Малко случки по Холандия

Как издухах на старт едно Ferrari...

Модератори: mitaka7, Общи модератори

кандидат ентусиаст
Аватар
Мнения: 181
Регистриран на: 1.01.2009
Местоположение: там, дето лисиците серът необезпокоявани
Пол: Мъж
Кара: се на дъщеря си

Малко случки по Холандия

Мнение от Мордехай » 08 Май 2017, 0:20

Жената пак ми е сърдита, пак не разбрах защо, но за сметка на това цял ден си гледам мои филми и си бъркам в която дупка ми е кеф (носа имам предвид). Понеже все пръстите ме сърбят и си викам, чакай да ви разкажа нещо, пък може и да ви хареса.
Та понеделник тръгвам с двама шафьорина към Холандия, за да докараме два влекача, които да обновят автопарка ми. Докат се намоткам да си събера прикята в Е36цата за околосветски пътешествия, жената се разсърди един-два пъти, но на изпроводяк се разделихме добре. Сбрахме се на паркинга и потеглихме, след малко разногласия решихме да минем през Сърбия, защото обикновено минаваме през Румъния, но този път и аз отивам с тях, та реших чрез властта да се наложа. Минахме нашата граница благополучно, но на сръбско полицайката им взе да ни изнудва, едната лична карта се е спукала, аз щедро и предложих 10 лева, защото шофьорът взе да и се зъби и да и разправя как щял да се върне и да мине през Румъния, обаче тая не щя български пари и си настоява за евро. Разбира се аз артистично със сълзи в очите я замолих да ни пусне и тя явно реши, че сме много малък улов и не си заслужаваме, та се отказа. Веднага като победители, без да сме дали едно евро жертва, влезнахме няколко километра по-натам в най-якия крайпътен ресторант на село Желюша и се наядохме за смешни пари. По натам не помня, че дрямах. Дойде ми реда да карам вече в Унгария и докато карах ми направи впечатление, че нещо не светкат отзад да им правиш път, а това допреди като че ли беше основно занимание на унгарските шофьори по магистралата. Дори да е сам и да кара в лявата лента, а пред него да няма никой, унгарецът светка, светка за да не излезне някой. Та си викам, тия явно са се поевропейчили. За мен Европа свършва някъде около разклона за Мюнхен по тройката (аутобан А3), защото от там насетне посока Азия започват да светкат. Та унгарците светкат яко, почти както турците свиркат по светофарите - турчинът свири на всички и на всичко, дори да е първа кола на светофара, пак може да свирне, явно да подкани тези след него да тръгват. Тамън си мисля и си крам и хоп, в далечината гледам на огледалото един светка и разчиства пътя, аз разбира се чинно си го чакам в дясно. Светкащият префучава покрай мен и аз с изненада виждам регистрация СО..., Мерцедес Е-клас, две и някоя си година. Напсувах си го на акъла, напсувах и циганката на навигацията,щото и тя ни е отдушник и продължих. В Австрия вече заваля и така всеки ден валеше навсякъде из Европата, доде не се прибрах, та и тука заваля. Германия - нищо интересно, по тройката както обикновено ремонти, ама аз от двайсетина години не съм я минавал без да има ремонти и задръствания. Холания - любимата ми държава, климатът е уникален - винаги е мрачно и вали, ако не е мрачно и не вали, то тогава духа, сутрин откъм морето, следобед откъм сушата, а може и обратно. Сигурно затова и жените им като минат 30те в лицето стават като моджахидинки, а преди това са толкова сладки, че понякога съм готов да предложа на някоя на улицата. Ама аз не съм такъв, па съм и много грозен, с цайси. Само дето не пея в хор (тва за наборите, които помнят Васко да Гама от село Рупча). Холандия е много подредена държава, хората са прекалено много на територия, доста по-малка от България, много са скромни, карат предимно Фолксвагени, Рено, Пежо и други боклици, ама все нови. Много рядко има някое гоуемо БМВ или друга скъпотия. Не ги влече. Обаче много ги влекат понитата, гъските, патиците, овцете и разни такива. Навсякъде ги гледат. И много зеленчуци гледат, как го правят в тоя климат не знам, ама са ни заринали с картофи, моркови и зеле. Любимо им е аспержите - това странно нещо, което като пораснало много прилича на надървен хей и много пъти сме си купували само и само да се гониме с него и да се заканваме едни на други. Най-хубавото нещо в Холандия е Флай (VLA) - бананово, ягодово, ванилия, т'ва нещо мога да го ям по цял ден. Холандците обаче го ядат само с повод и по малко. Пазят фигура. Тия хора наистина са красиви - високи, стройни, слаби - малко като елфи. Рядко има дебели, както при нас. Днес на паркинга пред Джъмбо на Ботевградско не видях нормален слаб човек, беше като парад на наднормените. Разглеждал съм много холандци, чак някои ми изглеждат неестествено. Бабички с фигура на тинейджърка, дядовци над два метра с дупе на пеленаче и рамена на бейзболист с фланелка, а с тегло не повече от 70-80 кг. Направо да ти се доще да го снимаш. Те всъщност са викинги, защото викингите са изклали местното население и са се заселили там.
