхотни истории

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани

Последни теми
Facebook