Стигнахме до първия влекач, оставих шофьора там заедно с една камара оборудване - колани, пожарогасители, инструменти, дрехи, одеяла и други, помогнахме му да се пооправи и продължихме към другия влекач. Стигнахме и там, оставих и втория шофьор, а аз тръгнах към едно ремарке, което беше на колега и се разбрахме да му го докарам. Отидох много на север, почти в края на Холандия, чак на двеста километра от южната и част. Смешно нали, ебаси държавичката. Те като чуят за Русия и хилядите и километри, чак не могат да го осъзнаят. Гледам на навигацията минус 15 метра надморска височина. Даже на циганката гласа и затрепери, аз бащински я успокоих, че няма да се удавим и после я напсувах - просто профилактично. Много обичам, когато знам къде отивам и тя ме праща от някъде другаде - всички вкупом я псуваме и и се подиграваме, че не знае пътя. Всъщност я мразиме, защото много пъти ни е обърквала, аз обикновено и се заканвам, че ако я намеря, не знам в космоса ли е или в Америка, ще и направя бебе. Само в едно съм сигурен - циганка е, по говора и разбрах.
Гледам ремаркето, гледам снимката, гледам ремаркето и пак снимката... колегата е на кон, ама яко на кон. Ремаркето е гондола за превоз на скрап, цялата желязна и много голяма. На снимката изглежда горе-долу, личи че е ударена, но на живо е пълен потрес. Докато е била вдигната е паднала настрани, едната врата не се затваря и едната и страна е на 30-40 градуса наклонена навътре. Докато чакам влекача и си мисля как през Германия трябва да караме само нощем, представям си как ако ни спрат ще има страшни проблеми и се псувам защо съм алчен и не си прибирам влекачите ей така ами искам още пари и да докарам на някого нещо, взимам документите от моргата и започвам да разглеждам инстинктивно ударените коли и да търся БМВта. Разбира се видях един Корвет и се сетих за Алекс, а после си помислих как като си тръгнат камионите ще отида на хотел да се наспя и след това ще правя каквото си искам, даже си рекох - Аз съм краля на Нидерландия. Ще разгледам всички налични Z01 и наесен ако гаражът ми е готов както трябва, ще издебна кога жена ми е най-сърдита ище си купя един такъв. В този блажен момент ми звънна единият шофьор с благата вест, че камионът му е угаснал в аварийната лента на магистралата на няколко километра от мен. Веднага отидох, но жълтата кола със сини и червени ленти ме беше изпреварила и повикала тежка пътна помощ, която се гласеше да го вдигне за предните колела и да го отнесе някъде, където еврото е просто неуказана величина. Аз разбира се отидох при камиона, но някакъв се разкрещя ако да не се доближавам и да не припарвам от ляво към платното. Примолих му се за последно да пробвам да запаля и той взе та се съгласи - е там му беше грешката, дъргелът взе та запали. Холандците веднага ми обясниха да карам след тях с камиона, на един километър имало паркинг. Шофьорът взе Бмвто, а аз с влекача се затътрих след пътната помощ. Влезнах на паркинга и си отдъхнах. Със страх в очите попитах колко пари дължа и ми се обясни, че минимума е 1500 евро, но понеже било много, нямало да ми взимат пари и си тръгнаха, без да поискат дори бакшиш, а мен оставиха безмълвен. Сигурни с шофьора, че проблемът е в сондата, филтъра или подобно, започнахме да ремонтираме скришно, защото глобите за замърсяване дори с няколко капки нафта са жестоки. Всичко се оказа чисто и на всичкото отгоре ново. Това обаче не ми направи впечатление и аз побързах да отида при другия влекач и гондолата. Там другият шофьор безуспешно се бореше да затвори вратата и да разбере защо няма светлини и абееса не действа. Тук си лягам, утре ще продължа, разбира се ако ви е интересно.
Просвещение е изходът на човека от непълнолетието, което той сам си е причинил. Непълнолетие е невъзможността да се ползваш от разсъдъка си без ръководството на някой друг. Самопричинено е това непълнолетие, когато причината му не лежи в недостиг на разсъдък, а в липсата на решителност и смелост да се ползваш от него без ръководството на другиго. Sapare aude! Имай смелост да си служиш със собствения си разсъдък!

master of the force
Аватар
Мнения: 5567
Регистриран на: 11.08.2003
Местоположение: planet torque

Re: Малко случки по Холандия

Мнение от alx » 08 Май 2017, 1:16

В тая сколиозна гондола можеш да натовариш рибата (и змея) дето уби с този си пост. Очаквам с нетърпение 2-ра част. Или там колкото напишеш. Все ще е малко...

А аз Холандия много я обичам. И холандките. И затова често ходя там. Та съм малко пристрастен към разказа ти.
алекс
трабант 601с
разни други возила


Аватар
Мнения: 385
Регистриран на: 5.11.2012
Пол: Мъж
Кара: 4х4
Мечтае да кара: 6х6

Re: Малко случки по Холандия

Мнение от efren » 08 Май 2017, 2:19

Сега, като описа така цветущо времето в Холандия, разбирам защо толкова много се напушват.
Какво означава М54 - означава, че двигателя може да изгори 54 литра масло от смяна до смяна при спазване препоръките на производителя, тоест longlife-04 и смяна на около 20к км.

старши ентусиаст
Аватар
Мнения: 1947
Регистриран на: 5.06.2003
Местоположение: Targovishte
Пол: Мъж
Кара: 1996 318i, 1987 318i M10B18
Мечтае да кара: E30 M3

Re: Малко случки по Холандия

Мнение от michev » 08 Май 2017, 8:09

Интересно писание :D , и понеже съм от наборите, една корекция - очилатия, пеещ в хора, не е от Васко да Гама, а от Рицарят на бялата дама :D
only rear wheel drive

старши ентусиаст
Аватар
Мнения: 3163
Регистриран на: 3.04.2015
Местоположение: София
Пол: Мъж

Re: Малко случки по Холандия

Мнение от dextuar » 08 Май 2017, 9:43

Аз само да се абонирам :lol:

Кръстникът
Аватар
Мнения: 370
Регистриран на: 7.03.2014
Местоположение: Вкъщи
Пол: Мъж
Кара: атмосферки на бензин
Мечтае да кара: Twin-Turbo
Детайли за колата: намират се

Re: Малко случки по Холандия

Мнение от c04 » 08 Май 2017, 10:37

И аз т`ъй :mhihi:
Баварец=Красавец :winky:

старши ентусиаст
Аватар
Мнения: 1726
Регистриран на: 19.03.2007
Местоположение: София
Пол: Мъж
Кара: ше BMW, сега Opel Insignia Turbo
Мечтае да кара: 325ti
Детайли за колата: Турбо на газ

Re: Малко случки по Холандия

Мнение от barty » 08 Май 2017, 14:28

michev написа:Интересно писание :D , и понеже съм от наборите, една корекция - очилатия, пеещ в хора, не е от Васко да Гама, а от Рицарят на бялата дама :D

Опа, очилатия Женята пееше в хора, и е баш от Васко да Гама.
Чакам продължение....
Багаме шпуля

master of the force
Аватар
Мнения: 5567
Регистриран на: 11.08.2003
Местоположение: planet torque

Re: Малко случки по Холандия

Мнение от alx » 08 Май 2017, 15:18

новобранци... лафа е "не знам, аз съм късоглед и пея в хора" и си точно от васко да гама от село рупча...

ех...
алекс
трабант 601с
разни други возила

старши ентусиаст
Аватар
Мнения: 2044
Регистриран на: 17.01.2009
Местоположение: София-Коньовица
Пол: Мъж
Кара: Е39

Re: Малко случки по Холандия

Мнение от (bubsa) » 08 Май 2017, 20:18

Цял ден чакам останалата част от разказа :mhihi:
Само не казвай,че си ходил за ДАФ-ве до Холандия :roll:
ИзображениеИзображениеИзображениеИзображение


...и всички разбират от всичко...

Да пишеш на БЪЛГАРСКИ език с ЛАТИНСКИ букви е като да пишеш с лайна по стената. Чете се, но не е приятно!
Изображение

старши ентусиаст
Аватар
Мнения: 1947
Регистриран на: 5.06.2003
Местоположение: Targovishte
Пол: Мъж
Кара: 1996 318i, 1987 318i M10B18
Мечтае да кара: E30 M3

Re: Малко случки по Холандия

Мнение от michev » 08 Май 2017, 20:29

alx написа:новобранци... лафа е "не знам, аз съм късоглед и пея в хора" и си точно от васко да гама от село рупча...

ех...

:D :D :D , я пак помисли - на 17 минута и 22 секунди виж и после пиши дедо Мичев дали бърка :D !
https://www.youtube.com/watch?v=oNaIctL7gNQ
only rear wheel drive

master of the force
Аватар
Мнения: 5567
Регистриран на: 11.08.2003
Местоположение: planet torque

Re: Малко случки по Холандия

Мнение от alx » 08 Май 2017, 22:16

michev написа:
alx написа:новобранци... лафа е "не знам, аз съм късоглед и пея в хора" и си точно от васко да гама от село рупча...

ех...

:D :D :D , я пак помисли - на 17 минута и 22 секунди виж и после пиши дедо Мичев дали бърка :D !
https://www.youtube.com/watch?v=oNaIctL7gNQ


греда. виноват :ok:
алекс
трабант 601с
разни други возила

кандидат ентусиаст
Аватар
Мнения: 182
Регистриран на: 18.11.2011
Пол: Мъж
Кара: Е46/Е90
Мечтае да кара: 3.2i CSL '03

Re: Малко случки по Холандия

Мнение от Дидо85 » 09 Май 2017, 8:36

Супер увлекателно написано, чакаме продължението. :yes:

кандидат ентусиаст
Аватар
Мнения: 181
Регистриран на: 1.01.2009
Местоположение: там, дето лисиците серът необезпокоявани
Пол: Мъж
Кара: се на дъщеря си

Re: Малко случки по Холандия

Мнение от Мордехай » 09 Май 2017, 21:37

Момчета нещо се надцених с историята, работата ме подé и ходенето ми излезна през носа. Направо се скапах, но ще я допиша, ако ще да стане като сериал. Още повече, че реално краят ѝ още не е дошъл.
Та отидох при гондолата и другия влекач и започнах да се опитвам да оправя безуспешно токовете. Тази купчина желязо беше купена чрез интернет, някой се беше съгласил да я докара (българин), но когато беше дошъл да я закачи и видял, явно се беше уплашил и с някакво неадекватно обяснение се беше отказал. За съжаление не беше обяснил на купувача неприятната част. Купувачът ми предложи още на тръгване да намеря товар и да я натоваря с нещо за България, но аз изпитах някакво съмнение, а и насипен товар от Холандия?! Едва ли. Усетил съмнението ми, предложи да докарам два буса от Виена за по 500 евро, но аз му казах, че искам първо да видя ремаркето, да преценя дали ще мога и тогава да му дам отговор. Вече при гондолата, когато видях за какво иде реч, всякакви планове за товарене се изпариха. Крикът от предната страна, разпънат на вдигане около десетина метра и сгънат на буквата "Г" лежеше вътре като ъгълът стърчеше нагоре, опрян в едната страница, а двата му края или по-точно началото и края му се бяха забили в металния под в предната и задната част. Когато човекът преди мен беше идвал, холандците бяха искарали гондолата отвън и бяха задействали петнадесет дневни временни номера. При мен вече беше изтекла повече от седмица. За съжаления я бяха откачили в една пряка близо до фирмата, около нея са нощували българи, сърби, румънци и подобна паплач, някой ентусиаст беше срал вече в предната част, а други си бяха изхвърлили боклуците. В интерес на истината имаше доста шишенца сръбска минерална вода и полска бира. Кабелът за тока за осветление и за абееса бяха размазани. Някой беше взел всички крушки на единият стоп, а другият може би беше сменен и вързан само с една свинска опашка (мейзерка). Доста странно ми се стори, че купувачът мислеше, че крика е на място, не знам тия хора като купуват от интернет какво гледат и какво си мислят, аз никога не взимам от непознати без да съм го проучил най-обстойно. Наблизо имаше сервиз за ремаркета. Влезнах вътре и видях един да заварява, а още може би един работеше нещо друго. Вътре леко разхвърляно, викам си, тия може и да са българи. Дойде едно пишлеме на около 18-20 години, като в уста държеше пласмасова бъркалка и я премяташе. Попитах го на холандски дали може да ми направи дребен ремонт и той ми отговори на английски че ще пита шефа си по телефона. Много им се дразня на холандците, че като се опитвам да им говоря езика, те виждат че не го умея и веднага плямпат на английски. Веднага минавам на немски и вече всичко е наред. Холандците са много толерантни хора, у тях няма почти никаква ксенофобия, но изпитват лека ненавист към германците, заради погромите през втората световна война, за моя радост обаче болшинството знаят прилично немски и може да се води прост разговор, разбира се без да се обсъждат Гьоте и Шилер.
Пишлемето се върна и каза, че може да завари вратата както отзява с някаква шина към другата, която беше здраво залостена, но с токовете не може да направи нищо. Премести беркалката в единия край на устата си а в другия запали цигара и след като му прекарахме ремеркето започна да заварява. Три минути с телоподаващото - 30 евро.
Просвещение е изходът на човека от непълнолетието, което той сам си е причинил. Непълнолетие е невъзможността да се ползваш от разсъдъка си без ръководството на някой друг. Самопричинено е това непълнолетие, когато причината му не лежи в недостиг на разсъдък, а в липсата на решителност и смелост да се ползваш от него без ръководството на другиго. Sapare aude! Имай смелост да си служиш със собствения си разсъдък!

кандидат ентусиаст
Аватар
Мнения: 181
Регистриран на: 1.01.2009
Местоположение: там, дето лисиците серът необезпокоявани
Пол: Мъж
Кара: се на дъщеря си

Re: Малко случки по Холандия

Мнение от Мордехай » 09 Май 2017, 23:46

Малко на пресекулки ще го пиша, а после ще обединя всичко в първия пост.
Щастлив, че поне това постигнах за днешния ден се завърнах в уличката и започнах да се боря с токовете. За съжаление се оказа, че просто не съм се подготвил с достатъчно материали и постепенно започнах да се отказвам и отчайвам. Вече наближаваше 18:00 и дори с помощта на шофьора не виждах вариант за справяне. Ядосан отидох в офиса на продавачите и им обясних, че не можем да се справим с токовете. Всъщност преди това бях ходил и бегло обещаха да пратят някого или нещо, което да ги оправи. Разбира се ме отеб@ха. Съвсем спокойно ми се обясни, че трябва да отида и да купя едно нещо, което му викат Balken, а всъщност представлява една броня - пеуайзен със стопове, която се закача на задната броня с неработещи светлини, а кабелът завършва с букса за токовете към влекача. Обадих се на купувача и той ми каза да ходя на сервиз и да се оправям, всичко щял да плати. Само че аз съм сърбал попарата на "всичко ще платя" с "леле, ма то много пари, аз не мога да ти ги възстановя, съжалявам, ако знаех че ще стане така, нямаше да го правя". Веднага върнах документите на продавачите, които тамън си тръгваха и доста се подразниха, поизгледаха ме злобничко, но аз бързо се изнесох. Не съжалявам за времето, което вложих, разкарването на влекача или парите за заварката, надявам се нещата да имат благополучен край и в тази сделка. Откачихме влекача и шофьорът си замина за България.
Другият, на няколко километра по-надолу, всъщност на 50-тина, а не няколко, стоеше и ме чакаше. Казах му да тръгва и да се водят двамата заедно, а аз ще покарам малко след тях и ще ги оставя. Петнадесет минути по-късно пак беше угаснал на магистралата. Отидох веднага при него и двамата започнахме да гледаме камиона като голям камък, недоумявахме какво му е. Бях сигурен, че ще запали, но въпросът беше дали преди да го изтеглят или след това. Тръгнах по магистралата да видя дали поне има паркинг наблизо, но уви, само отбивки за разни селца, а в селцата никаква възможност.
В Холандия понятията град и село малко ми се размиват. Почти няма свободна площ и не се разбира къде свършва едното село и започва другото или единият град и другият. Земята не е собственост на няколко големи фирми както в България, а навсякъде са пръснати фермички, които си обработват собствена земя, споде мен между 50 и 100 декара най-често. Навсякъде има обособени кварталчета с къщи, няма дворци или къщи тип прогимназия. Хората живеят много скромно, обикновено къщите са на по един етаж, директно на земята, с огромни прозорци и висок покрив с подпокривни спални. За сметка на това имат огромни плевни и обори. Страшно много парници. Ако климатът беше като в Гърция, със сигурност нямаше сега да пиша тук, а щях да си карам трактора в Steenwijk например. Сутрин училищния автобус минава и събира децата от всякъде, най-вероятно това е единствения минус, дето първоначално взетите се спукват от возене и чакане да се съберат всички, но пък така се опознават едни други в автобуса. Всъщност много от тях карат колела, минават страшно много километри с колела, успоредно с пътищата почти навсякъде има велоалеи и те се възползват максимално от тях. може би и затова не са дебели, едва ли има някой без колело и да не го кара - млади и стари, зиме и лете. Разбира се, има една нация, която е още по-свързана с колелетата от холандците - това са датчаните. Техният климат е още по-суров, но на тях не им пука. Помня как стоя с якето и шапката, проклинам съдбата, че няма товар за мен от Копенхаген, а времето е отвратително и покрай мен профучава млада датчанка с велосипед по тениска, тениската е мокра от мъглата и ситния дъжд, гърдите и са щръкнали напред, а розовите и зърна ще пробият тънкия бял памучен плат и ще ми докарат инсулт. Този спомен беше дал началото на няколко нощни полюции в тогавашните ми младежки години.
Докато разглеждах и размишлявах, шофьорът се обади, че е запалил отново и веднага тръгнахме по А7 посока Грьонинген. Намерихме къде да спрем и отново да огледаме. Срязах маркучите на грубия филтър и ги свързах без него с една пластмасова бърза връзка. Камионът запали, но пак прекъсваше на ниски обороти. Оставихме го и започнахме да обикаляме и да разпитваме за сервиз Волво наоколо, видяхме няколко места, но никой не се нае да поеме случая и всеки ни пращаше в официалния сервиз Нийва Волво Груп в Грьонинген. В късните часове, пребити от умора, се дотътрихме пред сервиза и се нагласихме да ядем и спим. От яд реших да пия една бира и аз, но след първата глътка се отказах. Не мога да пия - горчи ми, люти ми, кисело ми е - не става. Пробвал съм ракия и водка - след 20 грама повръщам като за световно, бирата горе-долу я приемам. Отказах се да търся хотел, във влекача имаше две легла. Казах на шофьора да го оставиме да работи цяла нощ, защото печката не искаше да запали. Качих се на горното легло и заспах. Спал съм около час и половина и се събудих от неимоверната жега от парното и с някакво клаустрофобично чувство от теснотията на горното легло и самата кабина. Отворих люка и си извадих ръката навън - да, валеше, нямаше да се мине. Слезнах и седнах на седалката, не можех да превъзмогна чувството и да се кача пак горе. Забравил съм вече да живея в кабина. Преди години като карах често имах кошмари и никога не пусках пердетата, винаги исках да гледам навън - даваше някакво чувство на пространство. Няколко пъти се повтаряше един и същи кошмар - все едно съм паднал на някакъв колковоз на гара, влакът е спрял, а аз не мога да излезна между ламарината на вагона и бетонния коловоз, около мен хора се качват и слизат от влака, а аз се боря да излезна. Като се събудя обикновено съм нанесъл доста непоправими щети на тапицерията на гърба на кабината.
Излезнах от камиона и влезнах в БМВто. Е36 е доста неудобна кола, не чак толкова неудобна за дълъг път, но за излягане е доста зле. Най-удобна за спане ми е била едно испанско рено купе, вече не помня кой модел беше (фуего). Дизеловият шестак върви нормално с 160-180 по магистралата, не е пъргав, повече вдига шум отколкото да има сила, но за '93та е бил топ. Това е колата, за която с удоволствие казвам на монтьорите да сменяват всичко, което ми е кеф - здрава и евтина. Последно смениха четирите лагерглавини, дискове, тампони, амортесьори и всичко около тях профилактично и макар да мрънкаха, че била ебати тъпата кола за ремонтиране, всеки я кара и си върши работа без ядове. И да, задните гуми свършиха за 20 000 км. Просто за едно лято. Така я карат. Служебна кола.
Стига ви толкова за тая вечер, следващият епизод в петък по ваясат хистъри.
Просвещение е изходът на човека от непълнолетието, което той сам си е причинил. Непълнолетие е невъзможността да се ползваш от разсъдъка си без ръководството на някой друг. Самопричинено е това непълнолетие, когато причината му не лежи в недостиг на разсъдък, а в липсата на решителност и смелост да се ползваш от него без ръководството на другиго. Sapare aude! Имай смелост да си служиш със собствения си разсъдък!

старши ентусиаст
Аватар
Мнения: 1525
Регистриран на: 8.04.2012
Местоположение: Търново
Пол: Мъж
Кара: 318td compact '03
Мечтае да кара: M3
Детайли за колата: с две порти

Re: Малко случки по Холандия

Мнение от vvasilev1 » 10 Май 2017, 20:58

Страхотно. Браво.

Изпратено от моят F3111 с помощта на Tapatalk

Следваща

Назад към Страхотни истории

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани

Последни теми
Facebook